Патриша Райс
Тексаската Лили (35)

Глава тридесет и четвърта

— Лили, не мога да те изоставя. Не искам да тръгвам с него. Но той ми каза, че не може без мен… — Хуанита се огледа безпомощно. Как може господарката й, с която от пет години не се бяха разделяли, да се съгласи да я остави в ръцете на този мъж, който донякъде я плашеше, но понякога я правеше щастлива дори и само с усмивката си.

Слънцето, което в края на май вече бе започнало да сгрява влажната земя, сега меко огряваше двете жени и те едва издържаха в плътните индиански дрехи от еленова кожа. Лили с копнеж си припомни за леките памучни рокли и за хладината в къщата на Ефраим, но всичко това бе отлетяло безвъзвратно.

Младата жена погледна Травис. Къдравите му черни коси навярно не бяха сресвани от седмици. Нямаше го и онзи дяволит поглед, с който преди години пленяваше всички девойки в Тексас. Сега той гледаше замислено и дори прекалено сериозно към Хуанита, отдръпнал се на десетина метра от двете жени, докато приключи разговора им и Хуанита му съобщи окончателното си решение.

— Не искам да те принуждавам да постъпваш против волята си, Хуанита. Сега ти си ми по-близка от родните ми сестри. Можеш ли да си спомниш от колко години сме неразделни? Травис никога няма да те накара да живееш с него насила, ако това е причината да си толкова боязлива.

Прислужницата притеснено замига и сведе очи към мокасините си.

— Не мисля, че ще ме желае, ако узнае всичко за миналото ми — тихо започна тя. — Искам, разбира се, да замина с него за ранчото, но ми се струва, че той няма да се примири само да го придружавам, да му готвя, пера и чистя.

— Но той няма да те насилва да споделяш леглото му, Хуанита. Поне в това съм сигурна.

Хуанита отново заговори със сподавен глас, без да смее да вдигне очи към господарката си.

— За всичко е виновен Рикардо. Този дявол в човешки образ ме вкара в ужасен грях.

Изумена, Лили замря и конвулсивно протегна ръка към нейната. Рикардо? Нима този наконтен и надменен мексикански благородник бе паднал толкова ниско, че да се занимава с една слугиня? Никак не й се вярваше това да е истина, но Хуанита никога не я бе лъгала досега.

Зачервената до уши Хуанита зле изтълкува мълчанието на Лили и започна да й обяснява със запъване, бършейки сълзите си с опакото на ръката си.

— Той е истинско дяволско изчадие. Трябва да го знаеш. Вярно е, че дори с пръст не ме докосна, но нареди на своите бандити да се нахвърлят върху мен. Те… те използваха… какви ли не предмети. — Тя не можа да опише на господарката си инструментите за мъчение, с които бандитите се бяха гаврили с нея, след като бяха отнели девствеността й. — Когато не можеха повече да ме насилват, той им изкрещя нещо и те започнаха да използват всичко, което им попаднеше пред очите. Всичко стана, защото отказах да му се отдам доброволно.

Лили изохка и затвори очи. Главата й се завъртя от мисълта за ужасната картина, която й описваше прислужницата, стомахът й се сви на топка, като че ли искаше да предпази детето в корема й.

— Защо досега нито веднъж не си ми го разказвала?

— Защото се страхувах, ужасно ме беше страх. Защото тогава той ми рече, че ако спомена дори само думица някому, ме чака нещо много по-страшно. Тогава още не знаех името му. Научих го едва наскоро, проклет да бъде за вечни времена. — В очите й проблесна бясна злоба. След миг погледна към Лили, видя, че е пребледняла като платно, и я хвана за ръката. — Не исках да ти причинявам мъка. Хайде, нека да поседнем на прага. Травис няма нужда от омърсена жена като мен. Затова ще остана тук при теб и никъде няма да заминавам.

