Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sense and Sensibility, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 100 гласа)

Информация

Сканиране
bobich (2009)
Разпознаване, корекция и форматиране
Xesiona (2010)

Издание:

Джейн Остин. Разум и чувства

ИК „Мърлин пъбликейшън“, София, 1995

Редактор: Силвия Великова

История

  1. — Добавяне

Глава 28

През следващите три-четири дни не се случи нищо, което да я накара да съжалява за писмото до майка си — Уилъби не дойде, а и не се обади на сестра й. Последната вечер мисис Дженингс остана при по-малката си дъщеря, тъй като мисис Палмър бе леко неразположена, и момичетата трябваше да отидат с лейди Мидълтън на някакво гости, за което Мариан се приготви без всякакво желание. Беше й все едно дали ще отиде с тях или не, както не се интересуваше и от това как изглежда. След чая тя седна до камината в хола и дори не си даде труд да се размърда при пристигането на лейди Мидълтън, потънала в собствените си мисли и безразлична към присъствието дори на сестра си, а когато най-после им съобщиха, че нейна светлост ги очаква на входа, тя се стресна и скочи, забравила, че чакат някого.

Пристигнаха съвсем навреме и слязоха веднага щом каретите пред тях направиха място за спиране. Изкачиха стълбите и чуха как на всяка площадка съобщаваха гръмогласно имената им, след което влязоха в претъпкана, ярко осветена и доста претоплена зала. Почетоха господарката на къщата с реверанс и се смесиха с останалите, за да поемат своя дял от жегата и теснотията, за които несъмнено допринесе и собственото им присъствие. Известно време прекараха в малко разговори и още по-малко действия, след което лейди Мидълтън седна да поиграе на казино, и тъй като Мариан не беше в настроение да се разхожда насам-натам, двете с Елинор успяха да се доберат до свободни столове близо до масата и седнаха в тях.

След малко Елинор зърна Уилъби на няколко метра от тях. Той водеше задълбочен разговор с млада жена, облечена по последна мода. Погледите им се срещнаха и той побърза да се поклони, но дори не се опита да й каже нещо или да се приближи към Мариан, макар че беше изключено да не я видял, след което продължи да приказва с младата дама. Елинор се обърна неволно към сестра си, за да види дали го е видяла и точно в този миг Мариан го съзря, лицето й внезапно грейна от щастие и тъкмо се канеше да тръгне към него, когато сестра й я хвана и я задържа.

— Небеса! — възкликна Мариан, — той е тук, тук е! О, защо не поглежда насам? Нима няма да можем да поговорим?

— Успокой се, моля те, много ти се моля, — извика Елинор, — не е нужно всичко живо да разбере какво чувстваш. Май още не те е видял.

Това беше доста преувеличено, а и Мариан не бе в състояние да се овладее в подобен момент. Тя дори не се постара да запази самообладание. По измъченото й лице се четеше агонията на нетърпението.

Най-после той се обърна и ги видя. Мариан скокна и по начина, по който каза: „Уилъби!“, пролича цялата й любов. После простря ръце към него. Той се приближи и се обърна към Елинор, не към Мариан, в желанието си да избегне погледа й и решен да се преструва, че не забелязва в каква състояние е сестра й и припряно се осведоми за здравето на мисис Дашууд и попита по-голямата сестра колко време ще останат в града. Елинор загуби ума и дума и не успя да каже нищо. По лицето на Мариан личеше всичко, което чувстваше — то бе обагрено в тъмночервено и тя възкликна задавено:

— Боже господи! Уилъби, какво означава всичко това? Не получи ли писмата ми? И нима няма да ми подадеш ръка?

Вече беше невъзможно да се преструва, че не я е забелязал и той се здрависа с нея, но това моментно докосване сякаш му причини болка и през цялото време се мъчеше да запази самообладание. Елинор внимателно го наблюдаваше и видя как лицето му най-после придоби спокойно изражение. След минутно мълчание той каза хладнокръвно:

— Миналия вторник имах честта да се отбия на Бъркли Стрийт и изпитах огромно разочарование, като разбрах, че не съм имал щастието да намеря вкъщи вас и мисис Дженингс.

