Джейн Остин
Разум и чувства (30)

Глава 30

Мисис Дженингс се прибра вкъщи и побърза да се качи в стаята на момичетата, дори влезе вътре, без да е изчакала отговор на своето почукване по вратата. По лицето й се четеше тревога.

— Как сте мила? — обърна се съчувствено тя към Мариан, която извърна лице и дори не направи опит да отговори.

— Как е сестра ви, мис Дашууд? — Горкичката! Изглежда доста зле, и нищо чудно. Ами да, истина ви казвам. Много скоро Уилъби смята да се жени, нехранимайкото му с нехранимайко! Просто не мога да го търпя. Преди половин час мисис Тейлър ми го каза, пък на нея й казала приятелка на самата мис Грей, иначе нямаше да повярвам, направо бях потресена, като го чух. Е, викам, ако това е вярно, значи се е отнесъл много нечестно към една млада дама — моя приятелка, и от все сърце му желая бъдещата му съпруга да му съсипе живота. На всички ще го кажа, миличка, можете да разчитате на това. И през ум не би ми минало, че един мъж може да се държи така, и като го срещна, така хубавичко ще му натрия носа, че има да ме помни. Ама мис Мариан, можете поне да се утешите с мисълта, че на света има още много младежи, които си струват усилията и освен това сте толкова хубава, че няма да се отървете от обожатели. Ох, бедничката ми! Няма да ви притеснявам повече, нека си изплаче душата и се отърве от тази история веднъж завинаги. За щастие довечера идват семейство Пари, а и семейство Сандърс също са поканени, дано това я поразтуши.

Старата дама излезе от стаята, сякаш шумът от стъпките й би увеличил страданията на нейната млада приятелка.

Мариан реши да вечеря с тях за голямо учудване на сестра си. Елинор дори я посъветва да не слиза при гостите, ала Мариан настоя — можела спокойно да изтърпи всичко и не било необходимо другите да се безпокоят за нея. Елинор се зарадва, че Мариан е успяла да се овладее заради желанието си да не притеснява близките си, макар и да не очакваше, че самообладанието й ще издържи до края на вечерта. Докато Мариан седеше безучастна на леглото, Елинор пооправи роклята й и двете бяха готови да слязат в гостната веднага, щом ги извикат.

Мариан изглеждаше все така нещастна, но се държеше по-спокойно и дори хапна повече, отколкото очакваше сестра й. Самообладанието й би рухнало веднага, ако мисис Дженингс проявеше към нея добронамереното си, но обикновено лишено от такт внимание, но тя не каза нито думица и мислите на Мариан продължиха да си витаят необезпокоявани толкова далече, че тя изобщо не съзнаваше какво става около нея.

Елинор не можеше да не отдаде дължимото на мисис Дженингс, макар че понякога се стряскаше от спонтанните изблици на старата дама или пък ги намираше дори за комични. Държеше се с тяхната домакиня много любезно и изрази признателността си за проявената тактичност вместо Мариан, която не бе в състояние да направи това. Мисис Дженингс им беше наистина приятелка и като виждаше колко нещастна е Мариан, правеше всичко възможно да намали страданията й и се отнасяше към нея с грижовната обич на родителите към любимо дете. В последния ден от ваканцията й за Мариан бе отредено най-хубавото място до камината, опитваше се да я изкуши с най-вкусните неща в къщата и да я поразсее с най-пресните новини. Ако по печалното изражение върху лицето на сестра си Елинор не бе забелязала пълното й безразличие към всички опити на старата дама, тя дори би се забавлявала от усилията й да излекува едно разбито от любов сърце с какви ли не маслинки, сладкиши и хубав огън в камината. Мисис Дженингс беше толкова настоятелна в подканянията си, че Мариан най-после осъзна къде се намира и силите й рухнаха окончателно. Тя изстена, махна небрежно с ръка към сестра си да не идва с нея и скокна от мястото си, за да излезе припряно от стаята.

— Бедната душица! — възкликна мисис Дженингс щом Мариан излезе. — Сърцето ме боли, като я гледам! Ами да, дори не си изпи виното. И сушените вишни не си дояде! Божичко, нищо не помага… Ако знаех какво иска, щях да обърна целия град да й го намеря. Ох, не разбирам как може един мъж да постъпи така с хубавица като нея! Ама като си няма почти нищичко, горката, пък другата струва куп пари, майко мила! Нищо друго не ги интересува тези мъже!

