Джейн Остин
Разум и чувства (33)

Глава 33

След известна съпротива Мариан все пак се поддаде на молбата на сестра си и една сутрин склони да излезе с нея и мисис Дженингс за половин час. Тя обаче постави изрично условието, че няма да ходят на гости и че може да отиде с тях само до магазина на Грейс на Саквил стрийт, в който Елинор водеше преговори за размяна на няколко старомодни бижута на майка им.

На вратата мисис Дженингс се сети, че в другия край на улицата живее някаква дама, която би искала да посети, и тъй като нямаше какво да прави в Грейс, решиха тя да отиде на гости, докато младите й приятелки свършат със сделката, след което отново щеше да дойде при тях.

Качиха се по стълбите и видяха толкова много хора пред себе си, че нямаше свободен служител, който да се занимае с тях. Трябваше да почакат. В този момент не можеха да направят нищо друго, освен да седнат до някакво гише, което обещаваше да се освободи най-скоро. Пред него стоеше само един господин и Елинор хранеше известни надежди, че като ги види, от учтивост щеше да свърши работата си по-бързо. Ала се оказа, че точността на окото и деликатността на вкуса му далеч надхвърляха неговата учтивост.

Господинът си поръчваше кутийка за клечки за зъби, предназначена за самия него, и даваше разпореждания точно какво иска — трябваше да определи размерите, формата и украсата, и след като в продължение на четвърт час бе обсъждал всяка кутийка за клечки в магазина, най-после творческото му въображение уточни каква да бъде тя. Той просто не можеше да си позволи друг знак на внимание към двете дами, освен да ги огледа три-четири пъти от главата до петите, и нещо в него напомни на Елинор за друг човек с подобно лице и с изражение на силно, естествено и неподправено чувство за собствената си незначителност, макар че господинът пред тях беше облечен по последна мода.

Мариан беше напълно безразлична към всичко наоколо и това й спести неприятните усещания на презрение и негодувание, които изпита сестра й при нахалните погледи, с които той изучаваше външността им, както и от маниера му на празноглаво конте, с който определяше прецизно всичките недостатъци на изложените кутийки, защото в магазина на мистър Грей Мариан беше в състояние да се вглъби в мислите си и да не съзнава нищо около себе си не по-зле, отколкото в собствената си спалня.

Най-после въпросът с кутийката беше решен. Къде да има слонова кост, къде — злато или перли, и след като господинът уточни кой ще бъде последният ден на неговото съществуване без кутийка за клечки, извади с престорена небрежност ръкавиците си, дари госпожици Дашууд с още един поглед, в който се четеше настойчиво желание да види в очите им възхита, и се отдалечи с щастливия вид на истински самонадеян и престорено безразличен към другите човек.

Елинор побърза да изложи какво иска и тъкмо свършваше, когато до нея застана друг господин. Тя погледна към лицето му и с известна изненада установи, че това беше брат й.

Тяхната взаимна привързаност и радост от срещата бяха достатъчни, за да създадат благоприятно впечатление в магазина на мистър Грей. Всъщност Джон Дашууд ни най-малко не съжаляваше, че отново вижда сестрите си, дори беше доволен, и попита внимателно и с уважение за здравето на мисис Дашууд.

Елинор научи, че той и Фани са в града от два дни.

— Много ми се щеше да ви се обадя още вчера, — но нямаше никаква възможност за това, защото трябваше да водим Хари на ексетърската борса да види дивите животни, а остатъка от деня прекарахме у мисис Ферърс. Хари беше много доволен. Смятах да ви се обадя тази сутрин, ако ми се отвори половин час свободно време, но когато е в града, човек все има да върши толкова много неща! Дойдох да поръчам печат за Фани. Но утре със сигурност ще мога да се отбия на Бъркли Стрийт и да се запозная с вашата приятелка мисис Дженингс. Както чувам, тя е доста заможна. А и Мидълтънови също са богати, трябва да ме запознаеш с тях. Казаха ми, че са ваши чудесни съседи там, в провинцията.

— Наистина са чудесни. Не мога да изразя с думи колко са внимателни, колко приятелски се държат и ни помагат дори и за най-дребното нещо.