— Получи ли моите бележки? — извика Мариан в изстъпление. — Сигурна съм, че е станала някаква грешка, някаква ужасна грешка. Какво означава всичко това? За бога, Уилъби, кажи ми, кажи какво става?

Той не отговори и по лицето му се изписа същото смущение като преди, но в този миг улови погледа на дамата, с която бе разговарял и трябваше да направи страхотно усилие, за да се овладее. След като успя да се съвземе, Уилъби каза:

— Да, имах удоволствието да получа информацията, с която бяхте така добра да ми съобщите за пристигането си в града — после се поклони небрежно и побърза да се върне при приятелката си.

Мариан бе пребледняла като мъртвец. Краката й престанаха да я държат и тя се свлече на стола, а Елинор се опита да я прикрие с тялото си от погледа на останалите и уплашена, че сестра й може да припадне всеки момент, започна да я пръска с лавандулова вода.

— Иди при него, Елинор — продума Мариан, след като си възвърна способността да говори, — и го накарай да дойде при мене. Кажи му, че трябва да го видя, трябва да говоря с него още сега! Не мога да бъда спокойна, няма да намеря миг покой, докато не разбера какво става — тук има някакво недоразумение и аз трябва да разбера какво е то. О, отивай при него, отивай!

— Това е просто невъзможно! Не, мила Мариан, трябва да изчакаш. Сега не е време за обяснения. Изчакай само до утре!

Макар и много трудно, Елинор все пак успя да я убеди, че не бива да разговаря с него докато не се овладее и може да говори спокойно, защото в противен случай няма да постигне никакъв резултат. Мариан продължаваше да хлипа тихичко и от устните й се отронваше по някой стон, който издаваше наранените й чувства. След малко Елинор видя как Уилъби излезе и тръгна към стълбите. Тя каза на сестра си, че си е тръгнал и е невъзможно да говорят с него още тази вечер. Това се оказа последният довод, с който би могла да я успокои. Мариан веднага я помоли да извика лейди Мидълтън и да се приберат вкъщи, тъй като се чувстваше прекалено нещастна и не би ми могла да остане дори миг повече там.

Когато разбра за неразположението на Мариан, лейди Мидълтън прояви доброто си възпитание и не се поколеба нито за миг, макар че беше по средата на поредния робер. Тя връчи картите си на една приятелка и си тръгнаха веднага щом намериха свободна карета. Никой не продума по време на пътуването до Бъркли Стрийт. Безмълвна и агонизираща, Мариан нямаше сили дори да заплаче и те веднага се качиха в стаята си, тъй като за щастие мисис Дженингс още не се беше прибрала. Мариан избухна в истеричен плач, от което малко заприлича на самата себе си. Сестра й я разсъблече и я сложи да си легне, а после излезе от стаята по молба на Мариан, която искаше да остане сама. Елинор остана да изчака завръщането на мисис Дженингс и това й даде достатъчно време да размисли на спокойствие върху случилото се.

Между Уилъби и сестра й безспорно съществуваше нещо подобно на годеж и сега ставаше ясно, че той иска да скъса с нея, въпреки че тя продължаваше да храни чувства към него — не съществуваше никакво друго обяснение, нямаше грешка или недоразумение. Само промяна в чувствата му можеше да обясни подобно поведение. Негодуванието на Елинор би било още по-силно, ако не бе видяла колко притеснен беше той, а това означаваше, че Уилъби съзнава подлостта на постъпката си, затова Елинор не можеше да го смята за толкова безскрупулен да си играе с чувствата на сестра й и още от самото начало да е кроил някакви планове. Вероятно раздялата е охладила чувствата му и той е намерил удобен случай да се поразтуши, ала Елинор поне беше сигурна, че в самото начало е обичал сестра й.

Беше дълбоко загрижена за Мариан, която се разкъсваше от мъка след тази злощастна среща и която щеше да страда още повече заради последствията от нея. Елинор не можеше да не направи неволно сравнение между собственото си положение и това на сестра си — независимо от предстоящата раздяла все още можеше да уважава Едуард както преди и мислите й да намерят подкрепа в утехата от това уважение. При Мариан обаче всички обстоятелства се бяха съюзили, за да отровят чувствата й и след един мигновен и необратим разрив да подготвят окончателната й раздяла с Уилъби.