Патриша Райс
Тексаската Лили (23)

Глава двадесет и втора

Отношенията между младоженците се обтегнаха още повече, когато една сутрин Кейд стана още преди разсъмване, остави бележка на Хуанита, че ще се върне преди обед и яхна коня си. В първия миг Лили не повярва, че съпругът й е заминал някъде, без да я събуди, но стисна зъби и успя да прикрие разочарованието си. Не искаше да предизвиква съжаленията на околните, затова се престори, че е знаела за заминаването му и се зае с ежедневната къщна работа.

В това време младият мъж си проправяше път сред гъстата гора към индианското селище. Отиваше на среща с баща си. В главата му все още кънтяха последните думи на Лили. Никой досега не го бе наранявал толкова жестоко. Знаеше, че тази рана в душата му скоро няма да зарасне. Непоносима бе мисълта, че тя го мрази, макар че досега неведнъж бе изпитвал омразата на хората около себе си. Дори бе свикнал да не обръща внимание на проявите на ненавист и злоба. Но с Лили всичко бе съвсем различно. Кейд не бе сигурен какво точно трябва да очаква един мъж от съпругата си, но искаше да получи от нея онази топлота и нежност, която досега му бе отказвана от всички хора, с които се бе срещал. Смътно се досещаше, че с необмисленото си напускане на семейното огнище тази сутрин преди разсъмване той само отлагаше мъчителното решение, но се надяваше, че поне няма да влоши отношенията им, като не се вижда с нея през близките няколко дни.

Конят му знаеше пътя към индианското селище, затова Кейд се замисли дълбоко върху горчивия спомен от снощното им спречкване. Той я пожела още в онзи прелестен миг, когато я видя облечена в дочени панталони, плътно прилепнали към бедрата й, изправена на седлото и предизвикателно гледаща към насъбралите се мъже. Тогава тя му се струваше непостижима за скромен метис като него, но когато отвърна на ласките му, младият мъж не се поколеба да се обрече и да й отдаде сърцето си, макар да знаеше, че никак няма да му е лесно. И ето че сега трябваше да преодолее първото препятствие към тяхното щастие.

Искаше я, защото тя бе истинска лейди, но това не му даваше право да се държи с нея като с някоя блудница, като с Мария например. С блудницата можеш да не се церемониш, понеже й плащаш да ти достави удоволствие и само това те интересува, когато си е такава жена в леглото. Но сега всичко бе съвсем различно. Наистина Лили можеше да го накара да изпита наслада по-добре от всяка друга жена, но Кейд нито за миг не можеше да забрави, че ранчото е нейно, а той е само нает от нея като надзирател и тя очаква от него да изпълнява стриктно нарежданията й.

Ала сега тази лейди му беше жена и очакваше дете от него. Освен това младата му съпруга не беше бедна и той можеше да си позволи да мечтае за нещо повече от безрадостното сиво ежедневие, от непрестанната борба за оцеляване. Лили му вдъхна надежда, накара го да копнее за по-добри дни. Сега дойде времето да уреди един свой стар дълг, едно отмъщение, което от години бе смятал за невъзможно. Знаеше, че Рикардо се е върнал и тази мисъл не му даваше покой. Не можеше да забрави и стрелата, стърчаща от гърдите на Джим Браун. Стрела, която явно не беше изработена от ръката на червенокож.

Този път Кейд щеше да се възползва от предимствата на изненадата. Нямаше да се остави Рикардо да го притисне до стената и да бъде принуден да го убие при самозащита. Или той, Кейд, да загине от ръката на този злодей. Но времената бяха смутни. Проклетите бунтовници бяха обсадили форт Аламо, а това неминуемо щеше да принуди генерал Санта Ана да поведе мексиканската армия на север, за да освободи тази важна крепост. Сега беше опасно да се пътува, особено в посоката, в която младият метис бе потеглил. Кейд съзнаваше, че е изправен пред важен избор — или щеше да действа без отлагане, или ще изчака до пролетта.

