Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

5

На 21 юни 1941 година се е провело тайнствено заседание на Политбюро. Съветският историк В. А. Анфилов съобщава: „Ръководителите на комунистическата партия и членовете на съветското правителство през целия ден на 21 юни 1941 г. бяха в Кремъл и решаваха изключително важни държавни и военни въпроси“ („Бессмерный подвиг“, с. 185).

Известни са решенията само на четири от обсъжданите въпроси, но не се знае колко са били всичките и какви са били другите решения.

Ето какво се знае.

На 21 юни 1941 година е решено Червената армия да се въоръжи с подвижна установка за залпова стрелба БМ-13, да започне серийното й производство и производството на реактивни снаряди М-13, а също така — формирането на реактивни артилерийски части. През близките няколко седмици Б-13 ще получи неофициалното си име — „Катюша“.

„На 12 юни 1941 година Политбюро на ЦК на ВКП(б) взе решение да се създадат «фронтови обединения на базата на западните гранични райони»“ (Генерал-лейтенант П. А. Жилин, член-кореспондент на АН СССР. „Великая Отечественная война (1941–1945)“, с. 64).

Това решение е хиляди пъти по-важно от първото. Естествено, фронтовете са съществували и преди това, Политбюро просто със задна дата оформя вече взети решения, но въпреки всичко това е изключително важно: петте фронта са създадени и юридически тайно оформени не след нахлуването на германците, а преди него.

Ето в какво се състои важността на взетото решение. Заседанието на Политбюро е продължавало цял ден и е свършило късно през нощта. След няколко часа Жуков се обажда по телефона на Сталин и се опитва да го убеди, че на границата става нещо необичайно. Тоя момент е описан от много очевидци и историци. Няма никакви съмнения, че не само Сталин, но и Молотов, и Жданов, и Берия не са били склонни да вярват, че е възможно германците да нахлуят в СССР. Нежеланието да се повярва се потвърждава от всички действия на Червената армия: зенитната артилерия не стреля по германските самолети, войските на Първи ешелон са без патрони, а от Генералния щаб се сипят драконови заповеди: на провокации да не се поддават (Жуков и Тимошенко не са вярвали много, че германците могат да нападнат Съветския съюз).

Въпрос: щом висшите съветски политически и военни ръководители не вярват във възможността от германска агресия, защо току-що са създадени фронтовете?

Отговор: ФРОНТОВЕТЕ СА БИЛИ СЪЗДАДЕНИ НЕ ЗА ДА СЕ ДАДЕ ОТПОР НА ГЕРМАНСКАТА АГРЕСИЯ, а с друга цел.