Патриша Райс
Тексаската Лили (16)

Глава петнадесета

— Хуанита, това са най-вкусните курабийки, които съм ял, а аз съм се хранил и на кралски трапези.

— Където не се поднасят курабийки — промърмори Лили, без да вдига поглед от червената вълнена пола, която шиеше.

Подигравателните й думи не направиха впечатление на младата прислужница. Тя продължи да се усмихва свенливо, постави още една чиния с курабийки пред Травис и излезе от стаята.

— Разбира се, че и кралете ядат курабийки, нали, Рой? — Момчето се беше свило край огъня, а кракът му беше опрян на малко дървено столче, което Кейд беше донесъл.

Рой вдигна поглед от книгата, която Травис беше намерил във фургона.

— Кой го е грижа какво ядат кралете? Аз обичам курабийки — промърмори той и отново заби нос в книгата. Видът му говореше, че не си струва да обръща внимание на глупостите на възрастните.

— Той е твое дете, Лили. Не е мое. Струва ми се, че разваляш момчето. — Думите бяха изречени тихо, така че никой друг не ги чу.

Младата жена трепна — не се обиди, знаеше, че Травис иска да я подразни — ала това беше първият му намек за миналото и това, което ги свързва.

— Джим беше практичен човек, а не някакъв празноглав фантазьор. И по същия начин възпита Рой — спокойно отвърна тя.

В този миг Хуанита влезе в стаята. Носеше нова чаша горещо кафе и я постави пред Травис. Той хвана ръката й и я целуна, като че ли пред него стоеше изискана дама.

— Струва ми се, че съм влюбен, Лили. Тази жена е всичко, за което един мъж може да си мечтае. Винаги съм искал да имам жена, която да готви толкова вкусно.

Младото момиче внимателно издърпа ръката си, но не избяга от стаята, както обикновено, когато някой мъж й правеше комплименти. Лили учудено ги изгледа, ала Травис изглеждаше невъзмутим.

— Е, това е нещо, което не можеш да очакваш от мен — рязко каза тя.

Хуанита продължаваше да мълчи и да се усмихва срамежливо.

— Готвенето не е единственото й качество, от което се възхищавам — промърмори Травис, обърна се към нея и я изгледа многозначително.

Лили се изчерви, но в този миг вратата се отвори и в стаята влезе баща й, следван от Оли Кларк. Тя се изправи и мило се усмихна.

— Мислех, че ще доведеш и мис Бриджуотър, Оли. Наистина съм закопняла за женска компания.

Думите й прозвучаха малко заядливо, но всъщност й харесваше вниманието на Оли. Приятно й беше да я ухажват, още повече, че никога не й се бе случвало. Оли и Травис се състезаваха да спечелят благоволението й и се надпреварваха да изпълняват всяко нейно желание. Това щеше да бъде много забавно, ако не беше Кейд. За него двамата мъже се държаха като клоуни.

Той влезе в стаята, когато Травис разпитваше Оли за подробности около положението в Сан Антонио, а последният охотно му отговаряше. Хуанита му подаде чаша кафе. Кейд я пое и без да погледне към Лили, отиде до огъня и подхвърли нещо в скута на Рой. После отиде до малкото легло в ъгъла на стаята, където спеше Серена и взе детето.

— Остани да вечеряш, Кейд — обади се Лили, когато той се отправи към вратата. — Сигурно си гладен. Хуанита, навярно е останало от задушеното, а има и царевични питки, нали?

Рой разглеждаше предмета, който Кейд му донесе.

— Това злато ли е, Кейд? Има ли злато в този камък?

Оли и Травис прекъснаха разговора си и отидоха да разгледат парчето скала. Кейд поправи завивката на Серена и се приближи към масата, където Хуанита вече слагаше чиния с топло задушено.

— Разбира се, че не е злато. Красиво е, но няма стойност.

Двамата мъже разочаровано се върнаха на масата, но Рой продължаваше да търка парчето скала в ръкава си и да го гледа с възхищение. Кейд започна да се храни, без да обръща внимание на Оли и Травис. Ефраим му предложи уиски. Той го погледна и сипа малко в чашата си с кафе.

Лили се намръщи и прибра полата, която шиеше, в кошничката с принадлежностите за шиене. Изправи се и отиде при Рой.

— Време е да си лягаш, млади момко. Кракът ти се нуждае от почивка, за да може да зарасне по-бързо.

— Що се отнася до мен, и тук ми е добре — опита се да протестира момчето, но взе патериците, които Кейд му беше направил.

— Скъпи, поне още една седмица ще трябва да си лягаш по-рано. — Лили разроши косата му и го целуна по челото.

Рой пожела учтиво лека нощ и без да протестира повече се отправи към стаята си.

— Той е чудесно момче, Лили. Един ден ще ти помага да управляваш ранчото — каза Оли и взе една курабийка.