— Бога ми, много се радвам да го чуя, наистина много се радвам. Така и би следвало да бъде, те са доста богати, пък и са ви роднини и е съвсем естествено да се очаква, че ще проявят към вас любезност и загриженост за удобствата, с които ще направят вашето положение там по-приятно. Така вие живеете чудесно във вашата малка къщичка и не ви липсва нищо. Едуард ни разказа най-подробно колко очарователно е мястото и че къщата е снабдена с всичко, от което човек се нуждае, а също и това, че на вас там ви харесва извънредно много. Искам да те уверя, че изслушахме всичко това с огромно задоволство.

Елинор се почувства малко засрамена заради брат си и без всякакво неудобство си спести труда да му отговаря, тъй като в този момент дойде слугата на мисис Дженингс със съобщението, че старата дама ги очаква на входа.

Мистър Дашууд ги изпрати до долу, беше представен на мисис Дженингс до вратата на каретата й и се сбогува, след като още веднъж изрази надеждата си, че на другия ден ще може да се отбие при тях.

Посещението му беше надлежно осъществено. Още с влизането си започна с лицемерното извинение на снаха им, че не е дошла с мъжа си, но „била толкова заета с майка си, че наистина не й оставало никакво време да ходи, където и да било“. Мисис Дженингс го увери без всякакви заобикалки, че не държи много-много на официалностите, защото все пак са братовчеди или нещо такова, и че много скоро ще очаква и мисис Джон Дашууд да дойде и да се види със зълвите. Със сестрите си той се държеше съвсем спокойно и много мило, беше внимателен и учтив с мисис Дженингс, а към пристигналия малко след него полковник Брандън прояви известно любопитство и в погледа му се четеше единствено желанието да разбере дали е богат, за да се държи с него не по-малко любезно.

Той остана в продължение на половин час и накрая попита Елинор дали ще може да отиде с него до Кандит Стрийт, за да го представи на сър Джон и лейди Мидълтън. Времето беше наистина чудесно и тя с охота се съгласи. Той я заразпитва веднага щом излязоха от къщата.

— Кой е този полковник Брандън? Богат ли е?

— Да, има хубав имот в Дорсетшир.

— Доволен съм да го чуя. Прилича ми на джентълмен и си мисля, Елинор, че мога да те поздравя с перспективата за едно достойно устройване в живота.

— Мен, братко? Какво искаш да кажеш?

— Той те харесва. Наблюдавах го зорко и съм сигурен в това. На колко възлизат доходите му?

— Мисля, че получава около две хиляди лири годишно.

— Две хиляди годишно — и като се насили да вложи в тона си възторжена щедрост, добави: — Заради тебе от все сърце бих искал да бъде два пъти повече.

— Напълно ти вярвам — отговори Елинор. — Но съм съвсем сигурна, че полковник Брандън няма никакво желание да се ожени точно за мен.

— Грешиш, Елинор, много грешиш. Той ти е сигурен, ако си дадеш труд да направиш съвсем малко усилие. Засега може би проявява нерешителност, малката ти зестра може да го накара да се отдръпне, а и приятелите му вероятно го съветват против подобен брак. Но една дама може с такава лекота да насърчи и да прояви дребни жестове на внимание, които ще го задържат при тебе въпреки желанието му. Не виждам причина да не опиташ. Не може да се смята, че някоя твоя предишна симпатия… Накратко, знаеш каква симпатия имам предвид — не може да става и дума за такова нещо, мога да оборя всичките ти аргументи, прекалено благоразумна си да не виждаш това. Трябва да хванеш полковник Брандън и аз не ще скъпя любезността си към него, за да го предразположа към тебе и семейството ти. С една дума — той понижи гласа си до многозначителен шепот, — това ще бъде добре дошло за всички засегнати страни. — Той се овладя и добави: — Тоест, искам да кажа… приятелите ти са искрено загрижени да те видят добре устроена, и особено Фани, защото мога да те уверя, че тя взема много присърце интересите ти. Сигурен съм, че това много ще зарадва и майка й, мисис Ферърс, много добра жена, тя самата го каза онзи ден.

Елинор предпочита да не рискува с какъвто и да било отговор.

— Ще бъде забележително — продължаваше той, — направо страхотно, ако братът и зълвата на Фани се задомят по едно и също време. И въпреки всичко това съвсем не е изключено.

