Патриша Райс
Тексаската Лили (14)

Глава тринадесета

Тежкото му тяло я задушаваше. Силните му гърди се притискаха към нейните и тя напразно се опитваше да го отблъсне. Най-после Лили успя да откъсне устните си от неговите и извика:

— Да не си пиян?

— Не и сега — бе отговорът, а устните му се плъзнаха зад ухото й.

— Тогава сигурно си полудял. — Младата жена се изви и се опита да се изплъзне, но пръстите му нежно погалиха гърдите й. Беше минало доста време, откакто мъж я бе галил по този начин и бе карал кръвта й да кипи. Чувстваше се замаяна и безпомощна.

Ръката на Кейд обгърна едната й гърда, а палецът му леко започна да разтрива зърното й. Лили изохка и отново се опита да го отблъсне, но устните му отново се впиха в нейните.

Езикът му се преплете с нейния, а ръката му продължи да гали гърдата й. Сякаш във вените й потече огън. Мислеше, че никога повече няма да изпита подобно усещане. Беше толкова отдавна, че вече бе забравила. Знаеше само, че е готова да му даде всичко, което й поиска.

Всичко стана толкова бързо и внезапно, че тя нямаше време да се осъзнае. Преди да разбере какво става, младият мъж изхлузи ризата през главата й, а пръстите му бързо започнаха да разкопчават копчетата на панталоните й. Тя отчаяно се опита да го отблъсне, но той бързо смъкна панталоните й.

Тогава усети как ръката му се плъзна между бедрата й и откри най-съкровеното място. Сякаш всичко в нея експлодира. Ръцете й се опитваха да го отблъснат, ала той ги изви и ги вдигна над главата й. Лили се почувства напълно безпомощна. Тя извика, когато стройното му мускулесто тяло се притисна до нейното. Усети устните му на гърдите си и бедрата й се извиха и потръпнаха от желание.

Той откъсна устни от гърдите и прошепна:

— Прости ми, скъпа.

В този миг твърдата му мъжественост проникна в нея.

Когато тялото му се сля с нейното, Лили извика от облекчение. Викът й го накара да се поколебае, ала вече бе твърде късно. Той пусна ръцете й и нежно я погали по бузата. След това се изви и внимателно проникна по-дълбоко в нея. Тя простена и пръстите й се забиха в бедрата му, а тялото й нетърпеливо се притисна към неговото.

Сега от устните на Кейд се изтръгна вик на облекчение, той започна да се движи по-бързо и след миг и двамата достигнаха кулминацията. Телата им изгаряха от наслада и Лили отново извика. По тялото й се разливаха горещи вълни и двамата се понесоха във водовъртежа на изгарящо удоволствие.

По бузите й се стичаха сълзи, и тя се вкопчи още по-силно в широките му рамене, когато тялото на Кейд потръпна върху нейното. Никога досега не беше изпитвала подобно щастие. Дори и след като той се отдръпна от нея, тя все още го усещаше дълбоко в себе си. Той я бе изпълнил докрай. Тялото й беше зажадняло за ласки, но никога не си беше представяла, че може да изпита нещо подобно.

Защо, за бога, трябваше да изпитва подобна наслада само с мъже, които не бяха подходящи за нея?

Кейд я целуна по страните, усети вкуса на сълзите и се извърна към нея.

— Съжалявам, скъпа. Опитах се да не ти причинявам болка.

Лили сложи глава на рамото му. Кейд не беше съблякъл дрехите си. Не беше останало време. Сигурно и двамата бяха полудели.

— Не си ми причинил болка — прошепна тя.

Той я погледна недоверчиво. Бузите й бяха мокри от сълзите, а той беше усетил, че тя е много тясна. Въпреки че беше висока жена, Лили имаше нежно тяло. Страхуваше се, че всичко е било твърде болезнено за нея, но вече беше твърде късно, за да съжалява.

— Може би следващият път ще бъде по-добре — утеши я той.

