Андре Мороа
Жорж Санд (26)

III
Бракоразводно дело

Договорът, подписан от Аврора Дюдеван и съпруга й през февруари 1835 година, влиза в сила през ноември, но Казимир започва да проявява колебание и раздразнение. Новите политически приятелства на съпругата му са неприятни. Скарванията между съпрузите зачестяват. Аврора иска да изземе управлението на имотите си от ръцете на Казимир, като казва, че той я разорява. Съгласна е да му даде издръжка, дори след като се разделят. „Ти знаеш, разбира се — пише тя на Иполит, — че не ще оставя съпруга си, колкото нелюбезен и да е той, да пукне от глад… при все че той би ме оставил да стигна до моргата, защото нямам двадесет франка.“

На 19 октомври 1835 между тях избухва скарване, не особено значително само по себе си, но довело до разрив. След вечеря, когато цялото семейство е в салона на кафе с приятели, Морис иска още крем. „Няма вече — отговаря баща му. — Върви в кухнята, да те няма тук.“ Детето отива при майка си. При последвалото спречкване Аврора се държи спокойно, Казимир невъздържано. Той заповядва и на жена си незабавно да излезе; тя отговаря, че е у дома си. „Ще видим дали е така — казва той; — махай се или ще ти ударя плесница!“ Присъствуващите приятели — Дютей, Папе, Фльори, Розан и Алфонс Бургоан — се намесват. Обезумял от ярост, Казимир се втурва към окачените оръжия и вика: „Трябва най-после това нещо да свърши!“ Като го вижда, че е взел пушка, Дютей му я изтръгва с тежки укори. „Щом се ядосам — отговаря Казимир, — не зная какво върша; и тебе бих могъл да ударя.“ Така е описано спречкването от очевидците. Трябва да имаме предвид, че всички са приятели много повече на съпругата, отколкото на съпруга, а Дютей е влюбен в нея и общественото мнение в Бери се съмнява в безпристрастието им. Случката е може би по-скоро неприятна, отколкото страшна. Самата Жорж Санд я описва на своя приятел Алфонс Дюплон комично, по селски:

Драги Идрожен, не си добре осведомен за това, което става в Ла Шатр. Дютей не се е скарвал със зам. барон дьо Ноан. Ето истинската случка. На барона му хрумва да ме бие. Дютей не одобрява. Фльори и Папе не одобряват. Тогава баронът хуква за пушката си, та да избие всички. А те не щат да ги избие. Тогава баронът казва: „Толкоз!“, и седна пак да пие. Така беше. Никой не се е скарвал с него. Но на мене ми омръзна и не ми се работи, за да се храня, а да оставям, каквото имам, дявол знае в чии ръце, и всяка година да ме гонят от къщи, а разни хубостници от градчето да спят в постелите ми, да пълнят къщата с бълхи, казах: „Не ща вече“, отидох при главния съдия в Ла Шатр и рекох: „Така и така!“

Изтичва в Шатору, за да се посъветва с мъдрия Франсоа Ролина, след това в Бурж, гдето Мишел излежава при не много строг режим в крепостта присъда за някакво политическо престъпление. Всички юристи са на едно мнение: работата трябва да се подхване смело, да се използува удобният случай, за да се поиска незабавен развод, като убедят Казимир да не се явява в съда. Това е възможно, защото докато старата баронеса Дюдеван е жива, il marito^[1] има голяма нужда от издръжка. И наистина, той се съгласява да замине за Париж, дава си оставката като кмет на Ноан и отвежда със себе си децата, за да настани Морис в лицея, а малката в пансион. Аврора съветва майка си да бъде любезна към Казимир, ако отиде да я посети. Не бива да засягат самолюбието му: „Би могъл да ми създаде неприятности.“ И добавя:

Нищо не ще ми попречи да направя това, което съм длъжна и желая да направя. Аз съм дъщеря на баща си, не искам и да зная предразсъдъците, когато сърцето ми заповядва да бъда справедлива и смела. Ако баща ми бе послушал глупците и лудите на тоя свят, аз нямаше да бъда наследница на името му; той ми е оставил велик пример на независимост и бащинска любов. И аз ще го последвам, дори ако цялата вселена се възмути от това. Малко ме е грижа за вселената; грижа се за Морис и Соланж.

През ноември тя е в Ноан и чака решението на съда. В тишината на голямата къща пише великолепен рицарски роман: „Мопра“. Никаква прислуга: Казимир е уволнил всички. Останали са само градинарят и жена му, която върши домашната работа. Тъй като присъдата зависи донякъде от поведението на Аврора, тя се представя „за Сикст V“.

