Патриша Райс
Тексаската Лили (13)

Глава дванадесета

След като разпредели работата за деня, Лили препусна обратно към ранчото, за да разреши един по-сериозен проблем. Не желаеше да има за надзирател мъж, който се напива. Това щеше да има лошо влияние върху работниците, а самата тя се отвращаваше от пиянството. Беше видяла как алкохолът превръща баща й в съсипан стар човек. Не й се искаше и с Кейд да стане същото.

Може би той имаше основателна причина да търси утеха в бутилката. Навярно е изтощен физически и емоционално. Не го беше виждала пиян от деня, в който го нае за надзирател, така че все пак не можеше да каже, че пиенето му създава проблеми. Или по-точно, поне засега не предизвикаше неприятности.

Искаше й се да оправдае постъпката му. Той беше спасил живота на Рой. Това навярно бе достатъчна причина, за да извини неговия характер. Мъжете винаги си мислеха нещо подобно: „Ако съм добър днес, то мога да си позволя да се отдам на удоволствия вечерта“. Имаше достатъчно опит и познаваше начина на мислене на мъжете.

Ала той не трябваше да постъпва така. Навярно, ако му обясни, Кейд щеше да я разбере. Не трябваше да се ядосва. Трябваше да говори спокойно и разумно. Той можеше да пропилява времето си в пиене, но не и за нейна сметка.

Когато се върна в ранчото, за нейна изненада Кейд вече беше станал и беше оседлал коня си. Изглеждаше дяволски зле. Вероятно всяко движение му причиняваше главоболие, ала той се беше избръснал и беше вчесал косата си. Дори и в това състояние изглеждаше много силен и мъжествен в тесните си дочени панталони и в ризата с дълги ръкави.

— Дадох нарежданията си на работниците. Трябва да поговорим, Кейд. — Лили се приближи, а погледът й не се отделяше от безстрастното му лице.

— Трябва да отидем да благодарим на хората, които спасиха живота на Рой — каза Кейд. — Вземи коня ми. Ще отида да приготвя онзи кон. Предполагам, че е подходящ подарък. — Той взе юздите на коня й, но не й помогна да слезе от седлото.

Младата жена отвори уста, за да възрази, но се отказа. Нямаше представа как ще открие индианците, които спасиха живота на сина й, и как да им благодари. Ала Кейд знаеше. Може би щеше да успее да поговори с него по пътя.

Малко по-късно, когато вече седеше върху големия кон на Кейд, тя се запита какво, по дяволите, прави. В този миг Кейд излезе от обора, като водеше един от нейните коне. Мустангът имаше лош нрав и никой от работниците не искаше да го язди. Ако в обора беше останал само този кон, навярно Кейд проявяваше голямо благоволение, като й позволяваше да язди неговия собствен кон. Огледа и ливадата зад оградата и не видя никакъв кон. Сигурно след загубата на понито на Рой нямаше да имат достатъчно коне. Трябваше да провери колко животни са останали, особено след като надзирателят й искаше да подари два от конете й на индианците.

Те препуснаха по посока на ниските дървета край потока, където Оли й беше казал, че живеят индианците.

— Все още не съм ти благодарила, че спаси живота на Рой — рече тя. — Ще ми кажеш ли как успя?

— Помогнаха ми.

Чертите на лицето му бяха изопнати. Той смушка коня си и препусна напред. Явно не искаше да разговаря.

Но Лили не желаеше да се отказва от намерението си и препусна след него. Пред тях се простираше просторна равнина и имаше достатъчно място да яздят един до друг. Нямаше намерение да гълта праха след него.

— Някои хора се чувстват неудобно, когато им благодарят. Това е разбираемо, ала не е причина да се проявява грубост. Ако пиенето те прави такъв, тогава ще е по-добре да се откажеш от него.

Кейд й хвърли поглед, който би накарал водата да замръзне, ала тя беше прекалено ядосана и не му обърна внимание.

— Аз не съм някаква безправна индианка, която покорно ще язди зад теб, така че не се отнасяй с мен по този начин. Държиш се като магаре.

