Виктор Суворов
Ледоразбивачът (83)

1

На 13 юни 1941 година московското радио предава доста странно съобщение на ТАСС, в което се твърди, че „Германия също така неотклонно спазва условията на съветско-германския пакт за ненападение, както и Съветският съюз…“ и че „тия слухове (т.е. слуховете, че Германия се готви да нападне СССР — б.а.) са несръчно пропагандно съчинение на сили, враждебни на СССР и Германия, заинтересувани от разширяването и подпалването на война…“ На другия ден централните съветски вестници публикуват това съобщение, а само след една седмица Германия напада СССР.

На всички е ясно кой е авторът на съобщението. И генералите на съветските щабове, и лагерниците, и западните експерти разпознават стила на Сталин.

Не е безинтересно, че след войната Сталин „прочиства“ ТАСС, но на никого от ръководителите на тая организация не е предявено обвинение за разпространяването на съобщение, което би могло да се счита за „явно вредителско“. Вината за съобщението на ТАСС от 13 юни 1941 година Сталин би могъл да стовари върху всеки член на Политбюро (във време, удобно за Сталин). Но той не е направил това и по тоя начин е поел цялата отговорност пред историята единствено върху себе си.

За това съобщение се е писало много и в съветския, и в чуждия печат. Всички, които са засягали тая тема, са се присмивали на Сталин. Съобщението на ТАСС понякога се разглежда едва ли не като проява на късогледство. Но то е по-скоро загадъчно, отколкото смешно. Ясен е само един въпрос — за неговия автор. Всичко останало е загадка.

Съобщението на ТАСС никак не се връзва с характера на Сталин.

Човекът, който познава Сталин много по-добре от всички останали, неговият личен секретар Борис Бажанов, го характеризира по следния начин: „Изключително потаен и хитър. Той в много голяма степен притежаваше таланта да мълчи и в това отношение беше уникален в страната, в която всички говореха прекалено много.“

А ето и други характеристики. „Той беше непримирим враг на инфлацията на думите — на дърдоренето. Не казвай какво мислиш…“ (А. Авторханов).

„В критични моменти действията на Сталин изпреварваха думите му“ (Антонов-Овсеенко).

Видният изследовател на Сталиновата епоха Робърт Конкуест отбелязва мълчаливостта и потайността на Сталин като една от най-силните черти на неговата личност: „много сдържан и потаен“, „все още сме принудени да се вглеждаме в мрака на изключителната му потайност“, „Сталин никога не е казвал какво мисли дори когато е ставало дума за политически цели“.

Умението да се мълчи според точния израз на Д. Карнеги е много по-рядко срещан талант, отколкото всички други. От тая гледна точка Сталин е бил гений — умеел е да мълчи. И това не е само много силна страна на характера му, но и свръхмощно оръжие за борба. С мълчанието си той е приспивал бдителността на противниците и затова неговите удари винаги се били внезапни и неотразими. Но защо Сталин изведнъж се е разприказвал, и то така, че да го чуят всички? Къде е прословутата му потайност? Къде е хитростта му? Къде са действията, които изпреварват думите му? Ако Сталин е имал някакви съображения за по-нататъшното развитие на събитията, защо не ги е обсъдил в тесен кръг от съратници? И в края на краищата защо не е премълчал? Към кого се обръща Сталин? Към Червената армия? Но кой е тоя, дето предава важни съобщения (става дума за война и мир, за живот и смърт) на армията си чрез столичното радио и централния печат? Армията, флотът, тайната полиция, лагерите, промишлеността, селското стопанство, всички хора от по-нисък и по-висок ранг са част от държавната система и се подчиняват не на вестникарски съобщения, а на началниците си, които по специални (често — тайни) канали получават заповеди от висшестоящото началство.

Сталиновата империя беше централизирана като никоя друга и механизмът на държавното управление особено след Голямата чистка е бил регулиран така, че всяка заповед се е предавала от най-високото равнище до най-последните изпълнители незабавно и се е изпълнявала моментално и безпрекословно. Грандиозните операции например, арестуването и унищожаването на привържениците на Ежов и фактическата смяна на целия ръководен апарат на тайната полиция са били проведени бързо и ефективно, при това така, че сигналът за операцията не само не е бил разшифрован от никого, но дори и сега не се знае как и кога Сталин го е дал.

Ако през юни 1941 година Сталин е имал някакви мисли, които е трябвало незабавно да се доведат до знанието на милионите изпълнители, защо не се е възползвал от добре смазаната управленска машина, предаваща незабавно всяка заповед без изопачавания? Ако това съобщение е било сериозно, то щеше да бъде още веднъж потвърдено и изпратено по всички тайни канали.

Маршалът на Съветския съюз А. М. Василевски свидетелства, че след това съобщение в печата „не са последвали никакви нови принципни указания относно въоръжените сили и преразглеждане на по-рано приетите решения“ („Дело всей жизни“, с. 120). По-нататък маршалът казва, че в работата на Генералния щаб и Народния комисариат на отбраната нищо не се е променило и „не е трябвало да се променя“.

Съобщението на ТАСС не е било потвърдено по военните тайни канали. Нещо повече, разполагам с документи, че по същото време във военните окръзи е била издадена заповед до войските, която е направо противоположна по смисъл и дух на съобщението на ТАСС, какъвто е случаят с Прибалтийския ВО (Архив МО СССР, фонд 344, опись 2459, дело II, лист 31).

Публикациите във военните вестници (крайно недостъпни за странични лица) са също с противоположно на съобщението съдържание (например „Осажденная Одесса“, с. 16, автор — вицеадмирал И. И. Азаров).

Съобщението на ТАСС изобщо не се връзва не само с характера на Сталин, но и с централната идея на цялата комунистическа митология. Всеки комунистически тиран (а Сталин най-вече) през целия си живот повтаря една проста и ясна фраза: врагът не дреме. Тая магическа фраза позволява да се обясни и липсата на месо в магазините, и „освободителните походи“, и цензурата, и мъченията, и масовите чистки, и затворените граници, и изобщо всичко, което може да ви дойде на ум. Фразите „врагът не дреме“, „ние сме заобиколени от врагове“ не са само идеология, те са най-силното оръжие на партията. С това оръжие е било унищожавано всичко опозиционно, с това оръжие са били наложени и поддържани всички комунистически диктатури… И ето че веднъж, само веднъж в историята на всички комунистически режими главата на най-могъщия от всички тия режими заявява на целия свят, че заплаха от агресия не съществува.

Хайде да не възприемаме съобщението на ТАСС като глупаво, смешно, наивно. Хайде да го възприемем като странно, неясно, необяснимо. Хайде да се помъчим да разберем неговия смисъл.