Читателски коментари (за „Прелюдия за Фондацията “ от Айзък Азимов)

Едно от най-великите произведения на Исак. Въпреки, че са писани в различен ред, нещата са много добре навързани. Според мен си е шедьовър. Благодарности към автора на този сайт.

Случайността много години наред ме разминаваше с „Фондацията“. Най-после прочетох всичките седем книги, в хронологичен на описаните събития ред.

Разликите в стила и усещането между частите, писани по различно време са огромни.

Най-много ми хареса „Острието на Фондацията“. Писана през осемдесетте години, тя е достатъчно близо да съвремието, за да няма изцяло неправдоподобни и неуместни технически описания. Стилът и образите на героите са до голяма степен по-живи и индивидуални от типичното за този автор. Следващата „Фондация и Земя“ запазва до голяма степен добрите страни на „Острието…“, но стремежът да се създаде тройно по-голям обем от страници, отколкото основната идея би могла да понесе, води до досадни повторения и мъчително разводняване през почти цялото време.

Оригиналната трилогия, писана през 40-те и 50-те е прилична, макар и остаряла, научна фантастика, изпълнена с компютри с перфо-карти в далечното бъдеще. Оригиналната идея на този тритомен цикъл, съставен от единични новели е изцяло подменена чрез написването на продължението и прелюдията. Въвеждането на още един пласт на Планът, на още една обвивка от една страна прави нещата да изглеждат по-цялостни и сложни, но от друга оставя у читателя усещане за жонглиране от страна на автора и липса на цялостен замисъл по начало. Думата „навързани“, която предишният коментиращ е използвал е много подходяща.

„Прелюдия…“ и „Битката…“ дават начало на историята и опитват да рамкират сюжета подготвяйки читателите за това, което по времето на написването им е вече новата концепция на Азимов. За съжаление те според мен са най-слабите части. Обяснението, което си дадох сам на себе си, е преклонната възраст на автора и фактът, че по това време вероятно е бил болен. Доста често досадни, бъбриви и нравоучителни, стилът на писане е значително по-лош от всичко, което съм чел от Азимов.

В заключение бих искал да кажа, че „Фондацията“ е вероятно една великолепна идея, измъчена от дълго предъвкване. Героите до голяма степен са плоски и плакатни, подчинени изцяло на предварителния замисъл без отклонения, но въпреки това книгите са четивни и носят удоволствие понякога с архаизма си, понякога със свежите си идеи, понякога с разпознаването на заемки от тях, ползвани от други автори.

Изключително дразнеща е употребата на думата „изхитрил“ (-а, -о, -и) във всичките седем книги. Може би заслугите за това са изцяло на преводача.

За всеки, който за пръв път се среща с „Фондацията“ остава въпрос на личен избор дали да прочете само оригиналната трилогия или и по-новата и опаковка.

нт, благодаря за отговора след „Космическа Одисея :3001“ , както и за предупреждението за „Фондацията“. :)

„Прелюдия към Фондацията“ е първата книга на Айзък Азимов, която чета, така че мога да дам абсолютно безпристрастно мнение. Ако трябва да я опиша с две думи те ще са „леко четиво“ — става за четене, но не бих заподозряла, че е Началото на Велика сага, ако не си го знаех предварително от резюметата из нета;)))

Сюжетът е изцяло линеен, героите са симпатични (и положителните и отрицателните, колкото и странно да звучи), а футуристичната картина е приятна. В цялата книга има само два обрата — накрая, първият от които е съвсем предсказуем (няма да пускам спойлери, в случай, че някой реши да прегледа мненията, преди да я започне). Интересно, но през цялото време докато четях, „Прелюдията“ ми напомняше за книгите игри, които обичах едно време (походова стратегия) — не знам дали Айзък Азимов е имал възможност да прочете някоя подобна — отделните пасажи са удобно номерирани, което подсили това впечатление. Само трябва някой да допише пет — шест ситуации, при които Хари Селдън умира, и да поразбърка номерацията, и книгата-игра е готова :D

Езикът (на превода, или на самия автор, не знам) наистина е странен, но се свиква.

Единственото наистина впечатляващо нещо са разсъжденията за психоисторията, които за съжаление са недоразвити (очаквам повече в следващите книги от поредицата).

Петя, бих ти препоръчала да започнеш с „Фондацията“, първата публикувана. Тя почва точно с психоисторията. А и предвид начина на написване на цялата поредица (постепенното допълване със sequels и prequels), има някакъв по-особен чар да почнеш с оригиналната трилогия.

Неповторим. Осмелявам се да пусна една връзка към „Енциклопедия Галактика“. Изработена е от почитатели на Азимов. Сайта е на английски.

И между другото… аз лично, започнах с поредицата за роботи (пропуснете „Огледален образ“). След което, буквално на един дъх прочетох поредицата за Илайджа Бейли (между „Голото слънце“ и „Роботите на зората“ може да вмъкнете „Огледален образ“. Следва „Империята на Трантор“ (три книги). И за финал… „Фондацията“ разбира се.

За пореден път се убеждавам, че Прелюдия към поредица е просто безсмислен пълнеж с цел правене на пари и не си заслужава четенето и загубата на време.