Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

2

Съветското разузнаване не е толкова глупаво, че да публикува най-интересните съобщения на Зорге. Но анализът дори на малкото публикувани съобщения ни праща в задънена улица. Няма да изреждам много от посланията на Зорге (те доста си приличат), ще цитирам само три, достатъчно характерни.

Януари 1940-а: „С благодарност приемам вашите поздрави и пожелания за почивка. Но ако изляза в отпуск, това веднага ще съкрати информацията.“

Май 1940-а: „От само себе си се разбира, че във връзка със съвременното военно положение ние отлагаме завръщането си. Още веднъж ви уверяваме, че сега не е време да се поставя тоя въпрос.“

Октомври 1940-а: „Мога ли да разчитам, че след края на войната ще мога да се върна у дома?“

Не ви ли се струва странно: разузнавач пита в началото на войната дали ще му позволят да се прибере, след като тя свърши? Между другото след тоя въпрос Зорге изрежда многобройните си заслуги пред съветската власт. Що за странна телеграма? Всеки разузнавач знае, че след войната ще му разрешат да се върне у дома. Защо трябва за такъв въпрос да се използва ефирът? Всяко излизане в ефир от строго секретна радиостанция с таен код е много рисковано за цялата шпионска организация на Зорге. Нима агентурната радиостанция и свръхсекретните кодове са създадени, за да може Зорге да задава такива въпроси?

Още по-странно звучи третата телеграма в сравнение с първите две (повтарям, че такива телеграми не са само две, а повече). ГРУ казва на Рихард Зорге: тръгвай в отпуск по всяко време, забрави тая война и идвай тука да си починеш! Тогава защо ще иска разрешение да се върне след войната, когато най-настойчиво му предлагат да се върне веднага, още по време на войната?!

За Зорге в Съветския съюз са написани много книги и статии. В някои от тях звучи странна похвала: той бил толкова велик разузнавач, толкова верен комунист, че дори личните си пари, спечелени с тежък журналистически труд, харчил за нелегалната си дейност. Що за глупости! Да не би лагерниците в Колима да са престанали да добиват злато? Да не би ГРУ толкова да е обедняло, че така да унижава нелегалния си резидент?!

Но най-интересното съобщение направи списание „Огонёк“ (1965, №17), в което се казва, че Зорге е разполагал с много важни документи, но не могъл да ги предаде в Центъра, защото Центърът не пращал куриер. Тоя въпрос и нас ни озадачи.

А обяснението било много просто.

Точно по време на тия събития човекът, който е завербувал Рихард Зорге — Ян Берзин, блестящият шеф на съветското военно разузнаване, след жестоки мъчения е ликвидиран. Соломон Урицки, другият шеф на ГРУ, които лично е давал указания на Зорге, е ликвидиран. Съветският нелегален резидент Я. Горев, осигурил транзита на Зорге от Германия, е в затвора. Тайната сътрудничка на Рихард Зорге — Айна Куусинен, жена на заместник-началника на ГРУ, на „президента на финландската демократична република“, бъдещ член на Политбюро на ЦК на КПСС, е в затвора. Жената на Рихард Зорге Екатерина Максимова е арестувана, признала си е, че има връзки с враговете, и е ликвидирана. Нелегалният резидент на ГРУ в Шанхай, бившият заместник на Зорге Карл Рам, след като е повикан в „отпуск“ в Москва, е ликвидиран. Сега Зорге получава заповед да се върне в отпуск. Знае ли той истинската причина за повикването? Знае я. И съветските комунистически източници не крият: „Зорге отказва да се върне в СССР“, „безспорно той се е досещал какво го очаква в Москва“. Публикациите на тая тема през 60-те години, по време на „размразяването на ледовете“ не бяха малко.

И така за Москва Зорге е враг и го викат на разстрел. На упоритите повиквания той отговаря: на разстрел няма да дойда, не искам да си прекъсвам интересната работа.

А сега да вникнем в думите на един съветски историк-комунист: „… отказва да се върне в СССР.“ Как се нарича на комунистически жаргон такова нещо? Ами — невъзвращенец. В ония времена е бил измислен дори по-точен термин — злостен невъзвращенец. Та ето защо Зорге плаща на агентите от джоба си: Центърът вече не го финансира. Не бързат да му пращат и куриер. Как така ще пращат куриер при злостен невъзвращенец!

Не желаейки да се върне, за да бъде осъден на разстрел на бърза ръка, Зорге продължава да работи за комунистите, но вече не в ролята на секретен сътрудник (съкратено — сексот), а по-скоро в ролята на ентусиаст доносник, който скърца с перото не за пари, а за удоволствие. Сметката на „Рамзай“ е точна: сега няма да замина, а след войната ще разберат, че съм казвал само истината, ще ми простят и ще ме оценят. Центърът също не прекъсва окончателно връзката с него: приема телеграмите му, но явно само за да каже в отговор: върни се, върни се, върни се! На това „Рамзай“ отговаря: много съм зает, много съм зает, много съм зает!…

Първият отговор на поставения въпрос е: Сталин не вярва на Рихард Зорге, защото Зорге е невъзвращенец с минимум две смъртни присъди. Едната явно са му я лепнали през 1938 година по общия списък на другарчетата му. А вече по-късно — за злостно невъзвращенство — са му добавили още една. Как така другарят Сталин ще вярва на човек, който не вярва на другаря Сталин?