Лили успя да се овладее и поклати глава. Очевидно трябваше да успокои Хуанита и да я убеди да замине с Травис, защото именно весел мъж като нето можеше да я накара да забрави страданието и позора. С Травис Болтън никой в тази част на Тексас не можеше да се мери по дар слово. Само той можеше да открие ключа към сърцето на нещастната девойка и да я утеши. Дори ако се раздели с нея по-късно, нещастното момиче щеше поне да разбере, че любовните ласки нямат нищо общо с онова, което си е позволил да извърши с нея онзи скот в човешки образ. Но ако сега не замине с Травис, Хуанита завинаги ще остане в плен на ужасните си спомени.

— Не се притеснявай за мен, Хуанита. Жрицата на племето ще се грижи за мен, докато родя. Травис има много повече нужда от теб, отколкото аз. Ако нямах доверие в мъжката му почтеност, никога не бих те посъветвала да тръгнеш с него. Помогни му да превъзмогне всички трудности, с които неминуемо ще се сблъска в изоставеното ранчо. И не забравяй, че е много важно една жена да съумее да накара мъжа да повярва в себе си. — Лили мислено се помоли небесата да се смилят над двамата, тъй самотни и нещастни досега.

Лицето на Хуанита се проясни, докато слушаше успокоителните думи на господарката си. Лили ги проследи с поглед, докато двамата се изгубиха в далечината, хванати за ръка. После се върна в колибата и се изненада, като разбра, че Кейд, който довчера лежеше безпомощно на сламеника, доста бързо започва да се възстановява. Очевидно намесата на Травис е била успешна, а Кейд тепърва щеше да й създава грижи, защото доста трудно можеше да принуди буйния си съпруг да не напуска постелята още няколко дни.

— Заминаха ли? — запита я той веднага щом тя влезе в колибата. Беше се надигнал и сега стоеше облегнат на бизонската кожа, нагъната вместо възглавница.

— Знаеше ли, че именно Рикардо е заповядал да я изнасилят? — Лили примижа, защото очите й все още бяха заслепени от яркото слънце, а в колибата беше доста мрачно.

Кейд замислено я гледаше, докато тя приседна с пъшкане до него на сламеника.

— Имала е щастие, че не са я продали в някой публичен дом. Той е способен на всичко.

— Защо? Какво го тласка да върши зло? — Лили не можеше да проумее как може хората понякога да са способни на подобни низости.

— Всичко се обяснява с неутолимата му жажда за власт и могъщество. Рикардо обожава насилието и винаги е мечтал да налага волята си над околните. А жените по-лесно могат да станат негови жертви. Той сякаш ги сдъвква и после ги изплюва, като че ли са някакви мишени, които му служат да упражнява способностите си да сее зло.

— Тогава защо прояви такъв необясним интерес към моето ранчо?

За миг Кейд се замисли, преди да й отговори.

— Според мен, основната причина за любопитството му се крие в стремежа му да завладее колкото може повече земя в Тексас. Сега в дивата прерия няма много възможности да се натрупа богатство, но земята винаги може да бъде продадена или разменена срещу нещо друго, дори и срещу услуги от властите. Струва ми се, че той е от онези алчни типове, които няма да се посвенят да заграбят и последния парцел земя от най-бедните заселници. Точно сега твоето ранчо може би не е от такова значение за него, понеже мнозина северняци панически напускат Тексас и той може евтино да откупи земите им. Но кой знае, може би истинската причина е в това, че ти си моя жена и той търси начин чрез теб да уязви мен.

— Искаш да кажеш, че не му трябва земята, за да получи реколтата от нея, а за да я продаде? И всичко това, защото дядо ти се готви да те обяви за свой наследник?

— Фамилията де Суела е прочута в цяло Мексико. Рикардо искаше да се възползва от това, но дядо ми категорично му отказа. Антонио искаше да го накара сам да се сдобие с власт, пари и имоти, без да използва влиянието му, защото не се примири с отказа на Рикардо да признае на майка ми и на мен правата на наследници. Затова Антонио остави Рикардо да се грижи за имението, но този проклетник тайно е разпродал най-богатите парцели и се е постарал да спечели благоразположението на генерал Остин и другите влиятелни северняци; бил е уверен, че тези генерали един ден ще успеят да постигнат отделянето на Тексас от Мексико. Не ми се вярва дядо ми дори и сега да знае за всичките подлости на Рикардо, но поне го познава достатъчно, за да му няма доверие.

