Айзък Азимов
Прелюдия за Фондацията (33)

32

Дорс уговори Селдън да поспи. Щяха да потеглят в средата на промеждутъка от изключването и включването на светлината, под прикритието на „нощта“, докато останалата част от Университета спи. Тя настоя, че все още има време поне малко да си почине.

— А ти пак ли ще спиш на пода? — попита Селдън.

Младата жена сви рамене.

— В леглото има място само за един и ако опитаме и двамата да се напъхаме в него, никой няма да успее да поспи.

За миг той я изгледа по много особен начин и рече:

— Тогава този път аз ще спя на пода.

— Не, няма. Не бях аз, дето се изхитри да си полегне в суграшицата…

Така се получи, че никой от тях не заспа. Макар да затъмниха стаята и макар в относително тихия район на Университета непрекъснатото бучене на Трантор да представляваше само дремлив звук, Селдън установи, че му се иска да разговаря.

— Дорс, създадох ти ужасно много грижи. Пречех ти дори да работиш. И все пак съжалявам, че трябва да те оставя.

— Няма да ме оставиш — отвърна историчката. — Аз идвам с теб. Чувек урежда и моето заминаване.

Селдън смутено измънка:

— Не мога да те моля за това…

— Не ти ме молиш, а Чувек. Трябва да те пазя. В края на краищата с Горната страна се провалих и би следвало да изкупя грешката си.

— Нали се разбрахме! Моля те, не се чувствай виновна за нищо. Вярно, признавам си, че с теб ще ми е по-добре, стига да съм сигурен, че не ти се набърквам в живота…

— Не се набъркваш, Хари — меко отвърна Дорс. — Моля те, заспивай.

Селдън лежа тихо известно време и отново прошепна:

— Сигурна ли си, че Чувек наистина може да уреди всичко?

— Той е забележителен човек. Струва ми се, че има влияние не само тук, в Университета, но и на много други места. Щом казва, че може да ми уреди безсрочна отпуска, сигурна съм, че ще го направи. Той, Хари, е изключително убедителен човек.

— Зная — потвърди математикът. — Понякога се чудя какво наистина иска от мен.

— Онова, което казва — рече Дорс. — Четър е човек на силните и идеалистични намерения.

— Говориш, сякаш го познаваш добре…

— О, да, твърде добре го познавам.

— Интимно ли?

Дорс издаде някакъв странен звук.

— Не съм сигурна за какво намекваш, Хари, но ако приема най-очевидното тълкувание — не, не го познавам интимно. Между другото, на теб това какво ти влиза в работата?

— Извинявай — бързо рече Селдън. — Просто не исках поради незнание да нахълтам в нечия чужда…

— Собственост? Та това е още по-обидно! Мисля, че ще е най-добре да заспиваш.

— Още веднъж прощавай, Дорс, обаче не мога да заспя. Нека поне сменя темата. Ти не ми обясни за Микоген. Защо е добре за мен да отида там? Как изглежда този сектор?

— Ако си спомням добре, това е малък сектор с население от само два милиона души. Въпросът е там, че те здраво се придържат към традициите, свързани с ранната история и се предполага, че пазят много древни записи, до които никой друг няма достъп. Възможно е да ти бъдат по-полезни при опитите да изследваш предимперските времена, отколкото биха се оказали сведенията на ортодоксалните историци. Просто целият ни предишен разговор ме накара да се сетя за сектора.

— Ти виждала ли си някога техните архиви?

— Не. И не познавам никого, който да ги е виждал.

— Тогава откъде си сигурна, че записите им наистина съществуват?

— Всъщност… не мога да кажа, че съм сигурна. Немикогенците смятат, че онези са тайфа чудаци, но нищо чудно това изобщо да не е вярно. Те разправят, че наистина имат архиви, така че току-виж действително ги имат. Във всеки случай там няма да се набиваме много в очи. Микогенците са необщителни. А сега, моля те, заспивай.

И той накрая някак си успя.