Патриша Райс
Тексаската Лили (17)

Глава шестнадесета

Предстоящите коледни празници внесоха оживление в живота на Лили.

Всички в околността бяха обхванати от радостна възбуда. Възможността за пръв път семействата да се съберат заедно и истински да празнуват Коледа след толкова години усилена работа, вълнуваше жените. Заселниците от Кентъки, Алабама, Мисисипи, дори и тези, които бяха дошли чак от Англия или Германия, си припомняха обичаите и трескаво се приготвяха за празненството.

Салонът на Оли бе украсен с борови клонки, жълъди и шишарки. Отнякъде донесоха и магнолиево дръвче. Разнасяше се аромат на изсушени портокалови кори и канела. Мъжете запалиха голям огън и през целия ден щедро се предлагаше пунш с уиски, но този път жените не се мръщеха и не се караха на мъжете си. Войната витаеше във въздуха, но поне този ден можеха да си позволят да забравят за нея.

Лили прекара пръсти по клавишите на пианото и се засмя, като чу звуците, които Рой изтръгна от флейтата. Кейд я беше издялал специално за него. През този ден младата жена щеше да се отпусне и да забрави за грижите и тревогите. Нямаше да мисли как ще плати на Ленгтън за робите, които й даде, за да й помогнат при събирането на памука, нито пък за говедата, които трябваше да се закарат на пазара. Всъщност това не бяха най-големите й проблеми. Тя погледна към Кейд, който с ленива походка се разхождаше из салона и отпиваше от чашата с пунша, и въздъхна.

Не знаеше какво да прави с Кейд, но беше сигурна, че пиенето няма да разреши проблемите. Огледа се и видя Травис, който си пробиваше път през тълпата и се насочваше към нея. Травис беше отишъл на „разузнаване“ из областта, когато получиха известие, че форт Аламо е в ръцете на бунтовническата армия на Остин. Лили се зарадва, че е успял невредим да се върне за Коледа.

— Изглеждаш великолепно, Лили. Трябва по-често да сресваш косата си по този начин. Тази прическа много ти отива. — Той леко докосна златистата й коса, която тя старателно бе сресала.

— Сигурно нищо няма да остане от прическата ми до края на вечерта — пренебрежително отвърна Лили, като се стараеше да не обръща внимание на възхищението, с което я гледаше. Той наистина можеше да я накара да се почувства красавица. Искаше й се да не беше така. Тогава всичко щеше да бъде по-лесно.

— Остави на цигуларя да свири и ела да танцуваш с мен, скъпа моя. Искам отново да те почувствам в прегръдките си. Липсваше ми… — прошепна Травис в ухото й.

— Тук се танцува рил, Травис. При този танц едва ли ще имаш възможност да ме държиш много в прегръдките си, така че ще танцувам с теб. Ала това е всичко, което ще направя за теб. — Тя хвана ръката му и се изправи.

Не се изненада, когато видя, че Кейд се присъедини към танцуващите заедно с Мария. Когато тя свири на пианото, той свири на флейта и сега беше негов ред да потанцува. Обаче тя се съмняваше, че само тази бе единствената причина, която го накара да танцува точно в този момент.

Всъщност беше й приятно да наблюдава как двамата с Травис се състезаваха за нея. Лили много добре знаеше, че в залата имаше прекалено много мъже и на всяка жена над десет години се падаха по дузина танцьори, но й се искаше, за пръв път в своя живот, да се почувства привлекателна и желана като сестрите си. Чаровната усмивка на Травис стопляше сърцето й, а скритият поглед, който Кейд й хвърли, я накара да почувства известен триумф. Изглежда той не беше толкова невъзмутим, за какъвто се представяше.

Лили танцува с Оли, с баща си и дори с Джек. Мъжете бяха зачервени и възбудени от изпитото уиски. Смееха се, разговаряха високо и се надпреварваха да танцуват с всяка жена, до която успяваха да се доберат. Лили видя как дори и Хуанита се присъедини към танцуващите, заедно с Травис.

Тя с благодарност взе чашата пунш, която някой й подаде, и се усмихна на майката на Анна, която свиреше на пианото. Травис се появи и отново я увлече сред танцуващите. Не беше нужно да поглежда, за да разбере, че от дясната й страна беше застанал Кейд, когато след първия кръг Травис се оказа далеч от нея. Усещаше горещата му ръка, която обвиваше кръста й, а миризмата на сапун, която ръката му излъчваше, се примесваше със сладникавата миризма на брилянтин, с който обилно се бяха намазали останалите мъже.

Когато започна втората част на танца, той отново застана до нея. Погледна я с тъмните си загадъчни очи и без да каже нищо, галантно й подаде ръка. Лили го последва. По дяволите, не беше свикнала мъжете да я забелязват. Наистина беше възбуждащо преживяване.