Тя го предизвикваше. Никой досега не беше успял да проникне зад бронята, която си беше изградил, ала тя беше влязла под кожата му и се държеше подчертано предизвикателно с него.

— Не съм в настроение за разговори — процеди той. Щяха да бъдат заедно през целия ден и той не искаше да я ядосва, ала нямаше да й позволи да му налага желанията си.

— Е, тогава чудесно. Няма нужда да разговаряш.

И като му хвърли един надменен поглед, вдовицата Браун смушка коня си — коня на Кейд — и препусна напред. Младият мъж изгледа бедрата й, които се впиваха в хълбоците на коня. Наистина тази жена заслужаваше уважение.

Лили не беше закусвала, нито обядвала и когато приближиха гората, стомахът й се свиваше от глад. Ако Кейд бе изминал целият този път през нощта, сигурно беше много изморен. Тъкмо щеше да му каже, че е гладна, когато той я настигна и й подаде царевична питка и манерка с вода. Тя го изгледа кисело, но взе питката.

Вече бяха съвсем близо до гората и Лили се опита да се пребори с безпокойството си. И тя беше чувала много истории за жестоки диваци, които се крият като духове в тревата и дърветата, а след това се появяват с бойни викове и нападат нещастните жертви. Знаеше, че много семейства бяха изгорели живи в къщите си, а много нищо неподозиращи пътници бяха избити от свирепите индиански воини. Всичко това я караше да изтръпва от страх, ала Кейд й беше казал, че индианците, при които отиваха, не са войнствено настроени и тя му вярваше. Все пак тя беше с него и сигурно нямаше от какво да се бои. Освен това те бяха спасили живота на Рой. Това показваше, че не бяха жестоки диваци. А и наистина искаше да види тези хора, за които толкова много беше слушала, но никога не беше срещала.

Погледна скришом към надзирателя си. Ако индианците приличаха на него, наистина имаше от какво да се страхува. Ако си боядисаше лицето с цветовете на войната, ако вземеше лък и стрели и затъкнеше нож в колана си, щеше да представлява доста страховита гледка.

Когато той навлезе в тясна пътека между дърветата, Лили неохотно го последва. Лъчите на късното октомврийско слънце вече преваляха зад гората и тя се огледа неспокойно. Ако знаеше, че ще яздят толкова дълго, щеше да настоява да тръгнат на другата сутрин. Перспективата да прекара нощта далеч от ранчото никак не й харесваше.

Ала изглежда Кейд не се притесняваше от настъпващата нощ. Те продължиха покрай реката и когато стигнаха индианското селище, слънцето вече беше залязло. До тях достигна мирис на пушек от огъня, на който вероятно индианките приготвяха вечерята.

Когато навлязоха в селището, от колибите наизлязоха индианци, които ги гледаха любопитно. Лили се почувства неловко от изпитателните им погледи. Тя спря своя, когато и Кейд спря неговия, и не потрепна, когато една стара жена се приближи, докосна нейният кон и каза: „Това е конят на Кейд“.

Младият мъж скочи на земята и каза няколко резки думи на жената на нейния език. Тя го изгледа и бързо се отдръпна настрани. Без предупреждение Кейд хвана Лили през кръста и я свали от коня.

— Баща ми ще се срещне с нас, когато е готов. Последвай жрицата. Тя ще ти покаже къде ще можеш да починеш и да се нахраниш. — Той посочи към старата жена, която сега беше застанала пред една покрита със слама колиба.

Когато Лили я последва в колибата, индианката нито се усмихна, нито каза нещо, ала младата жена имаше усещането, че тя сякаш се забавлява от ситуацията. В колибата Лили се оказа център на внимание от страна на няколко млади момичета. Тя видя, че покрай стените са наредени нарове, отделени един от друг с бизонски кожи. Когато възрастната жена се приближи до огъня, който гореше в средата на колибата, Лили попита:

— Говориш ли езика на бледоликите?

— Малко — гласеше отговорът.

Лили въздъхна с облекчение. Все пак поне можеше да разговаря с нея. Явно младите момичета не разбираха нито дума английски и продължаваха да я гледат втренчено.

— Добре ли познаваш Кейд?