Баща му с нищо не показа, че е изненадан от появата му. Дрехата от еленова кожа прикриваше повечето от белезите и татуировките на застаряващия воин, но в очите му не бе угаснала онази жар, която Кейд никога нямаше да забрави. Гордият индиански вожд бе остарял и косата му бе посивяла, но все още бе украсена с пера, както подобаваше на индиански вожд.

Баща му бавно седна до огъня в средата на индианското селище, с лаконичен жест покани сина си да седне до него и му подаде дългата си лула. Край тях непрекъснато минаваха жени и деца, оглеждаха ги крадешком и бързаха да се скрият във вигвамите. Една старица му донесе парче печено месо, Кейд го пое и леко кимна, без да изпуска от поглед смръщеното лице на баща си. Все още чакаше разрешението му да заговори.

— Кога ще се роди детето ти?

Не очакваше този въпрос, но покорно отвърна:

— Когато житото изкласи.

Младият мъж не се учуди от осведомеността на стария воин. Баща му не забравяше никого от многобройната си челяд. Двамата му сина, най-младите от семейството, често прескачаха до града и явно го осведомяваха най-подробно за последните събития.

— Време е вече да имаш свои синове и да ги отгледаш като бъдещи бойци на нашето племе. Добре е, че си намерил жена. Ще ти народи много синове.

„За разлика от майка ти“ — младият метис знаеше, че тази горчива мисъл не преставаше от години да измъчва баща му, макар че името й въобще нямаше да бъде споменато от двамата мъже край огъня, защото тъкмо днес Кейд не искаше да разгневява баща си.

— Тя е силна жена. — Това бе единствената похвала, която можеше да си позволи да изрече в защита на Лили. — Но очаква да ражда и затова не можех да я кача на седлото. Има ли вести от град Бексар?

Баща му всмукна дълбоко от лулата и едва след това му отговори:

— Отново са издигнали стените. — Изгледа многозначително сина си. — Не е разумно да се връщаш там. Тук синовете ти ще израснат по-силни.

— Земята на моята майка сега принадлежи на мен — отвърна Кейд.

Това баща му не можеше да проумее. Първата му жена не му бе донесла зестра, нито коне, нито друго богатство, нищо, освен деца. Той не притежаваше своя земя, но синът му бе израснал сред белите и сега разсъждаваше като тях. Може би това бе единствената зестра от майка му и следователно сега принадлежеше на Кейд. Баща му кимна намръщено в знак, че го разбира.

— Техните войски се приближават с всеки изминат ден — предупреди той. — Все пак снеговете ще ги позабавят. Ще бъдат истински глупаци, ако пътуват сега, когато дните са толкова къси.

„Но това означава, че няма да имам време да осъществя всичките си планове“ — разтревожено си помисли младият мъж и трескаво започна да премисля всичките възможности за измъкване от затрудненото си положение. Беше се впуснал в опасна игра, но не искаше да въвлича в нея нито Лили, нито децата.

Вместо да потърси индианската колиба, в която двамата с Лили бяха преспали, Кейд прие поканата на баща си да остане тази нощ в неговия вигвам. Но не можа да заспи, измъчван от мисли за любимата си. Винаги досега бе спал сам, но напоследък разбра колко приятно е да споделя постелята си с топла и любяща жена. Желаеше я и сега, въпреки че тя бе далеч от него. Може би времето щеше да накара страстите му да утихнат, но сега мисълта за нея и за детето, което тя очакваше от него, не му даваше покой.

На зазоряване Кейд отново потегли на път, но не беше яздил дори един час, когато разбра, че го следят. Успя да разпознае кои са двамата преследвачи и се усмихна. „Ще трябва да си поговоря с тях“ — помисли си младият мъж.