— Ще се жени ли господин Едуард Ферърс? — попита Елинор твърдо.

— Всъщност въпросът още не е уреден, но се работи доста упорито по него. Той има прекрасна майка. Ако този брак се осъществи, тя ще влезе в ролята си и с цялата си щедрост ще му определи по хиляда лири на година. Дамата е почитаемата мис Мортън, единствена дъщеря на барон Мортън, с трийсет хиляди доход — един много желателен и за двете страни съюз, и аз не се съмнявам, че след известно време той ще бъде осъществен. За една майка никак не е малко да отделя по хиляда лири всяка година до края на живота си, но мисис Ферърс има благороден характер. Ще ти дам още един пример за щедростта й — тя нали знае, че точно сега нямаме много пари, и като дойдохме в града онзи ден, сложи в ръцете на Фани банкноти на стойност двеста лири! Това наистина ни дойде много добре, защото тук ще се наложи да правим големи разходи.

Той млъкна, за да й даде възможност да изрази своето съгласие и съчувствие, затова Елинор се насили да каже:

— Разходите ви и на село, и в града сигурно са значителни, но и доходите ви са доста големи.

— Как не, съвсем не са толкова големи, както си мислят някои хора. Не че се оплаквам, без съмнение доходите ни са прилични и се надявам с времето да се увеличат още повече. Много пари отиват за оградата на Норландската мера, която издигат сега. Пък и напоследък направих една малка покупка — нали помниш фермата Ист Кингъм, дето някога живееше старият Гибсън. Земята много ме устройва във всяко едно отношение, граничи непосредствено с моите имоти, и приех като свой дълг да я купя. Щеше да ми тежи на съвестта, ако бях допуснал да попадне в чужди ръце. Човек трябва да си плаща за удобството, и аз вече съм платил доста тлъста сума за него.

— По-голяма, отколкото мислиш, че струва в действителност?

— Е, не по-голяма, мисля. Можех още на другия ден да я препродам за повече, отколкото бях платил за нея, но със самата покупка не случих такъв късмет — моят банкер нямаше в наличност толкова пари, а тъкмо тогава акциите бяха паднали и трябваше да продавам с голяма загуба.

Елинор можа само да се усмихне.

— А и като се преместихме в Норланд, също имахме много сериозни и неизбежни разходи. Както много добре знаеш, нашият уважаем баща остави на майка ти цялата покъщнина (при това доста ценна), която бяха донесли от Станхил и която след това остана в Норланд. Далеч съм от мисълта да го коря за това, той е имал пълно право да се разпорежда със собственото си имущество така иска. Но заради него трябваше да похарчим много за спално бельо, порцеланови сервизи и какво ли не още, на мястото на онова, което беше изнесено от къщата. Можеш да си представиш колко далече сме от богатството с всичките тези разходи и колко добре ни дойде този мил жест на мисис Ферърс.

— Сигурно — каза Елинор, — и се надявам, че и занапред ще можете да живеете леко, благодарение на нейната щедрост.

— Още година-две и после ще се оправим — каза тържествено той, — но има много за вършене. Не сме положили още и един камък за оранжерията на Фани и налице нямаме нищо, освен плана на цветната градина.

— Къде ще бъде оранжерията?

— На хълмчето зад къщата. Изсякохме старите орехови дървета, за да направим място за нея. Ще бъде доста хубава и ще се вижда от много места в парка, а точно пред нея по склона ще се разстила цветната градина, чудно хубаво ще стане. Вече разчистихме всички тръни, които растяха на гъсталаци по стръмното.

Елинор запази своята тревога и неодобрение за самата себе си, и се почувства благодарна, че Мариан я няма и не може да реагира на това предизвикателство.

След като реши, че е казал достатъчно за изясняването на въпроса със своята бедност и за отхвърлянето на всяка възможност при следващото си посещение в Грейс да купи по чифт обици за сестрите си, мислите му се отправиха в по-жизнерадостна посока и той изрази поздравленията си към Елинор, че има приятелка като мисис Дженингс.

— Изглежда ми наистина много ценен човек. Къщата, начинът й на живот — всичко говори за един доста добър доход, и познанството ви с нея досега не само е било изгодно за вас, но в крайна сметка може да се окаже много удобно от чисто материална гледна точка. Това, че ви е поканила в града, определено говори във ваша полза, а също и за чувствата й към вас. По всяка вероятност няма да бъдете забравени в завещанието й като умре. Сигурно има много нещо за оставяне.

