Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Силови игри (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Politika, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Том Кланси. Политика

Американска, първо издание

Превод: Крум Бъчваров

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов

ИК „Бард“ ООД, 1998 г.

ISBN: (липсва)

История

  1. — Добавяне

37.

Анкара, Турция
7-ми февруари 2000 г.

Обърнал лице към топлите слънчеви лъчи, които нахлуваха през прозореца на кабинета му, Намик Гази седеше отпуснат с ръце на тила, кръстосал крака под бюрото си. Пред него имаше лъскав сребърен поднос, а върху подноса беше сутрешната му чаша с подправено вино, гледжосана керамична купа, пълна с маслини, и сложно сгъната платнена салфетка. Маслините бяха консервирани в олио и внесени от Гърция. Бяха по-качествени от испанските и много по-добри от онези, които се отглеждаха в собствената му страна. Бяха му ги доставили предния ден и макар да му струваха ужасно много, той не съжаляваше. Нима древните не бяха вярвали, че маслината е дар от боговете, че предпазва от болести и съхранява младостта и потентността? Нима този плод не растеше от клонките на мира? Стига да получаваше редовни доставки и от време на време да получаваше нежностите на жена си и метресата си, Гази щеше да изживее последната третина от живота си като щастлив човек. Хората от американския и европейския му контингент в близкоизточната наземна станция на „Ъплинк“ често го упрекваха за любимата му закуска, но какво разбираха те? Той твърдо вярваше, че колониалното им минало пречи на съзряването им като човешки същества. Всъщност нямаше нищо против тях, разбира се. Той беше щедър ръководител. Търпеше повечето от тях, харесваше малцина и наричаше свои близки приятели единици. Например често канеше Артър и Илейн Стайнър в дома си преди Гордиън да ги изтегли на станцията в Русия. Но дори тази скъпа двойка… е, дори те не бяха любители на доброто похапване.

О, западняците обичаха да съдят. Сякаш вкусовете им в храната, пиенето и любовта се основаваха на някакви емпирични стандарти. Нима той някога коментираше безбожната им закуска, състояща се от цвъртящо свинско месо и яйца? Или кървавите, смлени на кайма крави за обед и вечеря? Вулгарната мода на жените им… Що за извратен ум бе измислил да обуе в панталони женското тяло? Ах, тези западняци! Какво нахалство от тяхна страна да си мислят, че могат да напишат универсално определение за насладите на света. Денят му започваше и завършваше с маслини и вино и почти всичко останало помежду им беше труд и борба!

Гази въздъхна тежко, наведе се напред и внимателно взе маслина от купата. Пъхна я в устата си и я сдъвка, затворил очи от наслада, докато вкусът й се разливаше по езика му.

И тогава интеркомът иззвъня.

Той не му обърна внимание.

Апаратът отново сигнализира, отказвайки да го остави на мира.

Гази се намръщи и натисна премигващия бутон.

— Да, какво има? — раздразнено попита той, като изплю костилката в салфетката си.

— Търси ви Ибрахим Баяр, господине — каза секретарката му. Както винаги, гласът й бе приятен и равен. Как можеше да се държи толкова рязко с нея?

— Свърши ме, Риза, благодаря ти. — Внезапно изпълнен с любопитство, Гази вдигна слушалката. Шефът на регионалните сили за сигурност на „Меч“ беше назначен да ръководи „Политика“ от самия Блакбърн. Какво ли имаше? — Гюнайдън[1], Ибрахим. Имаш ли някакъв напредък в търсенето на черната овца?

— Нещо повече от напредък — отвърна Ибрахим. — Открихме скривалището поне на един от терористите. Навярно дори на жената.

Пулсът на Гази се ускори.

— Къде?

— В кюрдско скривалище до Деринкюйю. В момента съм в една селска гостоприемница. В Ханедан. По-късно ще ти съобщя подробностите.

— Ще ти трябват ли още хора?

— Затова се обаждам. Прати ми три групи и се погрижи сред тях да е Токат. Може да стане напечено.

— Веднага ще се заема — каза Гази. — А, Ибрахим?

— Да?

Гази навлажни устните си.

— Много внимавай, приятелю и братко мой.

Бележки

[1] Добър ден (тур.). — Б.пр.