Виктор Суворов
Ледоразбивачът (53)

2

Вместо едната отбранителна флотилия Сталин създава две нови флотилии: Дунавската и Пинската. Отбранителни ли са били те? Нека видим.

През 1940 година с дързък „освободителен поход“ Сталин откъснал от Румъния Буковина и Бесарабия. В самото устие на Дунав източният бряг на реката на участък от няколко десетки километра преминал към Съветския съюз. Незабавно насам била насочена вече сформираната за целта Дунавска флотилия. Прехвърлянето на корабите й от Днепър не било лесна работа: малките кораби били превозени по железопътни линии, а големите с голяма предпазливост при тихо време прекарани по Черно море.

Дунавската военна флотилия включвала в състава си близо седемдесет бойни речни кораби и катери, подразделения изтребителна авиация, зенитна и брегова артилерия. Условията за базиране били ужасни. Съветският бряг в делтата на Дунав е гол и открит. Корабите стоят до кейовете, а румънските войски са съвсем наблизо, понякога на триста метра от съветските кораби.

В случай на отбранителна война цялата Дунавска флотилия от първия момент на войната попадала в капан: тя нямало къде да се изтегли от делтата на Дунав — отзад било Черно море, флотилията не можела и да маневрира. В случай на нападение противникът можел просто с картечници да обстрелва съветските кораби, лишавайки ги от възможност да вдигнат котва и да отплават. В отбранителна война Дунавската флотилия не само че не можела поради характера на базирането си да решава отбранителни задачи, но и отбранителни задачи тук не можели да възникнат! Делтата на Дунав представлява стотици езера, непроходими блата и папурени гъсталаци, заемащи стотици квадратни километри. Ако противник ще тръгне да напада Съветския съюз през делтата на Дунав?!

Съществувал само един вариант за действия на Дунавската флотилия — в хода на всеобщото настъпление на войските от Червената армия да води бойни действия нагоре по течението на реката. Ако сте събрали в делтата на една голяма река седемдесет речни кораба, те няма накъде другаде да тръгнат освен нагоре по течението. Други направления няма. Но нагоре по течението означава, че ще им предстои да действат на територията на Румъния, България, Югославия, Унгария, Чехословакия, Австрия и Германия.

В отбранителна война Дунавската флотилия никому не е нужна и е обречена на незабавно унищожаване по откритите си бази до прострелвания от противника бряг. Виж, в настъпателна война Дунавската флотилия би била изключително опасна за Германия: достатъчно било тя да измине 130 км нагоре по течението, и стратегическият мост край Черна вода ще се окаже под обстрела на оръдията й, а това означавало, че превозът на нефт от Плоещ до пристанището Констанца ще се наруши. Още двеста километра нагоре по течението — и цялата германска военна машина ще спре просто защото германските танкове, самолети и бойни кораби повече няма да получават гориво…

Интересна подробност: в състава на Дунавската флотилия имало няколко подвижни брегови батареи, въоръжени с оръдия от калибър 130 и 152 мм. Ако съветското командване наистина е смятало, че някой ще напада Съветския съюз през делтата на Дунав, бреговите батареи трябвало незабавно да бъдат вкопани в земята, а при първата възможност — да се построят за тях железобетонни капонири. Но никой не строял капонири, оръдията били подвижни и си останали подвижни. Имало само една възможност да се използва мобилността им и само едно направление, в което те можели да се движат: при настъпателни операции подвижните батареи съпровождат флотилията, движейки се по брега и поддържайки корабите с огън.