Патриша Райс
Тексаската Лили (26)

Глава двадесет и пета

Докато предпазливо се приближаваше към кирпичените стени, които от далечината изглеждаха внушително надвиснали над тревистата прерия, Кейд си повтори, че е много важно да успее да ги изненада.

Безброй пъти беше минавал по тази пътека, когато беше още дете. Но и днес се вълнуваше от приказната гледка, която го бе поразила още когато майка му за пръв път го бе довела тук. Глината по стените се беше напукала от безмилостното тексаско слънце, дори на места най-външният слой беше олющен и се виждаха хралупи, напълнени с кал. Отдавна тук не живееше никой и къщата се бе превърнала в свърталище на паяци, змии, койоти и всякакви други твари, които можеха да оцеляват в жестокия климат на прерията. Още при предишното си посещение младият мъж бе видял, че плоският покрив се е продънил на две места от пролетните бури и дъждовете са заливали пода с вода, която е замръзвала през студените зимни нощи. Затова някога красивите плочки по пода сега бяха начупени и мръсни. След още две-три години тук нямаше да остане нищо, освен една жалка съборетина.

Но сега, когато Кейд се приближи съвсем, постройката изглеждаше почти незасегната от пронизващите прерийни ветрове. Оказа се, че и този път баща му е предугадил събитията. Очевидно някой се бе върнал, за да се скрие в старата им къща.

Сега не трябваше да се отчайва. От години бе чакал този ден. Усилията му да открие семейството на майка си досега не бяха се увенчали с успех. Кейд подозираше, че някой съзнателно му пречи да узнае нещо повече за рода на майка си. Всички следи сочеха, че те се опитват да предпазят някого. Но дори и новите обитатели на къщата да не бяха замесени в тази загадъчна история, все пак поне би трябвало да му разкажат нещо за дядо му. Нали са купили земята от него.

Кейд напредваше съвсем бавно, за да може мъжът, застанал на пост до вътрешната стена, да може да го забележи и да се убеди, че е сам и при това невъоръжен. Добре, че беше пренощувал в Бексар, за да се измие и преоблече. Все още носеше старата филцова шапка на Джим, която Лили му беше дала, но беше облякъл най-хубавата си бяла риза и новите си панталони от еленова кожа. Не беше забравил и яркочервената кърпа около врата си. Трябваше му само шарф около кръста и болеро, за да прилича на истински идалго. Дори и седлото на коня му беше испанска изработка, с висока дръжка, като седлата на каубоите, вместо плоските седла на заселниците от Севера.

Голямата врата бавно се отвори пред него. Кейд очакваше да бъде посрещнат с насочени дула на пушките, но ето че влезе във вътрешния двор без всякакви пречки и завари там само един пазач и някакъв старец.

Младият метис скочи от коня си и внимателно огледа стареца. Той беше висок почти колкото Кейд, много слаб, с бастун в дясната си ръка, облечен много по-скъпо от Кейд, с изящна бродерия по черния си сюртук. Нямаше наметало на раменете си, въпреки зимния вятър. Навярно току-що е излязъл от къщата, повикан от пазача заради посещението на непознатия метис.

Едно момче притича, за да поеме поводите на коня му. Кейд неохотно ги пусна, защото не беше привикнал да го посрещат гостоприемно. Все пак старецът също го следеше с подозрителен поглед и това беше съвсем естествено в тези смутни времена. Кейд трябваше да се раздели с коня си, макар че това много би затруднило бягството му.

Като се опираше на бастуна си, старецът бавно се приближи, без да откъсва очи от Кейд. Годините не бяха пощадили лицето му. Черните му очи бяха хлътнали, но все още в тях се долавяше същия пламък, както и в очите на Кейд. Устните му потрепваха. Спря се на половин метър пред Кейд и още веднъж го измери с поглед.

— По-висок си, отколкото си мислех, съдейки по описанието на слугите ми. Ако приличаш на баща си, ще мога да си обясня някои загадки от миналото.