По-добре? Как би могло да бъде по-добре? Тялото й все още потръпваше от изживяната страст. Следващият път? Не й се искаше да мисли за това. Знаеше до какво може да доведе това и макар да не бе забременяла от Джим, не искаше да рискува.

Тъй като тя лежеше, без да помръдва, Кейд помисли, че е заспала. Той я настани по-удобно в прегръдките си и се отпусна успокоен.

Беше го направил. Тя беше негова. Сега трябваше да съумее да я запази.

 

 

На разсъмване Лили се събуди. Беше й студено и тя потърси одеялото, за да се завие. Ръката й напипа мускулесто тяло.

Тогава си спомни къде се намира и какво бе направила. От устните й се изтръгна проклятие и тя се опита да стане, но една сила ръка я хвана.

После тази ръка се плъзна по гърдите й. Зърната й се втвърдиха от възбуда и тя потръпна. Не трябваше да му позволява да я люби отново. Не и толкова скоро. Ала когато Кейд легна върху нея и я притисна към бизонската кожа, пръстите й сграбчиха косата му и устните й жадно потърсиха неговите.

Усещането беше невероятно. Езикът на Кейд проникна в устата й, а ръцете му се плъзнаха надолу. След това езикът му откри нови чувствителни места и тя започна да стене и да се извива. Краката му бавно разтвориха нейните.

Този път той веднага проникна дълбоко в нея и младата жена се изплаши от невероятната наслада, която се разля по тялото й. Но целувките и нежните му ръце я караха да следва ритъма му. Неговата мъжественост я изпълваше докрай, тялото й се извиваше под неговото и двамата отново се понесоха по вълните на екстаза.

От гърдите й се изтръгна вик на облекчение, а топлото семе на Кейд се изля дълбоко в нея. Беше наистина невероятно, че след толкова години, отново изпитваше страстта, която беше познала през една пролетна вечер. Ала беше истина и тялото й потръпваше от наслада и задоволство.

Той бавно се отдръпна от нея, изтърколи се на една страна и нежно я зави с одеялото. Те лежаха един до друг, а задоволените им тела се докосваха. Лили въздъхна щастливо и заспа.

Когато се събудиха, слънцето вече беше изгряло. Ръцете му отново се протегнаха към нея. Цялото тяло я болеше, но тя видя, че той отново беше възбуден и я желаеше. Не можеше да го отблъсне. А и как би могла след преживяното през изминалата нощ? И когато той проникна в нея, Лили откри, че и тя го желае не по-малко.

Двамата лежаха изтощени и успокоени. Лагерът започваше да се събужда и отвън долитаха различни звуци.

Кейд погледна към измачканата долна риза на Лили. Искаше да я види гола, но имаше време и за това. Щеше да бъде търпелив и да чака да настъпи нощта.

Златистата й коса се беше разпръснала по бизонската кожа и за него тя беше невероятно красива. През полуотворените й клепачи, сините й очи го гледаха със страст, а устните й бяха подути от целувките му. Погледът му се плъзна по твърдите й гърди, плоския корем и стройните бедра. Наистина беше много красива жена. Вече беше избрал съпругата си.

Лили се изправи и заговори:

— Трябва да се върна вкъщи, при Рой. Той може да има треска, а никой не знае как да му помогне.

Думите й го изтръгнаха от страстните му видения. Тя не го обвини, че я бе изнасилил и не каза, че съжалява за изминалата нощ. Знаеше, че и тя го желае. Беше се страхувал, че може да го отблъсне, но сега се беше уверил в страстта й. Макар че беше тясна като младо момиче, тя беше истинска жена и той знаеше, че може да я задоволи.

— Сега ти си омъжена жена. Можеш да отидеш да се измиеш. Зад дърветата има поток.

След тези думи младият мъж бавно се изправи и започна да обува панталоните си. Лили усети как сърцето й учестено заби, докато гледаше как силните му ръце закопчават панталоните. Преди да осъзнае думите му, той вече беше излязъл.

