Виктор Суворов
Ледоразбивачът (86)

4

Когато говорим за причините за поражението на Червената армия в началния период на войната, кой знае защо забравяме основната: Червената армия е била във вагони. Всеки изследовател може да намери хиляди съобщения, подобни на тези:

„Точно в началото на войната половината от ешелоните на 64-та стрелкова дивизия бяха на път“ (ВИЖ, 1960, №9, с. 56).

„Войната завари голяма част от съединенията на 21-ва армия в ешелоните, проточили се по жп линиите през цялото огромно пространство от Волга до Днепър“ („По приказу Родины, Боевой путь 6-й гвардейской армии в Великой Отечественной войне 1941–1945 гг.“, с. 5).

„Когато войната започна, 63-ти стрелкови корпус беше на път. Само първите ешелони бяха успели да пристигнат на 21 юни на гарите Добруш и Ново Белица до мястото на разтоварването. Останалите пристигаха до първите дни на юли на различни гари близо до Гомел крайно разпокъсано. А редица части от корпуса например, всички полкове от 53-та стрелкова дивизия, с изключение на 110-и стрелкови и 36-и артилерийски, преди да стигнат до Гомел, бяха обърнати на север“ (ВИЖ, 1966, №6, с. 17).

Армейски генерал С. П. Иванов (по това време полковник, началник на оперативния отдел в щаба на 13-а армия) разказва за 132-ра стрелкова дивизия на генерал-майор С. С. Бирюзов:

„Противникът внезапно атакува ешелона, в който пътуваха за фронта една част от силите на дивизията и нейният щаб. Наложи се да влезем в бой направо от вагоните и платформите“ („Красная звезда“, 21 август 1984 г.).

Маршал на Съветския съюз С. С. Бирюзов (по това време генерал-майор, командир на 132-ра стрелкова дивизия): „Буквално в последния момент бяхме включени в състава на 20-и механизиран корпус. Не бях виждал нито командира, нито началник-щаба на корпуса и дори не знаех къде е разположен техният команден пункт. Вляво от нас действаше 137-а стрелкова дивизия под командването на полковник И. Т. Гришин. Тя беше пристигнала от Горки… Нашият съсед отдясно, както и ние, беше хвърлен в бой направо от вагоните, когато до мястото на разтоварването все още не бяха пристигнали всички ешелони“ („Когда гремели пушки“, с. 21).

Армейски генерал С. М. Щеменко (по това време полковник в оперативното управление на Генералния щаб): „Ешелоните с войските се движеха на запад и югозапад в непрекъснат поток. Ту едни, ту други от нас бяха насочвани към гарите за разтоварване. Сложността и динамиката на обстановката често налагаха разтоварването да бъде прекъсвано и ешелоните да се насочат към друга гара. Случваше се командването и щабът на дивизиите да слизат на едно място, а полковете — на друго, или дори на няколко различни места на голямо разстояние едни от други“ („Генеральный штаб в годы войны“, с. 30).

„Вражеската авиация непрекъснато нанасяше удари по жп гарите и жп линиите. Графикът на движение се нарушаваше. Разтоварването често ставаше не на мястото по предназначение, а в други пунктове. Имаше случаи, когато подразделенията попадаха в съседни армии и там влизаха в бой“ (В. А. Анфилов. „Провал блицкрига“, с. 463).

„На път бяха единайсет дивизии от 20-а, 21-ва и 22-ра армия. Не бяха приключили съсредоточаването 19-а армия на генерал И. С. Конев и 16-а на генерал М. Ф. Лукин“ („История второй мировой войны (1939–1945)“, т. 4, с. 47).

„Колосалното струпване на вагони почти изцяло парализира работата на много жп възли. На повечето гари оставаше само една свободна линия, за да минават влаковете“ (И В. Ковалев „Транспорт в Великой Отечественной войне 1941–1945 гг.“, 159).

Генерал-полковник А. С. Клемни говори за началото на юли: „По жп линиите имаше 47 000 вагона с военен товар“ (ВИЖ, 1985, №3, с. 67).

Би могло да се предположи, че всичко това е натоварено след 22 юни и е изпратено на фронта. Но такова предположение е неправилно. След 22 юни фронтовете са имали нужда само от празни вагони, за да изтеглят от границата огромните количества от съсредоточеното въоръжение, боеприпаси, горива и други военни запаси.

За да си представим трагичността на ситуацията, струва си например да си спомним отново за генерал М. Ф. Лукин. Той като командващ армия вече воюва в Шепетовка, а неговият щаб още е в Забайкалието. Ешелоните с армията му са се проточили на хиляди километри. По-късно щабът пристига, но свързочният батальон все още пътува. Такива ситуации са възниквали навсякъде; на едни гари са слизали щабовете без войските, на други — войските без щабовете. Още по-лошо е било, когато ешелоните са спирали не на гара, а в открита местност. Един танков батальон е огромна сила. В ешелона обаче той е беззащитен. Когато войната е заварвала ешелон с тежка бойна техника там, където няма място за разтоварване, налагало се е той да бъде или унищожен, или изоставен. Но и дивизиите, включени в Първи стратегически ешелон и придвижващи се нормално към границата, не са били в по-добро положение. Дивизия, строена в колони по време на поход, е чудесна цел за авиацията. Цялата Червена армия била чудесна цел.