Патриша Райс
Тексаската Лили (31)

Глава тридесета

През останалата част от вечерта Лили не каза нито дума и това помрачи настроението на присъстващите. Отказваше предложенията да й сипят още вино в чашата и остави чинията си недокосната. Видя, че Кейд отново си напълни чашата и я изгледа предизвикателно, но не искаше да го упреква пред останалите сътрапезници. Щом вече бе провъзгласена за лейди, трябваше да се държи възпитано, както подобава на една истинска лейди.

Отраснал със свободно държание, но непривикнал с жени, които не приемат предизвикателства, Кейд се стараеше да не изостава от дядо си и до края на вечерта двамата изпиха доста чаши. Двадесет години беше очаквал този ден и не искаше празникът му да остане незабелязан.

Знаеше, че моментът беше рискован. Рикардо, отрасъл като син на Антонио, имаше причина да се надява да получи в наследство земите на Антонио де Суела. От друга страна старецът беше своенравен и винаги настояваше да изпълняват всяка негова прищявка, а Кейд не можеше да бъде сигурен, че ще съумее да изпълни всичките му изисквания. Но точно сега дядо му го приемаше като пълноправен член на семейството, а младият метис никога в живота си не бе удостояван с такава чест. Сега трябваше да привикне с тази рязка промяна в съдбата си, а Лили трябваше да се примири с новата си роля.

— Какво мислиш за земята? — попита Антонио, привидно нехайно, въпреки че погледът му зорко оглеждаше лицето на Кейд.

— Трябва отново да се почистят напоителните канали. Реката е придошла и каналите навсякъде са затлачени от тинята. Малко добитък е останал. Трябва да докараме крави и бикове за разплод от Мексико. Лозята са съсипани. Запазени са овощните градини, но дърветата трябва да се подменят, за да раждат повече. Въобще има доста работа. — Кейд описа състоянието на имението, без дори да се поколебае за миг. Знаеше, че дядо му проверява способностите му да ръководи огромното имение. Затова се беше върнал от Мексико — за да провери дали внукът му ще може да поеме управлението на земите на рода де Суела. Но младият метис не се страхуваше от този изпит.

— Ще наема хора да започнат работа по напоителните канали. — Антонио отчупи парче хляб и го задъвка замислено, след което продължи. — Трябва да заминеш за Мексико, за да купиш добитък. Аз вече нямам сили за такова тежко пътуване. Ще ти дам препоръчителни писма, с които всички врати ще бъдат отворени за теб.

— Не, нека да почакаме, дядо — внимателно възрази Кейд. — Имам да свърша тук нещо по-важно. Искам да се уверя, че Лили и децата са добре настанени и нищо няма да им пречи.

Погледите на всички присъстващи се насочиха към него. Травис знаеше за плановете на Кейд. Отдавна ги бяха обсъждали и сега бяха на едно мнение. Дядо му го гледаше с изчаквателен поглед, а Хуанита и особено Лили не можаха да прикрият тревогата си. Кейд като че ли усещаше как погледът на Лили изгаря кожата му. Не беше трудно да разбере причината. Решенията на двамата мъже пряко засягаха нея и нейните деца. Нали винаги се стараеше да постъпва така, че тя и децата да живеят колкото може по-добре и по-охолно. Но сега трябваше да се предприеме нещо, ако искаха да живеят в бъдеще без грижи за утрешния ден.

— Бъдещето ще принадлежи на тези, които спечелят войната — замислено рече Кейд и след това произнесе решителните думи, с които искаше окончателно да убеди жена си на коя от двете армии симпатизираше. — Не искам да се подчинявам на мексиканската диктатура. Ще се присъединя към войската на генерал Хюстън, ако той ме приеме в своите полкове, разбира се.

Макар че гледаше към дядо си, когато каза тези думи, младият мъж забеляза, че ръцете на Лили потръпнаха и тя едва не изпусна вилицата. Обърна се към нея и видя как жена му остави салфетката с пребледняло лице и се надигна от стола си. Алкохолът забавяше реакциите му и затова не успя да я настигне, преди тя да отвори вратата на трапезарията. Изправи се край масата с глуповато изражение, недоумяващ къде е сбъркал, загледан към вратата, през която разтревожената Хуанита се втурна след господарката си.

Кейд тръсна глава, за да избистри мислите си, и се отпусна безпомощно на стола. Повече не можеше да се заблуждава. Тя не напусна така безцеремонно стаята, защото се страхуваше да не го убият във войната, а защото го ненавиждаше. Очевидно се е ядосала, че предварително не беше споделил решението си с нея.