По дяволите! Кога щеше да започне да мисли с главата си? Когато беше близо до нея, тя забравяше всякакъв разум. Отново се държеше като неопитно шестнадесетгодишно момиче. Никога ли нямаше да се научи да се държи като зряла жена?

Бързо се облече и тръгна да търси потока. Не знаеше какво искаше да каже той с думите, че вече са мъж и жена. Можеше да не обръща внимание на думите му, но не можеше да пренебрегне желанията на собственото си тяло. Потопи се в студената вода и разгледа тялото си. По него ясно личаха следите от страстната й нощ с Кейд. Припомни си колко дълбоко бе излял семето си в нея. Дори сега да не беше забременяла, навярно скоро и това щеше да стане.

Ала той поне й беше предложил името си, ако въобще можеше да се каже, че има име. Лили нито за миг не се съмняваше, че той наистина смята, че те вече са женени. Преди не беше искал да се люби с нея, защото се страхуваше, че тя може да забременее и да роди незаконно дете. Сега, в неговите очи, това, което бяха направили беше напълно законно и той вярваше, че е неин съпруг.

Наистина положението беше доста интересно, но не й се искаше да мисли за това на гладен стомах. Помисли, че сигурно ще е много вълнуващо да има в леглото си всяка нощ мъж като Кейд, но що се касае за нещо повече…

Потръпна от студ, излезе от водата и бързо започна да се облича.

Кейд се появи и без да разговарят изядоха закуската си, а след това оседлаха конете. Нямаше официално сбогуване. Няколко жени бяха излезли от колибите си и ги наблюдаваха. Лили им махна с ръка за довиждане, но в отговор получи само многозначителни усмивки.

Когато излязоха от индианското селище, видяха двамата по-малки братя на Кейд, които изпробваха новите си коне. Момчетата им хвърлиха бегъл поглед и се скриха между дърветата, а Кейд и Лили останаха сами.

— Никога не съм мислила, че ще дойде ден, когато ще предпочитам да яздя отстрани на седлото — каза Лили. Твърдото мъжко седло й убиваше.

В очите на Кейд проблесна весело пламъче.

— Сигурно не си мислила, че ще яздиш цяла нощ, а на другия ден отново ще ти се наложи да яздиш. Може би трябваше да останем в лагера.

Бузите й пламнаха от своеобразния начин, по който беше нарекъл това, което бяха правили през изминалата нощ.

— Ще запомня думите ти — остро отвърна тя.

Те яздиха мълчаливо известно време, когато любопитството й надделя.

— Кейд? — Той се обърна и я погледна въпросително. Знаеше, че може би ще съжалява за въпроса си, но трябваше да знае. — Какво означаваха думите ти, че вече сме женени?

— Ти прие моя кон, нали? — Кейд кимна към големия сив кон, който тя яздеше. — Ти ме покани в къщата си и ми даде като зестра два мустанга. Моят баща одобри това. Това е всичко, което е необходимо, за да се оженим.

Неговият доволен тон я ядоса.

— Знаеш много добре, че това не е всичко, което е необходимо, за да сме мъж и жена!

Той сви рамене и подкара коня си по тясната пътека между дърветата.

— Ако искаш, можем да отидем в града и да се разпишем в книгата на кмета. Наблизо няма свещеник. Бих искал да те заведа в църквата в Сан Антонио, но сега там се води война. Какво повече искаш да направя?

— Можеше поне да ме попиташ дали съм съгласна — рязко отвърна Лили. Всъщност той беше прав. Сватбите бяха рядко явление в тази страна. И тя би предпочела да се омъжи в Сан Антонио, но след като градът бе превзет от американците, там бе пълно с бунтовници и не беше подходящо място за сватби. Всъщност беше й все едно дали ще се омъжи в църква, но би искала поне да я попита, и баща й и синът й да присъстват на церемонията. А сега дори не се чувстваше истински омъжена. — Ако съм омъжена, какво е името ми? Мисис Кейд?

Кейд поклати глава.

— Мисля, че не. Ще бъде по-лесно, ако се наричаш сеньора де Суела. Това е името на дядо ми по майчина линия.