Никога не се разделяше с пушката, когато бе на път, но я насочваше срещу хора само в краен случай. Е, сега случаят бе точно такъв. Вдясно от него нещо прошумоля в храстите. Може би беше катерица. Бледоликите никога не биха доловили този лек шум, но червенокожите ловци долавяха и най-слабото полюшване на листата в храсталака. Очевидно по-малкият му брат още много трябваше да се учи, преди да стане опитен воин и ловец.

Когато момчето се хвърли на гърба му, Кейд бе готов за самоотбрана. Рязко се обърна и го сграбчи за ръката, след което опъна поводите на коня си, за да се прикрие от нападението на втория преследвач. Насочи дулото на пушката си към гърдите на момчето и го дръпна от коня му. После Кейд скочи от седлото и двамата се затъркаляха по пътеката, обсипана с меки борови игли. След миг Кейд се изправи, притиснал с крак ръката на първия преследвач и стиснал ръце около врата на втория.

Двамата преследвачи мълчаха, слисани от изненадващата му бързина.

— Никога не трябва да се опитвате да дебнете така непохватно — ядосано процеди Кейд. — Няма да успеете да се промъкнете незабелязано зад гърба на никой опитен боец от племето на команчите.

По-младият смутено започна да се оправдава, а другият преследвач неохотно приклекна, без да каже дума.

Само с една силна плесница Кейд успя да накара по-младият да млъкне и продължи с разгневен тон:

— По дяволите! Нали и тримата сме синове на един и същи баща, нали и трима ни той е учил как да се справяме с всякакви трудности? Хм, тогава ще е по-добре да ви използвам при това опасно пътуване, вместо да ви оставя да дебнете всяка моя стъпка.

Момчето се изчерви от срам.

— Отивам в Бексар. Трябва ми някой, който да наглежда къщата, докато отсъствам, но наблюдението трябва да се извършва скрито. В никакъв случай не искам да узнаят жена ми и другите мъже от ранчото. Ти, малкия, си най-подходящ за тази задача. Ако се случи нещо непредвидено, трябва сам да решиш как да постъпиш. А брат ти трябва да е някъде наблизо, за да може да ти се притече на помощ. Баща ни ще знае къде да ме намери. Ако се справиш добре, ще те заведа в една непозната за теб местност на лов за бизони.

Последните му думи се оказаха решаващи за двамата млади индианци, които бяха природени братя на Кейд — тримата имаха общ баща, но Кейд бе роден от испанка, а другите двама — от втората жена на баща му, жена от племето на апахите. Опазването на жените и децата не беше кой знае колко почетна задача, но ловът на бизони — о, това бе нещо съвсем различно — подвиг, достоен за истински мъже! От пастир никога не можеш да очакваш, че ще се държи като смел и доблестен воин, да не говорим за онези немощни старци, които оставаха във вигвамите да се навъртат около жените и дечурлигата от племето. Освен това никой от племето не желаеше да се влачи със стадата, които често стигаха до територията на съседното и враждебно настроено племе на команчите. Предложението за лов на бизони бе къде по-примамливо.

Двамата червенокожи гледаха с широко отворени от възхищение очи по-големия си брат, който разказваше какво възнамерява да извърши и им обясняваше какво ще бъде тяхното участие. Младежите бяха готови да изпълнят всички заповеди на Кейд. Въпреки че все още не бяха достатъчно подготвени за сблъсък с команчите, можеха да се справят с всеки от бледоликите жители на града и околността.

Кейд тръгна към ранчото, а двамата червенокожи младежи се заеха с изпълнението на заповедите му. Мислеше си, че в най-скоро време ще успее да се сдобри с Лили и тази надежда сякаш му придаваше криле. Но когато къщата изникна пред погледа му, той видя спрелия пред нея фургон и ядосано изруга.

Когато влезе в къщата, Кейд завари Травис надвесен над камината, с парче кейк в ръка, погълнат от весел разговор с Хуанита. Гостенинът бавно се изправи и с усмивка поздрави Кейд.