Но крайно време беше да узнае, че от сега нататък той сам ще взима решенията и няма да търпи някой да го командва. Скоро щеше да се появи още едно дете и тя ще трябва да се съобразява с това. Когато се върне от Мексико, може би ще започнат всичко отново.

Дядо му го гледаше напрегнато, но повече с любопитство, отколкото с раздразнение. Кейд вдигна чашата си за тост.

— Да пием за жените — промърмори той.

Беше доста късно, когато Кейд най-сетне се добра до вратата на стаята, в която спеше жена му. Не искаше отново да прекара нощта в креслото до леглото й. Прекалено много самотни нощи му се събираха откакто бяха женени. А в близкото бъдеще може би нямаше да бъдат заедно в продължение на месеци. Затова тази нощ ще легне до жена си, реши той. Пиенето го беше направило много по-дързък от обичайното.

Когато влезе в стаята й, Лили спеше, свита на кълбо в средата на огромното легло. Косата й беше разпиляна назад, сплетена на плитки. Винаги го бяха дразнили тези нейни плитки. Много повече му харесваше косата й, когато къдриците й бяха пуснати свободно.

Но след миг тези мисли бяха изместени от прелестната гледка на красивото й лице, огряно от меката светлина на свещта, оставена на масичката до леглото. Трябваше да се държи възпитано и нежно, както умееше Травис. Но най-важното за него беше да й разкаже какво иска да направи, за да бъдат щастливи те двамата, за да живеят децата им безгрижно и заможно. Искаше да погали косата й, да развърже плитките й и да разстеле къдриците й на воля върху копринените чаршафи. Искаше да й докаже колко страстно я обича.

Младият метис се олюляваше, докато сваляше скъпите си нови дрехи и небрежно ги захвърляше на пода на широката спалня. Дядо му никога не се скъпеше, когато бе решил да осъществи някакво свое желание. А какво по-радостно за стареца от това да види единствения си внук облечен както подобава на богатството му и знатния му произход, така както трябва да се облича един де Суела? Този урок старият благородник беше научил преди много години. Обаче тази нощ мургавият метис искаше да бъде с любимата си жена такъв, какъвто е, без излишните украшения и скъпи тоалети.

Кейд отдръпна завивката и разголи прелестните й рамене. Тя помръдна неспокойно в съня си и той я прегърна, за да я успокои. Никога не му се беше налагало да се преструва в леглото, защото не трябваше да се престарава, за да убеди някоя жена да сподели леглото му. Затова сега не можеше да се държи другояче, освен да постъпва така, както му диктуваше горещата южна кръв.

Ужасяваше го мисълта, че може би тя няма да пожелае да сподели леглото си с него поради напредването на бременността. Ако имаше някаква възможност да се въздържи, сигурно би опитал. Но Кейд знаеше, че повече не може да прикрива желанието си, не можеше да се отказва от това, което му принадлежеше като неин съпруг, при това в такъв предразполагащ миг, когато двамата бяха останали сами и полуразсъблечени в нейната спалня.

Освен това главата му така се бе завъртяла от виното, че вече нищо нямаше значение за него. Само си припомни колко пъти тя откликваше с жар на ласките му. Пред замъгления му поглед отново се изредиха сцени от нощите им, изпълнени със страст и безумно отдаване. Ох, как се притискаше тя към него! Като че ли тялото й бе създадено тъкмо за него, така безупречно изпълваше ръцете му… И тъкмо в най-ранните часове на деня, преди разсъмване, тя го даряваше с най-нежните си ласки. Не, в този миг нищо не можеше да разубеди младия мъж да се откаже от намерението си.

Може би понякога изпитваше съмнения, но не и когато двамата бяха в леглото, сплели тела в страстна прегръдка. Леглото оставаше последното, най-сигурното пристанище и за двамата. Ръката му бавно се плъзна по нощницата й над заоблената й гръд. Тя промърмори в съня си, когато пръстите му нежно докоснаха зърната й. Той бе вече възбуден и готов за нея, затова се притисна към бедрата й, като се надяваше да я събуди по най-приятния начин, който мъжът може да подготви за любимата си.

В просъницата си Лили се завъртя и се сгуши още по-плътно в него. Кейд очакваше тя да се събуди, но младата жена само въздъхна леко и сънено отпусна красивата си глава на мургавото му рамо. Тогава той внимателно надигна нощницата й и погали гладкия й корем, после дланта му се плъзна надолу, докато стигна до меката вдлъбнатина между бедрата й.

