Марко Поло
Милионът (144)

144. Царство Мелибар

Това е една просторна и независима страна^[1]. Жителите се управляват от цар, не признават чуждо владичество, не плащат никому данък и говорят свой диалект.

Оттук добре може да се види Полярната звезда, както и от една съседна страна, която наричат Гузарат^[2], откъдето всяка година отплават повече от стотина корсарски кораби, които извършват набези из целия океан, като мъкнат със себе си жените и децата на корсарите и остават в открито море цялото лято, причинявайки големи щети на търговците.

Корабите на корсарите са тъй многобройни, че заемат често повече от сто мили морска ивица и си сигнализират помежду си със светлинни сигнали посредством огньове, така че никой кораб, минаващ оттук, не може да избегне пиратското нападение. Търговците, които познават тази опасност, излизат в морето вкупом, с по няколко и добре въоръжени кораба, за да могат да отблъснат нападението на корсарите, дори понякога да ги пленят. Тези пирати не причиняват зло на хората, само ограбват и плячкосват стоката, а после казват на търговците: „Идете да си набавите други стоки“.

В страната има много черен пипер, джинджифил, канела, турбад, индийско орехче, много други подправки и най-доброто бухераме^[3] в света. Търговците разменят тези подправки за мед, златотъкани платове от коприна, карамфил и всички други неща, които хората от Мелибар нямат.

Китайските търговци, които пристигат тук, са от Манджи.

Да разкажа за всички места в тази огромна страна ще отнеме много време. Затова ще ви говоря за царството Гузарат и за обичаите на неговото население.