Патриша Райс
Тексаската Лили (12)

Глава единадесета

— Знам няколко места, където би могъл да бъде Рой. Нека първо ги проверя. — Кейд се стараеше гласът му да звучи хладнокръвно, макар че съвсем не се чувстваше уверен.

Лили развърза връзките на престилката и я хвърли върху оградата.

— Аз също знам няколко места. Мъжете могат да се нахранят и сами. — Нямаше време да обяснява къде е Хуанита. Спомни си деня, когато тя и работниците се втурнаха да търсят Джим Браун.

Поне понито на Рой не се беше върнало. Това може би беше добър знак. Мъжете ги заобиколиха, разбрали, че се е случило нещо лошо. Младата жена отиде да оседлае един кон. Нямаше намерение да се връща в ранчото дори и по тъмно, докато не открие сина си.

Кейд даде разпорежданията си на работниците, а през това време Лили се метна на коня и се приготви да тръгне, без да каже нищо на останалите. Кейд хвана юздите на коня й, за да я спре.

— Ще се върнеш след час и ще ми докладваш, както трябва да сторят и останалите мъже. Нямам намерение да търся и двама ви — рязко каза той.

В думите му имаше смисъл, а Лили беше твърде разтревожена, за да мисли за тона, с който бяха изречени. Беше му благодарна, че я разбираше — нямаше време за губене. Тя кимна и когато той пусна юздите на коня й, господарката на ранчото препусна в галоп.

Младият метис поклати глава, метна се на седлото и препусна след нея. Някои от останалите мъже също вече оседлаваха конете си. Кейд все още не беше заповядал на всички да се включат в търсенето. Това щеше да стане, след като първо проверят най-близките възможни места.

След един час мъжете се върнаха. Не бяха открили никаква следа от понито и момчето.

Лили се държеше твърдо. Не искаше да плаче. Двамата с Кейд разделиха околността на части и мъжете се разпръснаха в различни посоки. В ранчото остана само един от работниците да се грижи за Серена и да приема съобщенията на останалите. Всички носеха пушки. Този, който пръв намереше Рой, трябваше да стреля във въздуха, за да сигнализира на останалите да прекратят търсенето. Един от мъжете препусна към града, за да провери дали момчето не е там. Всичко беше организирано много добре, ала хората знаеха, че е невъзможно да се претърси всеки метър от необятната равнина.

Кейд обиколи ранчото, като търсеше някаква следа, оставена от понито или от неговия ездач. Не беше валяло от седмици и почти не се виждаха никакви отпечатъци от хора или коне, ала на една пътека той забеляза утъпкана трева и изпражнения от кон. Пътеката водеше в противоположната посока на тази, в която бяха поели мъжете сутринта. Младият мъж си помисли, че ако момчето е препуснало в тяхната посока, то със сигурност щеше да ги намери, затова в сърцето му се зароди слаба надежда и бавно подкара коня по пътеката. Внимателно се оглеждаше и за най-малките следи от човешко присъствие.

Навремето зорките му очи откриха тялото на Джим в средата на огромната равнина, нещо, което другите търсачи не бяха успели да направят, ала сега задачата му беше по-трудна. Как щеше да намери малкото момче и понито му, когато имаше толкова малко следи? Към залез-слънце Кейд вече изгуби следите. Никак не му се искаше да се върне в ранчото с тази новина, ала трябваше да го направи. Имаше някаква вероятност вече да са намерили момчето, макар и да не беше чул никакъв сигнал за това.

Когато влезе в двора на ранчото вече се беше стъмнило. Видя Хуанита, която плачеше пред вратата на кухнята и разбра, че новините не са добри. Мъжете стояха до оградата. Ефраим Портър беше застанал на задните стъпала с ръце в джобовете, а очите му бяха втренчени невиждащо в хоризонта. Лили не се виждаше никъде.

Кейд скочи от коня и се насочи към Хуанита, за да попита къде е Лили, но в този миг я видя да препуска към ранчото. Изглеждаше изтощена и отчаяна. Не беше нужно да вижда лицето й, за да разбере страданието й. Той хвана юздите на коня и я свали от седлото. Ако не я държеше сигурно щеше да се строполи на земята. Беше на границата на изтощението. Явно не разбираше нито къде се намира, нито какво става около нея.