— Той не е толкова висок, но е по-жилав дори и от мен. Майка ми много го е обичала, преди да се намразят завинаги.

В очите на стареца се появиха сълзи, но само кимна сухо и закуцука към къщата.

— По-добре е да влезем вътре. Вятърът е много студен, а аз съм вече твърде стар.

Кейд за миг се поколеба и погледна сивите облаци, надвиснали над високите стени. Цял живот бе мечтал за този миг. Искаше да запомни това небе, тези облаци и вятъра, който свиреше в пустия двор, посипваше с прах мокасините му и изпълваше гърдите му с опиянение. После се обърна към къщата и видя до вратата нетърпеливо пристъпващия старец.

Беше си дошъл у дома.

 

 

— Дръж ме, дядо! — провикна се Серена и протегна ръце.

Преди две години Джим беше докарал със сал по реката чугунена печка след продажбата на първата реколта памук. Сега Ефраим пържеше бекон на тигана върху печката. Като чу вика на внучката си, той се обърна и леко я смъмри:

— Изчакай малко, миличка. По-добре иди да дотягаш на майка си с прищевките си.

Лили вдигна глава от бродерията и се усмихна. Наближаваше рождения ден на Хуанита и прислужницата беше успяла да измоли от господарката си правото на един свободен ден, за да отиде в града с Травис. Затова Лили трябваше сама да се справи с приготвянето на обяда и предложението на баща й да я замести много я облекчи. Наближаваше края на петия месец от бременността й, а тя се чувстваше толкова натежала, като че ли всеки момент ще роди. „Рой беше много по-дребно бебе“ — каза си тя и поклати глава.

Затова не искаше да помръдва от ъгъла на кухнята, в който се беше настанила удобно от два часа насам, и само раздаваше нареждания на Ефраим и Рой какво да се свърши в къщата. Мъжете трябваше да знаят колкото е възможно повече за домакинството.

— Рой, трябва да приготвиш повече яйца, иначе няма да стигнат за всички. И не забравяй, че който готви, се храни последен.

— Но яйцата свършиха, майко — намръщи се момчето.

— Кокошките са по-умни, отколкото си въобразяваш. Сигурно са скрили някое и друго яйце. Провери ли всички полози?

Рой с отвращение захвърли престилката на Хуанита, която бе навлякъл по изрично настояване на майка си, макар да му стигаше до петите, и тръгна към курника, без да спира да мърмори за яйцата и кокошките.

Когато момчето затръшна вратата зад гърба си, Ефраим се усмихна и погледна дъщеря си.

— Все пак ще стане мъж на място, Лили, и не бива да се притесняваш прекалено за него. Постепенно ще се научи на всичко. Винаги съм искал да имам син, но сега ми стига това, че имам такъв разумен внук. Дори се гордея с него.

— Радвам се, че детето познава поне единия си дядо. Освен това се надявам, че завинаги ще останеш при нас. Кейд и Травис се държат доста грубо с него, а и той, като всяко дете, иска да му обръщат повече внимание. — Лили подаде лъжицата на малката Серена, подаде й една купа и момиченцето се зае да приготвя обяда за куклата си с напълно сериозен израз на лицето.

През последните седмици Ефраим доста бе ограничил часовете, които прекарваше пред бутилката, защото дъщеря му непрекъснато му намираше работа, пък и Травис все по-рядко се съгласяваше да му прави компания в пиенето. Кейд все още отсъстваше, Лили ставаше все по-трудноподвижна и двамата мъже трябваше да поемат все по-голяма част от къщната работа. Лили ограничаваше намесата си само до съветите и преценките. Тя се запита дали като се върне Кейд ще приеме тази промяна в ежедневието им.