Тя пак въздъхна и бедрата й потръпнаха, но дори и сега не се събуди.

Кръвта му закипя и реши да я събуди дори с риск да си навлече гнева й. В този момент един лунен лъч освети нещо бляскаво до леглото й и той видя силуета на някаква бутилка. Разпозна етикета, въпреки опиянението си и нервно посегна към бутилката.

Оказа се шише, напълнено с лауданум. Младият мъж ядосано изруга. Тази опиева тинктура, по рецептата на професор Манголини, можеше да приспи и най-силния мъж. Кейд се отпусна безпомощно на възглавницата и се загледа в тавана. Слабините му изгаряха от огън, който само Лили можеше да угаси. Но се оказа, че беше изпаднал в глупавото положение да чака кога ще престане да действа проклетото сънотворно на Травис.

Никой не му беше обяснил, че брачният живот понякога може да бъде тъй мъчителен.

Когато Лили се събуди на сутринта, Кейд отдавна беше излязъл от стаята й. Тя веднага разбра, че той е бил в стаята през нощта. Миризмата на мускулестото му мъжко тяло още се излъчваше от чаршафите. Красноречиво доказателство бе и нощницата й, вдигната високо над талията й. Грижливо навитите букли бяха разресани и косите й сега се стелеха върху възглавницата. Усети натъртванията по най-интимните части на тялото си, причинени от възбудените му пръсти и си помисли колко приятно би било да е сега до нея в топлото легло.

Обърна се разочарована надясно и видя отпечатъка от главата му в пухената възглавница. Наистина е бил тук, лежал е до нея, но си е отишъл.

Опита се да не мисли за него, защото не искаше отново да я налегнат отчаяните мисли за раздялата с Кейд. На масичката до леглото видя малка флейта. Повдигна я срещу светлината от прозореца и започна да я оглежда. Не беше същата, която той винаги носеше в джоба си. Онази беше потъмняла от времето и износена от пръстите му. Тази беше съвсем нова, лъскава, като че ли недокосвана от човешка ръка, очевидно издялана от Кейд специално за дребната й китка. От едната страна на дървения музикален инструмент бяха гравирани лозови листа. Младата жена нищо не разбираше от дърворезба и не можеше да си обясни как съпругът й е успял да изработи тази фина вещ, но знаеше, че това е подарък за нея, изработен с много любов.

Тя нерешително допря инструмента до устните си и издуха една струя въздух през отвора. Звукът беше мек, чист и изпълнен с надежда.

Изпълнена със съжаление за похабената любовна нощ, Лили гневно захвърли флейтата насред стаята.

На всичкото отгоре пълнотата й не й позволяваше да облече роклята, която носеше по време на пътуването от нейното ранчо до хасиендата на Антонио де Суела, изпрана и старателно сгъната на креслото до леглото й. Наложи се да сложи домашната роба, с която прекара по-голямата част от вчерашния ден, след което отиде да събуди Хуанита. От сънената прислужница разбра, че Кейд и Травис са заминали на зазоряване и настроението й съвсем се развали.

Това трябваше да се очаква, повтаряше си тя за кой ли път. Глупавите мъже винаги са обичали да воюват. Готови са на какви ли не жертви и лишения, вместо да останат по домовете си при тези, които ги обичат повече от всичко на света. Не е за чудене, че има толкова много самотни жени, млади вдовици и осиротели девойки.

Дните започнаха да се нижат бавни и унили. Лили усещаше как детето на Кейд ставаше все по-подвижно в утробата й, слушаше наивното бъбрене на Рой и Серена относно предстоящото завръщане на Кейд, виждаше колко напомнят жестовете на Антонио де Суела на тези на внука му и в гърдите й се надигаше мрачна решителност, примесена с отчаяние.

Искаше да прогони това потискащо чувство. Съвсем друго би било, ако можеше да намира поводи, за да излее гнева си. Щеше да затръшва врати, да кресне на децата, дори щеше да си измисли някаква къщна работа и да се залови за нея с ожесточено усърдие. Но нито едно от тези занимания сега не би могло да запълни угнетяващото чувство за празнота, което я изнервяше и плашеше, от което не можеше да намери покой нито през дългите самотни нощи, нито през скучните и безрадостни дни.