Индианката се поколеба, сякаш въпросът я затрудняваше, и накрая каза на испански:

— Истински мъж.

Лили знаеше достатъчно думи от испански, беше ги научила от Хуанита, и я разбра. Само един глупак нямаше да забележи, че Кейд наистина е „истински мъж“.

Жената донесе едно ведро с вода и с жестове й показа, че може да се измие.

Лили беше изморена и мръсна от дългата езда и беше благодарна, въпреки че не можеше да проумее как щеше да се измие без сапун и кърпа, но нямаше друг избор. Ако всички тези жени продължаваха да стоят и да я гледат втренчено, можеше само да измие лицето и ръцете си.

В този миг на входа на колибата се появи Кейд. Жрицата го сгълча остро, но той я избута настрани и хвърли едно пакетче към Лили.

— Това е сапун. Скоро ще се върна. — После изрече няколко неразбираеми думи, след което старата индианка и кискащите се момичета излязоха навън. Лили остана сама. Бързо свали дрехите си и остана по долна риза. Не смееше да се съблече повече, защото всеки момент можеше да дойде някой.

Изми се и облече ризата и панталоните си. Искаше й се да ги смени с чисти, но нямаше други дрехи. В колибата се носеше аромат на супата, която вреше на огъня. Нямаше нищо против да се запознае с бащата на Кейд, ала беше гладна и предпочиташе първо да хапне нещо.

Жрицата се върна. Носеше канчета и черпак. Дъщерите й не бяха с нея. Тя подаде черпака на бялата жена и й показа с жестове, че трябва да сипе супа в канчетата. След това индианката посочи към изхода. Това означаваше, че Лили трябва да изнесе едно от канчетата и да го остави пред входа на колибата. Това я изненада, но се досети, че може би второто канче е за Кейд, а той явно нямаше право да влиза в колиба, където живееха неомъжени жени. Взе канчето и го остави пред колибата.

Не й бяха дали прибори за ядене. Тя погледна към жрицата и видя, че индианката натопи пръсти в канчето, извади едно късче месо и го пъхна в устата си. Никак не й се искаше да се храни с пръсти, но беше твърде гладна.

В този момент, за нейна изненада, се появи Кейд като носеше канчето, което Лили бе оставила отвън. Той седна до огъня, кръстоса крака и започна да се храни.

Лили потопи пръсти в канчето, избра си едно парче месо и го поднесе към устата си, като се опитваше да не се покапе. Кейд й хвърли един поглед и по блясъка в очите му тя разбра, че не е завързала добре ризата си около врата, ала нямаше намерение да я оправя, докато той я гледа.

Хранеха се мълчаливо, а когато свършиха, измиха ръцете си в една купа с вода.

— Баща ми ни чака — каза Кейд и подаде ръка, за да й помогне да стане.

Тя пое ръката му, изправи се и го последва. До слуха й достигнаха звуците на флейта и думкането на барабани.

Кейд я поведе към една индианска колиба, пред която се бяха събрали много хора. Когато Кейд и Лили влязоха вътре, голяма част от тях останаха навън. В колибата беше пълно с индианци, гореше огън и беше много задушно. Прииска й се да излезе на чист въздух, но любопитството й надделя.

Тя седна на мястото, което й посочи Кейд. Някой докосна косата й. Кейд каза нещо остро и ръката се отдръпна, ала младата жена знаеше, че всички погледи са насочени към нея. Не беше свикнала да бъде център на внимание и се чувстваше неловко. Как ли биха се чувствали сестрите й в подобна обстановка? Техният смях и шегите им едва ли щяха да бъдат уместни тук. Имаше чувството, че женските им превземки нямаше да имат успех сред тези хора.

Възрастният мъж, седящ на мястото, което според Лили щеше да бъде „начело на масата“, ако в колибата имаше маса, бавно заговори. Кейд му отговори спокойно, а присъстващите се спогледаха и започнаха да мърморят нещо. Лили видя мъжа, който свиреше на флейта и го погледна, но неговата музика не беше толкова хубава, колкото на Кейд.