Жорж Санд до Мари д’Агу:

И така, в този момент на една миля оттук четири хиляди глупци мислят, че аз съм във власеница, на колене, в пепелта, да оплаквам греховете си като каеща се Магдалина. Събуждането ще бъде ужасно. Още на другия ден след победата си аз ще захвърля патерицата и ще обиколя в галоп целия град. Ако чуете, че съм тръгнала по пътя на разума, на обществения морал, че съм обикнала изключителните закони, Луи-Филип, всемогъщия отец, сина му Пуло-Розолен и светия му католически парламент; не се учудвайте. Аз съм способна да напиша ода за краля или сонет за господин Жакмино…

През януари 1836 „главният съдия“ в Ла Шатр изслушва свидетелите. Оплакванията са известни: случаят с плесницата в Плеси през 1824; оскърбителните разговори… Интимни връзки в съпружеския дом между Казимир и слугините Пепита, Клер… Нощни оргии.

Тъжба на Аврора Дюдеван до съда:

Поведението на господин Дюдеван стана толкова неморално и шумно, самохвалствата за безпътния му живот толкова неуместни в мое присъствие, нощната тишина така често нарушавана от врявата на развлеченията му, че животът в собствения ми дом стана непоносим… През януари 1831 година заявих на господин Дюдеван, че желая да живея отделно от него и постигнахме доброволно съгласие, след което аз се настаних в Париж… Пътувах в Италия, където господин Дюдеван ми изпращаше много прилични писма, като проявяваше пълно безразличие за отсъствието ми и почти никакво желание да се върна…

Нито дума за Сандо или за Мюсе. При все че е брат на тъжителката, Иполит Шатирон взема страната на зетя си и го насърчава да се защищава, като твърди, че целият край е на негова страна. Но Казимир е поел задължение да мълчи; не иска да загуби обещаната рента; и оставя да го осъдят задочно. Съдът в Ла Шатр поверява децата на Аврора.

Но когато тя поисква сто хиляди франка от общо придобитите доходи през време на брака, Казимир се разсърдва и противопоставя. Подтиква го Иполит: „Около тебе има хора, които могат мигновено да ти спечелят делото. Трябва само да им развържеш езика…“ Жорж се изненадва и ядосва от обрата у съпруга си. Възможността за доброволна раздяла е приключена. Тя трябва да напусне Ноан, който — до окончателното решение — принадлежи на Казимир. И се настанява в Ла Шатр у Дютей. Сега още повече й се налага да спечели общественото мнение, което в малките градчета упражнява безгласно влияние върху съдиите. Започва да се държи очарователно, както само тя умее; с децата е дете, с мъжете кокетира целомъдрено, с жените е предпазлива. Разхожда се из околността, събира насекоми, и намира възможност да се среща тайно с Мишел, на две крачки от Казимир, в усамотения павилион между парка и шосето в Ноан. На сина си пише нежни писма, изпълнени с възхвали за добродетелта. А главно работи. Нито делата, нито свадите с Мишел, нито огромната кореспонденция я отклоняват от работата, над която се труди като търпелива мравка. Около нея и двете страни се суетят, призовават свидетели. Букоаран пристига от Ним, за да даде показания.

Жорж Санд до Букоаран, 6 януари 1836:

Вие, разбира се, не сте виждали Клер, нито Пепита в обятията на господин еди-кой си, но сте убеден в истинността на тия факти; те са доказани за вас — доколкото такива неща могат да бъдат доказани — от всекидневния живот, от мнението на всички в къщи и в селото…

Казимир Дюдеван до Карон, 25 април 1836:

В моето дело с Аврора има едно обстоятелство, което — както ми казаха — много я тревожи: тя смятала, че притежавам някои нейни писма до госпожа Дорвал, които — според хорските приказки и както сам аз чух в Париж — много я излагали. Не можеш ли, чрез Дюмон или чрез когото и да е да измъкнеш с хитрост някои от тях?

Казимир се е събудил от своята летаргия и съчинява едно твърде жалко изложение, в което изброява оплакванията си. То започва така:

Август 1825: Пътуване в Пиренеите. Срещи и кореспонденция с Орелиен дьо Сез. — Октомври: Пътуване до Бордо. Залавяне на място на Аврора Дюдеван и Орелиен дьо Сез.

1827: Интимна кореспонденция между Аврора Дюдеван и Стефан Ажасон дьо Грансан. — Ноември 1827: Пътуване до Париж със Стефан Ажасон дьо Грансан под предлог за лекуване!

1829: Писмо от Аврора Дюдеван до Стефан Ажасон дьо Грансан, от когото иска отрова, под предлог че иска да се самоубие. — Април 1829: Заминаване на двамата съпрузи за Бордо с уговорка да останат там три седмици, най-много месец. Остават три месеца. Мадам Дюдеван посещава всяка сутрин господин дьо Сез, под предлог че отива да прави бани…

Ноември 1830: Пристигане на мадам Дюдеван в Париж, в дома на брата й на улица „Сена“, където, по думите на вратарката, е възмутила цялата къща с поведението си. Господин Жул Сандо.

