Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prelude to Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 65 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПРЕЛЮДИЯ ЗА ФОНДАЦИЯТА. 1997. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.31. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Prelude to Fondation, Isaac ASIMOV & Robert SILVERBERG (1988)]. Послеслов: Откривателството като сюжет (субективен поглед), Светослав НИКОЛОВ — с.426–428. Художник: Венцислав ИЛИЕВ (корица); КАМО (портрет на писателя, 1993). Печат: Балкан прес ЕАД, София. Формат: 56×84/16. Печатни коли: 27. Страници: 430. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-570-036-X.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

XV. НЕЛЕГАЛНИЯТ

ДАВАН — През неспокойните времена, белязали сетните векове на Първата галактическа империя, типичните източници на размирици са били свързани с факта, че политическите и военните лидери се съревновавали за върховната власт (която с всяко десетилетие се е обезценявала все повече и повече). Преди възхода на психоисторията крайно рядко се е случвало нещо, което да може да бъде наречено масово движение. В това отношение има един интригуващ пример, свързан с Даван, за когото всъщност не е известно много, но който може би се е срещнал със Селдън по времето, когато…

 

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ГАЛАКТИКА“

71

И Хари Селдън, и Дорс Венабили дълго се наслаждаваха на къпането е доста примитивните условия, предоставени им в домакинството на Тайсалвърови. Вече се бяха преоблекли и седяха в „мъжката“ стая, когато почти едновременно с настъпването на вечерта се върна хазяинът им. Сигналът, който той даде, за да извести, че е на вратата, беше (или изглеждаше) доста плах. Звъненето продължи съвсем кратко.

Ученият отвори и любезно поздрави:

— Добър вечер, гу’син Тайсалвър… И гу’жа Касилия.

Тя стоеше точно зад съпруга си, а челото й бе набръчкано в озадачена гримаса.

Джайрад Тайсалвър предпазливо заопипва почвата.

— И двамата ли с гу’жа Венабили сте добре? — Той кимна с глава, сякаш искаше да измъкне потвърждение чрез езика на тялото си.

— Напълно. Влязохме и излязохме от Билиботън без проблеми, а преди малко се изкъпахме и преоблякохме. Не е останал никакъв мирис. — Още докато говореше, Селдън повдигна брадичка, сякаш подхвърляйки изречението през рамото на Тайсалвър към жена му.

Тя шумно подуши, като че проверяваше думите му.

Мъжът й продължи също така предпазливо:

— Разбрах, че е имало бой с ножове.

Математикът повдигна вежди.

— Така ли разправят?

— Вие и гу’жата срещу стотина главорези. Казаха ни, че сте ги убили всичките. Наистина ли? — В гласа му се долавяше скрито, но дълбоко уважение.

— Нищо подобно — неочаквано се ядоса Дорс. — Това е смешно. За какви ни взимате? За масови убийци ли? Мислите ли, че стотина главорези биха останали на място, изчаквайки цялото туй време, което би ми… би ни отнело да ги избием до един? Искам да кажа, я помислете със собствените си глави!

— Така говорят — обади се Касилия Тайсалвър с писклива твърдост в гласа. — В тая къща не можем да търпим подобни работи.

— На първо място — започна Селдън — това не беше във вашата къща. На второ, не бяха стотина човека, а десет. И на трето, никой не беше убит. Поспорихме, след туй те си тръгнаха и ни направиха път.

— Просто са ви направили път, тъй ли? Да не очаквате да ви повярвам, Външни! — заплашително се изрепчи госпожа Тайсалвър.

Селдън въздъхна. На хората тук като че ли им стигаше и най-малкото напрежение, за да се разделят на антагонистични групи.

— Добре де, уверявам ви, че един от тях малко се поряза. Нищо сериозно.

— А вие изобщо не бяхте ранени? — подпита Джайрад. Възхищението в гласа му сега личеше далеч по-силно.

— Нямаме и драскотина — отвърна Селдън. — Госпожа Венабили владее двата ножа изключително ловко.

— Смея да кажа — натърти Касилия, а очите й се спряха на колана на Дорс — че тук не искаме такива неща.

— Доколкото тук никой не ни напада, такива неща няма да има — спокойно обобщи историчката.

— Да, ама заради вас — продължи атаката госпожа Тайсалвър — изметът от улицата се е събрал пред нашата порта.

— Миличка — уговарящо рече съпругът й — хайде да не се ядосваме…

— Защо? — изсвистя презрително жена му. — Да не се боиш от нейните ножове? Бих искала да видя как ще ги използва срещу нас!

— Нямам никакво намерение да ги използвам — заяви Дорс, като подуши въздуха не по-малко шумно от Касилия Тайсалвър. — За какъв измет от улицата говорите?

Джайрад каза:

— Жена ми има предвид, че един гаврош от Билиботън — поне като съдя по вида му — иска да ви види, а в тоя квартал не сме навикнали на такива неща. Това подронва репутацията ни — тонът му беше извинителен.

Селдън веднага се съгласи:

— Добре, гу’син Тайсалвър, ние ей сега ще излезем, ще видим за какво става дума и ще го пратим по пътя му толкова бързо, че…

— Не. Чакай! — ядоса се неочаквано Дорс. — Това са нашите стаи. Ние си плащаме за тях. Ние решаваме кой да ни гостува и кой — не. Ако навън има някакъв младеж от Билиботън, той все пак е далянин. Нещо повече — той е транторианец. Още повече — той е гражданин на империята и е човешко същество. Най-вече пък, след като иска да ни посети, той става наш гост. Затова ние го каним да влезе!

Госпожа Тайсалвър не помръдна. Мъжът й също изглеждаше неуверен.

— След като разправяте — продължи историчката — че съм убила стотина главорези в Билиботън, сигурно не си въобразявате, че ще се уплаша от едно момче или, ако е там въпросът, от вас двамата. — Дясната й ръка уж случайно се отпусна върху колана.

Джайрад Тайсалвър заяви с изблик на внезапна енергия:

— Гу’жа Венабили, не сме искали да ви обидим! Разбира се, че тия стаи са си ваши и можете да каните тук когото си искате… — Той отстъпи назад, дърпайки подире си възмутената своя половинка. Явно у него изведнъж бе избухнал същински взрив от решимост, за който по-късно щеше да му се наложи да плаща.

Дорс ядно ги проследи с поглед.

Селдън сухо се подсмихва.

— Колко не ти отива! Мислех си, че аз съм тоя, дето по донкихотовски си търси белята, а ти си спокойната и практична жена, чиято единствена цел е да предотврати тази беля.

Дорс поклати глава.

— Не мога да понасям пред мен да се говори с такова презрение за човешко същество само заради груповата му идентификация. Точно тези уважавани хора тук създават ония хулигани там.

— А други уважавани хора — добави математикът — създават тези уважавани хора тук. Взаимната неприязън е също тъй част от човечеството…

— Значи тогава ще ти се наложи да се занимаваш и с нея в твоята психоистория, нали?

— Съвсем сигурно — ако изобщо някога има нещо мое, което да се занимава с каквото и да било. Аха, ето че въпросният гаврош идва. И той естествено е Рейч, което никак не ме изненадва.