— Значи дамата, мисля, че я нарекохте мис Рей, е доста богата, така ли?

— Петдесет хиляди лири, миличка. Виждали ли сте я изобщо? Много елегантна девойка, винаги облечена с вкус, ама казват, че не била хубава. Много добре си спомням леля й — Биди Хеншоу, омъжи се за голям богаташ. Те всичките са си богати. Петдесет хиляди лири! Такава пара няма да ти падне току-така, освен ако не се потрудиш за нея и се разправя, че бил съвсем изтощен. И как иначе, все търчи на лов или пък препуска насам-натам с кабриолета! Е, не че е много за приказка, ама щом един млад мъж, няма значение кой, нали така, идва значи, върти любов с някое хубаво момиче и дори обещава да се ожени за него, не е редно после да се изпари и да не си държи на думата само защото някоя богаташка е готова да се омъжи за него. Ами защо не вземе да си продаде конете, да даде къщата под наем, да освободи прислугата и да промени изцяло начина си на живот? Казвам ви, мис Мариан щеше да го чака, докато си оправи положението. Ама днешните младежи не постъпват така, не щат да се лишат дори и от едно-едничко удоволствие.

— Какво представлява мис Рей? Какво приказват хората, дали е добра и мила?

— Не съм чула лоша дума по неин адрес, комай съм чувала само да я споменават от време на време. Знам само какво ми каза мисис Тейлър сутринта — дето мис Уокър — намекнала веднъж, че мистър и мисис Елисън нямали нищо против да задомят госпожицата, щото по-рано мис Рей и госпожата все не можеха да се разберат по този въпрос.

— А кои са тези Елисън?

— Ами нейните настойници, миличка. Ала наскоро госпожицата навърши пълнолетие и може да решава сама какво й се иска, е, хубав избор направи, няма що! — Тя помълча и после добави: — И какво, сестра ви се качи в стаята да си поплаче, предполагам. Няма ли някакъв начин да я утешим? Бедничката, много жестоко е да я оставим самичка. След малко ще ни дойдат гости и дано това я поразсее. Знам, че не обича вист, а дали някоя друга игра ще й бъде интересна?

— Мила госпожо, излишно е да се притеснявате за това. Мисля, че Мариан няма да слезе повече тази вечер. Ако мога, ще се опитам да я убедя да си легне, защото съм сигурна, че има нужда от почивка.

— Ами да, туй ще е най-доброто за нея. Само да каже какво иска за вечеря и нека си ляга. Господи, хич не ми е чудно защо последните една-две седмици изглеждаше толкова зле и все беше без настроение, сигурно нещо е предчувствала и все то й се е въртяло в главата. А днешното писмо й е дало да разбере как стоят работите в действителност. Бедната душица! Сигурна съм, че ако имах и най-малката представа, за нищо на света не бих й додявала с моите закачки. Ама как бих могла да предположа, че ще стане така? Убедена бях, че е най-обикновено любовно писмо, пък знаете колко обичат младите да се пошегуваш с тях за такива работи. Боже, колко ще им стане мъчно на сър Джон и на дъщерите ми като разберат! Ако имах малко мозък в главата си, щях да се отбия на Кандит Стрийт още докато идвах насам, и да им разкажа всичко. Все пак, утре ще ги видя…

— Сигурна съм, че не е необходимо да предупреждавате мисис Палмър и сър Джон да не говорят за мистър Уилъби и да не намекват за случилото се пред сестра ми. Доброто им сърце ще им подскаже, че би било наистина жестоко в нейно присъствие да се издадат, че знаят нещо по този въпрос, а и вие, уважаема госпожо, колкото по-малко говорите за това дори и пред мен, толкова повече неприятни чувства ще ми спестите.

— О, божичко, та аз ли не разбирам това! Сигурно се чувствате ужасно, когато някой говори за случилото се във ваше присъствие, а пред сестра ви пък не бих продумала и думица, за нищо на света! Видяхте как си мълчах на обед. А и сър Джон, и дъщерите ми — те са толкоз деликатни, че нищо няма да споменат, особено ако им намекна за това. Аз лично си мисля, че колкото по-малко се приказва, толкоз по-добре, защото всичко ще бъде забравено по-скоро. Пък и нали знаете, че от много приказки полза няма.

