Айзък Азимов
Прелюдия за Фондацията (34)

33

Хари Селдън и Дорс Венабили напуснаха територията на Университета в 03.00 часа. Математикът съзнаваше, че се налага водачът да е Дорс. Тя познаваше Трантор по-добре от него — с цели две години по-добре. Очевидно бе близка приятелка на Чувек (колко близка? — този въпрос продължаваше да го човърка) и разбираше инструкциите му.

Двамата се бяха увили в леки спираловидни плащове с тясно прилепнали качулки. Стилът отразяваше една краткотрайна прищявка, дошла на мода в Университета (най-вече сред младите интелектуалци) преди няколко години, и въпреки че в момента би предизвикал единствено смях, притежаваше спасителното качество да ги прикрива добре и да ги прави неразпознаваеми — поне при бегъл оглед.

— Има известна възможност — бе ги предупредил Чувек — случката на Горната страна да е била напълно невинна и след теб, Селдън, да няма никакви агенти, но нека бъдем готови за най-лошото.

— Ти няма ли да дойдеш с нас? — разтревожено попита ученият.

— Бих искал… Но ако не държа аз самият да се превърна в мишена, трябва да ограничавам отсъствията си от работа. Разбираш ли?

Селдън бе въздъхнал. Разбираше.

Сега се намираха в едно вагонче на експреса и си избраха седалка на максимално разстояние от неколцината, които вече се бяха качили. (Математикът се зачуди защо изобщо в експреса ще има някой в 03.00 часа, а сетне си помисли, че това си е късмет, тъй като иначе те двамата щяха да са още по-подозрителни.)

Зазяпа се в безкрайната панорама, която минаваше пред очите му, докато също тъй безкрайната редица вагончета се движеше по безкрайната монорелса, носена от безкрайно магнитно поле. Една след друга се нижеха редици от жилищни блокове, някои от тях много високи, а други, доколкото му бе известно, много дълбоки. Все пак когато десетки милиони квадратни километри образуват едно урбанизирано цяло, дори и за четиридесет милиарда души не са нужни прекалено високи или гъсто наредени постройки. Минаваха през открити зони, на повечето от които изглежда имаше посеви, ала някои приличаха и на паркове. Имаше и многобройни структури, чието естество не можеше да отгатне. Заводи? Административни сгради? Кой знае. Направи му впечатление някакъв голям цилиндър без каквито и да са отличителни елементи — може би водна кула. В края на краищата Трантор би следвало да се снабдява отнякъде с прясна вода. Дали отвеждат валежите от Горната страна, за да ги филтрират и обработят, а сетне по някакъв начин съхраняват течността? Струваше му се, че не е възможно да не го правят.

Нямаше обаче много време за разглеждане на пейзажа.

— Тук ще трябва да слезем — неочаквано прошепна Дорс. — Тя стана и здравите й пръсти хванаха ръката му.

Слязоха от експреса, спряха се на стабилната платформа и жената заизучава указателните знаци.

Не се набиваха на очи, макар че бяха многобройни. Селдън почувства как сърцето му се свива. Повечето знаци бяха пиктографски или само с инициали, несъмнено разбираеми за родените на Трантор, ала напълно чужди за него.

— Насам — рече Дорс.

— Как разбра? — полюбопитства той.

— Нали виждаш двете крила и стрелата.

— Двете крила ли? Уф! — Бе ги помислил за обърнато наопаки W — поразкрачено и ниско, но сега разбираше, че знакът може да се разглежда и като стилизирани птичи криле.

— Защо не използват думи? — измърмори намусено.

— Защото на различните светове думите са различни. Това, което тук е „самолет“, на Сина се нарича „лифт“, а на други планети „реяк“ или „пикирач“. Докато галактическият символ за въздушен кораб е разбираем навсякъде. Не го ли използвате и на Хеликон?

— Не кой знае колко. От гледна точка на културата моят роден свят е доста хомогенен и ние сме склонни здраво да държим на особеностите си, защото иначе съседите ще ни засенчат.

— Слушай — оживи се Дорс — тук можеш да вмъкнеш своята психоистория. Можеш да докажеш, че дори и при различните езици използването на определени символи, които са разпространени из цялата Галактика, е обединяваща сила.

— Няма да има полза. — Той я следваше през пустите позатъмнени алеи и част от ума му се чудеше какъв ли е процентът на престъпленията на Трантор и дали това не е област с висока степен на риск. — Дори и при един милиард правила, всяко от които се отнася за отделен феномен, пак не е сигурно, че ще успееш да извлечеш от тях някакво обобщение. Точно това има предвид онзи, дето е казал, че една система може да се интерпретира единствено чрез модел, който е не по-малко сложен от самата нея. Дорс, да не сме тръгнали за някой въздушен кораб?

Тя спря, обърна се и го изгледа озадачено.

— Да не мислиш, че като следваме символа за самолет, се опитваме да се доберем до най-близкото игрище за голф? Или се боиш от самолетите както толкова много транторианци?

— Не, не! На Хеликон често летим и аз съвсем спокойно използвам въздушни кораби. Просто когато Чувек ме заведе в Университета, той избягваше пътуването по въздуха и твърдеше, че ако вземем самолет, ще оставим прекалено ясна следа.

— Хари, това е било, защото са знаели откъде ще потеглиш и може би вече са те преследвали. Пък и най-вероятно Чувек е имал предвид търговски самолети. Точно в този момент обаче едва ли някой знае къде се намираш… а и за по-сигурно ние ще използваме едно незначително летище и частен самолет.

— Кой ще пилотира?

— Някакъв приятел на Чувек, струва ми се.

— Как мислиш, дали може да му се вярва?

— Щом е приятел на Чувек, положително.

— Ти определено имаш високо мнение за журналиста — констатира Селдън, терзан от смътно недоволство.

— И с основание — отвърна Дорс без никаква следа от смущение. — Той е върховен!

От думите й недоволството на Селдън не изчезна.

— Ето самолета — рече историчката.

Бе учудващо малък и със странни по форма криле. До него стоеше дребен мъж, облечен в обичайните ярки транторски одежди.

— Ние сме психо — небрежно подхвърли Дорс на мъжа.

— А моето е минала история — отвърна пилотът.

След разменената парола двамата го последваха в самолета и Селдън запита:

— Чия беше идеята за този каламбур?

— На Чувек — отвърна Дорс.

Математикът изсумтя.

— Някак си не мислех, че би могъл да има чувство за хумор. Изглежда толкова сериозен.

Младата жена мълчаливо се усмихна.