— Трябва да хапнеш нещо. Аз ще разпитам мъжете и ще се върна.

Беше много лесно да се подчини на заповедите му и да не мисли за нищо. Ръцете му излъчваха сила, част от която сякаш се вля в нея. Тя кимна уморено и с усилие се затътри към къщата.

Когато малко по-късно Кейд влезе в салона, той я намери да седи сковано в люлеещия се стол, а Серена се беше сгушила в скута й с кукла в ръка. Очите на Лили бяха пълни с толкова мъка и страдание, че той почувства как нейната болка прониква в него. За нея той беше външен човек. Никога досега в живота си не се беше сближавал с никого, ала по някакъв начин тази жена бе обсебила душата му. Това чувство не му харесваше, но не можеше да стори нищо.

— Джек отиде да провери в съседните ферми, а аз ще изляза отново да огледам околността. Мисля, че знам в коя посока е тръгнал Рой. Може би през нощта ще е по-лесно да го чуя, ако вика за помощ.

— Ще дойда с теб. — Лили се надигна, за да остави заспалото дете, ала Кейд бързо пресече стаята, хвана я за раменете и я сложи да седне на стола.

— Не. Другите също трябва да си починат, за да могат сутринта да тръгнат отново. Ти трябва да останеш тук, в случай че Джек се върне с някакво известие. — Нямаше смисъл да й говори обикновените глупости, че се нуждае от почивка. Ако момчето не се намереше, Кейд знаеше, че тя никога няма да намери покой. Твърде много болка имаше в очите й. Вече беше загубила съпруга си. Съдбата не можеше да бъде толкова безмилостна и да й отнеме и детето.

Продължаваше да стиска рамото й.

— Серена ще спи тази нощ в къщата, така че, когато се върнеш, няма да я събудиш — рече Лили.

В този миг в стаята влезе Ефраим. За пръв път не носеше бутилка уиски.

— Ако ми кажеш какво трябва да правя, аз мога да дойда с теб. Сигурно си много уморен.

Кейд се обърна към възрастния мъж, като се опитваше да не гледа зачервените му очи и треперещите ръце. Това бяха следите от алкохола, ала в този миг самият Кейд се нуждаеше да пийне нещо силно. Възнамеряваше да вземе със себе си бутилка уиски, ала видът на мъжа пред него сложи край на тези му намерения. Вероятно алкохолът щеше да му подейства успокояващо в студената нощ, да му помогне да забрави болката в очите на Лили, ала нямаше да му помогне да намери Рой.

Той поклати глава.

— Нощта крие опасности, а и Лили се нуждае от теб.

Кейд се обърна и излезе, оставяйки сами бащата и дъщерята.

— Той те нарече Лили. — Ефраим съжали за думите си в мига, в който ги каза, но нямаше как да ги върне назад.

— Аз го наричам Кейд. — Дъщеря му се изправи, прегърна Серена и се отправи към спалнята.

Нямаше какво да й отговори и когато Лили излезе от стаята, той отиде да потърси бутилка уиски.

 

 

Когато Кейд се отправи към лагера на баща си, вече бе станало доста късно. Беше имал дълъг ден, а вълненията капка по капка изстискаха силата му. Чувстваше се безкрайно уморен. Някъде лежеше едно малко уплашено момче, може би ранено, а той не можа да го намери. Искаше му се да вие от ярост. Вместо това реши да види баща си.

Възрастният мъж погледна с тъга сина си, когато чу молбата му.

— Ако беше останал да живееш с племето, щеше да знаеш по-добре как да откриваш следи.

— Ти ме научи, татко, и аз съм ти благодарен, но дори и за най-великия воин ще бъде трудно да открие следите на едно малко момче, ако не знае в каква посока е тръгнало.

— Лешоядите започнаха да се събират по залез-слънце. Трябваше да ги наблюдаваш — смъмри го баща му.

