Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il Milione, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Корекция
vasko_dikov (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Марко Поло. Милионът

Държавно издателство „Отечество“, 1986

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествено оформление: Юли Минчев

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Елисавета Караминкова

Пътепис

Версия на съвременен италиански език и бележки от Джорджо Тромбета-Панигади

История

  1. — Добавяне

149. Остров Могедашо

На около хиляда мили на юг от Скара се намира остров Могедашо[1], населен от мохамедани и управляван от четирима шейхове — четирима стари мъже, които държат цялата власт в ръцете си.

Този остров е най-големият и най-красивият в света. Както казват, бреговете му имат дължина четири хиляди мили. Хората живеят от търговия и занаяти.

Тук има повече слонове от всяко друго място на света, затова на съседния остров Загибар[2] 80 става най-голямата търговия със слонова кост.

Единственото месо, което ядат, е камилското. Казват, че било далеч по-добро и по-здравословно от месото на другите животни.

На острова има огромни гори с червено сандалово дърво. Амбрата[3] се намира в изобилие, защото океанът, който заобикаля острова, е пълен с китове и кашалоти. От тях рибарите извличат амбрата. В горите мъжете ходят на лов за лъвове и други зверове.

На пристаните по брега спират кораби, които идват от всички страни, за да стоварят и откарат всякакъв вид стоки. Корабите не навлизат в океана по на юг от този остров, защото има едно течение, което много затруднява връщането на корабите. Помислете си, че корабите плават двадесет дни, за да пристигнат от Мелибар дотук, а да се върнат, им са нужни три месеца — тъй силни са морските течения, които теглят на юг. Затова моряците избягват островите, които са много на юг. Някои моряци, посетили тези места, са ми разказвали, че през някои сезони от годината са виждали грифони. Но не изглеждали, както се знае по нашите места, наполовина птици, наполовина лъвове, а били животни, подобни на орлите, но толкова едри и силни, че можели да вдигнат слон високо във въздуха, да го пуснат да падне и като се разплеска на земята, да се спуснат и да изкълват месата му. Който ги е видял, казва, че крилата им били големи двадесет крачки[4], а перата дълги дванадесет[5]. Други неща за тези птици, които аз не съм виждал с очите си, ще ви разкажа по-нататък.

Великият хан изпратил посланици, за да научи подробности за острова и жителите му, но последните пленили единия от тях. Тогава Великият хан изпратил други посланици, за да изискат освобождението на неговия човек. Когато се върнали, донесли на своя господар един глигански зъб, който тежал четиринадесет либри[6].

Животните и птиците, които живеят на острова, са необикновено красиви. Онази голяма птица, която мисля, че е грифон, тук наричат рук.

Но да оставим сега този остров и да отидем в Загибар.

Бележки

[1] С това име Марко Поло нарича град Могадишу в Сомалия; вследствие на многобройните преписи той станал Мадеигаскар, за да посочи погрешно големия остров, открит от португалците през XVI в.

[2] Остров Занзибар в Индийския океан. От 1964 г. Занзибар е част от Република Танзания.

[3] От арабски анбар, сиреч сив кехлибар, спермацетово вещество, което се съдържа в една жлеза на кашалотите. Има миризма на мухъл и се използува в парфюмерийната промишленост.

[4] Около 35 м.

[5] Около 20 м.

[6] 5–6 кг.