Патриша Райс
Тексаската Лили (24)

Глава двадесет и трета

Изстрелите проехтяха още преди фургонът да напусне очертанията на града.

Страхът за жената и децата му в първия миг скова сърцето на Кейд, но той бързо се окопити и размаха камшика. Не си спести упреците заради прекалената си самонадеяност. Беше постъпил прекалено лекомислено, като тръгна за града без Ефраим и Травис.

— Легнете, всички залегнете! Рой, не се мотай! Ще се върнем в града — извика Кейд и насочи коня си между нападателите и фургона.

Изчака, за да се увери, че всички са изпълнили заповедите му, и препусна в посоката, от която се стреляше. Куршумите можеха да го надупчат, но в този миг младият мъж мислеше само как да спаси любимите си жена и деца.

Проехтя още един залп и тревата наоколо се разклати, но сега Кейд ясно видя откъде се стреля. Димът от стрелбата се виеше издайнически над магазина на Оли. Кейд само стисна зъби и веднага се сниши от едната страна на коня си като истински индианец.

В целия град хората наизскачаха от къщите. Нещо обичайно беше да се стреля в събота вечер, след като пияните каубои биват изхвърлени от разгневените кръчмари, но стрелба посред обед в делничен ден — това бе нещо съвсем друго. Няколко мъже вече припряно оседлаваха конете си и Кейд прошепна къса молитва да се сетят първо да прикрият фургона, а чак след това да се впуснат в преследването. Самият той сигурно нямаше да може да опази Лили и децата във фургона от групата побеснели нападатели.

Когато стигна до магазина, стрелците бяха изчезнали. Оли притича отвътре и завари Кейд, слязъл от коня, да оглежда подозрително всяко кътче наоколо. Младият метис беше уверен, че тъкмо тук преди малко са се криели стрелците. Във въздуха миришеше на барут, сред тревата се търкаляха изпуснати в бързината куршуми. Кейд взе един куршум и внимателно го огледа, после проследи неясните следи в тревата и в калта, докато накрая огледа и ботушите на Оли, който се беше изправил на пътя му.

Оли беше обут с грубо скроени кожени ботуши, като повечето от мъжете в този затънтен край. Мокасини носеха главно индианците и простите работници по плантациите. Кейд напрегнато се взря в една по-ясна следа в праха. Със сигурност можеше да каже, че това бяха следи от подковани токове на мъжки ботуши. Но такива ботуши носеше цялото мъжко население от тук до Мексико Сити. Кейд примирено въздъхна. Не беше открил много и явно нямаше да успее лесно да залови убийците, но поне едно беше разбрал — трябва да търси някой, обут в ботуши.

— Какво става тук? — намръщено го попита Оли, стиснал пушката си в ръка и насочил поглед към редицата от дървета зад магазина.

Кейд се обърна назад към фургона, в който го чакаха Лили и децата. От всички страни започнаха да прииждат мъже, повечето от тях въоръжени. Дори и Рой се приближи към салона, а това бе сигурен признак, че стрелбата е преустановена.

— Аз би трябвало да те питам какво става! — гневно отвърна Кейд. — Имаш късмет, че бандитите успяха да избягат. Но ако се случи нещо на Лили и децата, ще застрелям всеки подозрителен тип, който се изпречи на пътя ми.

С тези думи Кейд отново се качи на седлото и потегли, като остави вбесения Оли да кашля сред праха, вдигнат от копитата на коня му. Според Кейд самият Оли не беше замесен в нападението, но можеше да бъде някой от многобройните му приятели. „По дяволите — помисли си младият мъж, — нима Оли си е въобразил, че ще успее да ми отмъсти по този подъл начин?“

Когато Кейд се приближи към фургона, Лили изглеждаше разтревожена, но все пак не казваше нито дума, макар че струпаните около нея мъже я отрупваха с въпроси. Серена плачеше, а Хуанита се опитваше да я успокои. Мъжете видяха Кейд, обърнаха гръб на младата жена и започнаха да разпитват младия метис.

— Може пък някое момче да се е упражнявало в стрелба по зайци. — Кейд се опитваше да омаловажи случката, за да накара мъжете да се разотидат. — Стрелбата беше хаотична и никой не е засегнат.

Слушателите с неохота изслушаха обясненията му, а най-недоверчивите дори отидоха до магазина на Оли, за да проверят сами какви следи са останали от бандитите. Но постепенно интересът на мъжете спадна и те започнаха на групи да се разпръскват във всички посоки. Неколцина все пак изгледаха подозрително Кейд и промърмориха някакви обидни думи, сред които се открояваха думи като „червенокожи дяволи“ и други подобни, но все пак се въздържаха да повишават глас в присъствието на Лили.

