Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il Milione, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Божан Христов, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- vasko_dikov (2011 г.)
- Корекция
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Марко Поло. Милионът
Държавно издателство „Отечество“, 1986
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествено оформление: Юли Минчев
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Елисавета Караминкова
Пътепис
Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади
История
- — Добавяне
66. Дворецът на Великия хан
Великият хан живее в столицата Камбалук[1] три месеца в годината, тоест декември, януари и февруари. В този град притежава голям дворец[2], който ще ви опиша: има квадратна форма и е заобиколен от стена, дълга по една миля от четирите му страни; във всеки ъгъл се издига много красива сграда, където се пазят оръжията на хана — лъкове, стрели, колчани, юзди, седла, въжета и всичко останало, което служи за военна екипировка.
На всяка страна от стената, между ъгловите сгради, се издигат други четири павилиона, така че покрай стената сградите са осем и всяка от тях съдържа един вид снаряжение.
На южната страна на стената има пет врати; средната е много голяма и се отваря само когато през нея трябва да влезе или да излезе Великият хан. Встрани от тази врата има други две по-малки, които се ползуват от останалите хора. На северната страна на стената също има голяма врата, през която обикновено минават простите хора.
Освен четириъгълната стена има втора вътрешна стена с осем сгради, подобни на тези на външната стена; те също служат за съхраняване на оръжията на Великия хан. Вътрешната стена също има пет врати на южната си страна и по една на останалите. Отвъд тази стена се издига дворецът на Великия хан, който сега ще ви опиша.
Той е най-големият, който съществува на света: подът се издига на десет педи от земята; таванът е много висок; стените на залите и стаите са покрити със злато и сребро, нарисувани с чудни истории на дами, рицари, птици, животни и други мотиви. Таванът също е покрит със злато и сребро. Централната зала е толкова широка и дълга, че в нея могат да седят и ядат шест хиляди души. Броят на стаите е невероятен. Керемидите на покрива са червени, сини, зелени и други още цветове, лакирани тъй хубаво, че светят като кристал, затова дворецът още отдалеч блести.
Между двете стени, за които ви говорих, има поляни и дървета, както и всякакви животни: бели елени, сръндаци, лопатари, катерици, хермелини и други редки животни. Тия животни изпълват поляните и остават свободни само алеите за преминаването на хората.
На северозападния ъгъл на двореца има езеро с най-различни риби. В него се влива красива река[3] и после изтича, но рибите не могат да избягат, защото езерото е преградено с железни мрежи.
На север, на един хвърлей с лък, Великият хан заповядал да му построят планина, висока сто крачки[4] и около една миля в окръжност, покрита с дървета, които никога не губят зеленината си. Помислете само, че когато доложат на Великия хан за някакво рядко и особено красиво дърво, той нарежда да го извадят с всичките му корени и земя около тях, за да го засади на тази планина. Няма значение колко голямо е дървото, защото го пренасят със слонове.
После покрил цялата планина с парченца лазурит — камък със зелен цвят, така че всяко нещо изглежда зелено и затова планината се нарича Зелени връх. На върха има дворец, също зелен, толкова голям и красив, че който го загледа, остава захласнат. Великият хан го е построил, за да се любува на гледката отвисоко и да изпитва радост и наслада.