Том Кланси, Мартин Хари Грийнбърг
Политика (29)

28.

Бруклин, Ню Йорк

16-ти януари 2000 г.

— Ето ги Ники и менажерията му — каза Барнхарт.

Нимек седеше до него на предната седалка на микробуса и мълчаливо гледаше през предния прозорец.

— Като по часовник — рече Норико, която седеше зад тях.

Нимек кимна, без да каже нищо. Намираха се на паркинг на половин пресечка от „Платиниъм Клъб“. Двигателят и фаровете им бяха изключени. От капака на колата не се вдигаше пара. Стъклото беше покрито със сняг и през него се виждаше трудно, но през последните няколко минути не го бяха почиствали.

Не искаха да правят нищо, което би могло да привлече вниманието.

Нимек напрегнато наблюдаваше Рома, който вървеше по тротоара пред „Платиниъм Клъб“. Полите на палтото му се развяваха около глезените му. От двете му страни го придружаваха едри телохранители. Други двама чакаха на улицата. Мъжете останаха там, докато Рома влезе в първия от двата големи седана пред входа и после скочиха във втората кола.

Нимек и групата му наблюдаваха и чакаха. Снегът се сипеше на парцали.

— Винаги ли се заобикаля с толкова хора? — наруши мълчанието Нимек.

Барнхарт сви рамене.

— Горилите са малко повече от обикновено. Може би напоследък Ники малко го гони параноя. Обича да е готов за всичко.

Нимек се замисли. Бивш агент от спецчастта за борба с организираната престъпност на ФБР, Барнхарт беше събрал обширно досие за Рома, което обхващаше години. През последната седмица Пит го бе прочел до последната дума и научи почти всичко за Рома и неговата престъпна мрежа… включително за задкулисното му управление на „Мъркюри Дистрибюшън“, спедиторска фирма с различни дейности, и законни, и незаконни.

На 28-ми ноември „Мъркюри“ беше получила пратка с различни стоки, общо обозначени като „театрални ефекти“, чийто краен купувач бе „Партнърс инк.“, друга от многото компании, тайно притежавани от Рома, и номинален собственик на „Платиниъм Клъб“.

Пратката беше пристигнала на доковете „Ред Хуук“ на борда на кораб, принадлежащ на групировката „Завтра“.

Туйто.

— Дъжд, сняг, лапавица или град, Ники всеки понеделник вечер поема към леглото на приятелката си — каза Барнхарт, без да откъсва поглед от автомобилите на Рома и хората му, които се отдалечиха от тротоара, направиха обратен завой на Петнайсето авеню и се понесоха в лапавицата.

— Или винаги стриктно спазва навиците си, или тя е нещо страхотно — отбеляза Норико.

— Навярно по малко и от двете — отвърна Барнхарт. Устните му се разтеглиха в усмивка. — Да не ревнуваш, а, Нори?

— Предпочитам да се чукам с електрическа змиорка — каза тя.

Нимек проследи с поглед отдалечаващите се в снежната нощ светлини на колите, изчака десет минути, заслушан в падането на снега по покрива на микробуса, после хвърли поглед към Барнхарт, срещна очите на Норико в огледалото и кимна така, че и двамата му спътници да го видят.

Тримата нахлузиха качулките на главите си.

— Да вървим — каза Нимек и протегна ръка да отвори вратата.