Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

2

Добре известно е, че по време на войната Сталин прочиства ГУЛАГ, изпращайки на фронта всичко годно да носи оръжие. Понякога поради липса на униформи затворниците са били изпращани на фронта в техните си дрехи. По принцип разликата не е голяма: същите груби ботуши като войнишките, през зимата — същата ушанка, през всички сезони — бушлат[1], който се различава от войнишкия само по цвят.

А ние живеем с убеждението, което кой знае откъде се е взело, че Хитлер ни е нападнал, а Сталин е изпратил на фронта затворниците, за „да си изкупят вината“.

Но германските войски се сблъскват с „черните“ дивизии и корпуси още в началото на юли 1941-ва. Тия дивизии и корпуси започват да се придвижват към западните граници на 13 юни 1941 година. А армиите от Втори стратегически ешелон, в чийто състав влизат всички „черни“ дивизии и корпуси, са били сформирани още през юни 1940 година, когато Хитлер се е обърнал гърбом към Сталин, изтегляйки от границата със СССР почти всичките си дивизии.

Всяка армия от Втори стратегически ешелон е създавана специално, с оглед внезапната й поява на западната граница. Всяка армия е била създадена в района на най-голямата жп магистрала. Всяка е била от района на концлагерите: там хората са научени на ред, задоволяват се с малко и да се вдигнат от лагерите е много по-лесно, отколкото от селата — и бездруго вече са събрани, групирани на бригади; но най-важното е, че ако се приберат хората от селата, ще плъзнат слухове за мобилизация и война. А Сталин иска всичко да става тихо, кротко, без излишни приказки. Тъкмо затова е написал и съобщението на ТАСС. Тъкмо затова хиляди мъже предварително са събрани в лагерите — първо да ги научат на дисциплина, после без много-много шум да ги пратят на фронта.

След много години за това време ще се напишат книги и ще се пеят песни. Спомнете си Висоцки:

И другие заключенные

пусть читают у ворот

нашу память застекленную —

надпись: „Все ушли на фронт!“[2]

Или написаното от бившия криминален Михаил Дьомин: „Почти цялата армия на Рокосовски се състоеше от лагерници“ („Блатной“ с. 26).

През целия си живот Рокосовски е командвал само една армия — 16-а. Но е забравил да съобщи в мемоарите си от какви хора е била съставена. Рокосовски започва мемоарите си с думите: „През пролетта на 1940 година бях със семейството си в Сочи“, забравяйки да каже, че преди това е бил В ГУЛАГ.

Наистина по-нататък в книгата си между другото споменава: „Животът ме убеди, че може да се вярва дори на ония, които някога по някакви причиниха нарушили закона. Дайте възможност на такива хора да изкупят вината си и ще видите, че доброто у тях ще надделее, обичта към родината, към народа, стремежът на всяка цена да си възвърнат доверието им ще ги направят смели воини“ (К. К. Рокосовски. „Солдатский долг“, с. 136).

С това Рокосовски абсолютно еднозначно признава, че е имал достатъчно възможности да се убеди, че затворникът може да се превърне във войник.

Но не това е главното.

Главното е, че Сталин предоставя на затворниците „възможността да изкупят вината си“ и „да станат храбри воини“ ПРЕДИ НАПАДЕНИЕТО НА ХИТЛЕР. Армиите, специално приспособени да приемат в своя състав затворници в качеството на пушечно месо, са започнали да се формират още преди да се появи планът „Барбароса“! 16-а армия — родоначалницата на Втори стратегически ешелон — е била създадена (в Забайкалието, където е имало достатъчно затворници) в района на Транссибирската магистрала за бързо прехвърляне на запад. Тя и преди Рокосовски е била наказателна. Рокосовски приема командването й чак през август 1941 година. А преди него е била ръководена от друг генерал, жертва на чистките — Михаил Фьодорович Лукин, на когото му предстои да се отличи в страшната битка край Смоленск, предстои му тежко раняване, плен, ампутация на крак, признание от страна на германците, че е доблестен воин, отказ да им сътрудничи, четири страшни години в германски концлагер, освобождаване и отново ГУЛАГ, по-точно — затвор.

За германското командване срещата с 16-а армия на Лукин е пълна изненада, както и с целия Втори стратегически ешелон. Ето защо германските архиви пазят доста документи за тая среща. Всеки, който има желание, може да намери в тях стотици и хиляди снимки, на които са запечатани моменти от оценяването на съветски войници от Втори стратегически ешелон. И тук, между лицата на млади момчета, току ще се мерне лице на човек, блъскан от живота, облечен във военна униформа без отличителни знаци. И не може да се разбере с черен бушлат ли е или със зелен. Но дори да е със зелен, и той не може да скрие, че човекът не прилича на войник. Освен това тия хора са с груби мазолести ръце, с бръснати глави и изпити лица. Защо са толкова слаби, та те все още не са минали през германските концлагери? Ами ще ви обясня защо: такива като Рокосовски са отивали от ГУЛАГ в армията, но първо са се поохранвали в Сочи, а тия хора са се разминали със Сочи…

Щом германската армия още в началото на юли среща корпуси и дивизии, пристигнали със състава на армиите от далечните уралски, сибирски, забайкалски провинции, значи Сталин е снабдил затворниците с бойно оръжие преди 22 юни 1941 година.

Бележки

[1] Бушлат — сукнена куртка. — Б.р.

[2]

И други затворници

нека четат пред вратите

нашата памет остъклена

с надпис „Всички отидоха на фронта!“

— Б.пр.