Кейд се въздържа да й разкаже всичко, което знаеше за Рикардо. Тъкмо сега, когато очакваше да роди не биваше да я безпокои, с тревожното подозрение, че се опасява за живота на Антонио де Суела. През последните месеци младият мъж беше заподозрял Рикардо, че е готов дори и на най-тежкото престъпление, за да сложи ръка на хасиендата на рода де Суела, но не се решаваше да го сподели с жена си.

Лили се облегна на бизонската кожа до него, а той я прегърна със здравата си ръка и я накара да отпусне глава на рамото му. За нея нямаше по-голямо щастие от това, да го усеща отново до себе си, отново да склони глава в прегръдката му.

— Бих искала да приберем дядо ти при нас, но не вярвам, че ще се съгласи да напусне онази разкошна хасиенда и да дойде в ранчото. Господи, колко скромна беше нашата къща в сравнение с неговата!

Този път Лили имаше право. Един горд аристократ като Антонио де Суела никога не би приел да живее нито в индианско селище, нито в нецивилизовано тексаско ранчо. При тази мисъл Кейд се усмихна и леко погали гърдите й, налети поради напредналата й бременност.

— Защо дойде тук, при племето на баща ми? — попита я той. — Защо не остана в ранчото?

Лили усети как ръката му се плъзгаше по гърдите й, но не я отблъсна. Дебелата дреха от еленова кожа беше достатъчна защита. Освен това толкова отдавна не беше се радвала на ласките му. Трябваше да спре да се вълнува от нежностите му, затова изчака малко, преди да отговори на въпроса му.

— Нали ти ми бе казал, че не е безопасно да оставам в ранчото, че мексиканските войници много по-трудно ще ни открият в индианското селище? Реших, че нямам право да излагам бъдещото ни дете на неоправдан риск и затова поех към племето на баща ти.

— Значи не ти е харесало в хасиендата на дядо ми — замислено рече той и плъзна ръка под долната й риза. — Съгласна ли си да останем още тук, сред червенокожите ми братя?

Младата жена едва не изохка, когато ръката му слезе още по-надолу в пазвата й и започна да я гали по гърдите. Между бедрата й се разля топлина и в нея се надигна непреодолимо желание. Задъха се дотолкова, че не можа да отговори на думите му.

— Ох, Кейд, никъде не се чувствам като в свой дом, затова искам само едно — да остана там, където ще се чувствам в безопасност.

Кейд се замисли, въпреки че и в него се надигна страстна вълна. Учудващо бързо се възстановява човек дори и след най-тежки поражения, когато се озове в прегръдките на любимата жена. Може би нямаше право да постъпва така с нея, щом тя вече броеше дните до раждането на детето им, но нима можеше да угаси огъня, който се разгаряше в слабините му?

— Травис ще ни изпрати вест, когато възстанови поне пристройката, за да има къде да се подслоним. Тогава ще се приберем в ранчото и ще помислим как да си изградим нова къща.

Лили го слушаше удивена, но умът й постепенно се замъгляваше все повече от дръзките му докосвания. Знаеше, че той искаше да се върнат в хасиендата на дядо му, понеже я считаше за свой дом. Знаеше също, че сега нито тя, нито пък той можеха да издържат продължително пътуване. Но в този миг младата жена си мислеше най-вече за нещо много по-важно: кога най-сетне ще се стъмни и как можеха да заситят страстта си при нейното деликатно положение.

Кейд обаче не задоволи любопитството й нито тази, нито през следващите няколко нощи, които прекараха в колибата на баща му. Дивия кон имаше нова жена, малко по-възрастна от самия Кейд, и всички в колибата щяха да ги чуят, дори и ако положеха всички усилия да не вдигат шум. Затова Кейд и Лили лежаха неподвижни един до друг, като тя беше опряла глава на здравото му рамо. Трябваше да потискат желанията си заради присъствието на още няколко деца, баща му и новата му жена в колибата. Лили се ядоса, че при бягството от хасиендата беше изоставила палатката на Кейд. С нея сега биха могли да се усамотяват през нощта.