Серена продължаваше да се върти сред кухнята и да пляска с ръчички, а младата жена затвори очи и се отпусна на облегалката на люлеещия се стол. Вече не бе уверена, че мъжът й ще се върне. Измина почти месец, откакто бе заминал. Колко дни му бяха необходими да отиде до Бексар и да се върне? Наистина всички реки бяха придошли и беше станало трудно да се пътува. Може би изчакваше някъде да престане този проклет дъжд. Валеше от седмица, а небето така и не се проясняваше. От три седмици при тях не се бяха отбивали посетители и тя не знаеше нищо за събитията извън ранчото. „Мили боже — помоли се тя, — дано само лошото време е причина за закъснението му, дано не му се е случило някакво нещастие!“

Винаги щом се замисляше за внезапното му заминаване, Лили не можеше да обуздае гнева си и пръстите й започваха нервно да потръпват, а главата я заболяваше все на едно и също място, зад слепоочията. Така беше, когато уши ленената му риза, а не можеше да му я премери. Така беше и в деня, когато бебето се размърда в корема й за пръв път. Непрекъснато си мислеше за всички възможности: и добри, и лоши. Може би дълбоко в душата си тя не бе престанала да го мрази, че нахлу в живота й с неподозиран устрем и оттогава всичко се обърка. Имаше за какво да си поговорят като се върне. И той нямаше да й се изплъзне, докато не й отговори на всеки въпрос.

Не искаше да пропусне дори и миг от този ден на разплата, за който си бленуваше и нощем, и денем. Само тя имаше право да му търси сметка за пропиляното време по пътищата на Тексас и нямаше да се лиши от това удоволствие, след толкова дълги часове, прекарани в мъчително очакване. Не вярваше на злостните слухове, разпространявани от онзи надменен испанец Рикардо, с дейното съучастие на Оли Кларк, но тъкмо сега Кейд трябваше да бъде тук, за да защити честта си.

Ефраим изкрещя от болка и Лили скочи на крака, объркана, без да разбере какво става. Рой се показа на вратата с купа, напълнена с яйца, но така се сепна, че се втурна на помощ на дядо си, без да обърне внимание на яйцата, които се посипаха на прага.

Около ръкава на стареца се извиваха пламъци, докато той отчаяно крещеше и се опитваше да намери в суматохата някакъв съд, пълен с вода, за да угаси огъни. Рой грабна ведрото от печката, а Лили се опита да го хване, за да обгърне ръкава му с кърпата. Въздъхна облекчено, като видя как момчето успя да надигне тежкото ведро и с първото плисване изгаси пламъците. В изпълнената с безпорядък кухня се разнесе острата миризма на обгоряла кожа.

Къде беше сега Травис с прехвалените мехлеми против всякакви страдания? С помощта на сина си тя поведе сгърчения си баща към спалнята. Серена притичваше след тях, смълчана и уплашена от виковете на дядо си. Ефраим стоически се сдържаше да не охка, но Лили разбра, че едва понася болките и се ядоса, че не може да му помогне. Отдавна го беше предупредила да внимава и да не слага прекалено много дърва в печката, да се пази от врящата мазнина, но кой ли я слушаше… Навред се разхвърчаха искри и тук-таме се подпалиха краищата на близкото одеяло. Сигурно тези печки можеха да се подсигурят по някакъв начин, но сега тя не беше в състояние да мисли за такива подробности.

Като стигнаха до леглото, жената побърза да свали обгорялата риза на баща си, след което донесе делвата със свинска мас. Когато започна да маже раната, Ефраим силно изохка, но в момента тя не се сещаше за друг лек против изгаряне. Щом свърши, побърза да му сипе уиски в чашата, защото в къщата нямаше по-добър цяр за всякакви страдания.

Рой се суетеше около нея и накрая тя не издържа, кресна му да отиде до огъня, да изгаси пламъците из кухнята и да изнесе един дюшек, където Ефраим да може да лежи, без тя да го изпуска от погледа си. Старецът се възпротиви, но се закашля и се подчини на заплахата й, че може да изтърси плода си, ако ще трябва по няколко пъти на ден да го надига от дюшека.

