Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prelude to Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 65 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПРЕЛЮДИЯ ЗА ФОНДАЦИЯТА. 1997. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.31. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Prelude to Fondation, Isaac ASIMOV & Robert SILVERBERG (1988)]. Послеслов: Откривателството като сюжет (субективен поглед), Светослав НИКОЛОВ — с.426–428. Художник: Венцислав ИЛИЕВ (корица); КАМО (портрет на писателя, 1993). Печат: Балкан прес ЕАД, София. Формат: 56×84/16. Печатни коли: 27. Страници: 430. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-570-036-X.

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

7

Селдън се бе опитал да убеди Чувек да го отведе в хотелската му стая, но журналистът не искаше и да чуе за това.

— Да не си луд? — бе рекъл той шепнешком. — Нали тъкмо там ще те чакат.

— Но всичките ми вещи също ме чакат там.

— Тогава и на едните, и на другите ще им се наложи да те почакат…

Намираха се в малка стаичка на приятна постройка апартаменти под наем. Ученият едва сега огледа по-внимателно едностайната квартира. Нямаше каквито и да е приспособления за готвене или миене, това обясняваше защо Чувек го бе завел преди малко до общата баня в края на коридора. Някой влезе точно когато Седдън привършваше с тоалета си. Непознатият беше хвърлил бърз и любопитен поглед — по-скоро към дрехите му, отколкото към самия него — и сетне извил очи встрани.

Селдън спомена това на Четър, който поклати глава и заяви:

— Ще трябва да се избавим от твоите дрехи. Много жалко, че Хеликон е толкова изостанал от модата…

Математикът нетърпеливо го прекъсна:

— Всичко туй не са ли твои фантазии, Чувек? Въпреки че звучи убедително, може би е просто някаква ъ-ъ-ъ…

— Да не се запъна на „параноя“?

— Добре де, запънах се. Но не е ли тъкмо така?

— Би ли поразмислил малко? — спокойно подзе другият. — Аз не мога да се аргументирам математически, но ти сто на сто си се срещнал с императора. Не отричай. Той е поискал нещо от теб и ти не си му го дал. Това също не го отричай. Предполагам, че е било свързано с идеята ти за предсказване на бъдещето и ти си му отказал. Може би Демерцел е решил, че се преструваш, че искаш да си вдигнеш цената или пък и някой друг също наддава. Кой знае? Казах ти, че ако първият министър поиска, ще те спипа където и да си. Казах ти го още преди ония двама плиткоумници да се появят на сцената. Аз съм журналист, а освен това съм транторианец. Зная как стават тия работи. По едно време Ейлем рече „Той ни трябва“. Това спомняш ли си го?

— Сега си спомням — кимна Селдън.

— За него аз бях само „баш лакея“, който трябваше бъде държан встрани, докато той свършеше истинската работа…

Чувек седна на стола и посочи леглото.

— Опъни се, приятелю. Настани се удобно. Който и да е изпратил онези двамината — а според мен това е Демерцел — може да прати и други, така че ще се наложи да се отървем от тия твои дрехи. Мисля, че всеки хеликонец в този сектор, когото уловят в одежди от неговия свят, ще си има неприятности, докато не докаже, че не е Хари Селдън…

— О, я стига!

— Говоря сериозно. Ще трябва да си свалиш дрехите и да ги атомизираме, когато успеем да се доберем достатъчно близо до някое устройство за отпадъци, без да ни видят. А преди да можем да направим това, ще се наложи да ти намеря един транторски костюм. Ти си по-дребен от мен, ще го имам предвид. Няма да е от голямо значение, ако не ти пасне съвсем точно…

Селдън поклати глава.

— Нямам пари да го платя. Каквито средства притежавам, а те не са много, са в сейфа ми в хотела.

— За това ще се безпокоим някой друг път. Просто трябва да останеш тук час-два, докато аз потърся навън необходимите дрехи.

Ученият разпери ръце и примирено въздъхна.

— Добре. Щом е толкова важно, ще остана.

— Нали няма да се опиташ да се върнеш в хотела си? Честна дума?

— Честна математическа. Само че наистина ми става неудобно от всички грижи, дето ти се отварят заради мен. А и заради разходите. В края на краищата, въпреки тези твои приказки за Демерцел, побойниците май не се канеха да ме наранят или отведа. Единственото, което ме заплашваше, беше да ми свалят дрехите.

— Нищо подобно. Канеха се да те отведат на космопорта и да те качат на първия кораб за Хеликон.

— Това беше глупава заплаха; няма защо да я взимаш насериозно.

— Защо да не я взимам насериозно?

— Ами нали и без туй заминавам за Хеликон. Аз им го казах. Утре заминавам.

— И все още ли смяташ да заминеш утре?

— Определено. Защо не?

— Има сума ти основания да не го правиш.

Селдън изведнъж се ядоса.

— Стига, Чувек, няма повече да играя тази игра. Свърших си работата тук и искам да си ида у дома. Ако билетите ми не бяха в хотела, щях да се опитам да ги презаверя за отпътуване още днес. Наистина!

— Не можеш да се върнеш на Хеликон.

Лицето на учения пламна.

— Защо да не мога? Да не би и там да ме чакат?

Чувек кимна.

— Не се пали излишно, приятелю. Би трябвало и там да те чакат. Ако отидеш на Хеликон, все едно че си в ръцете на Демерцел. Хеликон е добра, безопасна имперска територия. Случвало ли се е някога да е въставал или да е преминал под флага на някой противник на императора?

