Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Силови игри (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Politika, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Том Кланси. Политика

Американска, първо издание

Превод: Крум Бъчваров

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов

ИК „Бард“ ООД, 1998 г.

ISBN: (липсва)

История

  1. — Добавяне

26.

Ню Йорк
16-ти януари 2000 г.

Легендата разказва, че когато му поставили загадката да разплете Гордиевия възел, Александър Велики просто го разсякъл с един удар на меча си, вместо да си напряга ума над сложните плетеници. И според Александър, винаги прагматичен и директен в действията си, проблемът бил решен.

Когато Роджър Гордиън, Меган Брийн и Питър Нимек създадоха група за предотвратяване на проблеми и овладяване на кризисни ситуации в „Ъплинк“, идеята да я нарекат „Меч“ хрумна на Меган съвсем естествено, като слънчев лъч, пронизал облаците в лятна утрин. Аналогията с фамилното име на Роджър[1] й се струваше изключително подходяща, като се имаше предвид, че собственият му реалистичен и решителен подход към преодоляването на всевъзможни препятствия много напомняше за този на Александър.

Всъщност „Меч“ бе неговият отговор на съвременните Гордиеви възли: глобална разузнавателна мрежа, прилагаща комбинация от методи за ограничаване на финансовите загуби и разработване на планове за предотвратяване на сериозни проблеми, преди да са се превърнали в заплаха за международния мир и стабилност, за интересите на страната му и на компанията му — които обикновено съвпадаха.

Това обаче не означаваше, че „Меч“ не разполага с физически средства, в случай че положението се влоши. Състоящи се от стотици мъже и жени, внимателно пресети от Нимек и наети тайно от полицията и разузнавателните служби из целия свят, неговите ударни сили бяха в състояние енергично да направят каквото е нужно, за да се справят с опасни ситуации, включващи дори насилие. Организационната и оперативна основа, върху която Нимек бе изградил тези сили, беше ясна, последователна и почти изящна в своята простота: за максимална секретност и ефективност регионалните им представителства трябваше да се установят отделно от корпоративните офиси на „Ъплинк“; членовете на групата трябваше да са базирани в райони, добре познати им в лично и професионално отношение; оперативните екипи трябваше да се подчиняват на законите на държавите, в които се намираха, и когато е възможно, да не използват оръжие.

В момента Нимек си мислеше, че шефът на местната секция Тони Барнхарт е изпълнил всяко от тези изисквания до последната буква, и това го изпълваше с увереност, че операцията ще протече според плана въпреки ужасната североизточна буря.

Построена в началото на двайсети век, фабриката за пакетиране на месо, превърната в нюйоркска централа на „Меч“, се намираше между улиците „Хъдсън“ и „Доуор“ в Сохо, част от Манхатън, чието име освен всичко останало изразяваше почитта на многочисленото артистично местно население към известния лондонски театрален квартал. Едно време, преди масовото настъпление на високото строителство, от френските врати на терасата на третия етаж в сградата можеше да се види арката на Уошингтън Скуеър сред лъкатушещите улици на Гринич Вилидж и парка „Грамърси“ на север, а още по-нататък и Емпайър Стейт Билдинг, величествено извисил се над множеството по-модерни — и не толкова изящни — базалтово-стъклени небостъргачи. Напоследък обаче някогашните забележителности не се виждаха, потънали в морето от по-нови, по-високи сгради.

Тази вечер бурята скриваше дори хоризонта и Нимек не виждаше нищо друго освен гъсти завеси от дъжд и сняг, пронизвани от яростни мълнии.

Той се извърна от балкона и обходи с поглед стаята, в която Барнхарт и колежката му Норико Къзънс тихо правеха последните си приготовления. Черните им маскировъчни качулки бяха свалени. Помещението беше декорирано в сиви и бели нюанси, камината бе заобиколена с мраморни плочки, над нея нямаше полица и цялостното й решение беше съвсем изчистено. Пращящите пламъци хвърляха оранжеви отблясъци по мекия килим, по белия диван и по стенната ламперия, която се бе разтворила при натискането на скрит бутон. От разкрилия се зад нея склад Уолш беше извадил инструментите и оръжията, които щяха да им трябват.

В скута си Барнхарт държеше полуавтоматична пушка „Бенели“ с гумен пистолетен приклад, матовочерна синтетична повърхност и монтиран на цевта светлинен мерник. Тръбовидният пълнител съдържаше шест 12-калиброви заряда, всеки от които щеше да изстреля бомбичка със стабилизаторни перки, пълна със сълзотворен газ. В джобовете на найлоновия самар на гърдите му имаше още шест пълнителя с гумени и запалителни патрони и други видове обезвреждащи и отвличащи вниманието средства. На опасващите тялото му ремъци също бяха закачени аерозолни флакони с формата на писалки, съдържащи диметил сулфоксид, седатив, бързо абсорбиран от човешката кожа. В калъф на колана му висеше високоволтова електрошокова палка.

Седнала по турски на пода, Норико внимателно подреждаше върху масата шперцовете си. Черната й коса беше завързана на конска опашка, тъмните й азиатски очи бяха съсредоточено присвити. В кобура на хълбока си носеше пистолет „Фостър-Милър“. Голям приблизително колкото сигнален пистолет, той изстрелваше тънка мрежа, покрита с полимерно лепило. На килима от дясната й страна лежеше леко устройство за разбиване на каси на врати, което приличаше на автомобилен крик и което Норико щеше да закачи на рамото си и да използва само в случай, че се наложеше бързо и без да се крият, да отворят някоя врата.

На пода до нея лежеше твърдата пластмасова капсула на лазерен зашеметител. Точно преди да тръгнат тя щеше да вкара зашеметителя в 40-милиметров гранатомет, монтиран под цевта на пушка M-16. Насочващата контролна кутия на оптичното оръжие беше закачена под дулото на гранатомета. Мунициите, които щеше да зареди в пълнителя на оръжието, се състояха от 5.56-милиметрови куршуми, поставени в 50-калиброви гумени патрони. Изстреляни при ниска скорост през специалната горна цев, те щяха да останат цели и само да зашеметят противника. При по-висока скорост патроните щяха да се разцепят и да освободят смъртоносните метални куршуми в тях.

Нимек се усмихна. Всичко беше последна дума на техниката, нали? Нямаше нищо общо с импровизираното снаряжение, което носеше някога той. Но старите навици умираха трудно и той продължаваше до известна степен да е традиционалист. Щеше да носи димни и светлинни гранати, спрейове и 9-милиметровата си „Берета“ — заредена със стандартни патрони — в случай че въпреки неговите намерения се наложеше да използват смъртоносно оръжие.

Нимек си погледна часовника.

Беше осем без петнайсет, съвсем скоро трябваше да тръгват.

— Мислиш ли, че в тази киша Рома ще следва рутинната си процедура? — попита той Барнхарт, като кимна към зимната буря зад стъклата.

— Освен ако не затъне до уши в сняг, Ники ще остане верен на педантичността си — отвърна Барнхарт.

— Тогава ни остава само да се надяваме, че в офиса му ще открием нещо, което да ни е от полза — без да вдига очи от инструментите си, отбеляза Норико.

Нимек кимна, после пъхна ръка в джоба на панталоните си, скрито сплете пръсти против уроки и каза:

— Дано.

Бележки

[1] На английски „Гордиън“ и „Гордиев“ се пишат по един и същ начин. — Б.пр.