Марко Поло (автор)

Марко Поло Marco Polo
венециански пътешественик
Роден	15 септември 1254 г. Венеция, Венецианска република
Починал	8 януари 1324 г. (69 г.) Венеция, Венецианска република
Погребан	Венеция, Италия
Марко Поло в Общомедия

Ма̀рко По̀ло (на италиански: Marco Polo, [ˈmarko ˈpɔːlo]) е венециански търговец,^[1][2] пътешественик и изследовател.^[3][4][5][6] Неговите пътувания в Азия между 1271 и 1295 година са описани в съставената по спомените му книга „Пътешествия“, наричана също „Милионът“ („Livre des merveilles du monde“ или „Devisement du Monde“, около 1300 г.). Книгата представя на европейците загадъчната култура и вътрешни механизми на Изтока, включително богатството и огромните размери на Монголската империя и Китай на династията Юен, давайки им първото подробно описание на Китай, Иран, Индия, Япония и други азиатски страни и области.^[7]

Роден във Венеция, Марко Поло наследява търговската професия от баща си и чичо си – Николо и Матео Поло, които малко преди раждането му заминават на Изток и се срещат с монголския владетел Кубилай хан. Те се връщат във Венеция през 1269 година, а малко по-късно тримата отново поемат на Изток, преминавайки по Пътя на коприната и стигайки до Китай. Приети са в двора на Кубилай хан, който е впечатлен от младия Марко Поло и му възлага поредица от мисии в империята и извън нея, при които той посещава днешните Виетнам, Индия, Индонезия, Мианмар и Шри Ланка.^[8][9] Той прекарва на служба при владетеля 17 години, опознавайки страната по-задълбочено от всеки европеец дотогава.

Към 1291 година тримата Поло са изпратени с монголската принцеса Хохочин, която трябва да се омъжи за владетеля на Илханата в Близкия Изток. След края на мисията си, те отиват по суша до Константинопол, след което се завръщат във Венеция след 24-годишно отсъствие. Марко Поло участва със свой кораб в Курцолската война, но е заловен и прекарва известно време като пленник в Генуа – през този период той разказва за пътуванията си на друг затворник, Рустикело да Пиза, който ги описва в книгата „Пътешествия“. Марко Поло е освободен през 1299 година и до края на живота си през 1324 година развива успешна търговска дейност във Венеция, има съпруга и три деца.

Макар да не е първият европеец, достигнал до Китай, Марко Поло е първият, изучил някои части на Азия и оставил подробно описание на наблюденията си. Неговите свидетелства за Изтока дават на Европа сравнително ясна картина на тамошните география и нрави. Те съдържат и първите западни писмени сведения за порцелана, каменните въглища, барута, книжните пари и някои растения и животни.^[10] Книгата вдъхновява Христофор Колумб^[11] и много други пътешественици и оказва влияние върху европейската картография до Картата на Фра Мауро.

Марко Поло е роден около 1254 година във Венеция, центърът на Венецианската република.^[12][6][13] Баща му, Николо Поло, оставя майка му бременна във Венеция и заминава за Леванта със своя брат Матео Поло. Тяхното връщане в Италия, за да „отидат във Венеция и да посетят дома си“ е описано в „Пътешествия“ така:

Те тръгнали от Акра и отишли в Негропонт, а от Негропонт продължили пътуването си до Венеция. При пристигането си там господин Никола научил, че съпругата му е мъртва и че е оставила син на петнадесет години на име Марко.^[14]

Първият известен предшественик на Марко Поло е негов прачичо от Венеция, също носещ името Марко Поло, който през 1168 година взима назаем пари и командва кораб в Константинопол.^[15] Дядото на Марко, Андреа Поло от енорията на „Сан Феличе“ във Венеция, има трима сина – Марко, Матео и Николо, бащата на Марко Поло.^[16][17] Според някои стари венециански източници предците на Марко Поло са с далечен далматински произход.^[18][19][20] Генеалогията на Марко Поло и мястото му на раждане се оспорват от някои хърватски историци, според които той може да е роден в Константинопол или на остров Корчула.^[21][18]

