Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

3

А сега да се върнем в юни 1941 година. На 6 юни 1941 година германското разузнаване е получило сведения, че съветското правителство възнамерява да се премести в Свердловск.

В Германия това се знае само от Хитлер и хората от най-близкото му обкръжение. Доктор Гьобелс отбелязва в дневника си, че е получил такова съобщение, и изразява погнусата си от съветското ръководство и от намерението му да избяга далеко на изток.

Истинска оценка обаче на това съобщение може да се даде едва сега. Сега вече знаем, че в Свердловск е бил създаден фалшив команден пункт. Чак в хода на войната става ясно, че за резервна столица не е бил готвен Свердловск, а Куйбишев, където в критична обстановка са били преместени много правителствени учреждения на СССР и чужди посолства. Но и Куйбишев не е цялата истина, а полуистина. В Куйбишев са били съсредоточени единствено ония учреждения, чиято загуба не би оказала влияние върху стабилността на военно-политическото ръководство на страната — Върховният съвет с „президента“ Калинин, второстепенните народни комисариати, посолствата. Всички важни учреждения са били наблизо, но не в Куйбишев, а в гигантските подземни тунели, изкопани в скалите на Жигули. Преди войната строителството на този гигант е било замаскирано от строителството на друг гигант — Куйбишевската ВЕЦ. Тук са били пращани хиляди затворници, хиляди тонове строителни материали и строителна техника и на всички им е било ясно защо: за строителството на ВЕЦ. След войната целият гигантски строеж е преместен нагоре по течението на Волга и ВЕЦ е построена на ново място. Първото е било избрано там, където ВЕЦ не може да се построи, но където може да се направи великолепен подземен или по-точно подскален КП.

В германските архиви отпреди войната не съм намерил никакви сведения за Куйбишев като резервна столица, а още по-малко за подземния команден пункт в Жигули. Германското разузнаване е имало сведения само за Свердловск. Но правителството не може да се премества на команден пункт, който не съществува. Тогава кой разпространява сведения за преместване във фалшив команден пункт? Това може да го направи само онзи, който го е измислил, т.е. съветското правителство, а по-точно шефът на това правителство — Й. В. Сталин, фалшив команден пункт се прави точно с такава цел: в един прекрасен ден противникът да научи за него. Този ден е дошъл и германското разузнаване е получило „тайната“, изфабрикувана специално за него.

Сведенията на германското разузнаване за намеренията на съветското правителство да се премести в Свердловск е „тайна“ от същата серия, от която са речта на Сталин, дърдоренето на съветските посланици и съобщението на ТАСС.

Щом германското разузнаване е получило неверни сведения за намеренията на съветското ръководство, значи съветското ръководство точно в този момент се е мъчило нещо да скрие. Не е трудно да се досетим за какво става дума. Щом съветското ръководство е разпространило неверни сведения за намерението си да се премести на изток, повече от сигурно е, че е възнамерявало да направи нещо противоположно.

Хитростта се състои в това, че освен грандиозния команден пункт в Жигули, чието разположение, макар и трудно, все пак е възможно да бъде определено, е имало още един правителствен команден пункт. А той е бил в една жп композиция. В случай на война този КП под прикритието на няколко бронирани влакови композиции на НКВД, съпровождани и от три влака на Народния комисариат на съобщенията, е могъл всеки момент да се появи в района на бойните действия. Тази способност — да бъде близо до района на главните военни събития — е отразена в названието на влака: ГПКП — Главен преден команден пункт. За този КП са били направени няколко много добре скрити и замаскирани жп станции, към които още в мирно време са били прокарани линии за правителствена връзка. Тези линии просто е трябвало да се свържат с апаратурата във влаковете.

Излишно е да се обяснява, че подвижни КП са предназначени за настъпателна война, за ситуации, при които войските бързо се придвижват напред, а командването с тромавите си средства за управление и връзка трябва да настига настъпващите фронтове и армии. При отбранителна война е по-просто, по-сигурно и по-безопасно да се управлява от кремълски кабинет, от подземна станция на московското метро или от жигульовските тунели.

Ако се съберат малките късчета информация и се съединят, с голяма доза увереност може да се твърди, че на жп магистралата Минск-Вилнюс (по-близо до Вилнюс) е бил разположен команден пункт от доста крупен калибър.

Няколко дни след като германските ръководители са получили „тайното“ сведение за преместването на съветското правителство на изток, започва тайното му преместване към западните граници в районите на Минск и Вилнюс.

Всеки военен знае как се мести голям щаб при учения или в бойна обстановка. Оперативният отдел избира мястото за бъдещия щаб, а висшестоящият командир го одобрява и дава разрешение за преместването. Гората, в която ще се разположи щабът, се огражда, за да не минават външни лица, после се появяват сапьорите и свързочниците, после — началникът на свързочни войски от дадената дивизия (корпус, армия или фронт), който лично проверява дали връзката с всички абонати работи безотказно, и чак след всичко това се появява щабът, на чиито офицери им остава само да включат телефоните и шифровалните си апарати към изпробваната и предварително проверена система за връзка.