Тя взе Серена в скута си, а Кейд върза хамута на коня си към задната стена на фургона и се качи на високата седалка до нея, след което взе поводите и подкара фургона. Изгледа с безпокойство Рой, който яздеше до тях своето пони, но момчето изглеждаше напълно уверено на седлото.

— Ще издържиш ли да яздиш по целия път до ранчото, Рой? — попита го Кейд.

Рой въздъхна притеснено, но се постара да отговори убедително, като истински каубой:

— Да, сър. Мислиш ли, че ще ни нападнат отново?

Излиза, че и момчето не е повярвало на наивните му опити да заблуди мъжете с версията, че някой е стрелял по зайци. Трябваше да го успокои, да му вдъхне кураж, защото и той самият не знаеше какви изненади го дебнат в следващите часове.

— Не, няма да посмеят — спокойно започна Кейд. — Ние така сме ги уплашили, че дълго време няма да припарят в околността. Но все пак човек не знае какво му готви съдбата и затова е най-добре постоянно да бъде нащрек.

— Да, сър! — Рой изви юздата на своето пони и се отдалечи на няколко метра от фургона, за да може по-добре да огледа местността.

Лили изчака Серена да спре да хлипа и едва тогава запита Кейд:

— Според теб, кой може да е искал да ни убие?

— Не мога да кажа нищо със сигурност, но бих ти препоръчал да внимаваш особено с Рикардо, приятеля на Оли. — Нямаше право да скрива подозренията си от нея. Тя щеше сама да стигне до същия извод, ако научи всички подробности, за които той още не й бе разказал. Пък и винаги бе предпочитал да говори с нея без увъртане. Жена му трябваше да бъде наясно кои са враговете им, макар че, според него, нямаше да й харесат обясненията му.

Лили искаше да му зададе много въпроси, но беше усвоила уроците на мъжа си по сдържаност и хладнокръвно посрещане на опасностите. Само притисна Серена още по-плътно в скута си и реши да отложи сериозния разговор за мига, когато ще пристигнат в ранчото. Зад нея Хуанита не преставаше да мърмори молитви на испански.

Само Рой не се примири с мълчанието, налагано от Кейд и Лили. Още щом започнаха да се показват покривите на къщите от ранчото, момчето весело се провикна и пришпори коня си в галоп. Когато фургонът зави във вътрешния двор и спря пред голямата врата, на стъпалата се появиха Травис и Ефраим, въоръжени с няколко пушки и пистолети, вперили разтревожени погледи във фургона.

— Рой, отведи коня си в конюшнята и кажи на Ейбрахам да се погрижи и за нашите коне — нареди Кейд и скочи от седалката на фургона, след което пое Серена от ръцете на Лили и подаде ръка на жена си.

Травис вече беше заобиколил фургона и помагаше на уморената Хуанита да слезе. За миг я задържа в ръце, като че ли се опитваше да я прегърне, но очевидно се засрами от укорителните погледи на всички присъстващи и побърза да я спусне на земята.

Когато Хуанита се прибра в къщата и се почувства в безопасност, тя побърза да разкаже всичко на Травис и той незабавно отиде при Кейд, за да научи повече подробности за произшествието.

— Рой ми каза, че по пътя са ви нападнали. — Търговецът изгледа загрижено младата жена, но тя не му обърна внимание, защото беше заета с багажите, пък и малката Серена трябваше веднага да бъде преоблечена.

— Няма за какво да се безпокоиш — промърмори Кейд и вдигна рамене.

Младият мъж се беше надявал, че с щедрите си подаръци и покупки от магазина в града ще успее да умилостиви сърцето й, но сега се оказа, че между тях двамата отново се издигаше ледена стена.

Лили взе кафеника от огнището и без да бърза, наля по една чаша на Кейд и на себе си. В стаята бе така топло и приятно, а навън продължаваше да брули пронизващият февруарски вятър. Травис и Ефраим влязоха при тях и веднага започна спор за загадъчните нападатели. Лили усещаше присъствието на Кейд, който отпиваше от кафето само на една крачка зад гърба й, но не смееше да се обърне към него и да му разкрие тревогата си от пътуването, още повече, че другите двама мъже не откъсваха поглед от младоженците. Не можеше да забрави предупреждението на Кейд за някой си Рикардо, когото тя въобще не бе виждала през живота си. А може да са се познавали навремето, дори да се е държала с него хладно и високомерно, и сега този Рикардо да си отмъщава на нея и на нейното семейство?

