Патриша Райс
Тексаската Лили (7)

Глава шеста

Когато приближиха салона, Лили чу гласове и смях, примесени със звуците на пиано. Сърцето й учестено заби. Никога досега не беше ходила на танци. Не знаеше точно как да се държи, но звукът на пианото я привличаше неудържимо и тя решително продължи напред.

Почти забрави за разправията с баща си. Той не искаше да й позволи да отиде в града без него, ала младата жена не желаеше пиенето му да провали първата й вечер в града. А и освен това нали Кейд беше с нея. Искаше за няколко часа да се отърси от семейството и спомените. Кейд беше чужд човек и не влизаше в сметката.

Лили му беше благодарна, че се беше измил и беше облякъл чисти дрехи заради нея. Дългата му черна коса беше вчесана и той имаше съвсем благоприличен вид с бялата риза от грубо платно и кожената жилетка. Ако някой харесваше бронзов загар на лицето и надменен испански нос, щеше да реши, че метисът е много привлекателен мъж. Всъщност външният му вид не я засягаше. Преди да влязат в салона, тя спря и го хвана под ръка.

Жестът й го учуди и той я изгледа въпросително. Когато я видя облечена в памучната синя рокля, дъхът му спря. Тя подчертаваше стегнатия бюст и бялата й шия. Опитваше се да не мисли за стройните крака, които се криеха под дългата пола. Не знаеше защо, но мисълта за тези крака, които не можеше да види от гънките на роклята, го възбуждаше много по-силно, отколкото когато ги виждаше добре очертани през панталоните, които тя носеше всеки ден.

— Кейд, пиеш ли?

Това беше дяволски глупав въпрос и го изтръгна от мислите за стройното й тяло. Погледна я изненадано. Обикновено тя не задаваше глупави въпроси.

— Яде ли свинята? — нацупено попита той.

Пълните й устни ядно се свиха, но след това се отпуснаха и тя отдръпна ръката си.

— Имах предвид силни питиета — бренди например. Нали в бара се сервират и разхладителни напитки?

— Да, въпреки че Оли няма много сметка от тях.

Тя пое дълбоко дъх и се опита да не забелязва, че надзирателят й не откъсва поглед от гърдите й.

— Сигурно ще има лимонада или нещо подобно, нали?

— Само за дамите — разсеяно отвърна той.

— Е, тогава ще можеш да задоволиш жаждата си и няма да имаш нужда от силни питиета — довърши мисълта си тя.

Думите й го сепнаха и той се втренчи в нея, сякаш бе полудяла.

— Мъжете не пият лимонада.

— Все едно чувам как Рой ми обяснява, че вече е твърде голям, за да ходи на пикници. Един истински мъж трябва да бъде достатъчно смел, за да прави това, което иска.

Лили повдигна полата си и тръгна по стъпалата, преди той да може да отговори. Кейд изруга наум и я последва. Надеждата, че ще влезе в бара с красива жена под ръка, се изпари.

Трябваше да знае, че Лили Браун няма да се унижи и да се покаже под ръка с някакъв си мелез. Заболя го, макар да бе сигурен, че тя не се интересуваше от произхода му.

Младият метис беше твърде ядосан, за да помисли за впечатлението, което ще произведе, като се появи в салона, където никога преди това не се бе осмелявал да влезе. Не му се искаше да се забърква в неприятности, а и мислите му бяха заети от полюшващите се поли на Лили Браун. Затова не обърна внимание на погледите, които се приковаха в него, когато влезе в салона. Ала не бе направил и две крачки, когато разбра, че няма да може да избегне неприятностите.

Оли Кларк пристъпи напред и застана пред него. Кейд се стегна. С крайчеца на окото си забеляза приятелите на Оли, които бяха готови да скочат всеки миг от местата си. Не искаше да се забърква в разправии, но не беше страхливец и нямаше да избяга. Той изправи рамене и гордо изгледа високия мъж пред себе си.

— Тук не се допускат индианци. В салона има бели дами.

Кейд не каза нищо и продължаваше да го гледа невъзмутимо.

В очите на Оли Кларк проблесна едва сдържан гняв.

— Казах ти да се махнеш оттук, индианецо — изръмжа той.

В този миг зад гърба му се чу съскане и преди той да се обърне, една висока жена в синя памучна рокля се хвърли напред и сграбчи индианеца за ръката. Сините й очи изпускаха гневни мълнии.