Към края на седмицата Кейд повика природените си братя и ги изпрати да проверят какво става в ранчото на Лили. Те се завърнаха след три дни и му докладваха. Вестите очевидно не бяха приятни, защото младият метис се намръщи и заяви, че в най-скоро време трябва да тръгва на път, въпреки протестите на Лили.

Когато след две седмици при тях пристигна Травис, Кейд все още накуцваше, но рамото му оздравяваше по-бързо и можеше да възсяда жребеца си. Травис прегледа пациента си най-грижливо и след това се зае с Лили.

— Защо си излязла навън в тази горещина? Сега трябва да лежиш на хладно, вътре в колибата, и да си почиваш.

— Не искам да оставам сама — въздъхна тя и погледна към Кейд, който се беше заиграл с един от братята си, а после премести погледа си към Травис. — Как е Хуанита? — Въпросът й бе съвсем обикновен и кратък, въпреки че искаше да го разпита за всичко, свързано с бившата й прислужница, но се страхуваше да не се издаде пред Травис.

Травис този път беше по-сериозен от всеки друг път, а отговорът му — някак си скован.

— Тя е добре. Пое цялата домакинска работа и не мога да отрека, че се справя отлично. Само дето не може да работи като дърводелец. Е, аз ремонтирах пристройката. Хуанита готви много вкусно и всички сме много доволни, закърпи дюшеците, изпокъсани от мексиканските войници, уши нови пердета, въобще всичко е наред с нас.

„Но очевидно интимният им живот не е наред“ — помисли си Лили, но не се реши да продължи да го разпитва за тази деликатна тема и заобиколи въпроса.

— Защо каза „всички“? Нима са се върнали работниците? Помогнаха ли ти при ремонта на пристройката? А има ли оцелели говеда и овце?

Травис се усмихна и я хвана за ръката, когато видя, че Кейд се приближава към тях.

— Трябва да отидем някъде на по-спокойно място, за да поговорим по-подробно за ранчото. Тук мъжът ти може да ни чуе и да започне да ни ревнува.

Кейд изръмжа и хвана Лили за ръката, преди тя да влезе в колибата заедно с Травис. Последва ги, отпусна се на рогозката и заръча на една стара индианка да донесе нещо за пиене.

— Останали са доста кокошки и пилета, така че можем да си позволим да хапваме пилешко всяка неделя, но свинете бяха много измършавели. Напоследък взеха да наддават, но трябва да мине още доста време, докато заприличат на онези охранени свине, които помним преди бягството към хасиендата. Джек ми каза, че са останали доста говеда, но не можа да каже точния им брой. Имали сме късмета да не бъдем посетени от команчите, иначе всичко щеше да бъде разграбено, както във фермата на Бастръп. Предполагам, че са подминали ранчото, защото отдалеч се вижда изгорялата къща и всеки пътник би си помислил, че тук няма да намери нищо ценно.

— Значи опустошенията в цялата област са дело на червенокожите? — запита Лили и необяснимо защо почувства облекчение. Не беше виждала пораженията в ранчото и знаеше за тях само от разказа на Кейд, но никак не й харесваше мисълта, че тези варварства може да са причинени от хора, с които някога се е познавала.

Кейд и Травис се спогледаха, след което Кейд заговори:

— Подозирам, че не можем за всичко да обвиняваме червенокожите ми братя. Всички хора са способни на отчаяни постъпки и на неподозирани зверства, когато загубят всичко ценно, когато останат без дом и семейство. Може би са очаквали да намерят нещо ценно, затова всичко в пристройката беше разграбено и изтърбушено. Но най-вероятно е, палежите да са дело на команчите. Те винаги са искали отново да владеят тези земи, заради което от години се опитват да прогонят пришълците и от север, и от юг. Може би някои бойци от това кръвожадно племе да са се присъединили към мексиканската армия, макар че не очаквах да ги срещна толкова далеч на север. Дано не ни се наложили да се бием с команчи. Те са безмилостни същества, невежи и зли. Някои от тях все още не са виждали часовник или огледало, никога не са вкусвали захар, никога не са запалвали свещ.