Червената армия през 1941 година работи като единен, добре регулиран механизъм: в горите покрай границата идват десетки началници на свързочни войски от стрелковите и механизираните корпуси, а подир тях започва тайното разполагане на командните пунктове на корпусите. След това незабавно идват началниците на свързочни войски от армиите, тяхната поява е признак, че тук скоро ще дойдат щабовете на армиите. Верен признак — щабовете наистина пристигат. Ето например в деня, когато е излъчено съобщението на ТАСС, в потайни кътчета на девствени, добре охранявани гори пристигат началниците на свързочни войски от фронтовете. Връзката е проверена и щабовете на фронтовете тайно се строяват в колони за преместването.

Настъпва моментът, в който на 150 км от границата с Източна Прусия ще пристигне най-големият началник на свързочни войски. Към Вилнюс тайно пътува народният комисар на съобщенията И. Т. Пересипкин. Можем ли да се досетим за кого идва да проверява връзката? Пересипкин има само един началник — председателят на Съвета на народните комисари другарят Й. В. Сталин.

Пересипкин пътува към границата с Източна Прусия, но така, че никой да не разбере. Пътува с обикновен влак, който се движи по редовно разписание, но към влака е прикачен специален вагон, в който е самият Пересипкин със заместниците си. Пътуването на народния комисар на съобщенията е абсолютна тайна. Дори шифрограмите, които той получава от Москва, са подписани с неговото име — „Пересипкин“, та шифровчиците, които осъществяват връзката с правителството, да знаят, че Пересипкин все още е в Москва и за никъде не е заминал.

Но най-добре е да чуем самия Пересипкин. Другарю маршал на свързочни войски, имате думата:

„Буквално в навечерието на войната Й. В. Сталин ми нареди да замина за Прибалтика. Кой знае защо свързах тая отговорна задача с напиращите военни събития. Вечерта на 21 юни 1941 година заедно с група отговорни работници от наркомата аз заминах за Вилнюс. Ние бяхме на път, когато войната започна…“ („Связисты в годы Великой Отечественной войны“, с. 17).

На 22 юни сутринта на гара Орша Пересипкин получава телеграма от Москва: „ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОМЯНА В ОБСТАНОВКАТА НЕ БИХТЕ ЛИ СЧЕЛИ ЗА НЕОБХОДИМО ДА СЕ ВЪРНЕТЕ В МОСКВА. Пересипкин“ (пак там, с. 32–33).

Пересипкин пътува с жп транспорта, който не само че е изцяло военизиран, но няколко дни преди войната е получил заповед да бъде готов да работи на военновременен режим и в бойна обстановка. (В. А. Анфилов. „Бессмертный подвиг“, с. 184). Пересипкин отива в районите, където гигантски войнишки маси тайно се съсредоточават на границите, след като са получили заповед да вземат със себе си „само най-необходимото за живот и бой“ (пак там). Пересипкин отива на територията на военен окръг, където вече има фронт, където щабът вече е разпратил строго секретните данни до хиляди изпълнители, данни, които е забранено да се разпращат, преди да е започнала война. Пересипкин отива в район, където тайно се създава правителствен команден пункт. Отива по лична заповед на Сталин и знае, че „това пътуване е свързано с напиращите военни събития“.

Но Хитлер е нападнал и ето че Пересипкин, зарязал своя таен вагон, на случаен попътен камион хвърчи към Москва.

Излиза, че ако Хитлер не беше нападнал, народният комисар на съобщенията другарят Пересипкин щеше да пристигне на тайния команден пункт в района на Вилнюс и да действа съобразно с „напиращите военни събития“, т.е. щеше да координира системата за военна, правителствена и държавна връзка по време на войната. Тъй като Хитлер е нападнал, отиването на война се налага спешно да бъде отменено…

Сталин изпраща Пересипкин на война, но нападението на Хитлер е пълна изненада и за Сталин, и за Пересипкин. Нападението на Хитлер, тази „промяна в ситуацията“ е толкова сериозна, че принуждава съветското правителство да отмени множество важни мероприятия, заставя го да импровизира до такава степен, че наркомът на съобщенията на СССР се връща в Москва с първия попаднал камион.

ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЪВЕТСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ВЕЧЕ СА ТРЪГНАЛИ НА ВОЙНА СРЕЩУ ГЕРМАНИЯ, НА ВОЙНА, В КОЯТО НЕ СЕ Е ПРЕДВИЖДАЛО НАХЛУВАНЕ НА ГЕРМАНИЯ В СССР.