— А имаш ли индианско фамилно име?

— Не, само първото име, което са ми дали при раждането. Не останах с племето достатъчно дълго, за да имам второ име. Моят баща е Липан, но това не е фамилно име.

— А какво е първото ти име?

Бяха излезли от гората и пред тях се простираше прерията. Младият мъж се обърна и я погледна. В очите му отново блесна весело пламъче. Лили никога не го беше виждала да се смее или дори да се усмихва, но вече се научи да различава някои изражения на лицето му.

— Моят баща ми даде индианско име, което в груб превод звучи: „Голямата стрела“. Никога не съм го питал защо ми е избрал такова име. Майка ми ме наричаше Луис Филип, на името на баща й. Кое от двете предпочиташ?

Тя леко се усмихна.

Голямата стрела. Можеше да си представи малкото ревящо бебе, което бе наречено с това име. Навярно бащата на Кейд притежаваше чувство за хумор, за разлика от сина си. Луис Филип наистина не му подхождаше.

— А защо те наричат Кейд?

— Това е испанската дума за музика — каденца. Може би те са смятали, че с това име ще ме обидят, но на мен ми харесва.

Лили не искаше да знае кои са тези „те“ и защо са искали да му се подиграят за любовта към музиката. Не знаеше абсолютно нищо за този мъж, а и не беше сигурна дали би искала да узнае.

— Кейд ти подхожда — убедено рече тя.

— А де Суела? — Той я изгледа въпросително. — Или може би трябва да си измисля някакво фамилно име? Едва ли някой ще разбере разликата.

Младата жена се замисли и поклати глава.

— Мисля, че сам трябва да решиш.

— Де Суела е старо и уважавано име. Мисля да си остана с него.

Лили де Суела. Всъщност това мексиканско име едва ли й подхождаше повече от индианското, ала тя се съмняваше дали има право на него. Ако след нощта, която бяха прекарали заедно, се роди дете, би било хубаво то да има име, но тя все още не се чувстваше негова съпруга. Тепърва трябваше да опознава самата себе си.

Съмняваше се, че Кейд може да я разбере. Мислите й бяха заети с преживяното през нощта, но колкото повече приближаваха до ранчото, толкова повече мислеше за Рой. Не можеше да мисли едновременно и за двамата. Рой беше с нея от девет години, а Кейд познаваше само от девет седмици. Рой спечели.

Пришпори коня на Кейд и препусна напред. Вече се виждаха очертанията на ранчото. Трябваше да престане да мисли за всичко друго, освен за сина си. Трябваше да го види и да се увери, че е добре.

Кейд не я настигна. Сега бяха на нейна територия. В племето на баща му беше обичайно жените да притежават собствеността. Без да се замисли, той беше дал на Лили всичко, което имаше. Може би в света на белите беше по-различно, но той беше уверен, че е по-добре да я остави тя да ръководи нещата. В неговото племе от мъжете се изискваше да защитават семейството си и да осигуряват храната, като ходят на лов. Той щеше да си върши работата извън къщата. В къщата беше нейното семейство. Не очакваше, че ще го приемат там, но щеше да ги накара да го уважават. Имаше достатъчно време за това.

Когато приближи, Кейд забеляза, че в двора на ранчото е спрял непознат фургон. Той бе боядисан в яркочервено и целият изрисуван с някакви картини. Виждаше се голям надпис: „Пътуващото медицинско шоу на професор Манголини“.

Кейд скочи от коня и забеляза, че Лили изглежда неспокойна. Това събуди подозрение в душата му. Тя приветстваше някакъв непознат с добре дошъл, но гласът й звучеше пискливо, което беше необичайно за нея. Непрекъснато се оглеждаше нервно наоколо. Когато Кейд се приближи до фургона и видя непознатия, разбра причината за притеснението й.

Професор Манголини беше висок, тъмнокос, много красив и се усмихваше на Лили като стар познат. Рой изцяло приличаше на него.