След това Лили остави Рой да стои край постелята на дядо си и отиде в кухнята да стъкми нещо за ядене. Днес мъжете ще трябва да се задоволят само с бисквити, шунка и малкото останали яйца. Нямаше да им хареса, но в тази бъркотия не можеше да направи повече.

Като привърши работата си в кухнята, Лили побърза да се върне при баща си. Той все още лежеше в безсъзнание, а Рой, смръщил вежди като зрял мъж, се опитваше да успокои сестричката си.

— Изтичай до фургона на Травис и виж дали няма някакъв учебник по медицина. Може би ще открием някакво по-добро средство да намалим страданията му.

Трябваше да се опита да направи нещо, а не само да плаче безпомощно край постелята на баща си, пък и Рой трябваше да има с какво да се занимава.

Момчето се върна с куп книги за най-различни болести. Сред тях тя видя наръчник за лекуване на рани от огнестрелно оръжие. Младата жена трескаво разгърна страниците и намери заглавие „Рани от изгаряне“. Трябвало да се намокри раната със студена вода. Нямаха лед в къщата, нито рапично масло. Дали ще бъде достатъчна свинската мас? На последната страница с почерка на Травис беше записана някаква рецепта за „Чудодейния цяр на Търнър“, със забележката отстрани, че лекува всякакви рани.

— Изтичай пак до фургона и потърси от това лекарство.

Докато го чакаше да се върне, Лили огледа ръката на баща си. Още не я беше превързала. Не откри признаци за инфектиране. Може би Рой ще успее да намери това лекарство, тогава тя ще измие свинската мас и ще намаже раната с мехлема. Но няма ли само да причини нови страдания на баща си?

Навън дъждът отново заваля и Лили се разплака от отчаяние. От седмици небето беше сиво и потискащо. Няма ли да се проясни поне за час-два? И кога ли ще се върне Кейд…

Чу скърцане от колела на волска каруца пред къщата и едва не извика от радост. Поне веднъж да се случи нещо хубаво, Травис и Хуанита се бяха върнали от града.

— Дръпни се, Лили! Остави ме да огледам раната. Само седни до мен и не мърдай. Господи, пребледняла си като лист… Хуанита, налей й малко бренди!

Травис се разшета из стаята и веднага заповяда на Хуанита и Рой да се заемат с превръзките. Лили се отдръпна в ъгъла и само го наблюдаваше. Не е възможно Ефраим да не се съвземе. В края на краищата това е само едно обгаряне, каквито са се случвали на толкова хора, нали? Все някой от лековете на Травис ще помогне.

— Ето, пийни малко. Травис ще се справи с всичко. — Хуанита й наля малко уиски в една чаша и я подаде на господарката си.

С ласкавия си глас Хуанита можеше да успокои всекиго, но Лили дори не я забеляза. Само механично отпи от чашата и с тревога гледаше как Травис се суети около баща й.

Той бързо забърка някакъв мехлем и събуди Ефраим, който започна да охка и да ругае от болка. Когато старецът седна в леглото, Хуанита веднага му подаде чаша кафе и той го изпи, без да откъсва тревожния си поглед от сръчните движения на Травис.

Очевидно мехлемът причиняваше болка по обгорялата кожа, защото Ефраим изохка и изруга още по-силно, но млъкна, когато Серена се събуди и започна да плаче. Дори поиска да му я подадат в скута, за да й разкаже приказката за заека и лисицата, докато Травис довърши превръзката.

— Отначало ще бъдеш зле, но след няколко седмици ще се възстановиш напълно. Дори мога да се обзаложа — рече Травис и отиде да измие ръцете си в легена, който Лили му донесе.