— Все пак не разбрах добре. Нападнаха ли ви или не? — Ефраим уморено се отпусна на стола, опря пушката си до стената и погледна към двамата млади мъже край камината. Към него се приближи чернокосият му внук, огорчен от погледите, с които Кейд и Травис му бяха дали да разбере, че не трябва да пречи на сериозния мъжки разговор край огъня.

— Стреляли са по зайци — повтори Кейд и отпи от чашата си.

— Глупости — отсече Травис, който все още се разхождаше из стаята с пушката си под ръка. — Погледни Хуанита. Още трепери като лист. Рой не можа да ми каже две свързани думи, а Лили е пребледняла като призрак. Поне можеше да й предложиш стол, за да седне.

— И сама мога да си намеря стол — нервно възрази Лили. — Отдавна вече не съм дете.

Кейд с неохота прие предизвикателството на Травис. Донесе един стол пред камината и покани Лили да седне. Тя се отпусна в стола с лекота, учудваща за напълнялата й фигура, а Кейд мислено се изруга, че не се беше сетил навреме, та трябваше този Травис да го подсеща. Все пак можеше да бъде доволен от хладнокръвието на жена си, която до този момент твърдо стискаше устни и се стараеше да не изпада в паника. Малко бременни жени биха се държали така при подобна опасност.

— Ако наистина не са стреляли по зайци, тогава излиза, че са искали само да ни изплашат. От толкова голямо разстояние не можеха да ни уцелят.

Ефраим изръмжа нещо и посегна към каната с кафе.

— Ако ти се успокояваш с тази мисъл, аз пък започвам да се тревожа.

— И аз не съм никак спокоен — призна Кейд. Предпазливо протегна ръка към врата на жена си, макар че все още не смееше да я погледне в очите. В първия миг тя се вцепени, но постепенно започна да се отпуска, защото той не си позволи повече ласки в присъствието на баща й и децата. Може би с този дребен, но гальовен жест Кейд искаше да й покаже, че не е престанал да мисли за нея.

— Е, слушаме те — подкани го Травис, настанил се удобно до масата, след като най-после бе оставил пушката си до стената и опънал крака върху съседния стол.

Кейд се колебаеше. Не разполагаше със сигурни улики, а само с неясни подозрения. Може би думите му щяха да прозвучат доста наивно, но внезапно си припомни, че в най-скоро време трябва да потегли за Сан Антонио, затова преодоля смущението си и започна:

— Може да не е имало сериозна опасност и наистина някакви момчета да са се опитвали да ударят някой заек. Но все пак открих следи от мъжки ботуши с подковани токове, каквито носят само опитните ловци, и то по-заможните от тях. Невъзможно е да съм се заблудил, защото следите бяха пресни и се виждаха много ясно. Нито един беден ратай или каубой не може да си купи такива скъпи ботуши. Нито пък съм виждал да ги носят невръстни хлапета.

Двамата му слушатели го гледаха с недоумение. Бяха израснали на изток, където всеки се разхождаше с такива ботуши и затова не схващаха какво може да означава такава следа тук, в Тексас.

— Повтарям, това бяха ботуши с подковани токове, испанска изработка — натъртено повтори Кейд и допи кафето си, след което остави чашата на масата. Хуанита веднага се втурна да я напълни отново и той разбра, че прислужницата всъщност търси повод, за да остане край масата при мъжете. — И мога да ви уверя, че не познавам никой в околността, който да носи такива скъпи ботуши.

— Но все пак имаш предвид някого, нали? — обади се Лили и най-после го погледна в очите.

Сините й очи му се сториха студени като зимния вятър, който се блъскаше в дървените капаци на прозорците. Но Кейд веднага си каза, че може би тази пронизваща студенина в погледа й не е насочена към него, а към неизвестния убиец и тя е загрижена като всяка жена за безопасността на децата си и съпруга си. Затова младият мъж се осмели да отпусне ръка на облегалката на стола й, но не посмя да я погали по бузата, въпреки изгарящото го желание. „Май съм се размекнал прекалено много през последните дни“ — помисли си той.

— Може би имаме работа с някой, който има причини да ме мрази дотолкова, че е готов да ме нападне от засада. Досега никой не се е опитвал да ме убие. Може би тези изстрели бяха само за предупреждение, или само за сплашване и това навярно е било част от плана му. Но поне едно е ясно — очакват ни доста тревожни дни. — Кейд не спомена, че неизвестният нападател може да е бил толкова подъл, че да е убил Джим със стрела, подобна на индианските, за да насочи следите към единствения човек с примес на индианска кръв в околността — Кейд. И кой можеше да гарантира, че този хитроумен план нямаше отново да бъде задействан?

