Андре Мороа
Жорж Санд (56)

VI

Консуело, какво странно име! — каза графът.

— Прекрасно име, светлейши — възрази Андзолето. — Значи утеха.

Жорж Санд

„Юго стои много по-ниско от епископ Биенвеню. Зная това. Но този земен син беше все пак способен да създаде от смесицата на своите страсти един светец, който се извисява над човека. Точно така и Жорж Санд съумява от собствения си посредствен, обезобразен живот, пропилян като всеки живот, да създаде тази Консуело, този неповторим образ, в който всяка жена ще намери на какво да подражава, а всеки мъж — какво да разбере и за какво да обича жената.“

Жорж Санд е като всяка жена земна дъщеря. Повече от всяка друга може би, поради неспокойното детство, поради борбата на две класи и два века в нейната душа, поради много ранната свобода и мъчителния брачен опит с човек, недостоен за нейната гениалност. Да, животът й е пропилян като всеки друг. Но блестящо.

Тя отдава малко значение на своето творчество; истинският й стремеж е стремежът към съвършеното, най-напред в човешката любов, след това в любовта към народа, най-после в любовта към внуците й, към природата и бога. И все пак от това творчество, за което тя говори с такава скромност, голяма част живее и досега. „Жорж Санд е безсмъртна чрез «Консуело», една пасхална творба“; да, но и чрез личния си „Дневник“, чрез „Писма на пътешественика“, чрез огромната си кореспонденция, така непринудена, с правдив тон и установена мисъл, чрез непоклатимата истинност на своите разбирания. Много от тезите, които тя е защищавала, учудвали на времето читатели без въображение, са днес политика на най-добрите. Равенството, което иска за жените, те вече получават; равенството, което иска за народа, всеобщото избирателно право, по-справедливото разпределение на благата — няма честен човек, който да не е съгласен по тези въпроси с нея.

Много са я укорявали за любовните й приключения, но задъханата ожесточеност на търсенето й се обяснява с недостижимостта на съвършенството, към което се стреми. Животът на Санд напомня романите на Греъм Грийн, гдето в продължение на триста страници един нещастен герой върши всякакви прегрешения и читателят открива едва в последните редове, че именно грешникът, а не фарисеят ще бъде спасен. Пламенните души, станали велики светци, са имали често бурни младини.

Всеки живот се направлява от скрита метафизика. Философията на Санд е проста. Светът е бил сътворен от един добър бог. Силата на любовта в нас идва от него. Единственият непростим грях е да се внасят премълчавания и лъжа в любовта, която трябва да бъде пълно общение. Не твърдя, че Санд е живяла всякога според тези начала; никой от нас не живее всекичасно според всичките си разбирания; но трябва да преценяваме хората по надхвърлените, не по недостигнатите цели.

Потомството не се мами. Припомняме си суровите присъди срещу Аврора Дюдеван, които малкото берийско градче край Ноан издава към 1830 година. А какво виждаме днес в центъра на Ла Шатр? Статуя на Жорж Санд. Отхвърлената грешница е днес покровителка на този край. Приятелите й Неро, Папе, Дюверне, Фльори живеят в паметта на хората редом с нея. Где са тия, които я осъждаха? Кой ще знае в бъдеще имената и отрицателните им добродетели?

През 1949 година, по случай стогодишнината от смъртта на Шопен, цялото Бери си дава среща в Ноан. Почитатели на Жорж Санд идват от далечни страни. Еднодневните гости се възхищават благоговейно от остроумните и смешни марионетки, които са танцували пред Дюма и Флобер; от ателието, гдето е рисувал Делакроа, ливадата, гдето нощем се е развявал белият воал на Мари д’Агу; отиват да помечтаят в тъжната и мрачна горичка, гдето надгробните паметници разказват с тържествената краткост на смъртта тази необикновена, прекрасна история.

Мари-Аврора Саксонска, графиня дьо Орн, вдовица Дюпен дьо Франкьой, 1748-1821… Морис Дюпен, подполковник от I хусарски полк, 1778-1808… Антоанета София-Виктория Делаборд, надписът покрит с мъх, не може да се прочете… Амантина-Люсила-Аврора-Дюпен, баронеса Дюдеван, Жорж Санд, родена в Париж на 1 юли 1804, починала в Ноан на 8 юни 1876… А наред с великото поколение други покойници: Марк-Антоан Дюдеван (Кокотон); Жана-Габриела (Нини. Омразното име Клезенже не е издълбано на паметника); после Морис Санд, барон Дюдеван (1823–1899); Лина Санд, родена Каламата (1842–1901); Соланж Клезенже-Санд, майка на Жана (1828–1899); и най-сетне Габриела Санд, по мъж Палаци (1868–1909), някогашната Титит.

Що се отнася до Лоло, станала мадам Аврора Лаут-Санд, дейна, и пъргава въпреки своите осемдесет и три години, тя се движи със ситни крачки по алеите, качва се тичешком по старата стълба, показва голямата овална маса на дърводелеца Пиер Бонен, малкото бюро, гдето е била написана „Индиана“, пианото, докосвано от пръстите на Лист и Шопен, и поглежда почтителните гости с черните кадифени очи на баба си. Когато се смрачава, всички сядат на терасата, обляна в лунна светлина, срещу черните кедри и плачущите върби. От прозорците на синия салон, отворени към парка, долитат фрази от Шопен, Прелюдии и Ноктюрни, писани в този дом, докато ръката на приятелката почива върху рамото на поета. Шепот на неуловими, тъжни изповеди, промълвени с лека въздишка. Всеки си припомня неусетно своите нещастия. После се извисява победната нота и надеждата заедно с нея. Два велики гласа казват сякаш на това множество: „Имайте вяра, о неверници! Разприте между влюбените угасват; творбите, вдъхнати от любовта, остават. И на този свят може да има нежност и красота.“ Консуело възтържествува над Лелия. Такава е безгласната присъда на поколенията.