Младият мъж затвори очи. Думите на баща му се забиха като стрели в съзнанието му. Не беше гледал за лешояди, защото не искаше да си представя, че момчето е мъртво. Чувствата го бяха заслепили. Трябваше да намери начин да не мисли за Лили и за болката й.

Опита се да прогони от главата си страха и тревогата.

— Къде? — попита Кейд, прикривайки чувствата си.

— Около старото корито на реката. Ще кажа на братята ти да дойдат с теб. Може да имаш нужда от помощта им.

Старото корито, издълбано от реката и пролетните наводнения, се ронеше и при най-лекото докосване. Ако някой можеше да се покатери по такова място, то това бяха по-младите му братя. Затова Кейд не възрази на баща си.

Седемнадесетгодишното момче и четиринадесетгодишният му брат веднага се озоваха на повикването на баща си. Макар да изгледаха Кейд с подозрение, двете момчета не казаха нищо, взеха въжета и се метнаха на конете. Те бяха синове на индианка от племето вако, за която баща им се ожени, след като майката на Кейд избяга. Бяха чистокръвни индианци и никога не бяха познавали друг живот извън този в племето. Кейд ги познаваше, ала не се беше сближавал с тях.

Търсенето продължи през цялата нощ и слънцето вече беше започнало да изгрява на хоризонта, когато попаднаха на изпадналото в безсъзнание момче, близо до коритото на реката. Кейд застреля понито на Рой, за да не мъчи повече животното, но момчето не разбра това.

Двамата му по-млади братя внимателно увиха счупеният крак на Рой с одеялата, които свалиха от конете си. Кейд им предложи да го придружат до ранчото, за да получат благодарности за усилията, които положиха за спасяването на Рой, ала те отказаха. Той дълго гледа след тях, когато те препуснаха към индианския лагер. Помисли си, че той сигурно щеше да израсне също като тях, ако преди години майка му не беше решила да избяга с него в Сан Антонио.

Лили седеше пред вратата и когато в далечината съзря Кейд, се спусна към него. Виковете й разбудиха мъжете, които наскачаха и бързо започнаха да навличат панталоните си, като триеха очите си, за да се разсънят.

Младата жена плачеше на глас и опипваше челото на момчето, за да се увери, че е живо и няма треска. Тя вървеше отстрани на коня и държеше ръката на сина си, а Кейд бавно водеше коня към къщата.

На петдесет мили наоколо нямаше никакъв лекар, а и Рой доста време беше лежал със счупен крак, така че не можеха да чакат докато се намери лекар. След като сложи момчето в леглото и почисти другите му рани, Лили стисна зъби и погледна счупения крак на сина си.

Кейд беше толкова изтощен, че едва се крепеше на краката си, но когато прочете в очите на Лили какво бе решила, той я бутна настрани. Без да проговори сложи ръцете си върху крака на Рой. Младият мъж си пое дълбоко въздух и с бързо движение извъртя крака и намести счупената кост.

Силните, изпълнени с болка викове на момчето сякаш разкъсваха сърцето му. Кейд погледна големите си ръце, а след това малкия Рой. Ръцете му бяха причинили силна болка на момчето и тази мисъл го измъчваше.

Откакто го намериха, виковете бяха първият звук, издаден от Рой. Лили изтри сълзите си и каза на разстроения Кейд да седне на стола. След това взе две дъски и започна здраво да увива крака на сина си между тях. Това беше нещо, което научи още като шестнадесетгодишна младоженка, и сега не за пръв път превързваше счупен крак. Животът я беше научил на много неща.

Ефраим подаде бутилка уиски на Кейд, който се бе строполил на стола. Младият мъж отпи една глътка, почувства как течността го изгаря като огън и върна бутилката на мъжа. Беше виждал много страдания в живота си, но болезнените писъци на момчето се забиваха като нагорещени шишове в главата му.

Лили не забелязваше нищо, освен сина си. Привърши с превръзката му и след като се увери, че момчето вече беше заспало, се обърна към Кейд, за да го разпита как е намерил детето й.