— Тогава трябва да благодарим на Бога, че сме тук, в безопасност сред племето на баща ти — промълви Лили. Всички загуби на имущество и покъщнина й се сториха незначителни в сравнение с най-важното — децата и мъжът й, заедно с Травис и Хуанита бяха оцелели.

Кейд внезапно прекрати неприятната тема и се обърна към Травис.

— Ще се съгласиш ли да останеш с нас, за да се опитаме заедно да се справим с всички трудности?

Травис не очакваше това предложение, затова за миг се поколеба, преди да отговори. Погледът му се отмести от Кейд и Лили към къдрокосото момче, което играеше пред колибата заедно с децата от племето. Когато отново се обърна към Кейд, устните му бяха свити в непоколебима гримаса.

— Искам да създам свое семейство, да купя земя, но ще се постарая да бъде някъде наблизо. Рой си остава мой син и аз никога няма да се откажа от него.

Кейд не промени изражението си.

— Очакват ни доста трудни дни. Затова ти предлагам да се настаниш в пристройката, докато си намериш ранчо, където да се установиш окончателно. Нямам никакво намерение да ти преча да се виждаш със сина си, както и няма да преча и на Лили да живее с него.

Настъпи тягостно мълчание. И на двамата им беше неудобно да си разменят благодарности и похвали. Затова Травис само кимна мълчаливо в знак на съгласие, а Кейд продължи с най-важната си грижа:

— Ако намерим къде да настаним Лили, можем още утре да се върнем с теб. Толкова много работа ни очаква в ранчото.

Травис го погледна раздразнено.

— Лили е в осмия месец. Нима си въобразяваш, че може да издържи пътя до ранчото? Ако пък сваля превръзката на твоето рамо, ще ти докажа, че и ти не трябва да яздиш, защото раната ти отново ще се отвори и кой знае кога ще зарасне.

Кейд свали ризата си и пред погледите на Лили и Травис се показа мускулестото му рамо без следа от възпаление и кръвоизливи. Раната му заздравяваше учудващо бързо.

— Ще сложа Лили на седлото пред мен, както при пътуването ни до хасиендата на дядо ми. Няма да пришпорвам коня си и всичко ще бъде наред.

Очевидно с упорития метис трудно се излизаше на глава. Нетърпелив както винаги, Кейд нареди да оседлаят коня му и да приготвят торбите с храна и вода. Лили го изгледа с изумление, когато Кейд повика жрицата на племето и й заповяда да тръгне към ранчото след две седмици, за да помогне при раждането на детето. След това младият мъж се сбогува набързо с баща си и съобщи на братята си къде трябва да търсят бизони. Лов на бизони? Може би не е разбрала добре думите на червенокожите. Както и да е, заминаването на Кейд раздвижи цялото племе. Жени, деца и старци се струпаха около него, а той гордо им махна за сбогуване с ръка, като някакъв принц.

Лили разбираше, че Кейд не можеше да бъде упрекван за тези овации на червенокожите му събратя. Младата жена едва сега започна да си обяснява защо понякога долавяше едва ли не тиранични стремежи в постъпките на мъжа си. Навярно от малък е привикнал околните да изпълняват всичките му заповеди. Ето че и сега постъпи така — щом прецени, че торбите и конете са готови за път, качи я на седлото пред себе си, без въобще да я попита. Лили нищо не каза, само запази опасенията в сърцето си. Пък нали и тя самата не по-малко от него копнееше час по-скоро да се върне в ранчото. Рой се качи на своето пони, а Травис взе Серена при себе си, след което малката група напусна гостоприемното индианско селище.

През целия път Кейд нито веднъж не пришпори жребеца си, както бе обещал на бременната си съпруга, затова тя се облегна на гърдите му и се отпусна, полюшвана от ритмичните стъпки на коня, като вдишваше свежия въздух, изпълнен с дивния аромат на боровете. За нея това пътуване означаваше връщане към свободата. В индианското селище се задушаваше, почти както и в хасиендата на Антонио де Суела. В ранчото се чувстваше като истинска господарка. С нетърпение очакваше да си легне в своето легло, заедно с Кейд.