Марко Поло е споменаван в архивите на Венецианската република най-често като „Марко Поло от енорията „Свети Йоан Хризостом“ („Marco Paulo de confinio Sancti Iohannis Grisostomi“).^[22] В същото време, докато е жив, той е известен и с прозвището „Милиона“ („Milione“) – така първоначалното италианско заглавие на книгата му е „Книга на Марко Поло, наричан Милиона“ („Il libro di Marco Polo detto il Milione“). Според географа от XVI век Джовани Батиста Рамузио съгражданите му започват да го наричат „господин Марко Милиони“ („Messer Marco Milioni“), заради разказите му как богатството на Кубилай хан се измерва в милиони.^[23] По-късни автори, като филологът от XIX век Луиджи Фосколо Бенедето, оспорват тази хипотеза, тъй като бащата на Марко Поло също е наричан „Милиона“ – според тях името е съкратена форма на „Емилионе“, използвано за разграничаване на фамилията на Николо и Марко от другите клонове на рода Поло.^[24][25]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Баща му Николо Поло, търговец, търгува с Близкия изток, става богат и постига голям престиж. Заедно с брат си Матео Поло напуска Венеция около 1254 г., годината на раждането на Марко, и след шестгодишно пребиваване в Константинопол с търговска цел се отправя към Крим, а след това около 1261 г. достигат река Волга. От там братята пътуват на югоизток през земите на Златната Орда, пресичат задкаспийските степи, а след това и платото Устюрт и достигат земите на Хорезъм. По-нататъшният им път преминава на югоизток по течението на река Амударя до долното течение на река Зарафшан и нагоре по нея до Бухара. Там те срещат завоевателя на Иран, илхана (наместник) Хулагу и заедно с него продължават към столицата на великия хан. С неговата свита те пътуват цяла година на север и североизток. По долината на Зарафшан се изкачват до Самарканд, преминават в долината на река Сърдаря и по нея се спускат до град Отрар. От там пътят им продължава покрай северните части на Западен Тяншан до река Или. Продължават на изток покрай северните склонове на Източен Тяншан и достигат до оазиса Хами, важен пункт по „Пътя на коприната“ от Китай за Средна Азия. От Хами братята завиват на юг по долината на река Сулехъ, а след това на изток и достигат столицата на великия монголски хан Кубилай, който им оказва радушен прием.

Почти нищо не се знае за детството на Марко Поло, докато не става на петнадесет години, с изключение, че вероятно е прекарал част от детството си във Венеция. В същото време майката на Марко Поло умира и леля му и чичо му го отглеждат. Получава добро образование.

През 1269 г. Николо и Матео се завръщат в семействата си във Венеция с богати дарове, където за първи път се срещат с младия Марко. През 1271 г., по време на управлението на дож Лоренцо Тиеполо, Марко Поло (на седемнадесет години), баща му и чичо му тръгват за Азия след поредица от приключения, които по-късно Марко документира в книгата си. Връщат се във Венеция през 1295 г., 24 години по-късно, с много богатства и съкровища. Пътуват почти 24 000 km.

През 1271 г., те извършват пътешествие в Азия като търговци и посланици за втори път, заедно с вече 17-годишния Марко, и преживяват там доста години. Тръгвайки от Акра в Палестина през есента на 1271, те достигат на север залива Искендерун, след това пресичат Мала Азия и Арменската планинска земя, завиват на юг, в Кюрдистан, и по река Тигър се спускат до Басра. След това се насочват на север към Тебриз, а след това пресичат в югоизточно направление Иран през Керман до Ормуз, разчитайки да се доберат до Китай по море през Индия. Корабите в Ормуз обаче им се виждат много ненадеждни и те се връщат в Керман, като извършват тежък преход през пустинята Деще Лут до град Кайен. От там през Херат се добират до Балх, продължават на изток покрай южните склонове на Хиндукуш и достигат до полите на Памир. Завиват на североизток и се спускат в оазиса Кашгар, а след това заобикалят от юг пустинята Такламакан, движейки се покрай северозападните части на Тибет, от оазис до оазис до долното течение на река Черчен. По нататъшният им път преминава през пустинята Кумтаг, достига до река Сулехъ, а от там до град Ганчжоу, където по неизяснени причини преживяват цяла година. От Ганчжоу венецианците пътуват на югоизток до град Синин, а след това по течението на река Хуанхъ и степната област през 1275 г. пристигат в столицата на Великия монголски хан Ханбалик (Пекин).

В Китай Марко Поло бързо научава китайски, тюркски и монголски език. Императорът много го обича и започва да го изпраща на различни мисии като свой специален пратеник. За разлика от другите чиновници, той умее да забелязва детайлите в различните традиции и разнообразието в бита и ежедневието на местните хора и след като се връща при императора, му разказва всичко, което е видял по време на пътуването. Затова императорът все повече предпочита да го изпраща на мисии, за да събере необходимата информация. В резултат на това, Марко Поло получава все по-важни задачи, а императорът все повече се нуждае от услугите му.

Марко Поло живее в Китай общо 17 години. Той е изпращан със задачи на много места, дори от името на императора посещава страните в Южна Азия. Освен това три години работи и като местен управител в град Ян Джоу, провинция Дзян Су.