Ала младият мъж вдигна ръка, за да я накара да замълчи и заговори:

— Сега ще отида да си почина. По-късно ще ти разкажа всичко, но е добре да намериш някакъв начин да благодариш за спасението на сина си на онези индианци, които Оли и приятелите му искат да избият.

И той напусна стаята, като я остави да гледа смаяно след него.

 

 

Когато влезе в стаята си, далече от всякакви обвинителни погледи, Кейд побърза да извади бутилката с уиски. Трябваше да потуши чувствата, които се надигаха в него и да ги унищожи завинаги. Отпи от силната течност и затвори очи. По тялото му се разля топлина. Трябваше да си възвърне разума и да се отърси от мислите за сините очи и русите коси на Лили Портър Браун. В края на краищата и тя беше една обикновена жена като всички останали. Отпи още веднъж от бутилката. Уискито бавно се плъзна по гърлото му и той почувства приятно замайване.

Без да подозира за страданията на своя надзирател, Лили седеше до леглото на сина си, отправяше горещи благодарности към Бога и чакаше момчето да се събуди. Хуанита се грижеше за Серена, а баща й каза на работниците, че този ден няма да работят. Младата жена едва не се разплака от радост, когато синът й отвори очи и заяви, че е гладен.

Раната на челото му не беше опасна и след като му донесе храна, която той лакомо изяде, младата жена вече беше сигурна, че синът й бързо ще се възстанови. Даде му няколко капки лауданум за обезболяване и Рой отново потъна в сън.

Вече почти се беше стъмнило, когато тя отиде в спалнята, за да си почине. Кейд не беше идвал в къщата и тя предположи, че той все още спи. Лили си припомни мъката, която видя в очите му, когато синът й извика от болка. Тя обгърна раменете си, приближи се до прозореца и се загледа в звездите. Кейд наистина беше много особен човек. Не показваше чувствата си и изглеждаше безразличен към всички, ала тя бе видяла как се грижеше за сина й.

Без да се съблича, тя се отпусна на леглото и затвори очи. Не знаеше защо грижите на Кейд за Рой имаха толкова голямо значение за нея. Все пак й беше приятно и вече не се чувстваше толкова самотна. Може би беше глупачка, ала мисълта за Кейд я успокояваше и я караше да се чувства по-уверена.

Младата жена заспа, изтощена от тревогите през последните два дена. Когато се събуди, навън вече беше настъпила чудесната слънчева утрин. До ушите й достигнаха гласовете на баща й и сина й, които спореха за нещо. Не можеше да различи думите, но като че ли звучаха по-скоро закачливо, отколкото сърдито.

Те виновно я погледнаха, когато тя влезе, а Рой размаха бисквитата, която държеше в ръка и заяви:

— Дядо ми каза, че счупеният крак ще ми помогне да израсна по-висок.

— Е, сигурно е така. — Лили се наведе и го целуна по косата. — А ти да не би да си мислиш, че ще си останеш все същия?

— Имах предвид много висок. Като Кейд. Но дядо само си измисля, нали?

— Предполагам, че ще трябва да почакаме, докато пораснеш, и тогава ще разберем. Боли ли те много кракът? Искаш ли да ти дам нещо, за да намалим болката?

Рой се нацупи.

— Онова лекарство има отвратителен вкус.

Ефраим посочи с глава към вратата, за да даде знак на дъщеря си, че иска да говори насаме с нея. Лили размени със сина си още няколко приказки и го остави да яде следващата бисквита, намазана с мармалад.

— Какво се е случило? — попита младата жена, когато вече бяха в коридора.

— Джек идва рано тази сутрин. Изглежда, че Кейд е пиян и не е на себе си. Каза, че не знае какво да работят днес. Казах им сами да решат какво е най-добре да правят и да се заемат с него. Добре ли съм постъпил?

Кейд беше пиян! Лили ядосано погледна баща си и се запъти към обора. По дяволите! Тя нямаше време дори да се огледа, а той се беше напил!

Обаче щеше да се разправя по-късно с него. Хвана за юздите първият кон, който й попадна, метна се на него и препусна след мъжете. Не можеше да им позволи да почиват два дена.