— Аз пък останах с впечатлението, че ти искаш да я убедиш да продаде ранчото — подхвърли Травис, премести чинията с курабийките по-близо до себе си и си взе две.

— Това е най-доброто решение за жена, без съпруг, който да се грижи за нея и да я защитава — невъзмутимо отвърна Оли.

— Ще престанете ли да говорите за мен, сякаш ме няма в стаята? Оли, чува ли се нещо и града за Коледа? Ще има ли празненство? Разбира се, ще бъде чудесно, ако има танци, но без да се пие уиски. — Тя погледна намръщено към Кейд, който нарочно си сипа още една чаша уиски.

— Сега няма много желаещи да отидат в града и да оставят домовете си незащитени. Много мъже преминаха реката, за да се присъединят към войската на Хюстън и често посягат на чуждата собственост.

— Според слуховете, Хюстън ще се нуждае от тези бандити, когато ще трябва да се сражава с генерал Санта Ана.

Травис с въодушевление говореше за събитията в Тексас, сякаш беше дете, което се радваше на новата си играчка. Той беше посетил лагерите около Сан Антонио и беше разговарял с генерал Остин. Според Травис тези военни командири щяха един ден да управляват Тексас. За заселниците като Лили беше много по-важно да не пострадат посевите и да не остане добитъкът без храна, затова не споделяше ентусиазма на Травис.

— Няма да си върнат земите в Мексико, след като ги изгонихме от форт Аламо. Те са само едни страхливци. — Оли не поглеждаше към мъжа, който продължаваше да се храни невъзмутимо, но всички разбираха какво иска да каже.

Кейд отчупи парче хляб и го потопи в соса.

Той може и да има много недостатъци, но поне не е надут самохвалко като Оли Кларк, помисли си Лили и отиде да му донесе още хляб. Понякога Кейд я вбесяваше дотам, че й се искаше да го удари, но Оли нямаше право да се отнася пренебрежително към него и да го обижда.

Травис видя недоволството й и смени темата. След малко Оли си тръгна, като увери Лили, че ще бъде много щастлив, ако прекарат заедно Коледа.

— Не мога да разбера защо каниш този мъж в къщата си, Лили. Той е коварен като змия. — Травис неохотно побутна настрани чинията с курабийките и се усмихна на Хуанита, която му подаде още една чаша кафе.

Кейд се закашля от сухия хляб, а Ефраим го потупа по гърба. Лили подозрително погледна към Кейд, но само сви рамене. Беше уморена и не й се искаше да спори с никого.

Остави баща си да обяснява.

— Той иска да купи ранчото на Лили — каза Ефраим. — Оли живее в града, но мечтае да стане ранчеро. Аз също се опитвам да я убедя да продаде това ранчо.

— Ще бъде глупаво от нейна страна, ако продаде ранчото, особено на такъв мошеник като Оли Кларк. Един негов приятел в града се опита да ми продаде земя, която дори не съм виждал. Може и да ви се струвам лекомислен, но не съм глупак. — Травис се изправи и погледна към Лили. — Защо не дойдеш с мен да се поразходим и да глътнем малко свеж въздух? Струва ми се, че прекалено много работиш.

Първата й мисъл беше да погледне към Кейд и да види неговата реакция, но се отказа. Нямаше значение какво мисли Кейд. Той не й искаше разрешение за това, което правеше. Дори не се отнасяше към нея с уважение, въпреки че тя беше негов работодател. Ако веднъж беше достатъчно глупава, за да се люби с него, това не означаваше, че е негова съпруга и нямаше защо да се държи като такава.

Без да поглежда към Кейд, Лили стана и взе шала си. Беше неделя и тя бе облякла най-хубавата си рокля. Кейд не показа с нищо, че е забелязал това, ала Травис й направи комплимент. Но Травис винаги е бил прекалено галантен с жените.

Излезе на верандата и се спря да го почака. Небето бе осеяно със звезди и приличаше на черно кадифе. Младата жена пое дълбоко свежия въздух, примесен с мириса на дима, който излизаше от комина.

— Чаках да ми кажеш за Рой, Лили. Още колко дълго смяташ да мълчиш?

Е, знаеше, че рано или късно трябваше да говори с него по този въпрос и може би беше по-добре да приключи веднъж завинаги. Облегна се замислено на парапета, без да поглежда към него.

— Какво има да ти казвам? Както сам виждаш, той е добре. След като порасне, това ранчо ще бъде негово и той го знае. Какво повече може да искаш?

— Ти все още не ми казваш истината, Лили. Не каза, че той е мой син. — Травис хвана шала й и я обърна към себе си. — Ако беше почакала още един-два месеца, аз щях да се оженя за теб и да бъдем едно семейство.

Лили недоверчиво го изгледа.

