Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Силови игри (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Politika, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Том Кланси. Политика

Американска, първо издание

Превод: Крум Бъчваров

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов

ИК „Бард“ ООД, 1998 г.

ISBN: (липсва)

История

  1. — Добавяне

20.

Вашингтон
2-ри януари 2000 г.
Представител на ФБР не отговаря на въпроси за петата бомба

ВАШИНГТОН — По време на пресконференция, проведена днес в сградата „Дж. Едгар Хувър“ на булевард „Пенсилвания“, заместник-директорът Робърт Ланг даде мъгляв отговор на въпроса дали ФБР притежава веществени доказателства, идентифициращи атентатора или атентаторите, отговорни за кървавата трагедия на Таймс Скуеър в новогодишната нощ, по време на която по предварителни данни загинаха 700 души и бяха ранени още хиляди.

В предварително подготвеното си изявление за медиите Ланг за пръв път официално потвърди, че мощният взрив, избухнал в 23:56 ч., е бил последван от три вторични експлозии с „преднамерен характер“ и изключи вероятността те да се дължат на сериозна повреда в подземната газова инсталация, както съобщиха някои медии. Той нарече свидетелските разкази „изключително полезни за разследването“ и изрази увереност, че направените на мястото снимки и видеозаписи ще дадат на законоохранителните институции ясна представа за „събития от съществен интерес, случили се преди и след взрива“.

Ланг обаче беше много по-сдържан, когато го попитаха за предмет, открит по време на разследването, за който се твърди, че е невзривила се пета бомба. „Мога само да ви кажа, че наистина притежаваме важно веществено доказателство, за което се смята, че е оставено от извършителите, и в момента се анализира в Лабораторния ни център за взривни вещества — отвърна Ланг по време на кратката пресконференция, последвала това изявление. — В момента не сме в състояние да дадем повече подробности поради причини, свързани с тайната на разследването, но искам да уверя публиката и особено роднините на убитите и ранените по време на взрива, че случилото се ни ужасява както и всички останали и че полагаме всички усилия, за да разкрием извършителите.“

Мъглявото загатване на Ланг, че минути след фаталните експлозии групата за бързо реагиране на нюйоркското полицейско управление може да е открила друга бомба, привлече вниманието с посочването на ЛЦВВ — основната лаборатория на ФБР за анализ на взривни устройства — като мястото, където се проучва тайнственото веществено доказателство. Освен това, макар да отбеляза, че тестовете на останките от експлозиви са сред обичайно изпълняваните от ЛЦВВ функции, когато отговаряше на последвалите въпроси на репортерите, Ланг отказа да определи „конкретния вид на въпросното доказателство“.

Според мнозина криминалисти тази информация носи многозначителен подтекст. Има голяма вероятност дори частичните останки от взривното устройство да разкрият важни особености, които да се сравнят с онези на други устройства, използвани при такъв род инциденти и потенциално свързани с конкретен заподозрян или терористична организация…

Съобщенията за тайнствената пета бомба бяха почти съвсем верни.

Чантата с невзривилия се експлозив наистина беше открита пред магазин на Петдесет и втора улица и Седмо авеню, макар и не от полицаи, а от пожарникари. В отговор на отправената от НПУ молба за помощ, нюйоркският оперативен офис на ФБР бързо прати екип с предпазни костюми да вземе чантата. Когато се оказа, че детонаторът на устройството е повреден и че експлозивът е безопасен за транспортиране, специалната група — в изпълнение на процедура, одобрена от местния заместник-директор — организира превозването на чантата до централата на ФБР във Вашингтон, където я предадоха в ЛЦВВ за научен анализ. Друго откритие на мястото на бомбата от агенти, оборудвани с ултравиолетови прожектори, бе накарало лабораторията с нетърпение да очаква пристигането на пакета: регистрирана флуоресценция и в неизбухналия експлозив, и в пробите от останки, взети близо до мястото на първия взрив, показваща, че експлозивите са били обозначени от производителя с химични маркери. Тази реакция беше основателна — макар че все още не бе получило законодателно утвърждаване в Съединените щати, маркирането от години се изискваше от швейцарското правителство и беше доброволна практика сред все повече международни доставчици на взривни вещества. Ако случаят наистина бе такъв, в лабораторията предполагаха, че маркерите ще отведат разследването до мястото на продажба и ще донесат ценна информация за купувача на експлозивите.

Скоро след пристигането на чантата с C-4 в лабораторията, от пластичния взрив беше взета микроскопична проба, която поставиха върху предметно стъкло и я изложиха на въздействието на магнит на Тесла с цел ориентирането на маркерите от меламинова пластмаса — химически инертни частици с големината на зрънце цветен прашец, — които имаше вероятност да съдържа. Обикновено маркерите се смесваха с експлозивните съставки при концентрация 250 на милион, съотношение, което позволява на експлозива да запази устойчивостта и качествата си и в същото време частиците да са лесно забележими при микроскопско наблюдение. В този случай бе използван бинокулярен микроскоп „Олимпъс“, оборудван с 35-мм фотоапарат „Полароид“, и специалистът незабавно потвърди наличието на маркери. Като работеше с трескава възбуда, той разчете и засне специфичния цветови код на производителя, датата на производство и серийния номер на пластичния експлозив.

После започна сравнително рутинно компютърно търсене. Информацията беше проверена в наскоро прибавената към Системата за издирване и сравняване на взривни вещества главна идентификационна база данни за търговски експлозиви и се получи светкавичен резултат.

Производителят бе идентифициран като „Лиан Интърнешънъл“, химическа компания, представляваща част от по-голям малайзийски конгломерат с център в Куала Лумпур, оглавяван от етническия китайски бизнесмен Тен Чу. Макар че беше важна, тази следа бледнееше в сравнение с онова, което откриха после: когато провериха серийния номер на експлозива, се оказа, че известно количество от него наскоро е било закупено от руски доставчик на амуниции, тясно свързан с правителството.

След откриването на тази информация специалистите от ЛЦВВ разбраха, че са попаднали на нещо голямо.

Всичко това бе пример как внимателният и подробен анализ на веществените доказателства може да даде феноменално успешни резултати.

Това също беше първата стъпка по пътя за цялата американска разузнавателна общност.