Почувства как безпокойството й нараства и се огледа наоколо. Видя сериозните лица на двама млади индианци, които внимателно я изучаваха. Лили също ги погледна внимателно. По-младият наведе глава и отклони погледа си, но по-големият леко се усмихна, преди да се обърне към Кейд.

Започна с интерес да разглежда приликите между възрастния мъж, който навярно беше бащата на Кейд и двете момчета. Момчетата все още не бяха достатъчно възмъжали, но вероятно нямаше да станат високи колкото Кейд или баща му. Кейд, разбира се, беше по-висок от баща си и от всички мъже в колибата.

Макар че бащата на Кейд имаше характерен нос, той не беше така остър, както на сина му. Двамата му по-малки сина приличаха на баща си. В колибата беше доста тъмно и тя не можеше да види добре очите им, но явно бяха черни. Кейд имаше по-дълги мигли, но очите му имаха тяхната бадемовидна форма.

Тъкмо беше започнала да сравнява устните им, когато внезапно разбра, че бе настъпила тишина. Огледа се и видя, че в очите на Кейд проблеснаха весели искрици.

— Моят баща те поздравява с добре дошла. Желае ти дълъг живот и много синове.

— Можеш ли да му изкажеш моята голяма благодарност за помощта, която оказа при спасяването на Рой? И ако мога да направя нещо, аз с удоволствие ще го сторя… — Лили безпомощно се огледа. Навярно трябваше да покаже благодарността си, като им даде нещо.

Кейд се обърна и преведе думите й. Възрастният мъж кимна одобрително и даде знак на двете момчета да излязат напред.

— Това са моите природени братя — обясни й Кейд. — Те ми помогнаха да намерим Рой. Казах им, че конете, които доведохме с нас, са техни.

Това беше най-малкото, което можеше да направи. Лили се усмихна на момчетата. Навярно Кейд се чувстваше добре, защото никога не го беше виждала да се държи толкова любезно.

— Какво да им кажа? — прошепна тя.

— Аз ще им изразя твоята благодарност и ще им кажа колко много цениш това, което са направили за теб и сина ти. — Той се извърна и отсечено заговори на момчетата. Те кимнаха почтително, погледнаха още веднъж към Лили, обърнаха се и излязоха.

Явно това, което им каза Кейд, бе достатъчно като израз на благодарност, защото баща им побърза да ги отпрати. Последва още една размяна на реплики между Кейд и баща му, и след това, за нейна изненада, жените се надигнаха от местата си и започнаха да излизат.

— Последвай жрицата — тихо й нареди Кейд.

Е, какво пък, не беше по-различно от обичаите, които имаха и белите — мъжете се оттегляха да изпушат пурите си, а жените излизаха на верандата, за да поклюкарстват. Когато излезе навън, Лили пое дълбоко от чистия въздух. Искаше й се да остане и да послуша дали ще има още музика, но това явно не беше прието.

Тя последва жрицата, а тя я поведе към една малка колиба, която не беше забелязала при пристигането им. Беше по-различна от останалите в селището, но младата жена реши, че не е удобно да задава въпроси. Индианката й посочи колибата и Лили наведе глава и влезе. Вътре беше тъмно. Горящите въглени в огъня хвърляха слаби отблясъци по стените.

По пода бяха разпръснати бизонски кожи и одеяла. Явно трябваше да пренощува тук, но Лили никак не искаше да прекарва нощта далеч от сина си. Можеше да има треска и тя се тревожеше за него.

Погледна към изхода, но ако индианците приличаха на мъжете, които познаваше, те едва ли щяха да свършат скоро с мъжките си разговори. А сама през нощта едва ли щеше да намери пътя обратно.

Въздъхна примирено и оправи одеялата, за да си легне. Не обичаше да спи с дрехите, но нямаше да се остави да я хванат заспала, без дрехи. Вече се унасяше в сън, когато една голяма сянка закри огъня. Тя извика уплашено, но различи силуета на Кейд.

— Какво правиш тук? Ще тръгваме ли?

— След като прекарам нощта с моята съпруга.

След това смайващо изявление, Кейд се отпусна до нея, ръцете му я обгърнаха, а устните му се впиха в нейните.