— Откъде можех да зная това? Цяла седмица фургонът ти беше зад къщата, а една сутрин изчезна. Ти си замина, без да ми кажеш нито дума. Тогава ми се искаше да умра. И навярно няколко месеца по-късно щях да сложа край на живота си, ако не бях срещнала Джим. Мислех да се хвърля в реката. Рой не е твой син, Травис. Той е мой син и на Джим.

Травис отметна един кичур коса от челото й.

— Тогава бях на деветнадесет години, Лили, и избягах, защото се уплаших. Нямах никакви пари, а шерифът ме гонеше по петите. Ти беше най-хубавото нещо, което се беше случвало в живота ми. Какво можех да направя? Да те изтръгна от семейството ти? Какво можех да ти предложа, освен един фургон? Затова отидох при доктор Джоузеф. Трябваше да добия някакъв опит и да изкарам пари. Бях решил едва тогава да се върна при теб.

Лили се отдръпна.

— Сега вече няма никакво значение, Травис. Това е минало и няма защо да се връщаме назад. Рой и аз сме щастливи. Можеш да продължиш по пътя си, без да се тревожиш за нас. И няма защо да стоиш повече тук. Сам виждаш, че сме добре и не се нуждаем от помощта ти.

— А аз? Нямам ли право на решение? Току-що открих, че имам син и семейство, за което не знаех нищо. Да не би да очакваш от мен просто да се кача във фургона и да си замина? Знаеш ли колко самотни нощи съм преживял? Колко пъти съм гледал светлините на къщите, покрай които съм минавал, и колко пъти съм мечтал да имам свой дом и семейство?

— Травис, ти винаги си умеел да говориш убедително, но сега наистина очаквам от теб още утре да се качиш във фургона си и да се махнеш оттук. Не си създаден, за да бъдеш фермер, нито пък аз мога да свикна с твоя начин на живот. Ако искаш да ни видиш, винаги ще бъдеш добре дошъл при нас, но това е всичко, Травис. Моят син принадлежи на това място и ти не можеш да ми го отнемеш.

— Да не би да мислиш, че се готвя да ти го взема? Ако исках, вече щях да съм го направил. Той е много умно и забавно момче, но е още дете и има нужда от майка. Лили, скъпа, омъжи се за мен! Мога да се установя да живея тук и да лекувам хората. Чувствам, че Тексас е мястото, което винаги съм търсил.

Младата жена вдигна поглед към огряното от звезди небе. Най-после чу думите, за които толкова бе жадувала. Те звучаха като сладка музика в ушите й. Преди девет години тя беше направила предложение на Джим да се ожени за нея. А Кейд изобщо не си направи труда да я попита. Но колкото и примамливо да звучаха тези думи, сега тя не можеше да приеме закъснялото му предложение.

— Открих, че ми харесва да живея сама, Травис. Не се нуждая от съпруг. Съмнявам се, че някога ще се омъжа отново.

— Не говори така, Лили. — Травис я обгърна през кръста и започна да обсипва с леки целувки шията й. — Може би си забравила колко хубаво ни беше заедно. Позволи ми да ти припомня. След това ще решиш дали искаш да живееш без любов през останалата част от живота си.

Травис отново започна да я целува, ала в този миг една ръка го хвана за яката и го дръпна назад. Вбесен, той се извърна, готов да се нахвърли върху натрапника. Кейд го хвана за ръката.

— Дамата каза не, гринго. Трябва да се задоволиш с този отговор и да се изметеш час по-скоро оттук.

— По дяволите, кой си мислиш, че си ти, дивако? Сега аз разговарям с дамата, и ще е най-добре да се махнеш. — Травис сви юмрук и се приготви да се нахвърли върху Кейд, но Лили го хвана за ръката.

— Престанете и двамата. Ако не бях толкова ядосана, щях да се смея. Къде бяхте всички вие, когато бях на шестнадесет години и отчаяно исках някой да ме покани на танц? Е, вече не се нуждая от никакъв мъж. Така че намерете си някой по-подходящ обект, за когото да се биете. Аз не заслужавам усилията ви.

Младата жена се обърна и се отдалечи, без да поглежда назад. Кейд я изпрати с поглед, а след това се обърна, все още готов да се бие с другия мъж. Беше изпил достатъчно уиски и сега кръвта му кипеше.

— Не ме гледай така свирепо, каубой. — Травис изтупа сакото си. — Нямам никакво намерение да ти позволя да разкрасиш лицето ми, само защото си пийнал малко повече. Да не би сериозно да мислиш, че имаш някаква надежда да се ожениш за нея?

— Имам по-голяма надежда, отколкото ти. Поне знам как да се грижа за ранчото.

И Кейд се отдалечи, като остави Травис да се позамисли над думите му. Травис можеше да притежава много качества, които бяха недостъпни за Кейд, но това, от което се интересуваше най-много Лили след сина си, беше ранчото.

И за някого това можеше да бъде голям късмет.