Музиката ставаше все по-бърза и Лили почувства как главата й се замайва. Оли я завъртя, мярна й се усмихнатото лице на Хуанита, а Травис й прошепна няколко страстни думи. Кейд отново я държеше през кръста и тя се носеше във вихрения устрем на танца.

Когато музиката спря, младата жена бе толкова задъхана и замаяна, че щеше да падне, ако Кейд не я беше подхванал.

Кейд видя пребледнялото й лице и без да каже нищо, я поведе към изхода. Забеляза, че Ефраим им хвърли недоволен поглед, но не му обърна внимание и изведе Лили навън във ветровитата декемврийска нощ.

— Застани тук, за да не си на течение — каза той и я заслони от едната страна.

— Добре съм. Сигурно е от пунша. По-добре да се върна в залата — прошепна Лили, като избягваше погледа му. Никога не се бе чувствала по този начин. Главата й се въртеше и тя се страхуваше, че няма да може да остане права. За бога, та тя дори не носеше корсет. Сигурно е от пунша.

— В чашата, която ти дадох, нямаше алкохол — каза Кейд и препречи входа със силните си ръце. — Погледни, тази нощ има пълнолуние.

Младата жена се облегна на стената и го изгледа втренчено. Започна да разбира какво иска да й каже и тази мисъл я изплаши. Един кичур от черната му коса беше паднал на челото му и Лили се запита как ли щеше да изглежда, ако косата му беше сплетена на плитка от дясната страна на главата му, а лявата му е обръсната, както на баща му. Сигурно ще изглежда добре с пера и мъниста в плитката си. Зачуди се дали и той има татуировки като повечето индианци. Та тя дори не знаеше как изглежда тялото му под ризата.

— Добре съм, Кейд. Наистина съм добре. По-добре да се върна вътре, преди баща ми да е излязъл да ме търси. — Опита се да се изправи, но той беше прекалено близо до нея и не й даваше да помръдне.

— Имаше две пълни луни, Лили. Това е достатъчно време да разбереш дали ще имаш дете.

Знаеше, че той ще я попита за това. Погледна над рамото му, към тъмното нощно небе.

— Аз не съм редовна в това отношение, Кейд. Не мога да преброя колко пъти си мислех, че Джим и аз… — тя млъкна. Не й се искаше да говори за интимния си живот.

Лицето й отново пребледня. Кейд вдигна ръка, докосна я леко по бузата и бързо отдръпна ръката си.

— За моя баща ти си моя съпруга, но заради твоя баща ние трябва да отидем и да се разпишем в книгата на кмета в града. Трябва само да ми съобщиш кога искаш да стане това важно събитие.

Той нямаше намерение да я изостави, както бе сторил Травис. Това поне беше някакво утешение. Младата жена затвори очи и се опита да си представи ръката на Кейд върху бузата си, но не успя. Той не беше нежен мъж. Знаеше много добре това. Не беше сигурна дали иска нежен мъж. Не беше сигурна дали изобщо иска какъвто и да е мъж. Но ако наистина беше бременна…

— Ще ти кажа кога — промърмори тя.

Той прие думите й като признание и ръката му отново докосна русата й коса, но този път не се отдръпна. Никога не бе имал жена с такава златна коса. Майката на Серена беше светлокестенява, макар че когато е била по-млада, може би косата й е била по-светла. Косата на Лили го пленяваше, но не повече, отколкото го омайваше самата тя.

Усещаше ужаса й, както животното подушваше страха. Не знаеше дали тя се плаши от самия него, от затруднението, в което бе изпаднала, или и от двете. Седеше скована и смутена пред него, но все пак го гледаше дръзко, сякаш го предизвикваше с обещанията си. Тя винаги е била силна жена, но той е по-силен от нея и двамата го знаеха. Нямаше да спечели, ако я принудеше да стигне по-далеч, отколкото самата тя искаше.

— Ще настинеш — каза той и й предложи ръката си.

Лили се поколеба, но я прие. Той стисна силно нейната. Малката й ръка потъна в неговата. Изпита задоволство, като почувства гладката й длан в своята, и я поведе към залата. Когато влязоха, той пусна ръката й и се отдалечи.

Лили не си спомняше останалата част от вечерта. Баща й се беше напил и трябваше да го заведат до каруцата. Рой възбудено разказваше на децата как се бе загубил в прерията и индианците го спасили. Накрая се измори и Травис го заведе при каруцата. В края на вечерта се случи произшествие. Един от конете се беше подплашил, тъпчеше яростно с копита и ноздрите му се свиваха. Кейд внимателно се приближи до мустанга и спокойно започна да му говори. Думите му като по чудо успокоиха уплашеното животно.

Когато конят позволи на Кейд да го хване за юздите, хората, които се бяха скупчили пред вратата, отдъхнаха с облекчение. Някакъв пиян глупак се беше опитал да го яхне и го беше подплашил. Конят можеше да го стъпче, но благодарение на Кейд самохвалкото не пострада.

