Айзък Азимов
Прелюдия за Фондацията (30)

29

Същата вечер на посещение пристигна Дженар Леген. Беше след вечеря и той на няколко пъти премести погледа си от Дорс към Селдън и обратно, като че ли се чудеше какво да каже. Никой от двамата не му предложи услугите си, но търпеливо го изчакаха. Не останаха с впечатление, че е майстор на незаангажиращия разговор.

Най-подир той все пак се обърна към Селдън.

— Дойдох да видя как си.

— Прекрасно — отвърна математикът — като се изключи, че съм малко сънлив. Доктор Венабили ми каза, че няколко дни ще се чувствам уморен от лечението, вероятно понеже сега си получавам необходимата ми почивка. — Той се усмихна. — Честно казано, нямам нищо против.

Леген дълбоко пое въздух, издиша го, поколеба се и после едва ли не насила изцеждайки думите от себе си, рече:

— Няма да ти отнема много време. Отлично разбирам, че се нуждаеш от почивка. Искам обаче да ти кажа, че много съжалявам, дето стана така. Не би следвало толкова уверено да приема, че си слязъл сам. Понеже си пълен новак, трябваше да чувствам по-голяма отговорност към теб. В края на краищата аз се съгласих да дойдеш горе. Надявам се, че можеш… да ми простиш. Всъщност това е всичко, което исках да ти кажа.

Селдън се прозина, като сложи ръка пред устата си.

— Извинявай. Тъй като нещата се оправиха, няма защо толкова да си придиряме. В някои отношения грешката не беше твоя. Не биваше да се отдалечавам и освен това истината е, че…

— Стига, Хари — прекъсна го Дорс — моля те, никакви разговори. Просто си почивай. Аз искам мъничко да си поприказвам с доктор Леген, преди да си тръгне. На първо място, докторе, напълно разбирам, че сте загрижен как ще ви се отрази отзвукът от тази история. Казах ви, че ако Хари Селдън оздравее без лоши последици, няма да има никакви за вас. Засега изглежда, че ще стане точно така, значи можете да сте спокоен… засега. Бих искала да ви помоля за нещо друго и се надявам, че този път ще имам доброволното ви сътрудничество.

— Ще се постарая, доктор Венабили — сковано отвърна Леген.

— Случи ли се нещо необичайно, докато стояхте на Горната страна?

— Знаете, че се случи. Загубих следите на доктор Селдън, за което току-що се извиних.

— Очевидно е, че нямам предвид това. Случи ли се още нещо необичайно?

— Не, нищо. Абсолютно нищо.

Дорс хвърли поглед към Селдън, който се начумери. Стори му се, че тя се опитва да провери думите му и да получи независимо от неговото описание. Нима си мисли, че си е въобразил вертопланера-търсач? Тъкмо щеше да й възрази разгорещено и болногледачката му вдигна ръка с успокоителен жест, сякаш да предотврати точно тази възможност. Той се подчини донякъде заради жеста й,донякъде понеже наистина му се спеше. Надяваше се, че Леген няма да стои още дълго.

— Сигурен ли сте? — попита Дорс. — Нямаше ли някаква намеса отвън?

— Не, разбира се, че не. О…

— Да, доктор Леген?

— Имаше един самолет.

— Въздушен кораб? От какъв вид?

— Вертопланер.

— Това странно ли ви се видя?

— Не, разбира се, че не.

— Защо?

— Чувствам се едва ли не сякаш сте ме подложили на кръстосан разпит, доктор Венабили. Не ми е много по вкуса.

— Мога да ви разбера, доктор Леген, само че тези въпроси имат нещо общо със злополучното приключение на доктор Селдън. Възможно е да се окаже, че цялата работа е далеч по-сложна, отколкото си мислех.

— И в какво отношение? — В гласа му се появи остра нотка. — Да не възнамерявате да отправите нови обвинения и да изисквате повторни извинения? В такъв случай сигурно ще сметна за нужно да се оттегля.

— Все пак навярно не преди да сте обяснили защо бихте сметнали един реещ се вертопланер за нещо съвсем естествено.

