Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prelude to Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 65 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПРЕЛЮДИЯ ЗА ФОНДАЦИЯТА. 1997. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.31. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Prelude to Fondation, Isaac ASIMOV & Robert SILVERBERG (1988)]. Послеслов: Откривателството като сюжет (субективен поглед), Светослав НИКОЛОВ — с.426–428. Художник: Венцислав ИЛИЕВ (корица); КАМО (портрет на писателя, 1993). Печат: Балкан прес ЕАД, София. Формат: 56×84/16. Печатни коли: 27. Страници: 430. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-570-036-X.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

92

Р. Данил Оливо продължаваше да разказва спокойно, но на Селдън му се стори, че в гласа му има едва доловима промяна, сякаш сега, когато вече не играеше своята постоянна роля, говореше с по-голяма лекота.

— За двадесет хиляди години — рече той — никой не е предположил, че съм робот, освен когато съм поисквал това да бъде разбрано. Донякъде стана така, понеже хората се отказаха от роботите преди толкова време, че малцина от тях си спомнят, че някога те са съществували. Донякъде — защото аз наистина притежавам способността да откривам и влияя на хорските емоции. Откриването не представлява проблем, обаче за мен е трудно да им влияя по причини, свързани с роботската ми природа — въпреки че когато пожелая, мога да го направя. Имам тая способност, но трябва да се преборвам с желанието си да я използвам. А когато все пак се намесвам, много рядко правя нещо повече от това да подсиля — колкото е възможно по-леко — онова, което вече съществува. Ако не е необходимо да постигна целите си, просто избягвам да го правя. Не ми бе нужно да бърникам в ума на Слънцар например, за да го накарам да ви приеме — ако забелязваш, назовавам това „бърникане“, тъй като то съвсем не е нещо приятно за вършене. Не се налагаше, защото той наистина ми дължеше благодарност за разни извършени услуги и в същността си е почтен човек въпреки странностите, които си открил у него. Втория път, когато според микогенските разбирания бяхте извършили светотатство, наистина се намесих, но бе нужно съвсем малко. Не му се искаше да ви предаде на имперските власти, които той определено не харесва. Просто малко подсилих тази неприязън, та да ви остави на моите грижи, след като прие аргументите, които аз му предложих, и които иначе би могъл да сметне за измамливо привлекателни. Не съм се набърквал забележимо и в твоя случай. Ти също не се доверяваше на империите. В наше време така е с повечето хора, а това е важен фактор за разпадането и израждането на самата империя. Нещо повече, ти се гордееше с концепцията за психоисторията, гордееше се, че те е осенила подобна гениална идея. Не би имал нищо против да докажеш, че тя е и практическа дисциплина. Това щеше да подхрани допълнително гордостта ти.

Селдън сбърчи вежди и каза:

— Извинете ме, господин Робот, но не съм съзнавал, че съм такова горделиво чудовище!

— Изобщо не си горделиво чудовище — меко възрази Данил. — Ти идеално съзнаваш, че не е похвално, нито пък полезно движеща сила да бъде гордостта ти, така че се опитваш да потиснеш този импулс. Само че със същия успех можеш да не харесваш собствения си пулс. Няма как да се противопоставиш нито на едното, нито на другото. Макар заради собственото си спокойствие да криеш дори от себе си своята гордост, не можеш да я скриеш от мен. Тя си е там, колкото и грижливо да я потулваш. Достатъчно ми бе само мъничко да я подсиля, за да се съгласиш веднага да вземеш мерки и се скриеш от Демерцел — нещо, което само преди миг би отхвърлил. И вече жадуваше да работиш над психоисторията с такава сила, към каквато пак само преди миг би се отнесъл с насмешка… Не видях никаква необходимост да докосвам каквото и да било друго у теб и така ти прозря моята същност. Ако бях предвидил тази възможност, може би щях да съумея да я предотвратя, но предвидливостта и способностите ми не са безкрайни, както навярно си мислиш. А и сега не съжалявам, че съм се провалил, защото твоите аргументи си ги бива и защото наистина е важно да знаеш кой съм, както и аз да използвам онова, което представлявам, за да ти помогна. Емоциите, драги ми Селдън, са мощен двигател на човешките действия, далеч по-мощен, отколкото самите хора предполагат, и ти трудно можеш да си представиш колко много може да бъде постигнато само с едно лекичко докосване… както и с какво огромно нежелание го правя, когато е необходимо.