Не можеше да повярва, че може да стигне дотам, че да се страхува за съдбата на този полуиндианец-полуиспанец, който бе нахлул безцеремонно в живота й и бе объркал всичките й планове. Може би наистина бе чудовище, изчадие на дявола, както я предупреждаваше суеверната Хуанита. Нима е възможно една млада лейди да скърби повече за съпруга си, заминал на война, отколкото за наскоро починалия си баща?

Не, не беше вярно, че не страдаше за Ефраим. Смъртта на баща й и загубата на дома й я изпълваше с меланхолия. Стигна дотам, че не изпитваше никакво желание да се захване с нещо полезно, съзидателно, колкото и дребно да е то. На всичкото отгоре и тази потискаща самота. Не познаваше никого в тази местност, нямаше приятели, не можеше да общува със съседите. Когато се свиеше на кълбо вечерта в грамадното и празно легло, непрекъснато си мислеше за Кейд, за страстните му ласки, за горещото му мургаво тяло. Споменът за Джим беше напълно избледнял в съзнанието й.

Флейтата беше запратена в един от скриновете сред купчината дрехи и кърпи, осъдена на забрава. Вече навлизаше в шестия месец на бременността и не й беше до спомени за страстни нощи, ухажване и серенади. Искаше само едно — някой да я утеши през тези мъчителни месеци, докато очакваше раждането на детето.

Кейд отсъстваше вече повече от седмица и слънцето започна да сгрява земята, а първите диви цветя избуяха в прерията, както всяка година в началото на април, когато пристигнаха ужасяващите вести от Голиад.

Прислугата в дома на Антонио де Суела беше възпитана в испански дух и се стараеше да спестява на дамите това, което обикновено се считаше за тема на мъжки разговор. Затова Лили трябваше да се скрие зад храстите във вътрешния двор и да подслуша разговорите между Антонио де Суела и гостите му. Вратите и прозорците към вътрешния двор често оставаха отворени, за да нахлува освежителният полъх на вятъра. Трябваше да впрегне всичките си познания по испански, за да може да научи някои от по-важните сведения за военните действия.

Така узна за пленяването на армията на Фенин в Голиад няколко дни след заминаването на Кейд. Не знаеше от коя дата са тези сведения, нито пък разбра дали това е била причината за внезапното потегляне на съпруга й. Сигурно беше само едно — съпругът й бе решил да се присъедини към войската на генерал Хюстън и следователно не е възможно да е загинал при кръвопролитното сражение пред вратите на Голиад.

Застинала до колоната в двора, Лили долови напрегнатия шепот на един от гостите на дядото на Кейд, който разказваше ужасен за коварната заповед на генерал Санта Ана да освободят стотици пленници от тексаските бунтовници, само за да намерят смъртта край Голиад и то в мига, когато нещастниците са си въобразявали, че с всяка стъпка се приближават към свободата. Очевидно Кейд е знаел какво говори, когато й бе казал, че този военноначалник е побъркан човекомразец. Дори обкръжените заселници в Сан Антонио да се съгласят с условията му за предаването на града, генерал Санта Ана ще нареди да се унищожи всичко, построено от заселниците от Севера през последното десетилетие с толкова пот, с толкова лишения. А щом северняците се изтеглят от Тексас, червенокожите отново ще нахлуят в земите на запад от Мисисипи. Каква надежда й остава тогава за ранчото?

Лили не можеше да се отърве от подозрението, че не беше случайно пристигането на Антонио де Суела от Мексико в Тексас след двадесет и пет годишно отсъствие, тъкмо когато мъдрият старец можеше да помогне осезаемо за ограничаването на военните действия. Дядото на Кейд не криеше неодобрението си към методите на Санта Ана и гостите му открито говореха, че е крайно време да се отнемат пълномощията на кръвожадния генерал, че демокрацията най-сетне трябва да възтържествува в тази нещастна страна. Тази дума Лили разбра веднага, въпреки оскъдните си познания по испански.

От този миг насетне младата жена започна да се отнася с много по-голямо уважение към дядото на съпруга си, макар че не можеше да превъзмогне огорчението си да я третират само като някаква лъскава кукла, като придворна дама без право на глас, която трябва да бъде опазвана от всякаква връзка с околния свят. Дори бе готова да признае, че майката на Кейд е имала право с един решителен жест да зареже това великолепие и да се хвърли в прегръдките на един див и необразован вожд на племе от съвсем чужда раса. Може би е била истински щастлива, когато смелият воин, придружен с верните си апахи, я е откраднал през онази бурна нощ. Сред индианците тя може би е била много по-щастлива и е живяла много по-пълноценно, отколкото сред тази скучна хасиенда, оградена с непристъпни зидове.