— Нима не разбирате, че този шарлатанин разбира от медицина толкова, колкото и от змийската отрова, която продава на наивниците? И много ви моля, не ме принуждавайте да слушам брътвежите му — с тези думи Ефраим ядосано отблъсна ръката на Травис, изправи се и с олюляване се довлачи до люлеещия се стол.

— Аз пък съм склонна да вярвам на всичко, което Травис ми казва за болестите и раните, така че ще бъде по-добре да млъкнеш — сопна му се Лили и донесе още една възглавница, за да я подложи под ръката на баща си.

Вечерята започна сред тягостно мълчание. Само Хуанита не спря да се хвали с копринената панделка, която Травис й бе купил от града, за платовете, които видяла в магазините, за срещата с братовчедка си. Тогава Травис се намеси и разказа за индианците, които дръзко се разхождали по улиците с кожени куртки и гамаши, с отвратителни татуировки по лицата си. Но щом Лили го запита за последните новини за военните действия, той небрежно сви рамене и побърза да смени темата.

Това не предвещаваше нищо добро, обаче младата жена беше прекалено изтощена, за да се впусне в спор. Ефраим отново започна да мърмори, че вече е по-добре и може да се добере до леглото, след което тръгна с олюляване по стъпалата към стаята си. Дъщеря му този път не посмя да му забрани да понесе каната с бренди, защото виждаше колко е измъчен.

Когато разчистиха трапезата и изпратиха децата да спят, Лили взе медицинския наръчник и тръгна към стаята си. Трябваше да запали няколко свещи, за да може да чете, но за една нощ можеше да си позволи да бъде по-разточителна. И без това не можеше да заспи с часове. Леглото й се струваше празно, защото непрекъснато й напомняше за Кейд. Искаше поне тази нощ да не мисли за него.

Прочете раздела за бременността и отново си пожела Кейд да беше сега до нея, за да може да сподели тревогите си с него. Не можеше да повярва на прочетеното: бременните жени често изпитвали желание да откраднат някоя дреболия, която на всичкото отгоре въобще не им била необходима. Нима зародишът може да ръководи поведението на майката? Може би детето, което в бъдеще ще стане крадец, наследява порочната си склонност още от майчината утроба?

Може би трябва да поговори с Травис на сутринта. Но не й се вярваше той да успее да я убеди, че са му ясни загадките на наследствеността. Кейд можеше да я успокои, но беше далеч от нея.

Лили изгаси свещите и си легна, заслушана в нощните звуци. Беше уморена, но въпреки това не можеше да заспи. Бебето отново се размърда и тя притисна ръце към корема си. „В никоя книга не пише — помисли си тя с разочарование — до кой месец от бременността жената може да прави любов.“ Джим не се осмеляваше да се люби с нея от петия месец на зачеването на Рой. Това бе едно от многото причини тя да го уважава и до днес. Но с Кейд всичко бе съвсем различно. С него тя искаше да се люби въпреки бременността. Изпитваше нужда отново и отново да се уверява, че той я обича, че няма да я изостави. Но с всяка седмица коремът й нарастваше и скоро настъпи мигът, когато трябваше да се откаже от това незабравимо удоволствие.

Рязко изсвирване прониза нощния мрак. През деня това не би я разтревожило, но сега, когато всички наоколо вече спяха дълбоко, този звук я накара веднага да се изправи в леглото с широко отворени очи, въпреки непрогледната тъмнина. Нима й се бе сторило?

След това усети миризма на дим. Може би си спомняше за отвратителната миризма на изгоряла кожа от премеждието с баща й? Не може да се повтори тази трагедия два пъти за един ден.

Тогава чу крясък. Младата жена трескаво скочи от леглото и започна да се облича. До слуха й достигна шум от стъпки по стълбите и още викове. Какво се е случило?

Когато отвори вратата, едва не припадна от ужасната миризма. Изтича навън, видя пламъците, издигащи се над покрива на къщата и закрещя неудържимо.