— Защото, скъпа ми госпожице, сума ти метеорологични станции на Трантор притежават вертопланери за пряко изследване на облаците и горните слоеве на атмосферата. Нашата обаче няма.

— Защо? Той би бил полезен.

— Разбира се. Само че ние не си съперничим и не крием тайни един от друг. Ние известяваме за нашите находки, те ни съобщават за техните. По тая причина е разумно различията и специализациите да се разпределят. Би било глупаво напълно да дублираме усилията си. Можем да изразходваме за мезонни рефрактометри парите и човешките ресурси, които иначе бихме похарчили за вертопланери, докато другите пък ще си спестят първия разход и ще предпочетат втория. В края на краищата между секторите има и съперничество, и лоши отношения понякога, но науката е единственото, което ни държи заедно. Предполагам, поне това ви е известно — добави иронично той.

— Известно ми е, обаче не е ли твърде голямо съвпадение някой да изпрати вертопланер над вашата станция същия ден, когато се каните да я използвате?

— Няма нищо необичайно. Ние обявихме, че този ден смятаме да правим измервания и в резултат някоя друга станция е решила съвсем на място, че може да проведе по същото време нефелометрични изследвания — тоест, нали разбирате, на облаците. Обединяването на резултатите ще е по-рационално и по-полезно, отколкото ако данните се вземат поотделно.

Внезапно Селдън се обади с доста сънлив глас:

— В такъв случай значи просто са правили измервания? — и отново се прозина.

— Да — отвърна Леген. — А какво друго биха могли да правят?

Дорс примига, както често й се случваше, когато се опитваше да мисли бързо.

— Всичко е съвсем логично. На коя точно станция принадлежи този вертопланер?

Леген завъртя глава.

— Доктор Венабили, как можете да очаквате, че ще зная?

— Мислех, че всеки метеорологичен летателен апарат би следвало да носи отличителните знаци на своята станция.

— Положително, само че аз дори не съм поглеждал нагоре, за да ги видя, нали разбирате. Имах да върша работа, така че оставих и другите да си вършат своята. Когато ни докладват, ще разбера чий е бил вертопланерът.

— Ами ако не докладват?

— Тогава ще предположа, че уредите им са отказали да работят. Понякога става и така. — Десният юмрук на Дженар Леген бе здраво стиснат. — Е, това ли е всичко?

— Почакайте още миг. Как мислите, откъде може да е дошъл този вертопланер?

— Би могъл да е от всяка станция. Ако са предизвестени един ден по-рано, а имаше доста повече време, тези кораби могат спокойно да стигнат до което и да е място на планетата.

— Все пак кои са най-вероятните станции?

— Трудно е да се каже: Хестелония, Што, Зигорет, Северно Дамиано. Бих казал, че най-вероятно е да е от някоя от тези четири, но би могъл и да е от всякоя от останалите четиридесет.

— Тогава само още един въпрос, докторе. Когато разгласихте, че ще се качите на Горната страна, случайно да сте споменали, че с вас ще дойде някакъв математик, на име Хари Селдън?

Върху лицето на Леген се появи изражение на дълбока и искрена изненада, което бързо се превърна в презрително.

— Защо ще изреждам имена? Кой би се заинтересувал?

— Чудесно — рече Дорс. — Истината по въпроса е, че доктор Селдън е видял вертопланера и присъствието му го е разтревожило. Не съм сигурна защо, в това отношение неговата памет очевидно е малко неясна. Но той тъй или иначе е побягнал от кораба, загубил се е и не си е помислил за връщане — или не се е осмелил да си помисли — докато здравата се е смрачило, а в тъмното не е успял да намери съвсем точно пътя. Никой не може да ви обвинява за това, така че нека и вие, и ние да забравим целия инцидент. Съгласен ли сте?

— Съгласен — кимна Леген. — Довиждане! — Обърна се на пети и излезе с видимо облекчение.

Когато той си отиде, Дорс стана, внимателно изу чехлите на Селдън, пооправи го в леглото му и го зави. Естествено пациентът й спеше дълбоко.

Сетне приседна и се замисли. Колко от онова, което бе казал метеорологът беше истина и какво ли би могло да се крие зад думите му? Не знаеше.