— Не бих искал да съм сега на твое място, приятелю. Лили е в непоносимо настроение. Е, и двамата знаем, че скоро ще й мине, но искаш ли да се опитам да я поразвеселя, преди да се скарате отново?

Кейд го изгледа с леден поглед, след което му обърна гръб, наведе се да вземе Серена на ръце и попита Хуанита:

— А тя къде е?

— Качи се на коня си и тръгна към памуковата плантация.

Травис невъзмутимо продължи да отхапва от пая и да коментира последните събития:

— Тя взе Ефраим със себе си. Още е толкова рано, а вече успя да смъмри стареца. Каза му, че днес не трябва да се доближава до бутилката с уиски, преди да се поразходи с нея на чист въздух. Мисля, че и Рой тръгна с тях. Не разбрах само защо Лили взе със себе си пушката.

„Значи е изпълнила поне едно от моите нареждания“ — помисли си младият метис и въздъхна облекчено, макар че Ефраим и Рой не бяха идеалната компания, която той би подбрал за Лили.

Кейд посочи с ръка към Серена и измърмори на Хуанита:

— Момичето трябва да отиде до тоалетната.

Прислужницата не каза нищо, хвана детето за ръката и го поведе навън. Двамата мъже останаха сами в стаята.

— Какво ново в Сан Антонио? — Американските заселници рядко прибавяха думите „де Бексар“ към името на стария град. Кейд отдавна се беше научил да приспособява изразите си към езика, използван от събеседниците му.

— След пристигането на Дейвид Крокет духът на войниците малко се оживи. Хюстън настоява да прогонят неприятеля колкото е възможно по-скоро. Наемниците искат да предприемат офанзива и да нахлуят в Матамарос. Доколкото се простират сведенията ми, всички заселници искат да се върнат по фермите си. Съмнявам се дали може да се намерят в цялата околност поне трима мъже, които да са на едно мнение какво трябва да се прави от тук нататък. А дори и да намериш такива трима единомишленици, те ще променят мненията си още на следващия ден.

— Знаят ли, че генерал Санта Ана ще дойде? — попита Кейд и посегна да вземе едно парче от кейка.

— Никой нищо не знае — отвърна Травис и се опита да прочете мислите на събеседника си, като се взря напрегнато в мургавото му лице. — Само се носят някакви слухове, че мексиканците са наводнили местността със свои шпиони. Обаче все пак не е за вярване, че момчетата на Бови ще се уплашат от слуховете, разпространявани от тези проклети мексикански псета. Повечето от войниците не могат да изтрезнеят по цял ден. След бягството на населението от Голиад войската го превзе и създаде такава бъркотия, че сега не може да намериш здрава къща, в която да пренощуваш поне една нощ. А ти чул ли си нещо подозрително?

— Чух, че идват насам. Ще бъдат тук само след няколко дни.

— Искам да остана тук, за да видя какво ще се случи. — Травис пъхна ръце в джобовете си и внимателно изгледа младия метис. — Ако започне ново сражение, ще трябва да събереш и въоръжиш всички мъже от ранчото. Аз нямам друг близък, освен Рой, затова трябва да се постарая да го опазя от куршумите.

Кейд стисна зъби, но се постара да не издава чувствата си, само кимна в знак на съгласие.

— Ако останеш тук при нас, вземи моята стая. Рой трябва да се скрие в плевника.

Кейд излезе на двора, намери свеж кон и препусна към памуковата плантация. Знаеше, че с Лили ще бъде най-лесно да говори насаме. Разбира се, може би тя въобще няма да пожелае да разговаря с него, докато не се приберат в стаята, където тя ще може на спокойствие да му се накара за отлъчването му от ранчото без предупреждение. „Какво да се прави — въздъхна младият мъж, — щом искаш да живееш с една жена, ще трябва да търпиш и недостатъците й.“

Тя очевидно бе заповядала на работниците да спрат работа, за да огледа плантацията и да прецени какво може да се спаси от посевите, ако не успее да наеме достатъчно работна ръка от близките села. Кейд изруга, като видя как жена му подвикна на баща си и на Рой и тримата се наведоха над стръковете от току-що покълналия памук.

