Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

7

Решението на Политбюро за тайното разгръщане на петте фронта по западните граници е означавало, че през 1941 година Съветският съюз е трябвало да започне активни действия на запад. Причината е изключително сериозна: всеки от съветските фронтове освен всичко друго е изяждал на месец почти 60 000 глави едър рогат добитък. Ако се чака до идущата година, петте фронта ще изядат над три милиона глави едър рогат добитък. А освен петте фронта трябва да се изхранват седем армии от Втори стратегически ешелон и три от НКВД, разгърнати в тила. Трябва да се изхранват и четирите флота, съветските войници, които се готвят да „освобождават“ Иран, авиацията, войските от ПВО, но основното е военната промишленост, където гърлата са още повече.

Това нищо не е, ще ми кажат, аргументирайки се със социалистическото селско стопанство, с колхозите… Няма да споря. Ето сведения от съветския Генерален щаб: „Въпреки големите успехи в областта на селското стопанство в навечерието на войната проблемът за зърното по силата на редица обстоятелства не беше решен. Държавният резерв и изкупуването на зърното не покриваха нуждите на страната от хляб“ (ВИЖ, 1962, №7, с. 10). С една дума, успехите са големи, а хляб няма. А ето и мнението на Сталиновия народен комисар на финансите, члена на ЦК А. Г. Зверев: „В началото на 1941 година количеството на едрия рогат добитък в страната още не е стигнало равнището от 1916 година“ („Записки министра“, с. 188).

Равнището от 1916 година не е стандартно за Русия, а е равнище, до което селското стопанство на страната е спаднало след двегодишна опустошителна и разорителна война. В „мирно време“ количеството на едрия рогат добитък в Съветския съюз е по-малко от онова, което Русия е имала в разгара на Първата световна война! Равнището от 1916 година според стандартите от предидущите десетилетия е крайно ниско и почти катастрофално, поради което стават възможни безредиците, разрушаването на традиционния начин на живот, когато народните маси излизат на улицата.

Издигнати от мътната вълна на безредиците и заграбили властта, комунистите не са подобрили продоволственото положение на страната, а са го влошили до такава степен, че страната и след четвърт век все още се е опитвала да се издигне до много ниското равнище, до което икономиката е паднала в резултат от Първата световна война! Сталин създаде колосална армия и военна промишленост, но пожертва богатството на нацията, натрупвано с векове, пожертва жизненото равнище на народа, като го снижи под равнището, на което живеят хората по време на световна война.

От началото на 1939 година Сталин започва интензивно да прехвърля ресурсите от катастрофално мизерното селско стопанство към армията и военната промишленост, които мълниеносно са нараствали, докато селското стопанство се е свивало ужасяващо. Процесът е набирал скорост. Нали помните 1320 жп ешелона, натоварени с камиони, които са на съветските западни граници. Откъде са дошли? Ами от колхозите, а не от военната промишленост! Или например през май, когато тайно са мобилизирани 800 000 запасняци. За един месец количеството на хората в армията, които трябва да се изхранват, се е увеличило почти с един милион. За чия сметка расте армията? Знаем вече — за сметка на затворниците. Е, разбира се, и за сметка на селяните. Работниците от военните заводи не подлежат на мобилизация! А в колхозите?

Така че петте ненаситни фронта, създадени ПРЕДИ нахлуването на германците, и тайната мобилизация на селяни и техника за тия фронтове ПРЕДИ прибирането на реколтата са означавали неминуем глад през 1942 година дори без намесата на германците. Гладът през 1942 година е бил предрешен на заседанието на Политбюро от 21 юни 1941 година. След като ненаситните фронтове са били създадени, още същата година е трябвало да бъдат вкарани в действие. В противен случай врагове на Сталин ще бъдат освен Хитлер и милиони въоръжени мъже в собствената му армия. Внезапният удар на Червената армия през 1941 година е обещавал завладяване на нови богати територии и продоволствени запаси (например в Румъния). Ако тия запаси не стигнат, не е страшно: гладът, възникнал в хода на войната, е обясним и разбираем.

Вече знаем, че Сталин е трябвало на всяка цена да вкара армиите в бой през 1941 година независимо от действията на Хитлер просто защото в западните райони на страната тия армии не са могли нито да презимуват, нито да провеждат учения. Ето още една причина, която прави войната през 1941 година неизбежна: ако Сталин не вкара в бой петте фронта, седемте армии от Втори стратегически ешелон и трите армии на НКВД, през пролетта на 1941 година ще се създаде ситуация, при която цялата тая маса от войски просто няма да има с какво да се изхранва.

Единственият съветски маршал, на когото Сталин е вярвал безусловно — Б. М. Шапошников, още през 1939 година е бил категоричен, че да се мобилизират стотици хиляди и милиони хора и да се държат в района на границите бездействащи е невъзможно. Една армия може да бъде контролирана много по-лесно в хода на война, отколкото милиони мобилизирани въоръжени хора, които се измъчват от чакане и безделие. Опитайте се тая маса от въоръжени хора и да не я храните! Какво ще се получи?

Създавайки фронтовете, Сталин нарушава и бездруго крехкия баланс между гигантската армия и изтощеното, разорено селско стопанство. Тогава възниква ситуацията: или всичко, или нищо. А и да чака до 1942 година Сталин вече просто не е могъл.