— Кой може да е този проклет копелдак? Трябва да го открием! И щом се докопаме до него, аз лично ще се погрижа да го откажа от всякакви намерения дори и да припарва около ранчото — възбудено реагира Травис, скочил на крака, преди Кейд да успее да отвори уста.

— Искаш лично да се разправиш с него? — глухо попита Кейд.

Младият мъж почувства как Лили се беше отдръпнала, за да не усеща допира на ръката му зад гърба си.

Травис схвана пренебрежителния намек в думите на Кейд и явно се замисли как най-бързо да се измъкне от неловкото положение, като типичен хитър търговец, затова Кейд побърза да го изпревари:

— Е, явно е, че засега не можем да се доберем до него. Той е мексиканец, който притежава влияние пред Остин и сред колониите, претъпкани със заселници. Нищо чудно, ако думата му се чува и в градския съвет.

— Нима намекваш за Рикардо? — сепна се Лили.

— Да, говоря именно за Рикардо де Суела, сега се подвизава под това име, макар че всъщност не принадлежи на славния испански род де Суела. Първата жена на дядо ми е била вдовица и той е неин син.

— А защо те мрази толкова силно? — Травис внезапно започна да се интересува от разказа му и дори спусна краката си от стола, а после се усмихна на Хуанита, когато тя побърза да долее кафе в чашата му и му поднесе царевична питка.

— Всичко започва от това, че Рикардо винаги е мразел майка ми. Навремето тя е отказала да се омъжи за него, дори и когато е останала съвсем сама и беззащитна, след като се е върнала в Бексар от индианското селище на племето на баща ми. Това е стара семейна вражда. Не искам да ви занимавам с нея, но ще ви кажа най-важното само за сведение, за да знаете пред какъв неумолим враг съм изправен сега. Налага се спешно да замина за Бексар, но не искам да ви оставя тук в пълно неведение и неподготвени за следващото нападение.

Лили скочи от стола и го блъсна назад, като гневно изгледа Кейд.

— Искаш да ни оставиш сами, на произвола на съдбата? Някакви загадъчни твои роднини ни приветстват с дъжд от куршуми, а ти си позволяваш да мислиш за разходки? Да не би да си намислил да се присъединиш към онези идиоти, които явно са решили да си оставят костите във форт Аламо?

— Лили… — Травис и баща й веднага я наобиколиха, но тя въобще не им обърна внимание, вперила очи в Кейд.

Младият мъж стоически посрещна яростните й упреци, със същата невъзмутима физиономия, която бе успял да запази през целия ден.

— Трябва да отида там, защото ме чака една твърде важна и неотложна задача, а никой не може да ме замести. Нищо не зная за причините, поради които едни бледолики воюват с други, но само пълни глупаци или истински герои могат да се опълчат на десетократно по-многобройна войска. Аз нямам нищо общо с тази война. За мен най-важното сега е животът тук, с теб и децата, в това ранчо.

— И навярно ще ми кажеш, че аз като всяка жена нямам никакво право да се намесвам в плановете ти, нали? Ами че аз съм само твоя съпруга и нищо повече.

— Имам сметки за разчистване с онзи мъж. Освен това вече ти казах повече, отколкото беше редно да знаеш.

— Как можа да ми кажеш това? — прошепна тя, запъхтяна от яростта, която я задушаваше.

— Мога да си го позволя, защото в момента от мен няма много полза тук в ранчото. Ти пожела да се справяш сама с всичко. Освен това тук са баща ти и приятелите ти.

Но дали той щеше да бъде в безопасност там, в града, сред тълпи необуздани и въоръжени мъже? Опита се да прочете някаква надежда за промяна в погледа му, но срещна неумолимия блясък на черните му очи и сърцето й се сви от мъка. Явно Кейд нямаше да се откаже от намеренията си. Мразеше го така, както никога не беше мразила.

— Наистина имаш право. Не се нуждая от теб. От никого не се нуждая. Можеш още сега да тръгваш за проклетия град. Уморих се до смърт, имам нужда малко да полегна.

С тези думи Лили бавно излезе от стаята.

Ефраим и Травис не казаха нищо, а Кейд тръгна към конюшнята. Къщата се оказа прекалено тясна, за да бъдат всички заедно. Стара традиция е младоженците да прекарват сами медения месец и винаги, когато този обичай се нарушава, и най-малкото спречкване може да прерасне в сериозна кавга пред смаяните погледи на роднини и приятели. Пък и този път корените на спора бяха доста по-дълбоки от ежедневните караници.