Не беше облякла онези тесни дочени панталони, които така съблазнително прилепваха към бедрата й. Вместо тях бе взела някакви отпуснати работни панталони, а раменете си беше закрила с грубо наметало. „Откъде ли е намерила тези дрехи? — зачуди се Кейд. — Нима ги е взела от работниците?“ За миг си припомни как бе целувал гърдите й и се запита дали е закопчала всички копчета на ризата си. Жалко, че ризата й не се виждаше, скрита под пончото. Ясно се виждаше само златистата й плитка, която се полюшваше на гърба й.

Кейд слезе от коня и закрачи през посевите към малката група. Лили се престори, че въобще не забелязва приближаването му, макар да разбираше, че това не може да продължава дълго. Той свали раницата от гърба си, застана близо до нея и зачака жена му да се приближи. Очакваше, щом го види, да се нахвърли върху него с порой от упреци, но Лили само се изправи, опря ръце на кръста си и го изгледа студено.

— Защо се върна? Да не би твоята индианка да те е изгонила от вигвама си?

Младият мъж не знаеше дали да я удари или да я целуне. Накрая реши, че нито едно от двете не е уместно, а само се опита да я успокои.

— Децата имат нужда от дрехи. Дойдох да те попитам искаш ли да дойдеш с мен в града да купим платове, за да им ушиеш по някоя дреха. Може би ще харесаш нещо и за себе си. Да не забравим да потърсим дрехи и за Рой.

Лили го изгледа с изумление. Всеки друг мъж на негово място би пристъпил смутено към своята любима с многословни извинения, с букет в ръце. А Кейд прескочи всички предисловия, извинения и молби за сдобряване, като направо премина към следващия етап. Тя можеше да си мисли каквото пожелае, но той явно нямаше да му обърне внимание.

— Все още не си заслужил прошка — изрече тя през стиснатите си зъби. — Няма да ти простя, докато не ми се извиниш за грубостта си. А освен това никъде няма да отида, докато не довърша работата, с която съм се заела.

— Не се безпокой за работата. Ние с Рой ще я свършим до края на утрешния ден — намеси се Ефраим и се усмихна, като забеляза как лицето на момчето помръкна.

След половинчасов спор Лили накрая отстъпи пред настояването на Кейд и се съгласи да го придружи до града. Младата жена отлично знаеше, че пътуването може да се отложи за събота, но и тя, и Рой искаха за малко да си починат от тежката работа сред необятната памукова плантация.

Все пак не трябваше да прекаляват с разноските за дрехите. Затова Лили грижливо прибра всички стари дрехи на Рой. Не се знаеше дали нямаше отново да потрябват. Гардеробът, който Кейд бе донесъл в къщата за дрехите на Серена, сега беше препълнен с всичко необходимо за малкото момиче. Освен това трябваше да купят и пелени за детето, което Лили очакваше. Сега мисълта за предстоящото раждане стана по-осезаема и в скоро време я накара да забрави за много от тревогите си.

Лили отскубна няколко стръка памук, стисна ги със загрубелите си от работа длани, след което обърса потното си лице с края на пончото. Детето навярно щеше да се роди през най-горещото време на годината и надали щяха да му трябват много дрешки през първите два-три месеца, но нали после идваха студените есенни нощи…

Дано само тя не се разболее. Тогава всичко ще се обърка. Пристъпи към въжето, на което съхнеше неизбеления муселин, и започна да измерва парчетата плат. Ще го изпере и изглади, ще има достатъчно да ушие дрехи на всички деца.

Може да използва и новата си риза, макар че старата беше започнала да се окъсва. А за Серена може да приспособи нещо по-скромно, вместо елегантните дантелени дрешки, които Кейд бе купил за нея.

