Том Кланси, Мартин Хари Грийнбърг
Политика (3)

2.

Сан Хосе, Калифорния

6-ти октомври 1999 г.

Дълго време Роджър Гордиън се чувстваше неудобно да поставят пред името му определението „проницателен“, когато говореха за него в медиите или го представяха на лекции и делови срещи. Но постепенно проумя, че всеки получава някакъв етикет и че някои етикети са по-полезни от други. Големите клечки от Конгреса не караха доказаните проницателни личности да се мъчат по чакалните пред кабинетите им. Военните снабдители обръщаха на идеите им по-сериозно внимание, отколкото на предприемач с репутация на обикновен, не особено интелигентен човек, убеден в силата на труда и получил възпитанието си в Уисконсин. И начинът, по който се възприемаше самият той, и онзи, по който го възприемаха другите, бяха верни посвоему. Гордиън използваше онова, което най-добре служеше на целите му.

Това изобщо не означаваше, че е склонен към фалшива скромност. Той се гордееше с успеха си. Трябваха му само пет години, за да превърне „Тек-електрик“ от губеща фирма за електроника, каквато я бе купил на безценица през 1979-та, във водещ производител на компютърни продукти. Още в началото на осемдесетте компанията му, преименувана в „Ъплинк Интернешънъл“, беше станала основен държавен доставчик, специализиран в техника за спътниково разузнаване. Към края на десетилетието сериозните му инвестиции в изследователска дейност и развитие и ангажиментът му да разработи цялостна разузнавателна система за разрастващата се военщина на епохата бяха довели до появата на „ГАПСФРИ“, най-бързата и точна разузнавателна апаратура на световния пазар, и на най-модерната насочваща система за ракети. И всичко това още преди да започне да създава дъщерни компании…

И все пак всичко зависеше от гледната точка. Въпреки двайсетте години професионални успехи, бракът очевидно още не му се удаваше. Или пък бе объркал нещо още в самото начало, както смяташе жена му Ашли.

Той тежко въздъхна и погледна огромния тъмнокафяв плик, пристигнал на бюрото му с обичайната купчина ежедневници. Пликът идваше от рекламната фирма, подготвяща материалите за последния му проект „Уърлд Линк“, и несъмнено съдържаше предварителни технически подробности, които трябваше да прегледа. И на това щеше да му дойде редът. Първо обаче беше черното му кафе, боровинковият сладкиш и сутрешният вестник.

Гордиън извади от купчината „Ню Йорк Таймс“, отдели прегледа на световните събития и прегледа съдържанието. На страница А36 откри статия на Александър Нордстръм. Отхапа парче от сладкиша, отпи от кафето, остави чашата, внимателно избърса пръстите си със салфетка и започна да прелиства вестника.

В интервюто, което бе дал за телевизията предишната седмица, го бяха попитали дали прекарва дните си в огромен електронен контролен център, заобиколен от стени, покрити с премигващи компютърни екрани, с помощта на които да наблюдава световните събития по Си Ен Ен и сателитните информационни канали като някой технократски Голям брат. Той беше признал, че е страстен почитател на печатните новини въпреки собствения си принос и твърдата си вяра в модерните информационни и комуникационни средства. Репортерът бе хвърлил към камерата скептичен и леко обвиняващ поглед, сякаш за да покаже на публиката, че Гордиън ги поднася. Но Роджър знаеше, че е безсмислено да се опитва да го убеждава в противното.

Докато търсеше статията на Алекс, средните две страници се плъзнаха в скута му и после на килима. Гордиън се наведе, за да ги вземе, и едва не бутна кафето. Вдигна страниците и ги пъхна на мястото им. Обърна ги наопаки.

„Доообре — помисли си той. — Като говорехме за гледната точка, за да попълним списъка с личните ми недостатъци, можем да прибавим и абсолютната ми и безнадеждна несръчност.“

Трябваше му още цяла минута, за да успее окончателно да се пребори с вестника. Накрая откри статията на Нордстръм.

Руската управляваща тройка

Може ли триглавото куче да оцелее след собствените си ухапвания?

от Алекс Р. Нордстръм Мл.