С тази мисъл тя извърна глава и улови погледа му, сведен към лицето й. От пламъка в очите му я побиха тръпки, дори се изчерви като младо момиче. Хуанита й бе изпратила по Травис една от нейните блузи, открита в един скрин, оцелял като по чудо след грабежите. Деколтето на блузата бе доста изрязано и разкриваше по-голямата част от гърдите, още преди да забременее, а сега ги оголваше наистина безсрамно. Разбира се, че младият мъж, извисяващ се над главата й, не пропусна тази прелестна гледка. Странно, досега не се беше досещала, че един мъж може дори само с поглед да погали гърдите на своята любима.

Почувства се неспокойна и още по-плътно се притисна към него, но в далечината се показа покрива на пристройката. До слуха й достигнаха приглушеното мърморене на Кейд, защото тялото й се извиваше не само заради полюшването на коня. Нека да се измъчва, нали той предложи тя да пътува на седлото пред него? Когато наближиха, тя се успокои и огледа до болка познатата местност. Видя силуетите на работниците, които довършваха покрива и въздъхна облекчено.

Серена скочи от коня на Травис, преди още да са спрели конете, а Рой пришпори понито си към двора, като се развика с пълен глас от радост, че най-после отново са у дома. От къщата наизлязоха мъжете, учудени от суматохата.

Кейд не пропусна радостния поглед на любимата си, но забеляза след това и огорчението, когато по-късно тя видя пораженията от набезите на войниците и червенокожите. Тази земя никога нямаше да бъде негова както земята на бащиното му племе, но Лили му даваше нещо, което никой друг на света не можеше да му дари — тя и само тя можеше да го накара за забрави, че е странен продукт на смесица от двете съвсем различни раси, нито червенокож, нито бял. Младият мъж си припомни как в началото на тяхната любов си беше въобразявал, че може да я накара да мисли като него, но сега за него бе важно само едно — да бъде с нея. И щом тя е истински щастлива само тук, в своето ранчо, тук ще живее и той.

Кейд не мислеше, че е позорно да търси подслон в имението на жена си. Всъщност, когато двама души се обичат от все сърце, може ли да се използва тази дума? С подобни мисли той скочи от седлото и я пое с двете си ръце, след което тръгнаха към пристройката. Лили щеше да го остави да управлява цялото ранчо, защото за тази работа се изискваше мъжка ръка, а тя щеше да поеме грижите за децата. Кейд знаеше, че точно така ще стане. Значи са сключили споразумение, от което всички печелят.

Прегърна я, когато тя се доближи, за да му съобщи колко много е направено в тяхно отсъствие. Лакът на махагоновата маса не може да бъде напълно възстановен, но нали следите може да се прикрият с една добре избродирана покривка? Фурнирът на столовете е старателно изчистен и повредите едва се забелязват. Малкото легло на Серена ще го заменят с по-голямо, а по лавиците са останали делвите и тиганите, готови да влязат в употреба още за утрешната вечеря.

— Пак ще трябва да похарчим доста пари — тихо промърмори Лили, макар че Кейд нежно я притисна към гърдите си.

— Половината от живота ми измина в пестене и трупане на пари, но нали сега съм намерил кой да ги харчи, значи всичко е наред. Мисля, че съм намерил всичко, за което съм мечтал.

Тя се обърна и погледна, но не забеляза нищо особено. А той искаше само да й каже, че е намерил най-важното — техния дом. И в това беше тяхното щастие. От нея се искаше само да се погрижи този дом да бъде такъв, че той никога да не пожелае да го напусне.

— Искаш ли да разгледаме всичко още сега?

Всъщност искаше да го попита дали желае да надзърнат в тяхната спалня. Въпреки че беше натежала от плода в утробата си, Лили се понесе с устрем към леглото, а зад гърба й Кейд втренчи поглед в бедрата й. На няколко пъти в индианското селище тя недвусмислено му беше показвала, че го желае. Разтревожен за бременността й, Кейд дори бе попитал жрицата на племето дали няма да причини вреда на плода, ако спи с жена си.

И като видя искрите в очите й, колебанието му се стопи. Каквито и различия да имаха по този или онзи въпрос, леглото винаги щеше да ги свързва и утешава.