Айзък Азимов
Прелюдия за Фондацията (51)

50

Беше съвсем склонен да остави Дорс да го води. Тя вече бе излизала по главните пътища на Микоген и много повече от него изглеждаше на „ти“ с тях.

Сбърчила вежди, Дорс Венабили обаче далеч не бе тъй въодушевена от подобна възможност.

— Виж какво — каза тя — предупреждавам те, че лесно можем да се изгубим.

— Не и с тази брошурка — отвърна Селдън.

Историчката нетърпеливо го погледна.

— Не си отвличай вниманието от Микоген, Хари. Бих искала да имам компюкарта, за да мога да й задавам въпроси. А тукашният вариант е просто парче сгъната пластмаса. Не мога да му кажа къде се намирам. Не мога нито да му го река на глас, нито като натисна нужните клавиши. Не мога да му го съобщя и по никакъв друг начин. Това нещо е отпечатано.

— Тогава прочети текста.

— Мъча се да го направя, само че той е писан за хора, запознати със системата. Ние ще трябва да питаме.

— Не, Дорс. Това ще е последното, до което ще прибегнем. Не искам да привличаме вниманието им. По-скоро съм готов да рискувам и да пробваме сами да намерим пътя, та ако ще и е цената на един-два грешни завоя.

Дорс запрелиства внимателно брошурата и след това недоволно каза:

— Добре де, тук явно се придава важно значение на Сакраториума. Мисля, че това си е съвсем естествено. Предполагам, че всеки микогенец по едно или друго време би поискал да иде там — и след като помисли няколко секунди, добави: — Слушай какво. Май няма никакъв начин да използваме превозно средство…

— Защо?

— Не се вълнувай. Очевидно не би могло да стане с едно. Ще трябва да се прехвърлим от него на друго.

Селдън шумно въздъхна.

— Разбира се. Не можеш да вземеш експрес до половината места на Трантор, без да правиш прехвърляния.

Дорс го стрелна със снизходителен поглед.

— Това също ми е известно. Просто съм свикнала тези неща да ми ги казват. Когато разчитат самият ти да го откриеш, и най-простите работи могат да ти се изплъзнат… за малко.

— Добре, мила, недей да нервничиш! Ако сега си наясно с пътя, води. Аз кротко ще те следвам.

И тя го поведе, докато стигнаха до една пресечка, където спряха.

На същото кръстовище имаше трима мъже в бели фусти и чифт сивофусти жени. Математикът опита да им отправи неопределена усмивка, но те му отвърнаха с безизразни физиономии и погледнаха встрани.

Точно в тоя момент превозът пристигна. На родната планета на Селдън биха го нарекли бус. Вътре имаше двайсетина облицовани седалки, всяка от които побираше четирима души. За седалките имаше собствени врати от двете страни на буса. Щом той спреше, пасажерите изскачаха. (За миг Селдън изпита безпокойство за онези, които излизаха от външната, обърнатата към трафика, но сетне забеляза, че другите превозни средства изчакваха, щом доближат до буса. Нито едно не минаваше покрай него, докато той стоеше на спирките.)

Дорс нетърпеливо побутна Селдън и той се настани на една от седалките, където имаше две свободни съседни места. Спътничката му го последва. (Вече бе забелязал, че мъжете винаги влизат и излизат първи.)

— Престани да изучаваш човечеството — смъмри го шепнешком историчката. — По-добре гледай какво има наоколо.

— Ще опитам.

— Ето това например. — И тя посочи една отделена с гладка преграда зона на гърба на седалката пред всеки от тях. Щом превозното средство потеглеше, появяваше се надпис, съобщаващ следващата спирка и по-забележителните сгради или пресечки, които се намират наблизо.

— Вероятно то ще ни извести, когато наближим удобно за прехвърляне място. Е, този сектор поне не е напълно варварски.

— Хубаво — кимна Селдън. След малко се наклони към Дорс и прошепна: — Никой не ни гледа. Откривам го на всяко по-многолюдно сборище. Издигат изкуствени бариери, за да запазят личното си усамотение. Мислила ли си някога над това?

— Винаги съм го приемала като нещо естествено. Ако ще е едно от правилата в твоята психоистория, едва ли ще впечатли особено някого.

Точно както бе предположила Дорс, указателната плочка пред тях своевременно обяви мястото, където можеха да се прехвърлят на пряката линия към Сакраториума.

Излязоха и отново зачакаха.

Всъщност съвсем скоро към тях приближи друг бус. Намираха се на път с доста голямо движение, което съвсем не бе чудно, тъй като Сакраториумът просто бе обречен да бъде в самото сърце на сектора.

Когато пак се качиха, Селдън прошепна:

— Не си плащаме.

— Според картата общественият транспорт е безплатен.

Математикът издаде напред долната си устна.

— Колко цивилизовано! Изглежда никога нищо не е в чист вид — нито назадничавостта, нито варварството.

Дорс обаче го смушка и прошепна:

— Нарушават правилото ти. Наблюдават ни. Онзи мъж вдясно от теб.