Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prelude to Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 65 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПРЕЛЮДИЯ ЗА ФОНДАЦИЯТА. 1997. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.31. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Prelude to Fondation, Isaac ASIMOV & Robert SILVERBERG (1988)]. Послеслов: Откривателството като сюжет (субективен поглед), Светослав НИКОЛОВ — с.426–428. Художник: Венцислав ИЛИЕВ (корица); КАМО (портрет на писателя, 1993). Печат: Балкан прес ЕАД, София. Формат: 56×84/16. Печатни коли: 27. Страници: 430. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-570-036-X.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

41

Сестрите се върнаха горе-долу два часа след като Хари и Дорс бяха привършили обяда си.

И двете се усмихваха, а Дъждокапка Четиридесет и трета, по-намусената, подаде на туземката някаква сива фуста, за да я огледа.

— Много е привлекателна — усмихна се широко Дорс и закима с почти стопроцентова искреност. — Харесва ми тая хитроумна бродерия.

— О, това не е нищо особено! — изчурулика Дъждокапка Четиридесет и пета. — Просто една от старите ми дрехи и едва ли ще ти легне добре, понеже си по-висока от мен. За известно време обаче сигурно ще ти свърши работа, а пък дотогава ние ще те заведем в най-добрата фустарница, за да си подбереш няколко, които идеално ти стават и отговарят на вкуса ти. Сама ще видиш.

С малко нервна усмивчица Дъждокапка Четиридесет и трета — без да каже нищо и с поглед, впит в земята — подаде още една бяла фуста на Дорс. Фустата бе прилежно сгъната. Историчката дори не направи опит да я разгъне, а тутакси я прехвърли на Селдън.

— Като съдя по цвета, мисля, че е за теб, Хари.

— Предполагам — рече той — но я върни на Сестрата. Тя не я даде на мен.

— О, Хари — почти безгласно се възпротиви Дорс и леко поклати глава.

— Не — твърдо отвърна математикът. — Не я даде на мен. Върни й я и аз ще изчакам да ми я връчи.

Дорс се поколеба, сетне със свито сърце опита да подаде фустата на Дъждокапка Четиридесет и трета.

Сестрата сложи ръце зад гърба си и се дръпна настрани, а животът сякаш се изцеди от лицето й. Дъждокапка Четиридесет и пета хвърли светкавичен поглед към Селдън, а сетне чевръсто пристъпи към Дъждокапка Четиридесет и трета и я прегърна.

— Стига, Хари — настоя историчката. — Сигурна съм, че на Сестрите не им е разрешено да говорят с мъже, които не са им роднини. Каква полза има да я измъчваш? Тя нищо не може да стори.

— Не ми се вярва — отсече Селдън. — Ако такова правило съществува, то се отнася само до Братята. Много се съмнявам, че изобщо някога е виждала туземец.

Дорс меко попита Дъждокапка Четиридесет и трета:

— Сестро, виждала ли си по-рано туземец или туземка?

Последва дълго колебание, изместено от бавно и отрицателно поклащане на главата.

— Е, видя ли? — разпери ръце ученият. — Ако действително съществува обет за мълчание, той се отнася единствено до Братята. Щяха ли да изпратят тези млади жени — добре, тези Сестри — да се занимават с нас, ако имаше правило, дето да им забранява да разговарят с туземци?

— Хари, възможно е да са мислили, че те ще разговарят само с мен, а аз — с теб.

— Дрън-дрън! Не вярвам и няма да го повярвам. Аз не съм просто някакъв натрапник, а почетен гост на Микоген. Четър Чувек е помолил да се отнасят така с мен и самият Слънцар Четиринадесети ме ескортира дотук. Ще вляза във връзка с този Слънцар и здравата ще му се оплача.

Дъждокапка Четиридесет и пета се разхълца, а Дъждокапка Четиридесет и трета, макар да запази относителната си неподвижност, все пак леко се изчерви.

Дорс се накани отново да възрази, но Селдън я спря с кратък заповеден жест на дясната си ръка, а сетне кръвнишки се втренчи в Дъждокапка Четиридесет и трета.

И най-после тя заговори, без да цвърчи. Вместо това гласът й хрипкаво потрепваше, сякаш трябваше да го насилва да звучи в посоката, където стоеше мъжът, и беше принудена да го върши напук на всичките си инстинкти и желания.

