Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il Milione, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Божан Христов, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- vasko_dikov (2011 г.)
- Корекция
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Марко Поло. Милионът
Държавно издателство „Отечество“, 1986
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествено оформление: Юли Минчев
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Иван Андреев
Коректор: Елисавета Караминкова
Пътепис
Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади
История
- — Добавяне
104. Провинция Куджиу
За да навлезем в тази област[1], трябва да продължим дванадесет дни на изток покрай една река, през което време срещаме много градове и села. Няма кой знае какви интересни неща за споменаване, преди да стигнем Синулджил[2], силен и богат град. Жителите са будисти и подвластни на Великия хан. Живеят от занаяти; изработват платове от влакното, което извличат от кората на дърветата, и с него правят прекрасни дрехи. Известни са като смели бойци. Нямат своя монета, а използуват хартиената на Великия хан.
В тази област има толкова много лъвове, че ако някой дръзне да спи на открито, веднага ще бъде разкъсан. Който плава по реката, трябва да води лодката си далеч от брега, защото иначе е опасно, докато си почива, да бъде нападнат и разкъсан от лъв; но хората знаят това и внимават. Ще ви кажа нещо, което изглежда невероятно: ако две расови кучета, които развъждат тук, нападнат лъв, те могат да го убият и ще ви кажа как. Ловците излизат на лов, придружени от две от тези прекрасни кучета. Появи ли се лъв, те веднага скачат отгоре му, като едното го напада отпред, а другото отзад. Толкова са ловки и бързи, че лъвът не успява да ги захапе, още повече вниманието му е привлечено от човека, от когото много се страхува. Тогава лъвът започва да тича, като се опитва да защити гърба си, рита и се зъби, но те не престават да го хапят по хълбоците, като го принуждават постоянно да се върти наляво и надясно. Сега е ред на ловеца, който почва да го обсипва със стрели, докато го доубие.
В страната се произвежда и обработва много коприна и значително количество стоки се пренася по реката[3] и каналите, които се разклоняват от нея.
Населението, което е будистко и подвластно на Великия хан, си служи с хартиени пари, мъжете са предимно войници, но има доста търговци и занаятчии.
След дванадесет дни път покрай реката стигаме в Синдафу[4], града, за който ви говорих. Оттук продължаваме да яздим седемдесет дни, като прекосяваме страни и местности, за които вече споменавах[5], и накрая се завръщаме в Куджиу. После яздим още четири дни от град в град и от село в село, докато пристигнем в Каканфу, в Катай.
За обичаите и нравите на жителите на тази област ще ви разкажа сега.