Но нищо не можеше да стори, за да спечели отново свободата си, докато очакваше раждането на детето на Кейд, а извън стените на хасиендата на дядо му бушуваше безмилостна война и страната беше залята от кръв. Можеше само да се занимава с уроците на Рой и Серена, да помага в градината и в кухнята. Зае се да приготви пелените и дрешките на бъдещата си рожба, защото след пожара и бягството много малко дрехи й бяха останали. И да чака с трепет всяка вест от Кейд.

Но вести нямаше.

И тогава, в един от най-мъчителните за нея дни, когато си казваше, че повече не може да издържа така, неочаквано се появи Рикардо.

От стаята си тя чу скърцането на голямата врата, тропота на десетина коня, непознатите стъпки, мъжките викове и смехове. Веднага разбра, че това не са обичайните гости на Антонио де Суела, които тайно се промъкваха от Бексар и шепнешком коментираха военните действия. Изпълнена с надежда, че ще научи нещо за Кейд, тя бързо се озова в салона, потънал в мрак, откъдето се виждаше частта от външния двор зад голямата врата.

Не познаваше нито един от новодошлите, пъстра смесица от мексиканци и северняци. Трескавият й поглед не откри нито Кейд, нито Травис, нито пък конете им. Надеждите й мигом помръкнаха и тръгна към стаята си със свито сърце, за да се преоблече преди посрещането на гостите. За миг си каза с горчив упрек, че в скоро време ще заприлича на онези лекомислени жени, които и при най-драматичните обстоятелства се вълнуват само от външността си.

При тази мисъл се намръщи, но въпреки това среса косата си и облече черната роба, която дядото на Кейд й бе подарил. Погледна се в огледалото, намръщи се и се опита да опъне гънките, образувани по роклята от издутия й корем. Дантелата се беше протрила на три места. Тръсна глава и се закани, че повече няма да ражда деца от Кейд. Още не бе изминал шестият месец, а изглеждаше сякаш бе в края на деветия.

Тази мисъл като че ли я успокои и тя тръгна към салона, за да посрещне гостите. Антонио де Суела отдавна се бе отказал да я убеждава да не напуска стаята си. Ако гостите носеха новини за сраженията, младата жена рано или късно щеше да ги научи.

Щом влезе в салона, тя завари Рикардо с пура в ръка, разположил се в креслото, което винаги бе запазено за Антонио де Суела. Лили едва се сдържа да не го упрекне. Но като видя спътниците му, насядали с мръсните си дрехи и калните си ботуши сред изрядно чистия салон, не издържа и тръгна към вратата, през която бе влязла преди миг.

Антонио я спря с галантен жест, с мъка се изправи и я представи на новодошлите.

— Сеньора, това е моят доведен син Рикардо. Рикардо, това е снаха ми Лили, съпруга на моя внук.

Рикардо я изгледа преценяващо и се усмихна едва-едва.

— Здравейте, мисис Браун. — Очите му се насочиха към издутия й корем. — Още едно копеле от племето на апахите. Колко любопитно!

Дори и да не бе споменал тази обидна дума, тя прочете неприкритата заплаха в злобния му поглед и разбра, че този мъж е много опасен за Кейд, за нея, за бъдещото й дете, за всички тях. Навярно би желал всички те да загинат.

Едва сега младата жена проумя какво имаха предвид Кейд и Хуанита, когато й говореха за дявола в човешки образ.

Разтреперана от страх, тя се обърна и напусна салона, но горчивината не изчезна, когато се озова в стаята си, дори и след като залости резето с треперещи пръсти.

Мъж, който е способен да мрази дори едно неродено дете, е нещо повече от дявол. Той няма душа, няма сърце, няма капка човечност.

Кейд искаше да я скрие на някое безопасно място и си мислеше, че няма по-добро убежище от къщата на дядо му. От самото начало Лили бе предчувствала, че от това нищо добро няма да излезе, но се бе примирила с решението на мъжа си. А ето че сега се оправдаха и най-черните й опасения. Заплахата, породена от присъствието на Рикардо, надвисваше като меч над всички обитатели на хасиендата. Сигурно и Хуанита се е заключила в стаята си и сега не смее да излезе навън. Дори и двете деца се бяха свили уплашено, щом зърнаха Рикардо. Дори Антонио де Суела се прибра в стаята си и въобще не пожела да вземе участие в забавленията на неканените гости.

Между заплахата на дявола в човешки образ и бурните морски вълни тя би избрала морето.