Западните наблюдатели смятаха, че през седмиците след ненадейната смърт на руския президент Борис Елцин сблъсъкът между враждуващите политически сили е почти неизбежен. Мнозина се опасяваха от преврат, подобен на онзи, извършен от старата гвардия на комунистическата партия, който сложи край на Горбачовата ера през 1991 г. Кризата обаче беше предотвратена — някои биха казали „отложена“ — с образуването на сегашното временно правителство. Но дали войната в Кремъл е станала по-малко вероятна сега, когато Владимир Старинов изпълнява длъжността президент и Аркадий Педаченко и Андрей Корсиков приеха да поделят властта с него за неопределения период, докато бъде вдигнато извънредното положение и стане възможно провеждането на демократични избори? На Запад отново има хора, които смятат, че не е възможно — има и такива, които виждат в дълбоките противоречия между тримата лидери зараждането на народно въстание.

Симптомите наистина са очевидни. Въпреки че бившият вицепрезидент Старинов е доказал качествата си на ловък политик, позицията му е отслабена заради близката му връзка с Елцин, чиято популярност сред руския народ залязваше. Обременен с проблеми, вариращи от критичния недостиг на зърно до епидемичния бум на СПИН-а и наркотиците, Старинов попадна под ударите на растящото недоволство в страната. Междувременно, въпреки официалните изявления за обратното, източниците в Москва съобщават, че основният му противник Педаченко, който оглавява националистката Партия на честта и земята, отказвал да се срещне със Старинов в продължение на седмици, като се позовавал на взаимната им заетост.

Педаченко наистина беше зает. Той използва по необичаен за него начин медиите, за да застане в центъра на политическата сцена и да призове за приемане на екстремистките му възгледи, които са неприкрито антиамерикански и обръщат поглед назад към „доброто старо време“ на комунистическата власт. Докато напрежението между Педаченко и Старинов като че ли води към конфронтация, Корсиков, стар апаратчик, ползващ се със силната подкрепа на руската армия, изглежда, се задоволява да стои зад кулисите в очакване да види кой от двамата ще остане прав, когато прахът се разнесе.

Можем само да се чудим как се очаква тези временни политически съюзници, неспособни да надмогнат караниците, когато се озоват в една и съща стая, да стигнат до единодушие по основните въпроси на националната и външната политика, които ще се отразят на бъдещите отношения на Русия с Америка и с другите световни сили. Сред целия този възел от съмнения е ясно едно: президентът на Съединените щати бързо трябва да протегне ръка на Старинов, чиито реформаторски идеи, отдаденост на икономическата реформа и здрави връзки със Запада представляват най-ясната линия на приемственост с предишното управление. Почти е сигурно, че без доверието, което ще му донесе тази подкрепа, Старинов ще стане изкупителна жертва на олтара на руската политика. Й все пак Белият дом проявява типичната си нерешителност…

Гордиън се намръщи и остави вестника. Вярваше на външнополитическия си консултант да не предприема нищо. Специалист по история и политика, Нордстръм притежаваше опасната дарба да предвижда политически събития чрез анализ на миналото на държавата и на личното минало на участниците в тях.

„Да не споменаваме за умението му да ми разваля сутрините“ — помисли си Гордиън.

Е, това не беше съвсем честно. Всъщност той вече беше получил анализа на Нордстръм за положението в Русия лично от него… в края на краищата, нали тъкмо затова му плащаше. Но му стана неприятно, че Алекс толкова публично изразява песимизма си, като се имаше предвид, че следващия месец щеше да започне изграждането на новата наземна станция на „Уърлд Линк“ в Калининград… и особено в светлината на предстоящото посещение на Старинов във Вашингтон.

Гордиън вдигна кафето към устните си, разбра, че е изстинало, и го остави. Голяма работа — до края на деня му предстояха още много кафета.

Отърси се от мрачното си настроение и протегна ръка към телефона, като си мислеше да се свърже с Дан Паркър, за да получи актуална информация за реакцията на Белия дом към молбата на Старинов за селскостопанска помощ. След това щеше да се срещне със Скъл и Тарбек и да чуе тяхното виждане за нещата.

Вдигна слушалката.

Беше 09:00 — време да се хваща за работа.