Времето минава и тримата европейци започват да тъгуват за дома. Те нееднократно молят императора да ги освободи, но императорът има нужда от тях и не ги пуска. През 1292 г. на тримата венецианци е заповядано да придружават две принцеси – китайска и монголска до Персия, които ще се омъжат за илхана в столицата Тебриз. По вода минават край полуостров Индокитай, островите Ява, Суматра и Цейлон и през 1294 г. достигат Персия, където благополучно предават принцесите на жениха. От там през Армения и Трапезунд през 1295 г. се прибират във Венеция след 24-годишно отсъствие.

Прибирането им изненадва хората във Венеция, защото след като изчезват за 24 години, хората вече не смятат, че са живи. Марко Поло е напуснал родния си град едва на 17 години, а се прибира като 40-годишен мъж. Виждайки донесените от тях бижута и коприна, венецианците започват да го наричат „Милионера Марко“. Той се чувства чужд в своя град и през 1296 г. отново се отправя в търговско плаване.

Едва излязъл в морето, галерата на Поло е нападната от генуезците (по това време Венеция и Генуа водят война за морско надмощие), Марко попада в плен и е затворен в Генуа до 1299 г. Въпреки че е пленник, хората идват при него, за да чуят за необикновения му живот в Китай. В затвора има един затворник Рустикело да Пиза (Рустичано или Рустичело), който умее да пише и записва всичко, което му разказва Марко Поло. По-късно издава „Пътешествията на Марко Поло“ или „Милионът“, която става световноизвестна книга. В книгата си Марко Поло подробно разказва за китайските градове, като Янджоу, Суджоу, Ханджоу и др., както и за разцвета и цивилизацията на Китай.

След издаването на книгата през 1299 Марко Поло е освободен и се връща във Венеция, където продължава да се занимава с търговия до края на живота си. Умира на 8 януари 1324 година в родния си град.

От там нататък контактите между Китай, европейските и арабските страни зачестяват още повече, а Марко Поло става символ на дружбата и контактите между Китай и Европа.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Няма потвърждение за пътешествията на Марко Поло различни от тези, споменати в книгата за него. Според редица анализи на съвременни учени, историята е по-скоро легенда, отколкото реалност. Ян Джоу, градът, в който е бил губернатор не пази никакви исторически сведения за пребиваването му там, нещо изключително нетипично за китайската практика в този аспект, където е традиция по-известните хора от града, включително неговия губернатор да намират място в архивите му. Самият автор на книгата за неговите пътешествия се е изхранвал от продажба на романи, което още повече подкрепя тезата за легендарния характер на историите в нея.

В книгата има и множество фактологични разминавания, като например, че според историята Марко Поло е сложил край на обсадата на Тян Гян, а в китайските източници това са направили персийците, а освен това е приключила 2 години преди самият Поло да стигне до Китай. В допълнение Марко Поло не споменава в своя разказ редица подробности, които биха направили огромно впечатление на всеки посетил Китай по онова време – пръчиците за хранене, чая, Великата китайска стена и т.н.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Неговото име носи хребет Марко Поло (Бокалъктаг, 36° с.ш., 91°-96° и.д.) в планината Кунлун в Китай, както и вид планински овен от този район.^[27] През 1851 г. корабът „Марко Поло“, наречен така в името на изследователя, става първият кораб, обиколил света за по-малко от 6 месеца. Летището във Венеция също носи неговото име. Телевизионният сериал „Марко Поло“ от 1982 година става носител на награда Еми.

