Патриша Райс
Тексаската Лили (41)

Глава четиридесета

Нито едно облаче не се виждаше сред синьото небе, слънцето печеше безмилостно, и Лили побърза да се скрие под сянката на боровете, надвесени над реката. Кристалните звуци на флейтата се носеха като нежен полъх. Младата жена повдигна памучната си пола, за да прескочи краставата жаба, която подскачаше напряко на пътеката, усмихна се и за миг се спря, заслушана във вълшебните звуци.

Знаеше къде може да го намери. Всички мъже бяха заети с прибирането на реколтата. Дори бяха наели още работници, за да закарат говедата до Ню Орлиънс. Лятната кухня след ремонта беше по-широка и още по-уредена от старата кухненска пристройка, изгоряла до основи. След няколко дни ще започнат да събират стадата. Кейд си беше заслужил почивката след толкова тежък ден под палещите лъчи на слънцето.

Той все още не й бе казал всичко. По цял ден беше зает с ранчото, а вечер, щом се прибереше в дома им, веднага започваха игрите с децата, после лягаше в леглото до нея и се сърдеше, ако не я усещаше в прегръдките си, но не й разкри тревогите си. Може би затова понякога се усамотяваше в гората и свиреше унесено с флейтата си.

Обаче Лили знаеше какво крие Кейд от нея и днес бе решила да се разберат окончателно, дори и да стигнат до яростно спречкване.

Когато я видя, Кейд веднага скочи на крака и й подаде ръка, за да седне до него на тревата. Изглежда Травис бе успял да го научи как да се държи с една лейди.

— Защо се реши да излезеш в тази жега? — попита я той.

Жена му рядко излизаше навън, защото от трите деца и от непрестанните грижи около домакинството не й оставаше минута свободно време.

— Дейви заспа, а Серена помага на Хуанита за бисквитите. Рой и дядо ти четат някаква испанска книга, която ми се струва доста неприлична. Затова реших, че най-после мога да си позволя да се поразходя.

Кейд се засмя и я прегърна, после я наведе към тревата. Двамата се загледаха в небесната синева. Чуваше се само шумоленето на ветреца сред клоните на боровете.

— Прекрасно е, че си се сетила за съпруга си. Така ми се иска по-често да идваш при мен през деня.

Някаква птичка запя сред храстите. Звуците се изливаха като ручей сред смълчаната гора, като напев за отминаващото лято. Двамата мълчаливо изслушаха горския певец, но внезапно от близкия бор се намеси креслива сойка. Сладкопойната птичка се уплаши и излетя от храстите.

— Чух, че жената на Оли Кларк докарала в магазина нови шапки и порцеланови сервизи — небрежно подхвърли Лили и целуна мъжа си.

Кейд леко се усмихна и я погали по рамото.

— Струва ми се, че тя е достатъчно наказание за един мъж. Ще го научи да изпълнява и най-дребните й желания. Аз самият не бих могъл да я издържа, ако беше моя съпруга.

— Глупости! Не беше справедливо Оли да лежи в затвора, а Бърт Диксън да се отърве чрез бягство. Никога няма да открият доказателства за убийството на Джим.

Кейд я притегли още по-близо до себе си и погали нежното й лице.

— Но наистина Оли стреля в Рикардо. Ако искаме да се спазват някакви закони в Тексас, трябва да се забрани на всички да стрелят кой когато му скимне. Може би Рикардо си заслужаваше жалката участ и може би Оли само искаше да му попречи да избегне възмездието за всичките злини, които Рикардо бе сторил… Не знам какво да ти кажа. Оли твърди, че е искал само да го рани, но раната се оказала смъртоносна. Както и да е, но аз съм убеден, че никой няма право сам да раздава правосъдие.

Настъпи тишина. Кейд и Лили се замислиха за трагичните събития от онази нощ. И двамата бяха съгласни, че Рикардо си е получил заслуженото, въпреки че би трябвало да бъде изправен пред съда, а не да бъде застрелян като побесняло псе.

— Подозирам, че Хуанита е бременна. — Лили неочаквано наруши тишината.

— Сигурен съм, че Травис ще се ожени за нея — усмихна се Кейд и отметна косата от челото й.

— Според мен, преди това Хуанита трябва да му даде съгласието си. Като всяка жена, и тя иска да има щастливо семейство, но се опасява, че Травис много се заглежда по жените.

— Е, не трябва да го упрекваш чак толкова. През последните месеци никъде не се отделяше от нея и не съм забелязал да се прехласва по друга жена. Едва изчаква края на вечерята, за да се усамоти с нея в спалнята им.

Лили се засмя и се притисна към него. Пръстите й отместиха разкопчаната му риза и докоснаха мургавата му гръд.

— Може би трябва да отидем до хасиендата и да ги оставим сами за две-три нощи — прошепна тя.

Предизвикателните й докосвания изведнъж спряха. Кейд за миг остана неподвижен, после се надигна на лакът и се взря в едва забележимите лунички по лицето й. В прелестните й очи се отразяваше небесния лазур, но погледът й беше напълно сериозен, без следа от любовен намек.

— Ако дядо ми се съгласи да се върне в хасиендата, ще го взема с мен. Но за теб все още е рисковано да тръгваш на дълъг път.

— Повече от един месец мина от раждането, Кейд. Знаеш, че не съм порцеланова статуетка. Пък и Дейви укрепна и може да понесе пътуването. Тъкмо сега е най-удобно да отидем до града, а не през есента, когато започнат дъждовете.

Лили си помисли, че може би трябва да го удари с нещо по главата, за да престане да я гледа с широко отворени очи и вместо това да схване скритата й мисъл. Леко го перна по брадата и зарови пръсти в гъстата му черна коса.