— Не, не се е случвало, и то по съвсем основателни причини. Заобиколен е от по-големи светове. Неговата сигурност зависи от мира в империята.

— Точно така! Ето защо имперските сили на Хеликон могат да разчитат на пълно съдействие от страна на местната власт. Ти ще бъдеш под непрекъснато наблюдение и винаги, когато потрябваш на Демерцел, той ще е в състояние да те получи. И като се изключи фактът, че сега те предупреждавам, дори няма да подозираш за всичко това и ще работиш, изпълнен с лъжливо усещане за сигурност.

— Струва ми се нелепо. Ако иска аз да бъда на Хеликон, защо просто не ме остави да си ида? Утре щях да замина. Защо му е да изпраща тия двама хулигани, за да ускори цялата работа с няколко часа и да рискува да ме постави нащрек?

— Едва ли е смятал, че ще те постави нащрек! Той не е знаел, че аз ще бъда с теб и ще те въвлека в онова, което наричаш моя параноя.

— Добре, даже да пренебрегнем въпроса, че така ще бъда предупреден, защо да си дава толкоз труд, за да ме накара да избързам с няколко часа?

— Може би защото се бои, че можеш да промениш решението си.

— Къде ще отида, ако не вкъщи? Щом е в състояние да ме докопа на Хеликон, би могъл да ме докопа навсякъде. Би могъл да ме пипне и на… Анакреон — на десетина хиляди парсека от Хеликон, ако ми хрумне да отпътувам за там. Какво представлява разстоянието за хиперпространствените кораби? Дори и да намеря свят, който да не е толкова сервилен към имперските сили, колкото е Хеликон, не помня откога никой не е въставал! Империята е в мир. Макар отделни светове все още да негодуват заради някогашни несправедливости, никой от тях няма да се противопостави на имперските войски, за да ме зашити. Нещо повече, навсякъде освен на Хеликон аз няма да бъда местен жител и няма да съществува дори този принципен въпрос, който да накара империята да стои настрана.

Чувек слушаше внимателно, като от време на време леко кимаше с глава, но изглеждаше все тъй сериозен и невъзмутим.

— Дотук си прав — каза той — само че съществува един свят, който не се намира изцяло под императорския контрол. Струва ми се, че точно това е смутило Демерцел.

Селдън се замисли, прехвърляйки наум най-новата история и разбра, че не е способен да открие планета, на която имперските войски биха могли да се окажат безпомощни.

— И кой е този свят?

— Ти се намираш на него — отвърна Чувек. — Мисля, че точно това прави нещата така опасни в очите на Демерцел. Той е не толкова загрижен да те накара да идеш на Хеликон, колкото да те принуди да напуснеш Трантор, преди по някаква причина — пък била тя просто туристическа мания — ти хрумне да поостанеш.

Известно време двамата мъже седяха мълчаливо, докато най-накрая Селдън язвително възкликна:

— Трантор! Столицата на империята — с основната база на Флотата, разположена на космическа станция в орбита около нея; с най-добрите армейски части, разквартирувани тук. Ако смяташ, че не друг, а Трантор е опасният свят, значи си преминал от параноя към истинско фантазиране.

— Не! Ти си от Външните светове, Селдън. Не знаеш какво представлява Трантор. Тук живеят четиридесет милиарда души, а планетите, които имат дори една десета от това население, се броят на пръсти. Той е невъобразимо сложен от техническа и културна гледна точка. Сега ние сме в Имперския сектор — с най-високия жизнен стандарт в Галактиката и населен изцяло от повече или по-малко авторитетни функционери. Навсякъде другаде обаче са пръснати над осемстотин сектора, като някои от тях имат съвършено различна от тукашната субкултура а повечето са неприкосновени за имперските сили.

— Защо да са неприкосновени?

— Империята не може да упражни сериозен натиск срещу Трантор. Да го направи би означавало да разклатя някоя или друга фасетка от техниката, от която тя самата зависи. Технически всичко е толкова взаимно обвързано че нарушиш ли една от вътрешните връзки, ще рече да осакатиш цялото. Повярвай ми, Селдън, виждали сме какво става тук, когато се случи земетресение, което някак си се е изхитрило да не бъде потиснато; вулканично изригване, което не е било овладяно навреме; буря, която не е била разпръсната; или просто последиците от някоя човешка грешка, останала незабелязана. Цялата планета се разлюлява и трябва незабавно да се положат всички усилия за възстановяване на равновесието.

— Никога не съм чувал за нещо подобно.

Лека усмивка прелетя през лицето на Чувек.

— Разбира се, че не си. Нима искаш империята да признае подобна слабост в ядрото си? Само че ката журналист аз зная какво се случва дори когато хората от Външните светове не го знаят; когато повечето от самите транторианци не го знаят; и дори когато имперският натиск е заинтересован да прикрие случилото се. Повярвай ми! Ако ти не го разбираш, императорът — и Ето Демерцел — са наясно, че да обезпокоиш Трантор може да означава да унищожиш империята.

— Значи предлагаш аз да остана тук по тази причина?

— Да. Мога да те отведа на такова място, където ще бъдеш в абсолютна безопасност от Демерцел. Няма да ти се наложи да смениш името си и ще си в състояние да действаш открито, без той да може да те докосне. Ето защо е искал да те принуди незабавно да напуснеш Трантор и ако не беше онази прищявка на съдбата, която ни събра заедно, както и твоята удивителна способност да се защищаваш, щеше вече да е успял.

— Само че… колко време ще трябва да остана?

— Толкова, колкото изисква твоята безопасност, приятелю. Може би дори за цял живот.