Марко Поло
Милионът (136)

136. Провинция Маабар

Като напуснем остров Сейлан и плаваме на запад около шестдесет мили, откриваме голямата провинция Маабар^[1], наречена още Голяма Индия^[2].

Тази е най-добрата част от Индия, изцяло суша. Петима царе-братя, за които ще ви разкажа поотделно, управляват тази най-богата страна в света.

В тази част на Индия управлява един от петимата братя, Сендербанди, цар на Вар^[3]; тук са най-красивите и едри перли, за които ще ви кажа как ги ловят.

Между брега на континента и острова има един залив, където водата не е по-дълбока от десет-дванадесет крачки^[4], а понякога само две. Там дъното е буквално покрито с перли. Ловците идват на този залив от април до средата на май с малки и големи лодки и спират на едно място, наречено Беталар^[5]. Навлизат шестдесет мили в морето, хвърлят котва, остават по-големите лодки, прехвърлят се на по-малките и започват лова. Заедно с тях са и много търговци, които са наели ловците на перли през двата месеца на сезона. Тези търговци отделят за царя една десета от улова, а една двайсета дават на ония, които успеят да извършат чародейство над акулите, за да не нападат ловците под водата. Тези чародейци са брамани^[6], които са годни да извършват магията си само през деня, затова никой не смее да се спуска във водата през нощта. Същите чародейци могат да омагьосват други животни и птици.

Наети за лова гмуркачи слизат до дванадесет крачки^[7] под водата, остават там, колкото могат да издържат, и събират мидите, в които се намират перли. Събрания улов от перли продават в целия свят, добивайки големи печалби.

Разказах ви как се ловят перли. Трябва да знаете, че след средата на май от тях повече не се намират, но на триста мили оттук има друго едно място, където се намират перли през септември и октомври.

Трябва също така да ви кажа, че в областта на Малбар хората нямат никаква нужда от шивачи, защото всички се движат голи, каквото и да е времето, но обикновено то е приятно и умерено. Царят също ходи гол като всеки друг човек, но носи на себе някои отличителни белези, които сега ще ви опиша. Малкото парче плат, което покрива слабините му, е от по-скъпа тъкан, на врата си носи гердан с много и скъпи камъни, който от само себе си е цяло съкровище. От врата му виси и копринена връв, която стига до земята. На нея са нанизани сто и четири рубини и едри перли^[8]. Царят носи постоянно тази връв, защото всеки ден трябва да се обърне със сто и четири молитви към боговете. Това изисква неговата религия, така са постъпвали неговите предци, така постъпва и той. Царят носи гривни, обкичени със скъпоценни камъни и перли, а на краката си има три халки на последователни височини. Може да се каже, че скъпоценните камъни по него струват колкото един голям град, но в това няма нищо чудно предвид големите богатства на страната.

Никому не е позволено да изнася от страната дори един-единствен скъпоценен камък или перла, която тежи повече от половин саджо^[9]; царят също е заповядал всеки, които намери или притежава скъпоценни камъни или особено красиви перли, да му ги предаде, като в замяна получава двойната им стойност в пари. Поради този закон жителите и търговците на Маабар предават на драго сърце скъпоценните си камъни на владетеля, защото са добре възнаградени.

Царят на Маабар има петстотин жени. Наистина винаги когато види красива жена или привлекателна девойка, веднага я иска за своя жена. Разказват, че един ден видял една много красива жена, която била съпруга на брат му; царят я отмъкнал със сила и я задържал при себе си. Брат му, който бил мъдър и предпазлив човек, не пожелал да спори с царя, понесъл обидата и му оставил жената.

Царят има много синове, които е назначил за свои генерали и които са винаги край него, когато язди.

Когато царят умре, изгарят тялото му на клада заедно с всичките му синове освен най-големия, който трябва да царува на негово място; постъпват така, защото вярват, че синовете ще му бъдат в услуга в отвъдния свят.

Има и друг обичай: голямото съкровище, което, умирайки, царят оставя на сина си, не се докосва от последния, за да остане то непокътнато, а докато царува, той го увеличава и така всеки след него додава към събраното, предавайки го от поколение на поколение. Затова царете на Маабар са толкова богати.

