Виктор Суворов
Ледоразбивачът (44)

2

Изслушахме мненията на двамата полковници, а сега нека видим какво са вършили самите те в началото на юни 1941 година. Вършили са същото, което и останалите партизански водачи и бойци. След разформирането на партизанските отряди, предназначени за действие на собствена територия, пред бившите партизани се отваряли три пътя:

— към подразделенията на въздушнодесантните войски, които тъкмо в този момент изведнъж започнали да се разрастват бурно;

— към наказателните формирования на Осназ на НКВД;

— към малките тайни групи, които с някаква цел събирали по границите на Германия и нейните съюзници или прехвърляли през границата още преди започването на бойните действия.

Военният разузнавач полковник Иля Старинов се озовал сред последните. Нека скромното му офицерско звание не смущава читателя. Той бил полковник от особен род и професор по особени науки. Още от първите дни на войната полковник Старинов ще има в джоба си предписание от наркома на отбраната маршал С. К. Тимошенко и ще се подчинява само на него. Скоро той ще заеме поста заместник-главнокомандващ партизанското движение по диверсиите, тоест ще стане главен диверсант на Червената армия. През 1943 година по плановете и под ръководството на Старинов ще бъдат проведени операциите „Концерт“ и „Релсова война“, във всяка от които едновременно ще участват над сто хиляди партизани и диверсанти. Старинов ще стане лидер на гигантската армия от съветски диверсанти съвсем не случайно, той притежавал съответните данни и бурна диверсантска биография. И тъй този изпечен диверсантски тартор се появява на 21 юни 1941 година точно в района на същите онези брестки мостове, които имат толкова важно значение за отбраната на съветската територия. Какъв късмет! На този човек му е достатъчно да поработи на мостовете два-три часа и тогава в случай на германска агресия ще трябва просто да се натисне копчето… Но отбранителните приготовления не интересуват Старинов, както не интересуват и началниците му. А защо са го изпратили на границата? Официално — на учения. Но още с пристигането си в Брест Старинов разбира, че ученията са само предлог. Ученията са отменени (а може би и изобщо не са се планирали). Щом не става дума за учения, нито за подготовка на отбраната, каква работа има диверсант от такъв ранг на самата граница? Той никога не научил причината за посещението си в Брест. През нощта започнало германското настъпление и на полковник Старинов все пак му се наложило да се позанимава с подчертано отбранителни задачи… Още един щрих към портрета на тази личност. През цялата война Старинов няма да се раздели със своя верен, надежден и пъргав шофьор. Той се казвал Шлегер. По националност бил германец. Изведнъж сред съветските командири, особено сред десантниците, разузнавачите и диверсантите, се появила такава мода — да имат край себе си като свръзка, ординарец или шофьор истински германец. Тя възникнала през февруари 1941 година. По-нататък пак ще се върнем към нея…

Чекистът С. Ваупшас бил не по-малко забележителна личност. Животът му бил не по-малко бурен: до 1926 година воювал в полските гори. Официално войната с Полша отдавна била приключила, а съветски „партизански отряди“, комплектувани от главорези от ЧК и ГПУ, избиват хора в името на световната революция. След завръщането си Ваупшас е голямо началство на великите строежи на ГУЛАГ — хиляди гладни концлагеристи копаят сталинските канали, а строителството се ръководи от чекисти. Ваупшас е сред ръководителите. А после нашият герой контролирал не концлагеристите от ГУЛАГ, а Политбюро на испанската комунистическа партия, насочвал дейността на републиканското контраразузнаване и на диверсионните формирования. Следват Белорусия и подготовката на съветски партизани за в случай на нахлуване на противник на съветска територия. Но ето че е подписан пакт и партизаните стават излишни. Ваупшас се озовава във формированията на Осназ на НКВД и се занимава с благородна задача: „прочиства териториите от вражески елементи“ по време на „освободителните походи“. Виж, 22 юни 1941 година той посрещнал не на границата, а ОТВЪД границата, на територията на „вероятния противник“, имайки в джоба си дипломатически паспорт. Защо този главорез, терорист, гулаговски дипломат е бил изпратен в чужбина? Може би в интерес на укрепването на сигурността на страната „в очакване на предстоящата отбранителна война“? Не, в отбранителна война там той изобщо не бил нужен. Щом започнала такава война, спешно го върнали в Съветския съюз и го изпратили в Белорусия да партизанства, да създава унищоженото неотдавна партизанско движение, започвайки от нулата…

Ако се е подготвяла отбранителна война, за какво е бил целият този маскарад с костюмиране? Не е ли било по-просто този човек (и хилядите подобни нему) да бъдат държани в районите на вероятна окупация в готовност да посрещнат агресора още през първите часове на войната? Но не — „надделяла доктрината за война на чужда територия“. Това не са просто думи на полковник от КГБ. Това е исторически факт, потвърден от съдбата на човека, който е изрекъл тези думи, и от хиляди съдби на такива като него.