— По-скоро нищо, предполагам, защото тя живее само от издръжката, която ще бъде наследена от децата й.

— Но човек не може да допусне, че харчи всичките си доходи. Един здравомислещ човек не би направил такова нещо и тя може да разполага с всичко, което е спестила.

— И смяташ, че е по-вероятно до го остави на нас, а не на дъщерите си?

— И двете й дъщери са омъжени изключително сполучливо и не виждам защо ще ги споменава в завещанието си. Докато с вниманието си към вас и с начина, по който се държи с всички ви, според мене тя ви дава основания да предявите претенции към имуществото й в бъдеще — една чувствителна жена не може да няма предвид такива неща. Тя е толкова мила към вас и едва ли го прави, без да съзнава, че буди определени очаквания.

— Но тя не буди никакви очаквания у тези, които са най-заинтересовани. Наистина отиваш твърде далеч в тревогите си за нашето добруване и процъфтяване, братко.

— Ами да, така е — каза той и като че ли се стресна, — малко, много малко неща са по силите на човека. Но, скъпа Елинор, какво става с Мариан? Никак не изглежда добре, пребледняла е и е много отслабнала. Да не би да е болна?

— Не е добре, от няколко седмици се оплаква, че нервите й са разстроени.

— Много съжалявам. На нейната възраст една болест може завинаги да й отнеме красотата! А нейната красота трая толкова кратко! Миналият септември тя беше толкова хубаво момиче като много други и също като тях беше в състояние да привлича мъжете. В красотата й имаше нещо особено, което много им допада. Помня, че според Фани, тя щяла да се омъжи по-бързо и по-изгодно от тебе, не че Фани не те обича, просто такава мисъл й мина през ума. Ще се окаже обаче, че не е била права. Чудя се дали сега Мариан ще може да се омъжи за някой, който струва повече от пет-шестстотин лири годишно в най-добрия случай, и много ще съм се излъгал, ако ти не се справиш по-добре. Дорсетшир! Не знам почти нищо за Дорсетшир, но ще се радвам да науча, скъпа Елинор, и мисля, че мога да се отзова на една покана от ваша страна, и двамата с Фани да се озовем сред вашите първи и най-желани гости.

Елинор се опита да му обясни съвсем сериозно, че не съществува никаква вероятност да се омъжи за полковника, но той с такова удоволствие очакваше подобно събитие, че не можеше да се откаже от него току-така, затова твърдо реши да се сближи с господина и с цялата си любезност да допринесе с нещо за сватбата. Имаше достатъчно угризения, че самият той не е направил нищо за сестрите си и проявяваше изключителна загриженост другите да направят много за тях — така едно предложение за женитба от полковник Брандън и наследство от мисис Дженингс щеше да компенсират пренебрегването на собствените му задължения.

Имаха късмет да намерят лейди Мидълтън вкъщи, а сър Джон дойде малко преди да си тръгнат. Двете страни си размениха разточителни дози любезност. Сър Джон винаги беше готов да хареса някого, и въпреки че мистър Дашууд, изглежда, не разбираше много от коне, не след дълго беше категоризиран като много добро момче, а лейди Мидълтън видя, че е облечен достатъчно модерно и това я накара да мисли, че си струва да го познаваш, от своя страна мистър Дашууд си тръгна много доволен и от двамата.

— Какви прекрасни новини ще отнеса на Фани — каза той, когато се върна при сестра си. — Лейди Мидълтън наистина е много изтънчена! Сигурен съм, че познанството с нея ще е приятно за Фани. А мисис Дженингс има такова добро държание, макар и да не е така изтънчена като дъщеря си. Снаха ти не бива да има някакви скрупули в това отношение и би могла да посети дори нея, но трябва да си призная, че досега не сме мислили така и това е съвсем естествено — за мисис Дженингс знаехме само, че е вдовица на човек, който е натрупал парите си по непристоен начин и двамата бяхме предубедени, че Фани не би искала да общува нито с нея, нито пък с дъщерите й. Но сега мога да й представя една напълно задоволителна равносметка за всички тях.