— Не трябва да се оплакваш от нас, туземецо. Няма да е справедливо. Ти ме насилваш да нарушавам обичая на нашите хора. Какво искаш?

Селдън моментално се усмихна обезоръжаващо и протегна ръка.

— Одеянието, което ми донесе. Фустата.

Тя също протегна ръката си и остави дрехата в неговата длан.Математикът леко се поклони и с топъл глас каза:

— Благодаря ти, Сестро — след което хвърли един светкавичен поглед към Дорс, сякаш за да изтъкне: „Виждаш ли?“

Историчката обаче ядно зяпаше встрани.

Докато я разгъваше, той видя, че във фустата няма нищо отличително (очевидно бродерията и украсата бяха предназначени само за женските), но заедно с нея откри и пояс с пискюли, който явно се носеше по някакъв специален начин. Сигурно щеше да го разгадае.

— Ще отида в банята и ще облека това нещо — каза той. — Предполагам, че няма да ми отнеме повече от минута.

Пристъпи в малката стаичка и установи, че вратата не иска да се затвори след него. Дорс също се опитваше да влезе вътре.

— Какво правиш? — яростно изсъска тя, когато и двамата се озоваха в банята. — Ти си бил много жесток човек, Хари! Защо се държиш така с бедната жена?

— Трябваше да я накарам да ме заговори — отвърна раздразнено Селдън. — Разчитам на нея за информация, знаеш го. Съжалявам, че се наложи да бъда жесток, но как иначе бих сломил забраните, които я сковават?

Щом излезе от банята, откри, че Дорс също е облякла фустата си.

Въпреки лисата глава, с която я даряваше шапчицата, и присъщата на дрехата й безформеност, тя все пак изглеждаше твърде привлекателна. Кройката на робата някак си загатваше за фигурата й, без ни най-малко да я разкрива. Поясът й беше по-широк от неговия и с по-различен оттенък на сивото. Нещо повече, отпред той се придържаше чрез две блестящи закопчалки от син камък. Жените, помисли математикът, успяват да се разкрасят и при най-неблагоприятни за това условия.

— Ха така! — с явно задоволство възкликна Дорс. — Сега си досущ като микогенец. Ако не друго, Сестрите ще могат да разведат по магазините и двама ни.

— Да — кимна Селдън — но след туй искам Дъждокапка Четиридесет и трета да ме придружи из микрофермите.

Очите на споменатата Сестра се разшириха и тя бързо отстъпи назад.

— Бих желал да ги видя — спокойно поясни ученият.

Дъждокапка Четиридесет и трета бързо погледна към Дорс.

— Туземко…

Селдън я прекъсна:

— Може би ти нищо не знаеш за фермите, Сестро.

Това, изглежда, закачи оголен нерв. Микогенката високомерно повдигна брадичка и все тъй подчертано се обърна към спътничката му:

— Аз съм работила на микрофермите. Всички Братя и Сестри по едно или друго време работят там.

— Добре тогава, направи с мен една обиколка — настоя Селдън — и нека не започваме спора отново. Аз не съм някой Брат, с когото да ти е забранено да говориш и въобще да имаш някакво вземане-даване. Аз съм туземец и почетен гост. Нося тази шапчица и тази фуста, за да не привличам излишно погледите, но иначе съм учен и докато съм тук, трябва да работя. Не мога да стоя в стаята и да зяпам стените. Искам да видя единственото, което вие притежавате, а останалата част от Галактиката не — вашите микроферми. Мисля, че би следвало да се гордеете, когато ги показвате.

— Гордеем се — рече Дъждокапка Четиридесет и трета, като най-после се обърна към него — и аз ще ти ги покажа. Не смятам обаче, че ще научиш някоя от нашите тайни, ако това целиш. Утре сутрин ще ти покажа микрофермите. Би ми отнело известно време да уредя обиколката.

— Ще изчакам до утре сутринта — сговорчиво отвърна Селдън. — Само че обещаваш, нали? Имам ли честната ти дума?

С явно презрение в гласа си Дъждокапка Четиридесет и трета заяви:

— Аз съм Сестра и правя това, което казвам; ще държа на думата си, дори когато е дадена на туземец.

При последните слова гласът й стана леден, а очите й се разшириха и заблестяха. Математикът се зачуди какво ли й минава през ума в този момент и кой знае защо усети безпокойство.