В страната не се раждат коне; голяма част от царските доходи отиват за покупката на коне. Търговците от Кизи, Дуфар, Кормос, Ешиер и Аден^[10] 40, провинции, които имат много расови коне, пълнят корабите си с тях и ги продават на петимата братя по петстотин саджо единия, макар да не струват повече от сто сребърни монети. Всяка година царят купува не по-малко от две хиляди коня, също и братята му, но за една година конете измират, защото тук няма подковачи, нито добри конегледачи. Търговците от своя страна нямат никакво намерение да докарат подковачи и са доволни, че конете измират, така те могат да продават други и да печелят все повече.

В страната има и такъв обичай: ако някой извърши престъпление, за което бива осъден на смърт, и заяви, че сам иска да сложи край на живота си от любов към своя бог, царят дава съгласие. Тогава роднините и приятелите на злосторника го качват на една кола, дават му дванадесет ножа, разкарват го из селото и викат да ги чуят всички: „Този смел човек отива да се убие от любов към своя бог“. Като стигнат на мястото на екзекуцията, осъденият на смърт човек хваща един нож и се провиква: „Умирам от любов към моя бог“. След тези думи забива единия нож в едната си ръка, после втория — в другата, после останалите ножове по цялото си тяло, докато се убие.

След това роднините изгарят тялото му посред голямо тържество.

Друг обичай е, когато мъжът умре, вдовицата да се хвърля в кладата, за да умре с него; жените, които постъпват по този начин, са на почит и не са малко онези, които извикват възхищение с подобна постъпка.

Жителите на Маабар почитат езически божества; повечето смятат вола за свещено животно и никой не смее да яде месо от вол или да убие някое от тези животни. Но има една каста, наречена гави^[11], чиито последователи ядат волове, макар никога да не смеят да убият животното. Но ако то умре от естествена смърт, тогава го ядат и с тлъстината му мажат цялата къща.

Има и такъв навик в Маабар: царят, благородниците, всички, сядат на земята и казват, че правят това, защото човек идва от земята и там трябва да се върне, затова тя трябва да бъде почитана. Гавите, за които ви говорих, произхождат от ония, които убили свети Тома^[12] 42. Там, където е заровено тялото на светеца, никой от тях не би успял да влезе; няма сила, която да закара някого от тези гави на мястото, където почива тялото на светеца, защото с чудотворната си сила последният ги отблъсква.

В областта на Маабар няма друго за ядене освен ориз.

В тази страна, ако един расов кон оплоди някоя добра кобила, ражда се дребна кранта с криви крака, която човек дори не може да язди.

На бой хората носят щитове и копия, но са голи. Поначало не са храбри, дори точно обратното. Не убиват никакво животно и когато искат да ядат месо, търсят колачи сред мюсюлманите или други, които не принадлежат към тяхната религия.

Мъже и жени мият два пъти на ден цялото си тяло, сутрин и вечер; никога не сядат да ядат, преди да са се измили. Който не постъпва по този начин, се смята за еретик, както у нас патарините^[13] 43.

Против убийците, крадците и всички останали престъпници има много строги закони. Който пие постоянно и се напива, не може да бъде свидетел; който се скита по море, го смятат за бедняк и нещастник. Сладострастието и половата свобода не се смятат за грях.

В цялата страна цари ужасна горещина, затова всички ходят голи. Дъжд вали само три месеца в годината — юни, юли и август. Ако не е този дъжд да разхлади въздуха, не би могло да се живее.

Много гадатели и философи четат характера и мислите на хората по физиономията и телесния им вид. Изучават задълбочено всички знаци на зодиака, които оказват влияние върху човека, и знаят повече от всеки друг да тълкуват значенията на поличбите. Понякога се отказват да тръгнат на път или се връщат обратно заради една кихавица, или защото полетът на птиците не им се е харесал. Роди ли се дете, веднага си отбелязват планетата и астралните връзки и съвпади на рождената минута. Затова тук има много астролози и гадатели.

В Индия почти всички птици са различни от нашите с изключение на яребиците и прилепите, но те тук са едри като черния ястреб^[14].

Вместо зоб на конете дават да ядат варено месо с ориз и други варива.

Много са манастирите на почитаните богове в тази страна, а още повече са момчетата и девойките, които по различни причини родителите им отреждат на боговете. Когато извършват тържествена религиозна служба, монасите повикват посветените на боговете младежи, които отиват в манастирите и участвуват с песни и танци в тържествата. Девойките оставят дарове на боговете, нареждат дълга маса пред статуята на божеството, отрупана с ястия, след което известно време танцуват и пеят в храма. После се връщат и викат, че духът на божеството е изял същността на храните. Това правят всички момичета, преди да се омъжат.

Но сега да оставим Индия, защото искам да ви говоря за царство Мултифили.