— Кейд ме придружава и да бъда проклета, ако някой от нас двамата напусне залата, мистър Кларк. — Понижаването му до „мистър“ вместо толкова трудно извоюваното „Оли“, изглежда, не задоволи Лили, защото тя го изгледа свирепо. — И за ваше сведение, Кейд има много повече право да бъде тук от всеки един от вас. И мексиканците, и индианците са живели по тези земи много преди вас. И вие ще имате късмет, ако не ви изгонят обратно в Тексас, след като всичко това свърши.

Кейд стоеше неподвижно. Тя му хвърли един остър поглед, пусна ръката му, повдигна полите на роклята си, за да продължи напред, и се обърна към Оли:

— Бих искала да получа една лимонада, господине. Надявам се, че ще съумеете да проявите любезност и гостоприемство като истински джентълмен.

След тези думи тя гордо вдигна глава и тръгна напред. Кейд се окопити пръв. Кимна на Кларк и тръгна след нея. Никога преди това не беше придружавал дама, но имаше смътна представа, че трябва да се погрижи да изпълни желанията й. На първо място трябваше да й донесе лимонада.

Когато една дълга ръка се пресегна през масата с разхладителни напитки и взе две чаши лимонада, Лили въздъхна с облекчение. Кейд все пак не беше толкова твърдоглав. Отпусна се и се заслуша в музиката.

Шумът и врявата поглъщаха слабите звуци на пианото, които се носеха от другия край на помещението. Младата жена наблюдаваше пианистката, която явно не беше много опитна и не успяваше да следва цигулката. Танцуващите изобщо не се смущаваха от фалшивата мелодия. Разговаряха високо, смееха се и се носеха по дансинга. Може би бяха пийнали повечко и шумно се забавляваха.

Кейд видя разочарованието в очите на господарката си и се ядоса на себе си, задето я доведе в салона. Може би все пак Джим Браун е бил прав. Една истинска лейди не би трябвало да стъпва в такова място. Ето че още с пристигането я бяха оскърбили и тя се чувстваше разочарована. Нищо чудно да се случи и нещо още по-лошо.

Може би въпреки всичко щеше да се справи с положението. Заради огромния му ръст хората не се осмеляваха да спорят с него. Беше сигурен в себе си и знаеше, че винаги може да получи това, което иска. Реши, че ще е най-добре да помоли за позволение да посвири на флейта. Това едва ли щеше да влоши отношението на околните към тях двамата с Лили.

Остави Лили да гледа тъжно към младата пианистка, намери си място до цигуларя и извади флейтата си от джоба. Много пъти беше слушал музиката, която свиреха, и му беше лесно да влезе в тон. След няколко секунди звуците на флейтата се сляха с тези на цигулката и пианото.

Високите чисти звуци на флейтата привлякоха вниманието на Лили. Тя дори не бе забелязала, че Кейд не е до нея. Огледа се изненадано и го видя седнал до музикантите. Свиреше толкова хубаво, че навярно и концертиращите музиканти биха се засрамили от него. Неговата музика беше много по-вълнуваща от простата песничка, която свиреха музикантите, но тя забеляза, че самите музиканти се оживиха и гледаха с възхищение към Кейд.

Постъпката му й вдъхна смелост. Никога досега не беше ходила на танци, но беше свирила на пиано с години. Младото момиче, което свиреше на пианото, едва ли щеше да протестира. Лили вирна леко брадичка, проправи си път до пианото и седна до девойката.

Звучаха последните ноти на песента и докато танцуващите си отдъхваха и се разхлаждаха с някое питие, Лили се усмихна на изненаданата пианистка.

— Когато бях на твоята възраст, много често свирех на забави. Ще имаш ли нещо против, ако за малко посвирим заедно?

— Не, мем. Майка ми винаги свири с мен, но сега е болна. Аз всъщност не знам много добре нотите и се обърквам.

— Ето какво ще направим. Аз ще засвиря някоя мелодия, а ти ще ме следваш. Съгласна ли си?

Момичето я погледна с облекчение и Лили докосна клавишите от слонова кост. Душата й се изпълни с неизказано блаженство. Пианото беше старо и раздрънкано, но след няколко секунди тя вече изтръгваше от него чудесни звуци. Наистина това, което свиреше, не беше концерт от Бетховен, но все пак мелодията беше приятна и забавна. Танцуващите веднага се отзоваха и се понесоха по дансинга.