— В този случай приказките могат само да навредят, и то много повече, отколкото в други подобни случаи, защото при тези обстоятелства ще бъде най-добре за всички засегнати страни да не се оповестява за случилото се. Трябва да отдадем дължимото и на мистър Уилъби — той не е нарушил някакво обещание за годеж към сестра ми.

— Обещание ли, миличка? Не се опитвайте да го защитите! Нямало било обещание за женитба! След като я заведе в Аленхъм Хаус и й каза в кои стаи ще живеят, как пък не!

Заради доброто на сестра си Елинор счете за неблагоразумно да продължава с този въпрос, тъй като това не засягаше само интересите на Уилъби, защото Мариан само би загубила от разпространяването на истината. След кратко мълчание мисис Дженингс изтърси с обичайното си оживление:

— Е, миличка, дето викат, всяко зло за добро, защото полковник Брандън само ще спечели от всичко това. Най-после ще успее да я спечели, ами да! Бас държа, че ще се оженят още преди Еньовден. Боже, колко ли ще де зарадва той, като чуе новината! Сигурно ще дойде още тази вечер. При всички случаи той е къде-къде по-подходящ за сестра ви. Две хиляди годишно без дългове и удръжки — освен едно дете на любовта все пак, как можах да забравя, но лесно ще може да я дадат някъде да учи занаят и това ще им струва съвсем малко, та какво значение би имала тя? Делафорд е много хубаво място ви казвам, от тия дето според мен са малко старомодни, ама много удобно и уютно, откъснато от света с огромна градина, в която растат най-хубавите овошки в околността, а в един ъгъл расте чудна черница! Боже, как си похапнахме с Шарлот веднъж, като ходихме там! Има и гълъбарник, няколко прекрасни езерца със сладководна риба и хубав канал за напояване, и всичко, дето ти душа иска; близо е до църквата и само на четвърт миля от платения път с бариерите. Ако ти стане скучно, можеш спокойно да поседнеш в старата беседка от тисово дърво, дето е зад къщата, и да гледаш как каретите минават по пътя. О, колко е хубаво там! Съвсем наблизо в селото има месарница, а пък къщата на пастора се намира на хвърлей камък. Според мене е хиляда пъти по-гиздаво от Бартън Парк, дето трябва да изминат три мили, докато си купят месо и най-близката им съседка е майка ви. При пръв удобен случай ще гледам да дам малко кураж на полковника. Нали знаете, че капка по капка става вир. Само да я накараме да избие от главата си този Уилъби!

— Да, госпожо, ако можехме — каза Елинор — щяхме да си живеем спокойно с или дори без полковник Брандън. — Тя стана и отиде при Мариан, която стоеше според очакванията й в тяхната стая, обзета от скръб и приведена над загасващия огън, от който, при влизането на Елинор, струеше само светлинка, но не и топлина.

— По-добре е да ме оставиш сама, — беше единственото, което успя да отрони сестра й.

— Добре, — каза сестра й, — но само ако си легнеш.

Ала поддадена на моментен импулс в страданието си, отначало Мариан не искаше и да чуе за лягане. Все пак след настойчивите, макар и деликатни увещания на сестра й, тя омекна и се подчини. Елинор я изчака да положи пламналата си глава върху възглавницата и излезе с надеждата, че Мариан ще успее да поспи и да си почине.

Отиде в дневната, където след малко влезе и мисис Дженингс с пълна чаша за вино в ръка.

— Миличка — каза тя още от вратата, — току-що се сетих, че имам още малко от най-хубавото вино на Констанца, което някога сте вкусвали, та донесох малко за сестра ви. Бедният ми съпруг, колко го обичаше само! Като усетеше, че го боли жлъчката, само няколко капки от него му помагаха повече от всички лекарства на света. Занесете го на сестра си, моля ви!

— Мила госпожо — каза Елинор и се усмихна при мисълта, че лекарството може да бъде предписано при толкова различни оплаквания, — наистина сте много добра. Но Мариан си легна току-що и се надявам вече да е заспала. Според мене нищо няма да й помогне повече от един хубав сън, и ако вие ми разрешите, сама бих го опитала.