• Laurence Bergreen: Marco Polo. From Venice to Xanadu. Quercus, London 2009, ISBN 978-1-84724-767-4.
• Detlef Brennecke: Die Beschreibung der Welt. Die Reise von Venedig nach China 1271 – 1295 (= Die 100 bedeutendsten Entdecker.), Erdmann, Wiesbaden 2016, ISBN 978-3-86539-848-2.
• Alfons Gabriel: Marco Polo in Persien. Verlag Typographische Anstalt, Wien 1963.
• John W. Haeger: Marco Polo in China? Problems with internal evidence. In: The bulletin of Sung and Yüan studies. Nr. 14, 1978, S. 22 – 30.
• Henry Hersch Hart: Venezianischer Abenteurer. Zeit, Leben und Bericht des Marco Polo. Schünemann, Bremen 1959.
• Stephen G. Haw: Marco Polo´s China: A Venetian in the realm of Khubilai Khan (= Routledge Studies in the Early History of Asia. Band 3). Routledge, London 2006, ISBN 0-415-34850-1.
• Dietmar Henze: Marco Polo. In: Enzyklopädie der Entdecker und Erforscher der Erde. Band 4, Akademische Druck-und Verlagsanstalt, Graz 2000, ISBN 3-201-01710-8, S. 164 – 387.
• Katja Lembke, Eugenio Martera, Patrizia Pietrogrande: Marco Polo. Von Venedig nach China. Wienand, Köln 2011, ISBN 978-3-86832-084-8.
• Philippe Menard: Marco Polo. Die Geschichte einer legendären Reise Primus, Darmstadt 2009, ISBN 978-3-89678-812-2.
• Arthur Christopher Moule & Paul Pelliot: Marco Polo. The Description of the World. Routledge, London 1938 Digitalisat
• Marina Münkler: Marco Polo. Leben und Legende (= C. H. Beck Wissen Bd. 2097). Beck, München 1998, ISBN 3-406-43297-2
• Marina Münkler: Erfahrung des Fremden. Die Beschreibung Ostasiens in den Augenzeugenberichten des 13. und 14. Jahrhunderts. Akademie-Verlag, ISBN 978-3-05-003529-1, Berlin 2000, S. 102 ff.
• G. Orlandini: Marco Polo e la sua famiglia, Venedig 1926 (Archivio Veneto-Tridentino, Band 9)
• Anja Overbeck: Literarische Skripta in Ostfrankreich. Edition und sprachliche Analyse einer französischen Handschrift des Reiseberichts von Marco Polo (Stockholm, Kungliga Biblioteket, Cod. Holm. M 304), Kliomedia, Trier 2003 ISBN 3-89890-063-0
• Igor de Rachewiltz: Marco Polo Went to China. In: Zentralasiatische Studien. Band 27, 1997, S. 34 – 92.
• Hans-Wilm Schütte: Wie weit kam Marco Polo? Ostasien-Verlag, Gossenberg 2008, ISBN 978-3-940527-04-2.
• Hans Ulrich Vogel: Marco Polo was in China: new evidence from curencies, salts and revenues (= Monies, markets and finance in East Asia. Band 2). Brill, Leiden u. a. 2013, ISBN 978-90-04-23193-1.
• Frances Wood: Marco Polo kam nicht bis China. Secker & Warburg, London 1995, ISBN 3-492-03886-7.
• Yang Zhijiu 杨志玖: Make Boluo zai Zhongguo 马可波罗在中国 [= Marco Polo in China]. Tianjin 1999, ISBN 7-310-01276-3.
• Alvise Zorzi: Marco Polo – eine Biographie. Claassen, Hildesheim 1992, ISBN 3-546-00011-0.
• Географы и путешественики. Краткий биографический словарьАрхив на оригинала от 2022-03-30 в Wayback Machine., М., 2001 г., стр. 369 – 371.
• Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 1 Географические открытия народов Древнего мира и средновековья (до плаваний Колумба), М., 1982 г., стр. 231 – 235.
• Поло, Марко. Милионът, прев. Божан Христов, изд. Отечество, София, 1986
• Поло, Марко. Пътешествията на Марко Поло, прев. Васил Атанасов, изд. Лице, София, 2004 (ISBN 954-9426-02-5)

Белетристика

• Italo Calvino: Die unsichtbaren Städte. Burkhart Kroeber, Hanser, München 2007, ISBN 978-3-446-20828-5 – fiktiver Dialog zwischen Marco Polo und Kublai Kahn.
• Willi Meinck, Hans Mau: Die seltsamen Abenteuer des Marco Polo (= Marco Polo. Band 1). Kinderbuchverlag, Berlin 1955.
• Willi Meinck, Hans Mau: Die seltsamen Reisen des Marco Polo = The strange travels of Marco Polo (= Marco Polo. Band 2). Kinderbuchverlag, Berlin 1956.
• Oliver Plaschka: Marco Polo: Bis ans Ende der Welt. Droemer, München 2016, ISBN 978-3-426-28138-3.

Библиография

• Nota Bibliografica. In: Vito Bianchi: Marco Polo. Storia del mercante che capì la Cina. Laterza, Rom 2007, ISBN 978-88-420-8420-4, S. 331 – 351.
• Michael Yamashita: Marco Polo. Eine wundersame Reise. Frederking & Thaler, 2003, ISBN 3-89405-621-5.
• Marco Polo: Ins Reich des Groß-Khans. In: Johannes Paul: Abenteuerliche Lebensreise – Sieben biographische Essays. Minden 1954, S. 15 – 66.