В града не се забелязваха обичайните безделници. Повечето от тях се бяха укрили в Гонзалес и Сан Антонио, за да не бъдат нападнати от бунтовниците. Някои от мъжете дори може би щяха да се присъединят към войската. Имигрантите прииждаха все повече и повече, а всеки от тях искаше да се сдобие със земя. А след като властите, подкрепяни от генерал Санта Ана, отказаха да дават парцели на американците, бунтовете бяха неизбежни, и то в най-близко бъдеще. Местните безделници очакваха да спечелят доста пари от продажбата на парцелите си.

Лили не чу кога Оли се е приближил зад гърба й.

— Оли! Нима съветът вече е приключил заседанието си? Да не би да сте взели вече онези важни решения, които цялото население на областта отдавна очаква от вас?

Оли я хвана за лакътя и я поведе към тезгяха на магазина.

— Трябва да поговорим, скъпа.

Въпреки масивната си фигура Кейд можеше да стъпва леко като тигър. Докато Лили пазаруваше в магазина с децата, той ги чакаше отвън, но бе влязъл незабелязано, щом видя приближаването на Оли.

Младият мъж не посмя да се обади, защото магазинът бе изпълнен с купувачи, но застана до нея с такъв намръщен вид, че на всички стана ясно какви са намеренията му.

— Мистър Кларк — хладно кимна той. — Мислех, че отдавна сте заминали за Сан Фелипе.

— И аз бих искал да сте заминали нанякъде — отвърна Оли, без да се старае да прикрива недружелюбния израз на лицето си.

Лили хвана парче плат и го опъна на тезгяха между двамата мъже.

— От този плат ще стане чудесна рокличка за Серена, тъкмо за Коледа, нали? — Сините й очи погледнаха весело към Оли. — Мислиш ли, че ще ни лишат от проповедниците, ако станем република? Винаги съм обичала църквата. Може би ще успеем да намерим някой свещеник, когато детето се роди и ще трябва да го кръщаваме.

Кейд прегърна жена си през кръста и я притегли към себе си, а зад него Оли стисна юмруци и лицето му почервеня, но успя да се овладее и само сухо кимна. Все пак намери сили да отговори любезно на въпроса й:

— Ще има свобода при избора на религията. И тогава насам ще се завтекат проповедници от всички църкви. Вече се носи слух, че методистите в най-скоро време ще бъдат тук. А сега, ако ме извините…

Кейд отпусна ръка от кръста й, когато Оли се отдалечи към задната част на магазина.

— Знаеш ли, скъпа, ако до Коледа не намерим проповедник, ще те заведа в Бексар. Там познавам един свещеник.

— Но ще ни излезе прекалено скъпо, Кейд. Елизабет ме научи как да плета дантела. Ще опитам да си припомня уроците на сестра си. Пък и коледните рокли не се носят във всекидневието.

Преди тя да остави плата на тезгяха, Кейд го грабна от ръката й и го занесе на продавачката.

— Ще вземем от този плат — бавно рече той, а продавачката го гледаше занемяла от учудване.

Лили кимна, за да потвърди думите на мъжа си. Кейд отиде до края на щанда и добави парче памучен плат с изрисувани по него нежни виолетови цветя.

— Опаковайте и този плат. Струва ми се, че ще стигне за новата рокля на съпругата ми.

Лили се опита да протестира, но не посмя да каже дори една дума като видя пламенния поглед на Кейд. Само побърза да прибере муселина преди мъжът й да е открил топа от скъпа коприна на най-горния рафт на щанда.

Към тях се приближи заместник-управителя на магазина и любезно им се усмихна. Нали не все ден купувачите бяха толкова щедри. Лили смутено побърза да вземе платовете, загърнати в хартия от продавачката. Кейд се огледа, за да провери дали не трябва да купи още нещо, и забеляза Рой, вперил поглед в шапките.

Кейд се приближи към него и му избра най-малката шапка, ала и тя се оказа прекалено широка за Рой.