Макар и да съжали, че не е дошла пет минути по-рано, мисис Дженингс се съгласи с предложения компромис, а след като отпи от виното, Елинор трябваше да се съгласи, че колкото и да не я интересуваха жлъчните колики в момента, все пак би могла да опита лечебните му свойства върху нараненото сърце на сестра си.

По време на чая дойде полковник Брандън и огледа стаята с поглед, сякаш търсеше Мариан, и по начина, по който го направи, на Елинор й се стори, че той нито очакваше, нито искаше да я види в този момент, защото вероятно се бе досетил каква е причината за нейното отсъствие. Мисис Дженингс не долови това и след като той влезе, отиде до масата за чай, където Елинор сервираше в момента, и прошепна:

— Полковникът ми изглежда много мрачен. Май все още нищо не знае, кажете му, миличка.

След малко той притегли стола си близо до нея и се осведоми за сестра й, а по очите му си личеше, че е добре запознат със случилото се.

— Мариан не е добре — каза тя. — Не е разположена още от сутринта и я накарахме да си легне.

— Тогава — продължи той с известно колебание, — може би е вярно онова, което чух тази сутрин… Може би в него има повече истина, отколкото съм мислил в началото.

— И какво е то?

— Че господинът, за когото имам всички основания да си мисля… С една дума, човекът, за когото знаех, че е сгоден… как да ви кажа, ако вече сте научили за това, а не може да не сте, мога да си спестя тези усилия.

— Имате предвид женитбата на мистър Уилъби и мис Рей — каза Елинор и се насили да запази спокойствие. — Да, наистина разбрахме за това. Изглежда, че най-после дойде денят, в който нещата се изясниха за всички ни, защото научихме новината още тази сутрин. Мистър Уилъби е съвсем непредвидим! Кой ви каза за неговата женитба?

— Научих го в една книжарница на Пал Мал, където влязох по работа. Две дами чакаха каретата си и едната от тях говореше за предстоящия брак толкова гръмко, че без да искам, го чух. Най-напред вниманието ми бе привлечено от многократното споменаване на името Уилъби, Джон Уилъби, а останалото е потвърждение на положително сигурното му решение да се ожени за мис Рей. Това вече не е тайна за никого и се предполага, че церемонията ще се състои само след няколко седмици, през които трябва да се подготви всичко до най-малката дреболия. Спомням си много добре едно от обстоятелствата, което ме убеди, че става дума за същия човек — дамата спомена, че след женитбата младоженците щели да заминат за Коум Магна, неговия дом в Съмърсетшир. Бях просто изумен! Невъзможно ми е да опиша как се почувствах в този момент. Останах в магазина, след като дамите си тръгнаха и когато се поинтересувах коя е въпросната гръмогласна дама, разбрах, че е някоя си мисис Елисън и че била настойница на мис рей.

— Така е. А разбрахте ли, че мис Грей има петдесет хиляди лири зестра? Това обяснява нещата по-добре от всичко останало.

— По всяка вероятност, да. Но Уилъби е в състояние… поне аз мисля така… — той замълча и после продължи неуверено: — А как сестра ви…

— Това беше страшен удар за нея. Надявам се, че колкото по-силно страда, толкова по-бързо ще го изживее. Това беше… това й причинява жестоки страдания. Мисля, че едва до вчера не е имала никакви съмнения в силата на чувствата му към нея, а дори и сега, може би… но аз съм почти сигурна, че той никога не я обичал истински! С държанието си той успя да заблуди всички ни, и по всичко личи, че е много коравосърдечен човек.

— Ах, наистина е така — каза полковник Брандън. — Но сестра ви не… струва ми се, че вие го казахте — тя не мисли като вас?

— Познавате нейния нрав и знаете, че ако може, тя с готовност ще го оправдае.

Той не отговори, а след като прибраха приборите за чая и приготвиха масата за игра на карти, тази тема отпадна по необходимост. Мисис Дженингс ги гледаше как си приказват и искрено им се радваше, а освен това, много й се искаше да разбере как ще реагира полковникът след новината, която се очакваше да му съобщи Елинор — старата дама очакваше той да се зарадва и дори да се подмлади от щастието на подновените надежди, но вместо това с изумление откри, че през цялата вечер полковникът беше по-мрачен и позамислен от всякога.