Първата й мисъл бе да се втурне към къщата, но някой й препречи пътя. Лили започна да се мята, за да се освободи от ръцете му, и тогава резкият глас на Джек я накара да се осъзнае.

— Трябва да съберем всички мъже и да се опитаме да спасим децата. Всички трябва веднага да напуснат къщата. Покривът всеки миг ще се срути!

Хуанита дотърча от кухненската пристройка. Дългата й черна коса се мяташе на всички посоки. Прислужница се вкопчи задъхана в ръката на господарката си и се загледа ужасена в мъжете, които вече нагласяваха ръчната помпа и мъкнеха маркуча към огъня. Ейбрахам изскочи запъхтян от къщата, носейки Серена на ръце, а след него се появи Травис, понесъл все още сънения Рой.

В къщата беше останал само един човек и дъхът на Лили замря при тази мисъл. Неговата фигура така и не се появи в очертанията на вратата, вече забулена от гъстия дим. В първия миг си помисли, че не го е видяла в суматохата. Но щом разбра какво се е случило, веднага поиска да се върне в къщата. И тогава го видя. Двама млади индианци го носеха надолу по стъпалата. Баща й беше в безсъзнание, с провесена глава. Травис и Ейбрахам се завтекоха към тях и го поеха от ръцете на червенокожите младежи.

Индианци! Лили изохка, с рязко движение се изскубна от Хуанита и изтича към тях. Мъжете от ранчото вече се бяха скупчили около двамата млади апахи и ги гледаха с нескрито подозрение.

— Вие ли изсвирихте? Благодаря ви, този път спасихте не само конете, но и нас. Кейд не е в ранчото. Ще му кажа за вас… — Задъхана и разрошена, Лили се опитваше да обясни нещо на двамата младежи, за които Кейд й бе казал, че са негови природени братя. Тя дори не знаеше защо са дошли в ранчото, но сега това нямаше значение. Ако тези момчета не бяха забелязали навреме пламъците около комина, всички щяха да загинат в пожара.

По-големият от двамата братя, който повече приличаше на Кейд, докосна ръката й и направи някакъв жест. Тревогата в погледа му се предаде и на нея. Не смееше да погледне в посоката, в която сочеше ръката му, но събра сили и обърна глава.

Видя фигура на мъж, проснат сред тревата. Травис вече се беше навел над гърдите му, дишаше в устата му, натискаше ребрата му и ругаеше отчаяно, когато спираше, за да си поеме дъх. Младата жена веднага разбра какво се е случило. Гърлото й се стегна и не можа да издаде дори най-слаб звук. Сълзите безмълвно рукнаха по лицето й и тя се свлече на земята.

— Татко! О, татко, събуди се, моля те, татко! Та това съм аз, Лили! Трябва, трябва да се свестиш. Само ме плашиш, дявол такъв! Моля те, татко… Ще ти изсвиря, каквото пожелаеш. Ще купим ново пиано още утре от града. Така съжалявам, че все не намирах време да ти посвиря. Но вече ще ти свиря всяка вечер, обещавам ти. Или може би всяка събота. Моля те, татко…

Някой я дръпна назад. Някой я понесе на ръце надалеч, към хамбара, а тя като в мъгла видя как Рой хлипа, изправил се до тялото на дядо си, като изваяна статуя в полумрака. Чу плача на Серена и опитите на Хуанита да я успокои. Някой й говореше нещо, подаде й чаша с бренди. Но тя не докосна чашата. Само чакаше баща й да се изправи от земята.

Опита се да стане и да отиде при него, за да го прегърне. Изпищя и се опита да отблъсне ръцете, които я спираха, но ръцете бяха толкова много, че я обгръщаха отвсякъде. Приближи се Травис. Погледна я и поклати глава. Лили разбра, че с баща й е свършено.

Когато се събуди, тя отново се развика. Непрекъснато повтаряше имената на Кейд и на баща си, когото никога вече нямаше да види.