Марко Поло
Милионът (27)

27. Дългото спускане

Равнината се простира пет дни път на юг, в края й започва ново спускане, дълго около двадесет мили; местността е пресечена и крие банди от разбойници. В края на склона се стига до едно красиво място, което наричат равнината на Формоза^[1] 69. За да я премине, човек трябва да върви два дни покрай течението на една прекрасна река; мястото е пълно с безброй видове птици, лещарки, папагали и други, различни от нашите.

След още два дни път ето океана. На брега му се намира пристанището Кормос, където от Индия пристигат хиляди видове подправки, тъкани, извезани със злато, слонски бивни и много други стоки. Оттук търговците тръгват за всички страни на света. Кормос е важен търговски град с много укрепени кули и е столица на провинцията, в която царува Реумедан Акомат^[2].

В областта горещината е задушаваща и почвата нездрава. Ако чужд търговец умре в този град, всичкото му имущество става собственост на царя^[3]. Хората правят вино от фурми с някои подправки и който го пие, без да е навикнал, веднага го разхлабва, сякаш е взел очистително, но за който е свикнал, е добър лек за напълняване.

Хората не ядат онова, което ядем ние; ако ядяха жито и месо, веднага биха се разболели. Затова пък се чувствуват добре, когато ядат осолени риби, фурми и други не съвсем вкусни храни, с които поддържат здравето си.

Корабите им са грубо изработени и много от тях потъват, защото не са сковани с железни гвоздеи, а са привързани с въже от кората на индийски орех. Тази кора оставят дълго да кисне във вода, после от нея вадят нишки, жилави като четина и издръжливи на солената вода. Корабите са с едно платно, едно кормило, една мачта и една палуба. Когато са натоварени, ги завиват с кожени платнища и отгоре поставят конете, които откарват в Индия. Понеже нямат желязо за гвоздеи, много е опасно да се плава с тия съдове.

Народът почита Мохамед.

Тук горещината е такава, че ако около града нямаше много градини и вода в тях, човек би умрял. През лятото често духа един вятър, който иде от пустинята^[4], и става толкова топло, че хората лягат във водата, за да оцелеят.

Сеят житото и другите зърнени храни през ноември, а жънат през март, когато събират и другите плодове. След март по земята не се вижда никаква растителност, дори стрък трева, освен фурмите, които зреят към средата на май. Всичко това поради голямата горещина.

Корабите си не покриват с катран, а мажат с рибено масло.

Когато някой умре, близките му изразяват мъката си с дълги плачове; щом жените овдовеят, оплакват мъжете си четири години, най-малко един път на ден, заедно с близките и роднините.

Но сега да се върнем на север и да поговорим за онези места, като използуваме друг път за град Креман, за който вече ви разказах. Наистина в местата, които искам да ви опиша, не може да се стигне, без да се мине през Креман.

Цар Акомат, когото сега напускаме, е също цар на Креман. Завръщайки се от Кормос в Креман^[5], пътникът прекосява една плодородна равнина, богата с насаждения, минерални води, овощни градини и гори, пълни с птици.

Хлябът от жито има много горчив вкус за оня, който не е свикнал, и това се дължи на солено-горчивата вода, с която го замесват.

Но да оставим това място и да продължим на север.