Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ледоразбивачът (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ледокол. Кто начал Вторую мировую войну? (Неофантастическая повесть-документ), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
divide (2011 г.)

Издание:

Виктор Суворов. Ледоразбивачът

Трето издание

Превод: Борис Мисирков, Надя Чекарлиева

Художник: Михаил Танев

Формат: 32/84/108

Печатни коли: 23

Издателство „Факел експрес“, 2001 г.

ISBN: 954-7772-10-1

История

  1. — Добавяне

2

Основното предимство на танка БТ е скоростта му. Това качество до такава степен доминирало над останалите, че дори влязло в наименованието му — бързоходен.

БТ е танк агресор. По всичките си характеристики БТ прилича на дребния, но изключително подвижен конник от несметните орди на Чингис хан. Великият завоевател на света побеждавал всичките си врагове, като нанасял внезапен удар с колосални маси от изключително подвижни войски. Чингис хан унищожавал противниците си предимно не със силата на оръжието, а със стремителен маньовър. На Чингис хан му трябвали не тежки тромави рицари, а орди от леки, бързи, подвижни войски, способни да изминават огромни пространства, да форсират реки и да излизат в дълбокия тил на противника.

Тъкмо такива били танковете БТ. Бройката им към 1 септември 1939 надминавала тази на танковете от ВСИЧКИ типове във ВСИЧКИ страни по света. Подвижността, скоростта и способността им да изминават големи разстояния били постигнати за сметка на рационалната, но много лека и тънка броня. БТ можел да се използва само в агресивна война, само в тила на противника, само в стремителна настъпателна операция, когато танковите орди внезапно нахлували в територията на противника, заобикаляли огнищата на съпротива и се устремявали в дълбочина, където няма войски на противника, но се намират неговите градове, мостове, заводи, летища, пристанища, складове, командни пунктове и свързочни възли.

Смайващите агресивни характеристики на танковете БТ били постигнати и чрез използването на уникална ходова част. По черните пътища БТ се движел с вериги, но щом излезел на шосе, хвърлял тежките вериги и след това се впущал напред на колела като състезателен автомобил. Всеки обаче знае, че скоростта противоречи на проходимостта: или скоростен автомобил, който се движи само по добри пътища, или пъплещ трактор, който минава през всякакви терени. Тази дилема съветските маршали решили в полза на бързоходния автомобил: танковете БТ били абсолютно безпомощни по лошите пътища на съветска територия. Когато Хитлер започнал операцията „Барбароса“, практически всички танкове БТ били изоставени. Дори с вериги те почти не можели да се използват вън от пътищата. А на колела не са използвани НИКОГА. Потенциалът на великолепните танкове БТ не е бил реализиран, но и НЕ МОЖЕЛ ДА БЪДЕ РЕАЛИЗИРАН НА СЪВЕТСКА ТЕРИТОРИЯ.

БТ бил създаван за действия само на чуждестранни територии, и то само на такива, където имало добри пътища. Нека погледнем съветските съседи. Тогава, както и сега, Турция, Иран, Афганистан, Китай, Монголия, Манджурия и Северна Корея нямали добри пътища. Жуков използвал танковете БТ в Монголия, където местността е гладка като тепсия, но ги използвал само с вериги и останал много недоволен: вън от пътищата веригите често падали, а поради относително големия натиск на колелата извън пътищата и дори по черните пътища танковете затъвали в земята и боксували.

На въпроса къде все пак би могъл успешно да се реализира потенциалът на танковете БТ, отговорът е само един: в Централна и Южна Европа. А след хвърлянето на веригите танковете можели да се използват успешно само на територията на Германия, Франция и Белгия.

На въпроса кое е по-важно за танковете БТ — колелата или веригите — съветските учебници от онези години дават категоричен отговор: колелата. Главното качество на БТ е скоростта, тя се постига на колела. Веригите са само средство да се попадне на чужда територия, например да се прекоси с вериги Полша, а щом се стигне до германските автостради, веригите да се хвърлят и да се действа на колела. Веригите се разглеждали като спомагателно средство, което при война се предполагало да бъде използвано само веднъж, а след това да се захвърли и забрави. По същия начин парашутистът използва парашута само за да стигне до територията на противника. Там той захвърля парашута си и действа в тила, без да мъкне тежкия и вече ненужен товар. Тъкмо такова било отношението и към веригите на танковете. Съветските дивизии и корпуси, въоръжени с танковете БТ, нямали в състава си автомобили, предназначени за събиране и превозване на свалените вериги: танковете БТ след свалянето на веригите трябвало да завършат войната на колела, достигайки по отличните пътища до дълбокия тил на противника.