Селдън дишаше тежко. Опитваше се да се възприеме като човек, движен от гордостта си, и видяното определено не му се нравеше.

— Защо с нежелание, Данил?

— Защото е толкова лесно да прекалиш. Аз трябваше да попреча на Рашел да превърне империята във феодална анархия. Бих могъл да го сторя, като бързо пречупя множество умове и в резултат почти сигурно щеше да последва кървав бунт. Обаче мъжете са си мъже, а почти всички штоански генерали са такива. Всъщност не е нужно кой знае колко, за да възбудиш негодуванието и латентния страх от жените у всеки мъж. Може би нещата са на биологична основа, която като робот аз не успявам напълно да проумея. Трябваше ми само да подсиля това чувство, за да предизвикам провала на плановете. И с милиметър да бях прекалил, щях да отида твърде далеч и бих изтървал онова, което исках — безкръвното поражение. Не желаех нищо друго, освен штоанските пълководци да не се съпротивляват, когато войниците ми пристигнат.

Данил поспря, сякаш за да подбере точните думи.

— Няма да описвам математическия апарат, скрит в моя позитронен мозък. Това е повече, отколкото мога да проумея, макар сигурно да не е повече от онова, което ти ще разбереш, ако размислиш достатъчно. Както и да е, управляват ме трите закона на роботиката, които обикновено се изразяват с думи — или поне едно време, много отдавна, се изразяваха така. Ето ги: първо — роботът не може да причини вреда на човека или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда; второ — роботът е длъжен да се подчинява на заповедите, давани му от хората, освен ако такава заповед противоречи на Първия закон; трето — роботът е длъжен да се грижи за собствената си безопасност, освен ако тази грижа противоречи на Първия или Втория закон.

— Преди двадесет хиляди години — продължи Р. Данил Оливо — имах… един приятел. Друг робот. Не като мен. Него не можеше да го сбъркаш с човек, но именно той притежаваше ментални способности и чрез него се сдобих със своите. Според този мой приятел би следвало да съществува още по-общо от трите закона правило. Той го нарече Нулев закон, тъй като нулата предхожда единицата. Нулевият закон гласи: роботът не може да причини вреда на човечеството или с бездействието си да допусне на човечеството да бъде причинена вреда. В такъв случай Първият закон би трябвало да изглежда така: роботът не може да причини вреда на човека или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда, освен ако това противоречи на Нулевия закон. По сходен начин се изменят и останалите закони. Разбираш ли?

Данил чакаше с видимо нетърпение и Селдън отвърна:

— Разбирам.

Тогава другият продължи:

— Белята, Хари, е, че е лесно да идентифицираш един човек. Аз мога да го потвърдя. Лесно е да се разбере какво ще причини вреда на някого и какво няма — или поне е относително просто. Но какво е човечество? Какво можем да посочим като пример, когато говорим за човечество? И как да определим вредата за него? Кога дадено действие ще направи повече добро, отколкото зло на човечеството като цяло и как да разбереш това? Роботът, който пръв измисли Нулевия закон, умря — тоест стана постоянно неактивен — защото бе принуден да направи нещо, което би следвало да спаси човечеството, но не можеше да бъде сигурен, че ще успее да го стори. И когато се дезактивира, остави грижата за Галактиката на мен. Оттогава аз се опитвам… Намесвам се толкова малко, колкото е възможно, като разчитам хората сами да преценят кое води към добро. Те могат да рискуват; аз не. Те могат и да не постигат целите си; аз не смея. Те могат да причиняват вреда поради недомислие; ако аз го направя, ще се дезактивирам. Нулевият закон не допуска никакви вреди от недомислие. Все пак някога бивам принуден да предприема и действия. Това, че още функционирам, показва, че те са били умерени и дискретни. Налага ми се обаче да се намесвам все по-често и вече от десетилетия трябва да играя ролята на Демерцел, като се опитвам да водя управлението така, че да забавям краха… Когато ти изнесе доклада си пред математическата Конференция, моментално разбрах, че психоисторията е инструмент, който може да направи възможно определянето на това кое е добро и кое — лошо за човечеството. С нея решенията, които взимаме, щяха да бъдат по-малко случайни. Сигурно дори бих се доверил на хората да взимат тези решения и отново да започна да се намесвам единствено в най-спешните случаи. Така че уредих Клеон да научи бързо за твоя доклад и да те привика. Сетне, когато чух, че си отрекъл ценността на своята идея, трябваше да измисля някакъв начин въпреки всичко да те накарам да опиташ. Разбираш ли, Хари?