1831: Завръщане в Ноан, където прекарва няколко дни и заминава отново за Париж с една девойка от селата, Мария Моро, която е взела за прислужница. Тази девойка е била свидетелка на остри скарвания и сбивания с Жул Сандо…

1832: Господин Гюстав Планш…

1833: Заминаване за Италия с господин Алфред дьо Мюсе. Осеммесечен престой… Скарвания и помирения…

Изложението завършва с 1835:

1835: Неприязън между двамата съпрузи. Мадам Дюдеван започва да се държи като мъж, пуши, ругае, облича се в мъжки дрехи, загубила е цялото очарование на жена… Авторка е на „Лелия“…

През май 1836 година делото се гледа отново и съдът в Ла Шатр осъжда строго неприятните обвинения на съпруга. Отчасти верни, отчасти клеветнически, те са във всеки случай неуместни, тъй като господин Дюдеван „се стреми не да прекрати съпружеското съжителство, а да го запази“. Обвиненията не оставят никаква надежда за помирение между двамата и съдът обявява, че мадам Дюдеван получава право да живее отделно от съпруга си, на когото се забранява да я безпокои и посещава; децата се оставят на майката.

Подстрекаван от своите съветници, Казимир обжалва това решение пред съда в Бурж. Там защитата може да се поеме от Мишел. Жорж Санд се премества в Бурж, за да бъде по-близо до своя любовник и адвокат. Настанява се у една своя приятелка, Елиза Туранжен, която живее с баща си Феликс Туранжен и трите си братчета в голяма къща на улица „Сен Амброаз“. В навечерието на съдебното заседание Жорж Санд написва една молитва върху ламперията на стаята си: „Велики боже! Закриляй тия, които желаят доброто, накажи тия, които желаят зло… Разруши упоритата власт на книжниците и фарисеите, покажи пътя на странника, който търси твоите светилища…“

Всички приятели от Париж, Ла Шатр и Бордо идват да помогнат. Само госпожа Морис Дюпен отбягва да се намеси, като не знае кой ще й плаща занапред издръжката. Мишел защищава безсрамно своята любовница: „Съпружеското жилище е осквернено — обръща се той към противната страна със своя приятен, дълбок глас, — и то именно от вас. Вие сте въвели там разврат и суеверие…“ Прочита развълнувано писмото дневник на Аврора до Орелиен, което доказва чистотата на неговата доверителка по време на тази първа любов. Описва парадоксалното положение на една млада жена, която — след като е донесла като зестра замък и огромно богатство — трябва да живее със скромна издръжка, докато съпругът използува нейния дом и имоти, „за да живее в разкош и безпътство“. Споменава с отвращение клеветническите обвинения на господин Дюдеван, стигнал дотам да „представя жена си като най-долна проститутка“. Хвали безукорната съпруга, принудена от този скъперник и развратник да напусне съпружеския дом. Жорж го слуша, очарователна в своята съвсем скромна бяла рокля с дантелена яка, бяла шапка и шал с цветя. Присъствуващите са поразени от красноречието на Мишел. Съдиите не могат да постигнат единодушие и отлагат делото; но на другия ден се постига доброволна спогодба. Иполит смята, че делото е неумело заведено и съветва зетя си да отстъпи по въпроса за Ноан и Соланж:

Иполит до Казимир Дюдеван, 28 юни 1836:

Не ти казвам да приемеш първото решение от Ла Шатр, а да вземеш дома Нарбон и сина си, като оставиш на Аврора Ноан, където сам чувствуваш, че не можеш да останеш. Колкото до възпитанието на Соланж, ей богу, ще трябва да се примириш с решението… Няма защо да търся далеко пример, за да ти докажа, че една лекомислена жена е била по-строга към дъщеря си, отколкото една почтена жена… Не се тревожи какви хора я възпитават сега. До година и половина те ще бъдат до един прогонени! Най-напред Дютей, Мишел, Дюверне, Фльори. Тя ще се проявява повече от всякога, но вероятно е, че като трябва да възпитава дъщеря си, ще си възвърне малко човешки чувства, ще вложи малко самолюбие да предпази Соланж от пропастта, в която е пропаднала сама…

Казимир се отказва от обжалването, а жена му, за да приключат, се съгласява да му повери възпитанието на Морис и плодоползуването на дома Нарбон. Аврора запазва Соланж и Ноан, който носи, според сметните книжа, девет хиляди и четиристотин франка доход. Колко ядове и потоци красноречие, за да се върнат към първоначалната спогодба!