Младият метис втренчено наблюдаваше тази странна жена, мисис Джим Браун, съпруга на фермер, която се бе преобразила в зачервената от вълнение Лили Портър Браун, вдъхновена музикантка. Откритието, че една жена може да има няколко лица, беше истинско чудо за него. Той бе свикнал да поставя жените в определени категории, в зависимост от сексуалните им качества. Лили се издигаше над всички категории.

В един миг Кейд видя, че седи сам на скамейката и никой не му обръща внимание. Стана му приятно и се отпусна. Никога преди това не беше свирил пред публика, но усещаше, че макар той и Лили да свиреха по различен начин, музиката им бе жива и красива. Някой подхвана „Борова гора“ и всички започнаха да тропат и викат от радост.

Момичето, което свиреше на пианото, танцуваше в прегръдките на едно младо момче и Кейд внезапно си спомни какво му каза Лили предната нощ — че никога не е изпитала удоволствието от танца, тъй като винаги е свирела на пианото за другите. Ала, изглежда, това никога не й бе липсвало. В този миг лицето й светеше от радост и той никога не я беше виждал по-щастлива. Тя наистина свиреше прекрасно и музиката й го вълнуваше по особен начин. Младият мъж се запита какво ли ще изпита, ако държи жена в прегръдките си и се носи с нея във вихъра на танца. Дали и Лили се чувстваше по същия начин?

Лили се засмя и вдигна поглед към бащата на Анна, който дойде при нея да й благодари, загдето помогна на дъщеря му. В очите на Алън Уитъкър гореше гордост, докато гледаше към дъщеря си, която стоеше до партньора си и свенливо отпиваше от лимонадата. Лили видя, че мъжът беше щастлив, защото и дъщеря му беше щастлива.

— Тя е много чаровно момиче и за мен бе истинско щастие да свиря заедно с нея, мистър Уитъкър. Спомням си, че когато бях на нейната възраст, изгарях от желание да танцувам, а вместо това винаги бях прикована до пианото. Макар че не искам да се оплаквам, защото много обичам да свиря.

— Анна е болезнено свенлива, затова с майка й се безпокоим, че някак не умее да общува с хора на нейната възраст. А ето че сега се отпусна и се осмели да разговаря с този млад човек. Не знам как го постигнахте, мисис Браун, но съм ви искрено благодарен.

— Нищо не съм направила — увери го младата жена. Но преди да успее да добави още нещо, една голяма сянка закри светлината пред очите й. Вдигна поглед и видя, че Кейд се извисява над нея.

— Мислиш ли, че ще могат да изсвирят сами една песен? Бих искал да имам удоволствието да те поканя на един танц.

Лили трепна изненадано, а Уитъкър се намръщи, но в този миг към тях се приближиха Анна и нейният нов приятел.

— Аз ще свиря за вас, мисис Браун — срамежливо предложи тя. — Какво бихте искали да чуете?

Думите на младото момиче я накараха да се реши. Лили взе ръката на Кейд и стана.

— Знаеш ли „Малката Моли Котън“? — Това беше много лесна мелодия, всяко дете я знаеше, но беше много приятна за танцуване. Лили се усмихна, като видя нетърпеливото кимване на младото момиче. Най-сетне имаше възможност да се опита да потанцува.

Вълнението й беше безкрайно. Без да обръща внимание на факта, че може да плати с живота си, загдето се е осмелил да танцува с бяла жена, Кейд я поведе към дансинга. Ленгтън и съпругата му бяха тази вечер в салона и се присъединиха към тях. Кейд едва успя да прикрие изненадата си, когато видя на дансинга Мария с един от работниците на Лили. Мария беше жена с леконравно поведение, но тя не му бе отказвала леглото си, за разлика от много други жени. Нейният жест бе проява на приятелство и младият мъж го оцени.

Без да знае, че зад гърба им неколцината приятели бяха образували нещо като защитен кръг, когато музиката започна, Лили се усмихна и хвана ръката на Кейд. Цял живот беше очаквала този момент и сега искаше изцяло да му се наслади. Беше мечтала, че един ден някой мъж ще я покани и тя ще танцува, но нямаше представа кой ще бъде той. Искаше да се наслаждава на музиката и на усещането за свобода, което никога досега не беше изпитвала.

Кейд беше смаян от промяната в господарката си. Тя сякаш бе разтворила криле и всеки миг щеше да полети. Сега не се нуждаеше от ничия защита. Краката й почти не докосваха пода, а докато се носеше по дансинга, лицето й бе огряно от такава радост, че и най-коравосърдечният човек не би се осмелил да разруши щастието й. Докато я гледаше, Кейд си помисли, че животът е наистина много вълнуващо нещо. В този миг не се нуждаеше от алкохол, за да забрави за грижите и да се почувства щастлив.