Травис се извини на Ефраим и се отправи към своята стая, като си мислеше за съвета на мургавия метис да бди над Лили и децата. Досега се беше занимавал само със себе си, но жадуваше да се грижи за още някого. Пък и нали имаше свой принос в това семейство?

 

 

Кейд се върна тъкмо за вечерята, но Лили въобще не му проговори. Децата вече си бяха легнали, затова младата жена напълни един поднос с храна и се присъедини към Хуанита пред камината, като остави тримата мъже на масата.

Ефраим и Травис се опитаха да протестират, обаче Кейд не продума. Тя му беше казала, че няма да търпи да се отнася с нея като към някоя презряна слугиня. Той не знаеше как да й обясни, че той никога дори не си бе помислял за подобно отношение, че винаги е била най-скъпото за него от мига, когато тя отвърна на първата му целувка. И сега трябваше да отиде при нея до камината, а не да стои край масата, потопен в тягостно мълчание. Все още не беше заслужил мястото си в ранчото, все още не беше заслужил и сърцето й. Но за да го заслужи, трябваше да отиде в онзи проклет град.

Другите двама мъже го гледаха намръщено, без да кажат дума. Кейд въздъхна примирено и взе чинията си. Отиде до камината и остави чинията на лавицата. Кимна на Хуанита и тя се отдръпна, за да му стори място до ниската маса. Младият мъж не седна на разклатения стол, а кръстоса крака на пода до Лили и започна да се храни.

Тя се опита да не му обръща внимание, но това бе невъзможно. Едрата му фигура бе съвсем близо до нея. Черната му коса лъщеше на светлината на огъня. Той бързо нави ръкавите на ризата си и тя разбра, че му е станало прекалено топло край буйния огън в камината. По мургавите му ръце заиграха отблясъците от пламъците. Е, сам си беше виновен, че седна толкова близо до камината. Тя не му бе продумала, откакто бе влязла в трапезарията.

Не трябваше да се омъжва за него. Може би щеше да бъде по-разумно, ако го остави да замине за Сан Антонио и повече никога да не го види. Пък и нали най-важната причина за брака им беше да даде името си на детето й и само от време на време да я посещава в леглото.

Лили знаеше, че бременността е истинската причина за сълзите, напиращи в очите й. Все пак беше жена с вроден усет за практичното и си каза за кой ли път, че е постъпила съвсем разумно, като е потърсила баща за детето си. Нямаше защо да очаква нещо повече от този мъж и не трябваше да се изненадва от разочарованията, които той й поднасяше с всеки изминат ден.

Но съвсем други мисли й навяваха спомените за нощите, които бяха прекарали заедно. Сега, когато Кейд седеше толкова близо до нея, младата жена неволно си спомни за миговете, изпълнени с блаженство, когато се сгушваше в прегръдката му, когато усещаше трепета на тялото му, напрежението на мускулите му, топлината, излъчвана от пламтящото от страст мъжко тяло. Помнеше и следващите мигове, когато, вече успокоен, мургавият красавец нашепваше гальовни думи в ухото й, галеше гърдите й, милваше корема й, а който дремеше бъдещата им рожба. Не, Лили искаше да забрави тези мигове, изпълнени с нега, защото именно тогава в нея се породи усещането, че винаги ще бъде с него, защитена и стоплена от ръцете му и устните му. А ето че всичко се бе оказало празна надежда.

Младата жена тихо се изправи и тръгна към кухнята с празните чинии. Хуанита побърза да я настигне и двете жени се заеха да отделят остатъците от храната в копанята на прасето, след това поляха съдовете с гореща вода и се заловиха с миенето. На масата Ефраим и Травис допиваха кафето в пълно мълчание, без да престават да поглеждат сърдито към високия индианец край камината.

Лили се върна от кухнята и все така мълчаливо се отправи към спалнята си. Мъжете изчакваха Кейд да приключи с вечерята си и се спогледаха озадачено, когато младият метис въобще не ги погледна, а направо тръгна към задната врата.

Лили чу как се отваря прозореца на спалнята й, но вече се беше разсъблякла и нямаше време да наметне някоя роба. Предвидливо беше залостила резето на вратата, за да му покаже, че не желае да бъде обезпокоявана, но не очакваше, че Кейд ще се осмели да нахлуе през прозореца. За пъргавото му тяло височината не беше никаква пречка. Движеше се безшумно, като истински червенокож. Силуетът му изпълни рамката на прозореца, светлината от свещта огря скулестото му лице. Но младата жена така и не й остана време да разчете какво бе изписано в дълбочината на черните му очи, които я гледаха втренчено. Само затаи дъх и се опита да не гледа широките му гърди, които се показваха изпод разтворената риза.