Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il Milione, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Корекция
vasko_dikov (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Марко Поло. Милионът

Държавно издателство „Отечество“, 1986

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествено оформление: Юли Минчев

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Елисавета Караминкова

Пътепис

Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади

История

  1. — Добавяне

66. Дворецът на Великия хан

Великият хан живее в столицата Камбалук[1] три месеца в годината, тоест декември, януари и февруари. В този град притежава голям дворец[2], който ще ви опиша: има квадратна форма и е заобиколен от стена, дълга по една миля от четирите му страни; във всеки ъгъл се издига много красива сграда, където се пазят оръжията на хана — лъкове, стрели, колчани, юзди, седла, въжета и всичко останало, което служи за военна екипировка.

На всяка страна от стената, между ъгловите сгради, се издигат други четири павилиона, така че покрай стената сградите са осем и всяка от тях съдържа един вид снаряжение.

На южната страна на стената има пет врати; средната е много голяма и се отваря само когато през нея трябва да влезе или да излезе Великият хан. Встрани от тази врата има други две по-малки, които се ползуват от останалите хора. На северната страна на стената също има голяма врата, през която обикновено минават простите хора.

Освен четириъгълната стена има втора вътрешна стена с осем сгради, подобни на тези на външната стена; те също служат за съхраняване на оръжията на Великия хан. Вътрешната стена също има пет врати на южната си страна и по една на останалите. Отвъд тази стена се издига дворецът на Великия хан, който сега ще ви опиша.

Той е най-големият, който съществува на света: подът се издига на десет педи от земята; таванът е много висок; стените на залите и стаите са покрити със злато и сребро, нарисувани с чудни истории на дами, рицари, птици, животни и други мотиви. Таванът също е покрит със злато и сребро. Централната зала е толкова широка и дълга, че в нея могат да седят и ядат шест хиляди души. Броят на стаите е невероятен. Керемидите на покрива са червени, сини, зелени и други още цветове, лакирани тъй хубаво, че светят като кристал, затова дворецът още отдалеч блести.

Между двете стени, за които ви говорих, има поляни и дървета, както и всякакви животни: бели елени, сръндаци, лопатари, катерици, хермелини и други редки животни. Тия животни изпълват поляните и остават свободни само алеите за преминаването на хората.

На северозападния ъгъл на двореца има езеро с най-различни риби. В него се влива красива река[3] и после изтича, но рибите не могат да избягат, защото езерото е преградено с железни мрежи.

На север, на един хвърлей с лък, Великият хан заповядал да му построят планина, висока сто крачки[4] и около една миля в окръжност, покрита с дървета, които никога не губят зеленината си. Помислете само, че когато доложат на Великия хан за някакво рядко и особено красиво дърво, той нарежда да го извадят с всичките му корени и земя около тях, за да го засади на тази планина. Няма значение колко голямо е дървото, защото го пренасят със слонове.

После покрил цялата планина с парченца лазурит — камък със зелен цвят, така че всяко нещо изглежда зелено и затова планината се нарича Зелени връх. На върха има дворец, също зелен, толкова голям и красив, че който го загледа, остава захласнат. Великият хан го е построил, за да се любува на гледката отвисоко и да изпитва радост и наслада.

Бележки

[1] Монголското име на Хан балик, тоест Град на хана. Днешен Пекин.

[2] Императорският дворец, или забранен град, защото достъпът до него бил ограничен само за императора, близките и дворяните му.

[3] Реката Юндинхъ, приток на Бейюнхъ, която минава на изток от Пекин.

[4] Около 150 м.