— Не разбираш ли, мили, че в този момент няма нищо по-добро за Травис и Хуанита от това, да останат за малко съвсем сами. Не отиваме толкова далеч, че да не можем да се върнем до три дни, ако в ранчото се случи нещо непредвидено. Може би трябва да оставим тук Рой за няколко месеца, защото един ден той ще наследи земята и не е лошо отсега да знае всичко за поддържането на такова голямо ранчо. Пък и не трябва да го разделяме от Травис. Време е да направим някакви промени в хасиендата на дядо ти. Спомням си, че няколко пъти ми говореше, че трябвало да се закърпи покрива и да се извършат някои други поправки по къщата.

Кейд замлъкна, погледна я в очите и отметна кичура от челото й, след което я прегърна и колебливо я попита:

— Ще се съгласиш ли да живееш с мен в хасиендата?

— Разбира се — нетърпеливо отговори тя. — Един ден имението ще бъде твое. Не може повече да се изоставя тази прекрасна възможност.

— Но нали винаги си ми казвала, че тук е твоят дом — настоятелно продължи Кейд. — А тук всичко е по-различно, отколкото в хасиендата на дядо ми. Не мога да те принуждавам да се разделиш с приятелите си, нито пък аз ще се съглася да замина без теб.

— Ох, Кейд! — прошепна младата жена и зарови ръце в косите му, после ги спусна към раменете му и поглади твърдите му мускули, когато той се наведе над нея. — Все още ли не си разбрал, че те обичам и искам да бъдеш щастлив, а ти явно няма да бъдеш щастлив, докато имението на майка ти е изоставено на произвола на съдбата. Ще ти помогна да се справим с всички трудности и съм уверена, че ще бъдем щастливи, защото никога няма да се разделяме. Понеже ще оставим ранчото на Травис, ще бъда спокойна, че тук всичко ще бъде наред. За мен ти си много по-важен от земята, кога ще го разбереше, мили мой? Пък ако някой ден се наложи, ще дойдем да помогнем на Травис. Градът не е толкова далеч, нали? Навсякъде мога да си намеря нови приятели, но никъде не мога да намеря мъж като теб.

Лицето на Кейд се озари от надежда.

— Нима искаш да кажеш, че си готова да захвърлиш всичко тук и да дойдеш с мен в хасиендата край града, за да намериш там своя нов дом?

— Е, само едно нещо още ме тревожи — дали Дейвид ще получи същото наследство като Рой — рече Лили и сви рамене, като се опитваше да не прикрива тревогата си пред Кейд.

Но когато той се наведе да я целуне, тя изостави преструвките. Обви с ръце мускулестия му гръб и отвърна на целувката му, която и на двамата се стори прекалено кратка. Тялото му се възпламени и младият мъж усети как желанието отново се надига в него. Този път тя дори и не помисли да го отблъсне.

Кейд докосна гърдите й, а младата жена се повдигна и се притисна силно към него. Той се опита да се отдръпне, но ръцете й се пъхнаха под ризата му и пръстите й леко погалиха голата му гръд, намериха зърната на гърдите му и нежно ги разтриха. Той изохка от удоволствие и я притисна към себе си, а устните му потърсиха нейните.

Лили измъкна ризата от панталоните му и започна да гали гърдите и корема му, той изохка още по-страстно и прилепи бедрата си към нейните. Макар и неохотно Кейд започна да разкопчава корсажа й. Пръстите му бавно намираха копчетата и тя не издържа, разкопча сама няколко от тях, после смъкна роклята от раменете си и развърза долната си риза. Гърдите й се оголиха, жадни за неговите ласки.

Когато той я целуна по гърдите, Лили едва не изкрещя от наслада, примесена с облекчение и желание, на което не можеше да устои. Младият мъж я захапа леко по шията и тя извика неудържимо. Той бързо повдигна полата й и започна да разкопчава панталоните си.

Ала изведнъж спря и погледна красивото голо тяло, което се притискаше към неговото. Мъжествеността му бе набъбнала от възбуда, но трябваше да спре сега, докато все още можеше.

Но младата жена нямаше намерение да спира дотук. Кейд хвана ръцете й и ги вдигна над главата й.

— Недей, Лили. Няма да мога да се спра. Аз съм виновен, че едва не умря при раждането. Никога няма да допусна отново да се измъчваш до смърт. Трябва да мине време, за да се възстановиш. Мисля, че не трябва да имаме повече деца. Не искам отново да страдаш.

Тя го изгледа предизвикателно.

— Аз съм силна жена, Кейд. Аз съм силна и не се страхувам да износя и родя нашите деца. Желая те толкова силно, колкото и ти ме желаеш, затова не измъчвай и двама ни.

Лили притисна бедрата си към неговите и ги разтърка. Сякаш в телата им избухна пламък, който заплашваше да ги погълне. След миг роклята й беше повдигната високо над кръста й и Кейд проникна в нея.

Нейният вик, изпълнен с екстаз разцепи тишината и се сля с песента на един присмехулник, който ги гледаше любопитно от върха на близкия бор.

Малко по-късно, когато проехтя и неговият вик, птицата размаха криле и отлетя.

Само едно самотно перо се спусна към земята и се закачи в златистите плитки на Лили.

В далечината проехтя крясък на бухал, което беше твърде необичайно за това време на деня.

Младият мъж се надигна и я погледна нежно.

— Обещах им да ги водя на лов за бизони — смутено прошепна той.

Косата й образуваше златен пръстен около главата й. Тя лениво се усмихна.

— Винаги съм мечтала да отида на лов за бизони.

Той се намръщи.

— Ти няма да дойдеш с нас.

Над главите им се чу шум от клюна на кълвач и те се разсмяха. Смехът им се извиси и се сля с горското ехо.