Леко обезсърчен, Селдън машинално отговори:

— Разбирам, Чувек.

— Да! За теб в редките случаи, когато ще мога да те видя, аз трябва да си остана Чувек. Ще ти дам, ако ти е нужна, информацията, с която разполагам, и в битието си на Демерцел ще те закрилям, доколкото мога. Никога не трябва да говориш за мен като за Данил.

— Не бих си го и помислил — побърза да го успокои математикът. — Доколкото твоята помощ ми е необходима, да попреча на плановете ти означава да проваля цялата работа.

— Да, зная, че не би си го и помислил — усмихна се уморено Р. Данил Оливо. — В края на краищата ти си достатъчно суетен, за да пожелаеш психоисторията да се припише изцяло на теб. Едва ли би поискал някой някога да узнае, че си се нуждаел от помощта на един робот.

Селдън пламна.

— Не съм…

— Колкото и старателно да го криеш от самия теб — ти си! И това е важно, защото аз трябва да подсилвам минимално тази емоция, така че никога да не споменаваш за мен пред други хора. Дори въобще да не ти хрумне.

— Подозирам, че Дорс знае… — подхвана ученият.

— Тя наистина знае. И също не може да го сподели. Сега, след като и на двамата ви е известна моята природа, ще ме обсъждате свободно помежду си, но не и с някого другиго.

Той се надигна.

— Хари, отивам да си върша работата. Ти и Дорс скоро ще бъдете върнати в Имперския сектор…

— Момчето — Рейч — трябва да дойде с мен! Не мога да го изоставя. И още, има един млад далянин — Юго Амарил…

— Разбрах. Рейч ще дойде и ти можеш да вземеш всеки свой приятел, когото пожелаеш. За всички ви ще се погрижат както подобава. Ще работиш над психоисторията. Ще имаш екип. Както и необходимите компютри и справочни материали. Аз ще се намесвам колкото е възможно по-малко, тъй че ако съществува някаква съпротива спрямо твоите възгледи, която не е стигнала чак дотам да застраши мисията ти, ще трябва да се оправяш съвсем самичък.

— Почакай, Чувек — настойчиво помоли Селдън. — Ами ако въпреки цялата ти помощ и всичките ми старания в края на краищата се окаже, че не е възможно от психоисторията да се направи практичен инструмент? Ако… не успея?

Данил втренчено го погледна.

— В такъв случай имам под ръка втори план. Върху него също работя от дълго време — на друг свят и по различен начин. Той е много труден и в някои отношения дори по-радикален от психоисторията. Естествено той също може да се провали, но ако пред нас са открити два пътя, шансът за успех е по-голям, отколкото ако пътят е само един. Послушай ме, Хари: дойде ли време, когато ще си в състояние да задействаш някакъв план, който би могъл да предотврати най-лошото, постарай се да измислиш поне два, така че ако единият пропадне, вторият да успее… Империята трябва да бъде стабилизирана или да се построи отново върху друг фундамент. И ако е възможно, добре е фундаментите[1] да са два, а не един.

— А сега — той тръгна към вратата — трябва да се заема с делничната си работа, пък и ти да се заловиш за своята. Ще се погрижат за теб.

Кимна за последно и излезе.

Селдън се загледа подире му и кротко рече на себе си:

— Първо трябва да поговоря с Дорс.

Бележки

[1] В оригинала е употребена думата foundation — основа, фундамент, фондация. Намекът за Първата и Втората фондация е ясен, но за съжаление не може да се преведе гладко на български. — Бел.пр.