Когато мелодията свърши, Лили се отпусна в ръцете му и се засмя. За миг, докато тя си поеме дъх, младият мъж задържа стройното й тяло в ръцете си. Сякаш в него избухна огън и докато тя се смееше, той стоеше зачервен и смутен от усещанията си.

Вечерта продължи без особени произшествия. Лили изсвири още няколко мелодии, но под влияние на изпитите напитки джентълмените станаха прекалено груби към жените и танците бяха набързо прекратени. Кейд й предложи да си тръгват и младата жена се съгласи. Двамата се отправиха към каруцата, която ги чакаше отпред.

Той старателно вървеше на разстояние, но тялото му усещаше всяко движение на Лили. Чувстваше се пиян от мириса на нейния сапун и розова вода, а тялото му гореше на всяко място, където тази вечер го бе докоснала. Припомни си разказите на свещеника за чистилището. „Вече знам как се чувстват хората там“ — помисли си метисът, докато вървеше до тази недостъпна за него жена.

Трябваше да чувства облекчение, че никой не го застреля, загдето се осмели да прекрачи границите, които бяха строго забранени за такива като него. Нещо повече, в момента му се искаше да се беше напил до вцепенение и да не чувства нищо, вместо цялото му тяло да изгаря в треска като на поболяло се от любов момче. В този миг Лили бе извикана от новите си приятели и съседи. Младият мъж си каза, че трябва да се съвземе и да обуздае обхваналата го страст. Знаеше, че чувството, което го владееше, беше страст във всичките й разновидности. Той желаеше не само тялото й, макар че това щеше да облекчи болката му. Искаше всичко в тази жена. Искаше нейната радост, нейния дом, нейното семейство, всички тези неща, които никога не бе познавал — и никога нямаше да познае.

Младият метис се намръщи и замислено се загледа в далечината, докато каруцата минаваше по улиците на притихналия град в посока към ранчото. До него Лили весело си тананикаше, без да забелязва затрудненото положение на надзирателя си. Тя беше господарката. Тя беше бяла. Тя беше американка. Тя беше лейди. Опитваше се с тези мисли да изгради неразрушима преграда между тях двамата. Трябваше да сграбчи Мария в някой ъгъл и да задоволи потребностите си, преди да е направил някоя глупост с тази жена.

— Никога няма да разбереш колко високо ценя това, което направи тази вечер за мен, Кейд. — Най-сетне Лили наруши мълчанието. Беше й подарил една вечер, която щеше да помни до края на живота си. Искаше по някакъв начин да му покаже благодарността си.

Той се навъси и изсумтя нещо.

Тя изненадано го погледна. Кейд наистина беше огромен мъж, но по време на танца я беше държал толкова нежно и внимателно в ръцете си и нито веднъж не я настъпи по краката. Започваше да се отпуска в негово присъствие. Сигурно ще се чувства още по-свободно, ако съумее да проникне през преградата, която той беше изградил между двамата.

— Исках да кажа, Кейд, че без музиката вътрешно бях започнала бавно да умирам. До тази вечер не го разбирах. Сега отново се чувствам жива, а това е най-чудесното и прекрасно чувство на земята. Бих искала и ти да можеш да го почувстваш.

Той го чувстваше, ала се съмняваше, че и двамата мислят за едно и също нещо. Все пак можеше да провери.

Кейд отби каруцата от пътя и спря под дъбовете. Тъмнината ги обви като плътно покривало. Само звездите проблясваха на небето. До него достигна нежното ухание на Лили.

Без да каже нито дума, Кейд плъзна ръка около талията й и я притисна към себе си.

Младата жена изохка леко, когато устните на Кейд се допряха до нейните, ала това беше единственият й протест. По тялото й се разля силна топлина и тя нямаше сили да се бори. Устните й се разтвориха и поеха неговите. Горещата му целувка я разтърси и тялото й потръпна от удоволствие.

Това беше истинска лудост. Не се беше чувствала по този начин, откакто беше невинно шестнадесетгодишно момиче и не разбираше нищо. Не можеше да изпитва…

Но беше истина. Когато ръцете на Кейд я погалиха, а устните му се впиха в нейните, тялото й изтръпна от същата наслада, както преди девет години.

С решително движение тя го отблъсна и закри гърдите си с ръце.

Кейд мълчаливо взе поводите и подкара каруцата.