Серия
И заживели щастливо (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Kiss at Midnight, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 157 гласа)
Форматиране
Xesiona (2012)

Редактори: mariet, kristy_34, hrUssI

Корица: Ralna


Посвещавам тази книга в памет на майка ми, Каръл Блай, която не се интересуваше много от жанра на любовните истории — или поне така твърдеше. Но четеше на мен и сестра ми приказки отново и отново; омагьосваше ни с принцове, препускащи на бели жребци, и принцеси, чиито златни коси се превръщат в стълби. Тя ми даде първите ми екземпляри на „Анн от Грийн Гейбълс“, „Малки жени“ и „Гордост и предразсъдъци“. Накратко, мамо, вината е изцяло твоя!

Пролог

Имало едно време, не много отдавна…

Тази история започва с карета, която никога не е била тиква, макар че препускаше в полунощ. С кръстница, която е занемарила задълженията си, макар да няма магическа пръчица. За няколко така наречени плъхове, които тайно биха се радвали да носят ливреи.

И разбира се, има и момиче, което не умееше да танцува, нито искаше да се омъжи за принц.

Всъщност всичко започна с плъховете. Всички казваха, че са извън контрол. Икономката, госпожа Суалоу редовно се терзаеше заради това.

— Не мога да понеса начина, по който тези вредители изгризват чифт обувки, когато никой не ги гледа — каза тя на иконома, блага душа на име господин Черидери.

— Знам точно какво имате предвид — отвърна й той с острота в гласа, която не се чуваше често. — Не мога да ги понасям. Острите им носове и джафкането посред нощ, и…

— Начинът, по който ядат! — прекъсна го госпожа Суалоу. — От масата, от самите чинии!

— Наистина ядат от чиниите — каза Черидери. — Виждал съм го със собствените си очи, госпожо Суалоу, наистина! Направо от ръката на госпожа Далтри!

Икономката изписка и ако плъховете не вдигаха такъв невъобразим шум в гостната, сигурно и там щяха да я чуят.