Цитирани източници

• Allulli, Ranieri. Marco Polo e il Libro delle meraviglie – Dialogo in tre tempi del giornalista Qualunquelli Junior e dell'astrologo Barbaverde. Milano, Mondadori, 1954. (на италиански)
• Marco Polo (c. 1254 – 1324) // bbc.co.uk/history/historic_figures/. BBC, 2017. Посетен на 2017-01-09. (на английски)
• Benedetto, Luigi Foscolo. Marco Polo, Il Milione. Istituto Geografico DeAgostini, 1965. (на италиански)
• Bergreen, Laurence. Marco Polo: From Venice to Xanadu. London, Quercus, 2007. ISBN 9781847243454. (на английски)
• Bettinelli, Giuseppe. Dizionario Storico-Portatile Di Tutte Le Venete Patrizie Famiglie. Venice, 1780. (на италиански)
• Brown, Robin. Marco Polo: Journey to the End of the Earth. Sutton, 2008. ISBN 978-0750934213. (на английски)
• Feinstein, Stephen. Marco Polo: Amazing Adventures in China (Great Explorers of the World). Enslow Pub Inc, 2009. ISBN 1598451030. (на английски)
• Ferrarin, Federica. Un nuovo tassello della vita di Marco Polo: inedito ritrovato all'Archivio // unive.it. Università Ca’ Foscari, 2019. Посетен на 2020-11-07. (на италиански)
• Hinds, Kathryn. Venice and Its Merchant Empire. New York, 2002. (на английски)
• Marco Polo – Exploration // History.com. history.com, 2017. Посетен на 2017-01-09. (на английски)
• Kleinhenz, Christopher (ed.). Medieval Italy: An Encyclopedia – Volume II L – Z. Taylor & Francis, 2017, [2004]. ISBN 9781351664431. (на английски)
• Landström, Björn. Columbus: the story of Don Cristóbal Colón, Admiral of the Ocean. New York City, Macmillan, 1967. (на английски)
• Mazzucato, Michele T. Italiani nel sistema solare. Maggioli Editore, 2008. ISBN 9788838742217. (на италиански)
• Pavešković, Anđelko. Putopisac Marko Polo // Godišnjak Poljičkog Dekanata „Poljica“ (23). 1998. с. 38 – 66. (на хърватски)
• Peklić, Ivan. Marko Polo – Svjetski Putnik // Metodički Ogledi 17 (1 – 2). 2011. с. 50. (на хърватски)
• Peters, Edward et al. Marco Polo // britannica.com. Encyclopædia Britannica, 2020. Посетен на 2020-10-25. (на английски)
• Polo, Marco. The Travels of Marco Polo. London, John Murray, 1920. (на английски)
• Polo, Marco и др. I viaggi di Marco Polo Veneziano // archive.org. Internet Archive, July 13, 1847. (на италиански)
• Puljiz-Šostik, Željana. Marco Polo i njegov Le Divisiment dou monde (Opis svijeta): fikcija i fakcija u književnoj historiografiji. Zagreb, Faculty of Humanities and Social Sciences, University of Zagreb, 2015. (на хърватски)
• Ramusio, Giovanni Battista. Primo volume, & Terza editione delle Navigationi et viaggi raccolto gia da M. Gio. Battista Ramusio, & con molti discorsi & vaghi discorsi, da lui in molti luoghi dichiarato & illustrato. Venezia, Giunti, 1574. (на италиански)
• Rugoff, Milton. Marco Polo. New Word City, 2015. ISBN 978-1-61230-838-8. (на английски)
• Stubbs, John H. et al. Architectural Conservation in Asia: National Experiences and Practice. Routledge, 2016. ISBN 1138926108. (на английски)
• Tait, William et al. Tait's Edinburgh magazine, Volume 10. Edinburgh, 1843. (на английски)
• Corte Seconda del Milion // venicewiki.org. venicewiki.org, 2012. Посетен на 2020-11-07. (на италиански)
• Zhao, Rongguang et al. A History Of Food Culture In China. World Scientific, 2015. ISBN 9781938368288. (на английски)

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Marco Polo.

• Тайнствените досиета на Марко Поло – National Geographic
• ((ru)) Венецианцы в стране рубинов, или что писал Марко Поло о Бадахшане
• ((en)) Пътешествията на Марко Поло – том 1, project Gutenberg
• ((en)) Пътешествията на Марко Поло – том 2, project Gutenberg
• ((en)) Марко Поло Архив на оригинала от 2012-04-14 в Wayback Machine., Open directory project
• ((en)) Одисеята на Марко Поло Архив на оригинала от 2008-01-03 в Wayback Machine., National Geographic
• ((en)) По стъпките на Марко Поло
• Марко Поло, Enciclopedia Italiana 1935, treccani.it