Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il Milione, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Божан Христов, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- vasko_dikov (2011 г.)
- Корекция
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Марко Поло. Милионът
Държавно издателство „Отечество“, 1986
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествено оформление: Юли Минчев
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Елисавета Караминкова
Пътепис
Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади
История
- — Добавяне
30. В пустинята
След като напусне Гобиам, пътникът навлиза в друга пустиня и върви осем дни сред ужасна суша, без да открие ни едно растение, ни малко вода освен горчиво-солената, за която говорих преди. Ония, които трябва да преминат този път, носят със себе си вода и храна, но не и вода за конете, защото, макар и неохотно, те пият такава, каквато намерят.
След осем дни път навлизаме в една местност, наречена Тонокан[1], която граничи на север с Персия и има голям брой села и крепости.
Посред една просторна равнина се намира Самотното дърво, наречено от християните Сухото дърво[2], което сега ще ви опиша. То е голямо и дебело, листата му от едната страна са зелени, а от другата бели; ражда плод, подобен на обвивката на кестена, но вътре е кух. Дървесината му е твърда и кафява, като тази на чимшира. Сто мили наоколо му няма никакво друго дърво. Казват, че тук станала битката между Александър и Дарий.
Градовете и крепостите на тази местност се радват на всякакво изобилие, а климатът е умерен. Жителите й са мюсюлмани. Хората са красиви, а жените необикновено привлекателни.
Сега си тръгваме оттук, защото искам да ви разкажа за провинцията Миличе, където някога живял Стареца от планината.