— Трябва да се опитаме да я стесним — рече Кейд, когато забеляза разочарованието по лицето на момчето. — Но ако не успеем, ще ти намерим друга.

— Нима можеш и шапки да правиш? — попита момчето с блеснали очи. Въпросът не беше лишен от смисъл, понеже досега никой не беше виждал Кейд с шапка на главата.

— Най-здрави са шапките от кожата на миещата се мечка — отвърна Кейд и измери обиколката на главата му.

— Наистина ли? — зарадва се момчето. — Като шапките на полицаите от Тенеси? Ще оставиш ли и опашката?

— Къде си виждал миеща мечка без опашка? — засмя се Кейд и взе Серена от ръцете на Хуанита, за да я заведе до големия стъклен буркан, напълнен с какви ли не сладкиши. — Може ли да вземем четири парчета от тези? — После подаде по едно на всяко от децата и извади една кесия от джоба си, за да я подаде на Лили. — Вземи каквото си харесаш. Ще те чакам отвън с двете деца.

Лили стисна кесията и сърцето й се разтуптя. Вътре като че ли наистина издрънчаха истински златни монети. Не беше виждала толкова пари накуп от времето, когато баща й ръководеше магазина. След като бяха пристигнали в Тексас, тя и сестрите й пазаруваха главно на кредит. След това пристигаше Джим, за да уреди сметките, но младата жена не можеше да забрави в каква оскъдица живееха тогава. Обърна се да го попита откъде е намерил толкова много пари, но Кейд вече бе излязъл през вратата с децата.

Хуанита и един от продавачите не отделяха погледите си от младата жена, докато тя се колебаеше дали да надникне в кесията.

— Ох, господи! — прошепна тя, побърза да стегне връвта на гърлото на кесията и с решителна стъпка се насочи към онзи плат с живописно щампован десен, който си бе харесала още с влизането им в магазина, но досега не се беше осмелила да го докосне. Бъдещото й дете, детето на Кейд заслужаваше да бъде обличано в най-хубавите дрехи, които можеха да се намерят в цял Тексас.

— Досега никога не съм виждала някой червенокож да разполага с толкова много пари — промърмори продавачът. — Да няма някаква измама?

— Мога да разбера дали монетите са фалшиви или не — ядосано отвърна Лили и нежно погали разкошния плат. Реши да вземе по-голямо парче, защото трябваше да помисли и за нова риза на мъжа си.

— Наистина ли сте омъжена за индианец? — Продавачката се беше доближила неусетно до колегата си зад щанда и я гледаше с нескрито любопитство.

— Не е важно къде е роден, важното е, че е истински мъж — гордо отвърна Лили. — А сега ми покажете какви копчета и ширити може да ми предложите.

Когато Лили най-после приключи с покупките, Кейд я посрещна пред входа на магазина, с весела усмивка и самодоволно пъхнал ръце в джобовете си. Край него Рой разхождаше понито, на което се беше покачила Серена. Щом жена му се показа на вратата, той бързо пристъпи към нея и взе пакетите от ръцете й, като се наведе и прошепна на ухото й:

— Истински мъж ли, Лили?

— Да, макар и да е глупак. — Тя вирна нос и забърза към фургона.

— Поне не съм чак толкова глупав, колкото Оли Кларк. За сетен път се убедих, че не трябва да те оставям сама — рече той и побърза да я настигне, за да й помогне да се качи на високата седалка.

— Оли не е глупак, само че е много страхлив. И затова изгуби мис Бриджуотър. Достраша го да започне да я ухажва. А тя от отчаяние се омъжи за първия срещнат. Не мога да си представя как е намерил кураж да ме посети няколко пъти.

Кейд имаше собствено мнение по този деликатен въпрос, но все още не беше събрал доказателства в подкрепа на подозренията си. Затова само измърмори нещо пренебрежително, въпреки гневния поглед на жена си и побърза да я успокои, като нежно я прегърна през кръста.