Ала никой не благодари на Кейд. Съпругата на мъжа се разплака от облекчение и семейството й я отведе вкъщи. С песни и викове хората се качиха в каруците си и се отправиха към домовете си. Празненството беше свършило. Кейд подаде юздите на коня на един възрастен мъж, който каза, че е негов, и отиде да вземе собствения си кон.

Той беше с една глава над другите и Лили лесно го различаваше сред тълпата. Никой не говореше с него. Сърцето й се сви при мисълта, че е толкова самотен. Искаше й се да отиде при него, ала Хуанита й подаде заспалата Серена, Рой също хленчеше, че му се спи, а Травис я чакаше с баща й в каруцата. Младата жена се качи, седна на седалката и притисна до себе си малкото телце на детето, макар да й се искаше да усети мускулестото тяло на баща му.

Тя не искаше съпруг на всяка цена. А със сигурност не искаше съпруг, който почти не разговаря с нея и изобщо не се съобразява с желанията й. Не искаше мъж да се намесва в живота й, да й казва какво да прави и какво не, и да очаква от нея нещо много повече от това, което е склонна да му даде. Беше се наситила на всичко това.

Ала вероятността след девет години отново да носи дете под сърцето си, я караше да изтръпва. Не беше сигурна дали наистина иска да има друго дете и реши да се опита да не мисли за това.

През следващите дни животът продължаваше, сякаш нищо не се беше променило. Памукът бе закаран в града, където щяха да го изчистят, балират и след това да го натоварят на корабите. Сега, след като форт Аламо бе завзет и Сан Антонио бе в ръцете на американците, повечето от мъжете се завърнаха по домовете си, за да помогнат при събирането на реколтата и при подготовката за пролетната сеитба. Лили изслуша скептично новините, че Оли бил определен да представлява областта в Конгреса. Изглежда мъжете смятаха, че войната е приключила и че те са спечелили. Младата жена обаче не мислеше, че генерал Санта Ана ще прояви милост към заселниците.

Тя не беше питала Кейд какво мисли той за всичко, което ставаше. Надзирателят й беше зает от сутрин до вечер. Грижеше се за кравите, които щяха да раждат, събираше теленцата, които се бяха загубили в прерията и можеха да бъдат разкъсани от койотите и нямаше нито минута свободно време. Мнозина от работниците, които се бяха уморили да си играят на войници, се бяха завърнали и му помагаха, ала той изглежда смяташе, че е лично отговорен за всяко новородено теленце, както и за всяко умряло или изгубено животно. Лили го виждаше само по време на ядене, а и тогава той беше толкова изморен, че почти не разговаряха.

Когато една вечер Кейд се прибра измокрен до кости, завари в салона Травис, Оли и Ефраим, седнали до огъня и потънали в разгорещен спор. Лили сновеше около тях и им поднасяше напитки и чинии с горещо ядене. Когато тя се наведе и сложи една кана до Травис, той разсеяно я прегърна и я потупа по бедрата. В този миг търпението на Кейд се изчерпа.

Младата жена ахна от изненада, когато видя как той грубо сграбчи ръката на Травис, измъкна го от стола и го запрати към вратата. Оли скочи от стола си, за да се нахвърли върху индианеца, но Кейд го хвана за яката и го запрати след Травис.

Двамата мъже се олюляха, но преди да се опомнят, мускулестият метис отвори вратата, със силен ритник ги изхвърли навън в проливния дъжд и ядосано затръшна вратата след тях.

В този миг се появи Рой, който беше чул трополенето и беше дошъл да види какво става. Лили гледаше втренчено изкривеното от гняв лице на Кейд. Той мълчаливо посочи с пръст на Рой към вратата и момчето безмълвно се прибра в стаята си.

С кана уиски в ръка Ефраим гледаше младия гигант, който стоеше в средата на стаята. От дрехите му капеше вода, а юмруците му все още бяха гневно стиснати, докато оглеждаше внезапно опразнената стая. Възрастният мъж поклати глава и отпи от чашата си.

— Със сигурност знаеш как да разчистваш стаята — промърмори Ефраим.

Кейд огледа бъркотията наоколо — столовете бяха преобърнати, чиниите се бяха разлели, а подът беше изцапан с кал. После отиде и взе чинията със задушеното, която се топлеше до огъня за него. Занесе я до масата, седна и без да промълви нито дума, започна да се храни.

Ефраим повдигна учудено вежди, а после отпи още една глътка уиски, като скри усмивката си зад чашата. Изглежда, че останалата част от компанията му нямаше да се върне скоро. Май трябваше да се задоволи само с този индианец.

Внезапно, в изблик на великодушие, той побутна каната с уиски към Кейд.

Той я погледна, но не посегна към нея, а продължи да се храни мълчаливо.